Цените на нефта ще взривят ситуацията в Персийския залив

 petrol03

В понеделник, 28 декември, цената на петрола марка Брент падна до 37.2 долара за барел. Нефтеният пазар беше дестабилизиран от Саудитска Арабия, която, вместо в рамките на ОПЕК да вземе решение за въвеждането на квоти, увеличи производството на петрол с 1.5 млн. барела на ден. През 2016 г. влияние на пазара може да окаже и „новото производство в Иран“ след иранската ядрена сделка на САЩ и Русия. Техеран вече заяви, че приоритет за страната е увеличаването на износа на петрол до нивото отпреди налагането на санкции. На фона на тези новини експертите не изключват през следващата година петролните котировки да паднат до 20-25 долара за барел, макар че това положение едва ли ще се задържи твърде дълго. Но все пак не бива да се забравя, че преди една година министърът на петрола на Саудитска Арабия Али Ал-Нуами заяви, че ОПЕК няма да намали производството, дори ако цените паднат до $ 20 за барел. Тогава това заявление звучеше като хипербола, но сега все повече и повече прилича на реалност.

Както писаха много експерти, за Русия, САЩ, Канада, Норвегия и други страни цена на петрола в диапазона от 20-50 долара ще доведе до криза в отрасъла и спад в производството. Бюджетите на страните от Персийския залив са в състояние да издържат дълги периоди на ниски цени, тъй като разходите за производството са 4-5 долара за барел, а събраните от тях паричните запаси за подобни рискови години са значителни. В началото на 2014 г. Morgan Stanley и Rystad зададоха минимални нерискови цени за барел петрол от 24 долара в Близкия изток, 50 долара в Русия и 65 долара за шистов нефт.

Спадащата цена на петрола засяга Русия много силно, особено ако към това прибавим и икономическите санкции на ЕС и САЩ. Шистовата индустрия в САЩ също е в криза, в Канада и Бразилия постепенно беше преустановено изпълнението на скъпи проекти. В Норвегия националната валута през изминалата година поевтиня с 11% и за пръв път в историята властите „разпечатаха” нефтения държавен фонд от 820 милиарда долара. За покриване на бюджетния дефицит през следващата година те планират да използват от него над 25 млрд долара.

07-USA-shistov neft

Добив на шистов нефт в САЩ

 

В края на годината стана ясно, че и запасите на персийските монархии са надценени. През ноември директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че през 2015 г. тези страни са получили 275 милиарда долара по-малко в резултат от спада на цените на петрола (по-рано директорът за страните от Близкия Изток в МВФ Масуд Ахмед говореше дори за около 360 милиарда долара). По ирония на съдбата, може би най-силно засегнатата от всички страни е Саудитска Арабия, която много експерти определят като основен виновник за срива в цените на петрола, с цел изтласкване на конкурентите от пазара.

01Бюджетът на Саудитска Арабия е зависим на 90% от приходите от нефт. И, което е още по-важно, основният финансов закон за 2015 г. беше разчетен върху цена от 104 долара за барел. Като резултат от това в бюджета се отвори дупка от 16% от БВП, или 98 милиарда долара, която трябваше да бъде запълнена чрез използване на резервни фондове. По-рано експертите прогнозираха, че дефицитът ще достигне 150 милиарда долара, но властите успяха да намалят цифрата чрез „някои мерки за повишаване на ефективността на разпределение на бюджетните средства“. Може би става дума за връщането в страната на около 70 милиарда долара, които са били инвестирани навън.

През август 2014 г. държавният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия е достигнал максималната си стойност от 737 милиарда долара, а през ноември 2015 г. възлиза на около 650 милиарда. Нефтът поевтинява, а разходите на кралството, което провежда военна операция в Йемен и участва в конфликта в Сирия, само растат. Според експерти, ако цените на суровините не нараснат, привидно огромните запаси на Рияд ще стигнат за 5-8 години и ще последва фалит. За постигане на балансиран бюджет страната се нуждае котировките на петрола нараснат до 106 долара за барел.

petrol02Това становище се споделя дори от експертите на МВФ. Още през октомври Фондът публикува доклад за това как влошаващата се ситуация с петрола засяга страните от Близкия изток и Централна Азия. Оказа се, че „Бахрейн, Оман и Саудитска Арабия имат средносрочни фискални празнини на ниво 15-25% от не-нефтения БВП, докато в Либия тази цифра достига над 50%”. Докато страните от Кавказ и Централна Азия, като например Азербайджан, Казахстан и Туркменистан, имат финансови резерви, достатъчни за още 15 години. В страните от Персийския залив обаче нещата не са така еднозначни. Според оценките на МВФ, в Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства съществуващите спестявания и приходите дори от евтиния петрол ще стигнат за още 20 години, в които да се поддържа сегашният стандарт на живот. Докато Бахрейн, Катар и Саудитска Арабия може да фалират в рамките на няколко години. МВФ препоръчва на тези страни да подобрят фискалната си политика, да оздравят бюджетите си и казано просто, да затегнат коланите.

Властите се вслушаха в съвета и ще стартират план за реформа през януари. Както стана известно, той предвижда постепенното премахване на субсидиите за гориво, вода и електричество, които бяха отделяни както за домакинствата, така и за бизнеса, и през 2015 г. възлизаха на 107 милиарда долара. Но жителите на арабските монархии, свикнали на високи доходи и комфортен живот, едва ли ще приемат спокойно тези нововъведения. В ОАЕ, например, субсидиите за бензина бяха премахнати без особени последствия, но в Кувейт увеличаването на цените на горивата доведе до стачка на хлебопроизводителите.

