Диктатът на малцинството

hr-hristova

Атентатите в Париж и организираните нападения от бежанци над жени в Кьолн и още няколко европейски града са само видимото начало на ескалиращ процес, който клокочи в недрата на съвременния евроатлантически модел – защото този модел колкото и да е атлантически, просто не е европейски.

Геополитическият „мулти култи“ експеримент беше наложен на Европа от най-младата цивилизация в световната история – американската.

През последните сто години от Америка се надигна един напълно нов тип цивилизация – мултикултурната. В САЩ този модел работи по свои собствени правила, които са уникални и нямат аналог в европейската и световната история. Свързани са с начина, по който е колонизиран и заселен американският континент и с начина, по който по-късно възникват Съединените американски щати.

Тази млада държава само за 240 години даде много на света. Наистина много. Както и много отне. Това е неумолимият ход на историята – силното побеждава слабото. Формулата на държавата САЩ е печелившата на нашата планета. Америка е абсолютният световен хегемон и въпреки стремежа на останалия свят да възвърне своята изконна многополюсност, това няма да се случи лесно – не и без да се плати висока цена. Защото процесът на създаване на еднополярен свят е твърде напреднал.

Но има един друг момент. Много фин.

Формулата на американската система в чисто цивилизационен план вече изчерпва своя идеологически ресурс. Тази формула беше успешна за самата Америка. Както и за милионите смели мечтатели, които акостираха в страната на неограничените възможности и приеха нейните правила. Хора от всички човешки раси и националности, от цялата планета, потърсиха сбъдването на своите мечти на заветния американски бряг. И много от тях наистина успяха.

Когато обаче посоката на движение се обърна и САЩ тръгна към целия останал свят, налагайки над него своя мултикултурен цивилизационен модел, в пакет с неолибералния консумеризъм и безспорно фантастичните достижения в областта на технологиите, това си беше неизбежно, но и твърде дръзко начинание, което се превърна за мнозина в сбъдната антиутопия. Хилядолетната Европа лекомислено заложи в рулетката своята цивилизационна идентичност, заслепена от вдъхновението да материализира на собствената си територия американската си мечта.

Така беше създадена доктрината на евроатлантизма и неговите нови цивилизационни ценности.

Така Европа първо забрави, а после загуби себе си. Тя беше подложена на екстремна цивилизационна мутация, която се оказа пагубна за нейния естествен и традиционен начин на живот – културен и социален. Старата и достолепна Европа не разбра, че когато консумацията се извисява над смисъла, идентичността и езика, а технологията е издигната над морала, и тези неща оформят в дълбочина световната душа – те видоизменят и самия човек.

Американската цивилизация направи опит да заличи всички разлики между човешките същества – не само културните и цивилизационните, но дори и биологичните. Половете, расите и етносите бяха заклеймени от новата етика, а тяхното естествено многообразие – отречено. Европа щастливо и безпаметно разкъса дрехите на старомодното си благоприличие и застана гола пред „предизвикателствата“, които й приготви владетелят на света.

И Арабската пролет нахлу в Европейската земя като най-голямото „предизвикателство“ след Втората световна война.

Ангела Меркел, застанала начело на европейския бюрократичен елит, ускори края на Европейската цивилизация, без да направи дори и опит за съпротива. Един ден в учебниците по история нейното име ще бъде свързвано със съучастие в подготвяната гибел на Европа. Ако канцлерът получи присъдата си приживе, значи все пак някакъв инстинкт за самосъхранение е проработил в европейските народи. Ако получи присъдата си едва от идните поколения, значи пораженията в съзнанието на европейския човек са били твърде дълбоки, а битката за Европа е била дълга и трудна.

А битка ще има.

Ражда се нов радикален вид биологично и политическо напрежение между Системата и самия човек. Който има сетива, знае, че това е така и че то няма аналог в човешката история.

Тази битка не започна нито в парижката зала Батаклан, нито пред Кьолнската катедрала. Конкретните събития са само последици от това, което не може да се види с просто око – разгарящата се война за човешките съзнания.

Новият цивилизационен модел, който се внедрява в човешките общества, има своите практически и реални измерения – и те са в инструментариума на световната неолибералната система. Именно чрез нея се осъществява глобалната, значима подмяна в устройството на традиционните общества и в самата човешка природа.

Текстът „Етика на неолиберализма“, който ви предлагам по-долу, е глава от мой по-обширен анализ, публикуван преди шест месеца (ТУК). Актуалните събития в Европа ме подтикнаха да ви предложа отново част от този материал, който е опит за вникване в механизмите и средствата, чрез които функционира новата световна система, налагаща новия световен ред.

Мисля, че живеем във време, в което всяко усилие да изговаряме и обменяме своите идеи и прозрения има своя смисъл – за да потърсим заедно общия брод в глобалния път на човечеството, от което всеки един от нас е неизменна част.

 

Етика на неолиберализма.

В модерното западно общество е наложен диктатът на малцинството. Това е основно правило – независимо дали става въпрос за обслужване на олигархичното, сексуалното или етническото малцинство. Важното е да бъде легитимирана етиката на малцинството и тя да поддържа именно малцинството, а не мнозинството, задушавайки традиционния морално-етичен кодекс. А последният е вграден като крайъгълен камък в колективното познание на всеки народ и в същността си представлява не просто неговия културно-исторически и цивилизационен фундамент, не само поддържа живота на общността във времето, а пази устоите на семейството и на живота на отделния индивид. Подмяната е брутална, безмилостна и има една едничка цел – разрушаване на основите на традиционните общества, принудителното им вкарване в общ калъп и превръщането на човечеството в еднородна, хомогенна маса, лесна за управление, манипулация и контрол.

Естествено, за да се случи всичко това ефективно, политиката на диктат на малцинството използва традиционната лексика на мнозинството – права, свободи, свобода на словото, дискриминация и т.н. Гигантската манипулация умее да опакова перфектно моделите на подмяната, като ги оставя кухи откъм реално съдържание. На тази въдица се хващат дори и левите противници на дясната неолиберална система, което е най-големият парадокс в цялата картина. Преобладаващата част от казионния ляв елит използва в борбата си срещу неолиберализма именно неговия идеологически инструментариум и в този смисъл битката е обречена, защото инструментариумът е измислен точно от Системата и когато го използваш като оръжие, ти на практика ставаш елемент от самата нея. В голямата си част елитите на ляво мислещите хора са убедени в своята битка за социална справедливост и за равни права на всички хора, но всъщност те са културен и естетически (по Киркегор) продукт на същата тази неолиберална доктрина, срещу която се изправят. Битката на левите остава чисто социална, тя е борба срещу турбо-капитализма. И толкова. Само че социалната несправедливост и обслужването на интересите на олигархичното малцинство са част от един много по-широк и мащабен замисъл, който действа на всички нива – затова съпротивата може да има резултат единствено ако се води на всички тези нива, по целия фронт на въздействие върху човешкото съзнание.

Да вземем за пример правата на етническите малцинства. Левите либерали винаги са защитавали тази идея, защото тя естествено кореспондира с тяхната борба за социална справедливост. Само че концепцията за правата на етническите малцинства е част от инструментариума на неолиберализма, който има и съвсем други, скрити цели. Резултатът от тази неограничавана с нищо толерантност е осъзната вече в цяла Европа – мултикултурализмът на практика претърпя пълен провал, а Европа се арабизира и африканизира, губейки с необратимо бързи темпове собствената си цивилизационна идентичност. Доктрината за диктат на малцинството изисква пълно съобразяване с чуждия културен модел до степен на потъпкването на своя собствен. В родната ни действителност тази изкуствено наложена доктрина доведе до демографски и социален срив, чийто горчиви плодове берем днес. Циганското малцинство получи щедро безброй права, но никакви задължения в замяна – за да се стигне до днешната фаза на проблема, а именно – той вече е нерешим.

Същото е положението и с правата на сексуалните малцинства, които насила се преекспонират на обществената сцена, при положение, че реално никой не ги дискриминира. Гей-пропагандата е най-мощното и в същото време тайно оръжие за раздробяването на традиционните обществени устои. Стремящо се към социална справедливост, лявото либерално мислене не вижда проблема, не отчита дълбоките поражения в цивилизационните и онтологичните опори на обществото.

Затова в голямата си част съвременното ляво на практика е приело културния неолиберален модел – то всъщност е негов културно-етичен продукт. Политическата платформа за борба с капитализма е невъзможна без съпротива на всички нива, в които действа съвременната матрица. Именно затова традиционното деление в обществено-политическите нагласи „ляво-дясно“ се трансформира по нов начин и той е глобализъм-антиглобализъм, като разломът е между центробежните и центроустремителните спрямо традиционната културна идентичност сили. На национално ниво това се изявява не само като борба за възстановяване на държавния суверенитет, но и като битка за възраждане на националната идентичност, в която са ориентирите на обществото в неговото културно и историческо движение.

В заключение може да се обобщи – кухите и изпразнени от реално съдържание клишета за права и свободи на всички видове малцинства са коварният инструментариум, с който етиката на неолиберализма на практика доразрушава разклатените вече устои на Западната цивилизация и подменя както нейния демографски състав, така и културната й идентичност, като стремежът е този процес да обхване целия свят.

Разбира се, че малцинствата имат право на своето съществуване и самоопределяне. Това никой не го оспорва и е важно дебело да се подчертае. Но в случая става въпрос за политики на диктат над мнозинството – а това вече е нещо съвсем различно.

Като естествена реакция на този процес се възраждат движения в другата крайност на обществения спектър – леви и десни националистически движения, част от които на практика също обслужват целите на неолиберализма и изпълняват неговия основен принцип – „Разделяй и владей“. Обаче. Умишлено не се артикулира достатъчно ясно разликата между патриотичните обществени нагласи, стремящи се към суверенитет и идентитет, от една страна, и ксенофобския национализъм от друга страна. Всички те се поставят, вкл. и от казионната европейска левица, в зоната на опасните обществено-политически формации. Което разбира се не попречи и на левите, и на десните либерали да подкрепят и финансират именно крайните националистически движения в Украйна, довели на власт фашистката хунта в Киев с цената на хиляди невинни жертви.

И всичко това стана възможно, защото най-коварният, смъртоносният удар беше насочен в най-дълбокия пласт на човешкото съзнание, а именно – в сакралната и доскоро неприкосновена зона на съществуването. Религията.

(…)

Вече стана въпрос, че религиозното ниво на съществуването в западния свят е почти игнорирано. Но там, където е нужно, в другите райони на света, то е пуснато в действие. Религия, необлагородена от морално-етичните и естетически нива в осмислянето на действителността, се трансформира във фанатична, сляпа сила, която руши и убива всичко по пътя си. Светските режими в арабския свят поддържаха необходимия баланс между тези тъмни обществено-религиозни енергии, държаха духа в бутилката. Днес виждаме кървавите последици от вносните арабски пролети и чуждата военна намеса – те свалят светските режими един по един и подклаждат религиозния фанатизъм, което не е трудно за тази част на света. След инцидента на полигона в Анево се разбра, че дори и бедна България доставя оръжие на сирийската бунтовническа армия. Ужасяващите престъпления на ИДИЛ превръщат насила исляма в религия на терора и на нечуваната жестокост. Създаването на Ал Кайда, финансирането на муджахидините, въоръжаването на Ислямска държава – всичко това стана с помощта на Запада, който реши да подпали целия свят, за да установи планетарната си хегемония. Западът превърна исляма в световна заплаха. Допълнителните „екстри“ от този стратегически предизвикан религиозен пожар вече са по бреговете на Италия в препълнените с бежанци лодки, те са и на нашата граница, и пълзят нагоре към Стария континент. Етническият състав на Европа е в процес на подмяна не от днес, но бежанската криза води развръзката на вече нерешимия проблем до измеренията на хуманитарна катастрофа.

Накратко – съвременният западен неолиберален модел се компрометира и се провали безвъзвратно по всички направления. И тази истина вече не може да се скрие от света.

(…)

Ще завърша с думите на Александър Дугин.

„Многополюсният свят, макар и възможен, е прекалено добър за съвременното човечество, което просто не го заслужава. Именно затова то се бави, не бърза стремително да се хвърли в посока на спасение, докато има време и сили за това. (…) Човечеството се гмурна прекалено дълбоко в съвременността, в Запада, в Модерна, за да направи рязък вираж и да се върне към своите сакрални основи, традиции или да се вслуша в авангардната, макар и често амбивалентна критика на онези, които предлагат капиталистическото западно общество да се подложи на деконструкция. Изглежда, човешкият род има намерение да стигне до самия център на нощта, за да достигне нейния край.“

Цялата публилкация: 2015 – прочит по Киркегор или усещане за жена

 





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел "Култура" в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни