Кен Ливингстън е първият кмет на Лондон след създаването на тази институция през 2000г. (преди това британската столица се управлява от Съвета на Голям Лондон ). Ливингстън е широко известен с прозвището „Червения Кен“ заради лявата си политическа ориентация. Сред най-значителните му действия е въвеждането на такса „задръстване“ в центъра на Лондон. Мярката първоначално е крайно противоречива, но впоследствие се приема от лондончани и предизвиква голям интерес сред местните управи на други големи градове по света.
Интервю на Александър Братерски
– Великобритания наскоро реши да се присъедини към действията срещу „Ислямска държава” . Ръководителят на Лейбъристката партия, вашият дългогодишен съратник Джеймс Корбин, е против това решение. Как оценявате участието на Великобритания в сирийския конфликт?
– Всеки военен ще ви каже, че противникът не може да бъде победен с бомби – нацистите по време на войната унищожаваха по няколкостотин лондончани на ден с помощта на бомбардировките, но не сломиха нашата воля.
„Ислямска държава” може да бъде спряна с военно присъствие на земята, но проблемът е, че Великобритания и САЩ загубиха стратегическия си усет след операциите в Афганистан, Ирак и Либия.
На свой ред, Турция и Саудитска Арабия са в поза на изчакване и не правят нищо, за да се справят с „Ислямска държава”. Турция им позволява да изнасят петрол, а саудитците хвърлиха много пари за финансиране на войната в Йемен. Затова се нуждаем от широка коалиция, която да включва и Русия и Китай. В коалицията трябва да включим и Нигерия, чиито западни провинции страдат от ислямистите, а много други области в Нигерия са под контрола на Боко Харам.
Сирийската операция не трябва да изглежда така, сякаш Западът отново нахлува в Близкия изток. В Англия по времето на Кромуел в продължение на няколко години бяха убити една трета от католиците, това беше масов геноцид – аналогична ненавист сега има в Близкия изток.
– Знам, че сте бил страна в преговорите с ирландските сепаратисти и сте се срещал с техните лидери. Разбира се, ирландските сепаратисти не са Ислямска държава, но все пак – възможно ли е да се преговаря с ислямистите?
– Много от тези, които се бият за ИД, са били офицери от армията на Саддам Хюсеин, и те са повече рационални, отколкото фанатици. Когато има хора, които вярват, че ако някой не подкрепя идеите ви, тогава той не е достоен да живее – с такива хора, разбира се, е трудно да се водят каквито и да било преговори. Но има и такива в Сирия, с които, макар и да не са „велики демократи”, може да се говори и дори да бъдат превърнати в основна сила, като алтернатива на ислямистите.
– Смятате ли, че сега терористите могат да предприемат атака срещу народа на Великобритания, както във Франция? И може ли да се избегне?
– Сигурността никога не може да бъде гарантирана на 100 процента. Но бомбардировките над Сирия без наземна операция ще дадат възможност на ИД да планира голям брой нападения във Великобритания, Франция и други страни.
– Какво мислите за новия лидер на Лейбъристката партия Джеймс Корбин? Британската преса го нарича твърде радикален.
– В нашата страна петима милиардери притежават една четвърт от всички вестници, които се четат от британците. Те ще направят всичко, за да не допуснат във властта лейбъристко правителство, което ще ги принуди да плащат справедливи данъци. Мен и Джереми Корбин ни наричат „симпатизанти на терористите“, но с това вече сме се сблъсквали. През 1980 г., когато ние предложихме да се започнат преговори с Ирландската републиканска армия (ИРА), ни наричаха „симпатизанти на ИРА“.
– Предшественикът на Корбин –лидерът на лейбъристите Милибанд, също както и Корбин сега, говореше за „британски социализъм“, но изгуби изборите от Камерън. Защо?
– Милибанд казваше много хубави неща. Той препоръчваше мерки, които в момента предлага и Корбин – да се „ударят през ръцете” международните корпорации, които укриват данъци, като се проведе голяма кампания за инвестиране в публичната инфраструктура. При това когато отидохме до урните, ние бяхме възприемани като „консерватори- light“.
– Има ли бъдеще демократичният социализъм в съвременните условия? В Русия за тези идеи в миналото говореше Горбачов.
– Никога не съм се интересувал от теориите – интересувам се от практични неща. Що се отнася до Горбачов, когато той беше отстранен от длъжност, се появи един човек, при когото практически беше унищожена цалата икономика на страната, а средната продължителност на живота спадна от 69 на 55 години. Ако Горбачов беше останал на власт, можеше да имате плавен преход към друга система. У вас Путин е толкова уважаван, защото успя малко или много да върне нещата в норма.
– Когато бяхте кмет на Лондон, развивахте активно обществения транспорт. Градските власти в Москва също се опитват да го направят, но автомобилите не стават по-малко. Как може да се реши този проблем?
– Бил съм в много градове по света и в много от тях доминира мнението, че като се появат много автомобили, трябва да изградим повече пътища. Въпреки това, без значение колко пътища ще изградите, те се изпълват с автомобили, стават задръствания, а екологичната обстановка се влошава. Наскоро бях в Рио – има десет магистрали през центъра на града и все още има задръствания.
Ние въведохме такса за влизане в центъра на града за автомобилите (в сила от 7 часа сутринта до 18 часа в делнични дни), и в същото време сериозно подобрихме ефективността на транспорта. Днес използването на автобуси се е увеличилило с 75%, влаковете на метрото започнаха да се движат два пъти по-често, отколкото преди. Искам също така да кажа, че когато се прехвърлите от колата в обществения транспорт, вие си спестявате и много време. Дори и да сте милиардер, вие все така си висите в задръстването и си губите времето. Когато бях кмет, пътувах до кметството с метрото и това ми отнемаше между половин час и 45 минути, и през това време можех да чета. Това е равно на четири работни седмици годишно, но вече никой не разсъждава с тези категории!
– Да, но ако сте кмет на Москва и пътувате в обществения транспорт, никой няма да ви позволи да четете, а ще ви занимават с насъщните си проблеми.
– Не, мен никой не ме е занимавал.
– Сега московските власти искат да се разшири зоната на платените паркинги. Как мислите, ще помогне ли това в борбата със задръстванията?
– Не, платеното паркиране не е опция, както и самият автомобил. Във Великобритания, в Западна Европа, половината от колите са на дизеловото гориво и това е убийствено за околната среда. И най-добрата възможност за намаляване на емисиите е хората да се прехвърлят от личния в обществения транспорт. Все пак ние не сме изолирани индивиди, всеки от които седи в колата си – ние сме колективни социални животни и не трябва да се изолираме.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: gazeta.ru
Оставяне на коментар