Съдейки по решението на ОПЕК да увеличи добива на нефт, управляващият елит в Саудитска Арабия е убеден, че ще успее да постигне своето. Сегашната политиката на монархията напомня сцена от американски филм, в която две коли са се устремили към пропастта и ще спечели този, който има по-здрави нерви и забие последен спирачките. Но като се има предвид вътрешната и външната нестабилност, няма гаранция, че Рияд ще бъде в състояние да се запази ситуацията под контрол. Изглежда, че въпросът е кой ще бъде в състояние да издържи най-дълго при сегашната нефтена конюнктура.

petrol04

Ясно е, че нито една от страните няма да тръгне по пътя на изразходване на стратегическите си резерви до последния цент. Още повече, че ако изхарчат спестяванията си, ще последва неизбежен фалит. Експерти от бранша смятат, че до края на следващата година ситуацията на пазара ще се нормализира и няма да е толкова драматична. Напълно възможно е да се стигне до цена от 25 долара/барел, особено след като Иран започне да продава суров петрол, или по-лошо – да играе с дъмпингови цени. Но, освен ако няма критични събития, е малко вероятно през следващата година цената на петрола да падне под 30 долара за барел.

В началото на 2009 г. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) намали общите си производствени квоти на ниво от 24.845 млн. барела дневно, като реакция на падащите цени и от тогава отказва да съкрати производството. Но докато през 2009 г. производството на шистов нефт в САЩ беше на най-ниското си ниво, сега то възлиза на допълнителни 4 милиона барела на ден. В момента излишъкът от петрол на пазара е около два милиона барела дневно. С други думи, целият излишък е резултат от добива на шистов нефт в Съединените щати. Този фактор не съществуваше през 2009 г., затова експерти смятат, че ако ОПЕК намали квотите, цените лесно биха се върнали към предишните си нива. Но днес задачата на Саудитска Арабия е да издържи през 2016 г. Властите там вярват, че това ще бъде последната година, в която предлагането ще надвишава търсенето, а в края на следващата година ситуацията ще се изравни и цената ще скочи до приемливо ниво от 50-60 долара.

petrol05Хората от бранша обаче знаят много добре, че цените на петрола нямат никакво отношение към икономиката, търсенето и предлагането и че това е чисто политически въпрос. Наивно е да се мисли, че Саудитска Арабия им влияе по някакъв начин. ОПЕК отдавна е загубила контрол над пазара. Всъщност, цената на петрола се определя във Вашингтон. Основният обем от средства се насочва към пазара на фючърсните сделки, т.е. към спекулативни ценни книжа. Базовата валута на тези сделки е щатският долар, а като се регулира притокът на тази валута лесно може да се контролира и цената на петрола.

Ако САЩ реши да играе за дълго с евтин нефт, всички страни-производителки на петрол ще трябва да намалят разходите. Ако това се случи, несъмнено ще възникне желанието да се гони по-висока цена на нефта с военни способи в страните от Близкия изток. Особено в Иран, за който ще бъде непонятно защо изобщо трябваше да се бори за отмяна на санкциите. При тази цена на нефта никой няма да иска да инвестира там. Въпреки големите резерви и ниската себестойност на нефта, не е тайна, че в монархиите от Персийския залив нестабилността, както вътрешната, така и външнополитическата, е много висока. Така например, в Саудитска Арабия периодично избухват въстания на шиитското малцинство, което подкрепя Иран. Това малцинство живее в райони на нефтодобив. Рияд е във война с Йемен, който поддържа също Иран и шиитските организации. В допълнение са и нестабилните граници. Днес никой не би си обърнал езика, за да каже, че Ирак, например, е стабилна държава.

Нужно е да се спомене и факта, че богатите страни от Персийския залив, като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, ОАЕ, имат огромни проблеми с мигрантите. Местните хора практически не работят, а живеят от рента. В Катар има около половин милион работници мигранти, които са абсолютно безправни и недоволни от положението си. Те също периодично организират бунтове.

При запазване на ниските цени на петрола и по-нататъшното им падане в страните от Персийския залив, неизбежно ще възникнат проблеми, особено с оглед на войната в Йемен. Там броят на жителите е същият като в Саудитска Арабия, но стандартът на живот е 20 пъти по-нисък. В Йемен липсва не само храна, но и вода. Масовата миграция от Йемен към Саудитска Арабия в близко бъдеще е неизбежна. Сега до известна степен тя е ограничена от войната по границите, но Рияд едва ли ще е в състояние да удържи притока на милиони хора.

petrol06Много нефтодобивни западни компании в други региони вече са на ръба на фалита. Много скъпи проекти, като този в Северно море, се оказаха нерентабилни. Що се отнася до САЩ, там всичко води или до масови банкрути на американски шистови компании, или до изкупуването на дълговете им от държавата. Това е така, защото става дума за фалит не само на петролните компании, но и на банките, които им отпускат заеми, на застрахователните компании, които застраховат кредитите и т.н. Това е огромна пирамида на стойност стотици милиарди долари. Никой не би могъл да предвиди до какво могат да доведат подобни събития при и без това огромната задлъжнялост на САЩ.

Цеца Христова – по материали от чуждия печат

 

 

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

  1. Арабел каза:

    Цените на нефта просто трябва да си дойдат на мястото. Повече – в следния линк:
    https://www.youtube.com/watch?v=Rw3HmV4zO6E

Оставяне на коментар към Арабел

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни