Днес медиите по цял свят съобщават как Националният фронт на Марин Льо Пен е претърпял поражение на втория тур от регионалните избори във Франция, на които се избират губернатори и регионални съвети на 13-те нови френски региона.
След като на първия тур преди седмица националистите предизвикаха шок, спечелвайки първото място с 28 %, то балотажите в крайна сметка отредиха 7 региона на десницата Саркози, 5 на управляващата левица и един на националистите – само че не френските, а корсиканските. На остров Корсика, който изглежда ще се превърне в нова Шотландия или Каталуния, претендираща първо за автономия, а после за независимост, печели кандидатът на формация, която се казва „Inseme per a Corsica“. Което не звучи никак по френски.
Но не само заради това сред двете стари политически формации липсва удещане за триумф. Веднага след вота Никола Саркози обяви, че ще сформира нов екип, неутрализирайки либералите от редиците на десницата. Премиерът-социалист Манюел Валс предупреди, че заплахата от „крайната десница” съвсем не е отминала, а крайно левите започнаха да анализират защо френският народ буквално ги изтри от електоралната карта. Традиционният електорат на комунистите и работническата класа като цяло този път гласуваха за „крайната десница”.
На първия тур Националният фронт поведе в 19 637 общини, или 53 % от всички населени места във Франция. Ако това бяха избори, провеждащи се по добре познатата ни пропорционална избирателна система, Льо Пен щеше да претендира за властта. Всъщност, френската мажоритарна система играе ролята на последна опора на статуквото. Получава се така, че когато Националният фронт стигне до балотаж с 30-40 % подкрепа, всички останали политически сили – десни, центристи, социалисти, зелени, комунисти и прочие, забравят различията си и се обединяват в „републикански фронт”, за да спрат националистите. Именно на тази схема се дължи и „поражението” на Националния фронт на втория тур вчера.
Лидерът на фронта Марин льо Пен получи малко над 42 % на балотажа в 6-милионния регион Север-Па дьо Кале-Пикардия срещу общия кандидат на системата, а младата депутатка Марион-Марешал Льо Пен събра 46 % на втория тур в южния 5-милионен регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг срещу кандидата, подкрепен от всички останали политически сили. И всичко щеше да изглежда наред, ако на системата не й ставаше все по-трудно да събира сили, за да забави идването на Националния фронт на власт. Защото ако през 2002 г. Жак Ширак взе над 82 % срещу Жан-Мари Льо Пен на балотажа за президент, то десетина години по-късно дъщеря му „губи“ вече с разлика 40-45 % на 55-60 % за всички останали партии, взети заедно.
Регионални избори 2010 г.
Именно вчера фронтът постигна и своя най-висок резултат за цялата си история, спечелвайки гласовете на 6,8 милиона французи. Само за последните три години формацията, която иска да извади Франция от ЕС и НАТО, да ограничи имиграцията и да замени неолиберализма с нова икономическа философия, успя да увеличи в пъти своето политическо влияние. Фронтът беше първи на европейските избори с 24 избрани евродепутати на фона на едва трима през 2009. Успя да вкара свои представители и в парламента, и в сената, въпреки „републиканския бараж” насреща. Увеличи присъствието си в департаментите от 0 на 62 представители, а сега утроява броя на регионалните си съветници от 118 на около 360.
Регионални избори 2015 г.
И още един пример: в индустриалното градче, където Марин льо Пен обичайно гласува – Енен Бомон, кандидатът за кмет от Националния фронт беше получил 28 % през 2008 г., а тази година спечели още на първи тур. Самата Льо Пен сега получи 60 % там. Така че тенденцията е очевидна. До президентските избори през 2017 има още време, но картината никога не е била толкова непредвидима.
Оставяне на коментар