Краят на песента „И Хитлер така е започнал”

Досега беше стандартно, чак непоносимо банално. Всеки път плашеха с Хитлер непослушните европейски народи, когато те на избори направеха политическа беля и избираха нещо по-различно от крайно безлично политическо месо. Всеки път една и съща песен – внимавайте какво правите, защото и Хитлер така е започнал, дошъл е на власт с избори.

А за Хитлер сме приели, че е Най-страшното от страшните и по-страшно не може да съществува. Възможно ли е обаче да грешим или просто необратимо да сме затъпели от слушането на една и съща песен.

Възможно ли е да има и нещо по-страшно от Хитлер, позволено ли е да го има, цензурирано ли е да се пита. До вчера може и да не ни го побираше добре обработеният ни акъл, но днес подозираме, че по-страшно може и да има. Подозираме, че то се предава по бежански път или при етнорелигиозно кръвопреливане, което за кратко

може и да удължи живота на един стар континент

но няма да го предпази от неминуема смърт. Позволете ни да подозираме, пък ако ще това да е дъното на интелектуалната нищета, ако ще да е върхът на популизма.

Позволете ни да подменим кумира на Злото, който толкова десетилетия вярно ни служеше за плашило. Позволете ни да си направим нов, който има много повече общо с реалността. Защото реалността е такава, че трябва да избираме от какво да се страхуваме – от поредното мнимо провидение на Хитлер или от истинската навалица, наричана политкоректно „бежански поток”. Кой от страховете всъщност е популизъм и кой е реализъм. И кой е по-близо до здравия разум, кой граничи с историческата глупост.

Позволете ни да изхвърлим популизма от Топ 1 на смъртните политически грехове и на негово място да класираме безграничното либерално скудоумие. Позволете ни да се страхуваме за християнските си традиции, а не от традицията Хитлер да се явява на избори и да ги печели.

Песента за Хитлер вече е към последния си припев, а заедно с нея

става неизползваем и универсалният етикет „популизъм”

Който досега с лека либерална ръка можеше да се лепи на всичко неудобно – и на откровените недоразумения, и на напълно разумните идеи за повече национално и за по-малко мулти-култи.

Песента е към края си, но либералният мейнстрийм и пропагандата му друга песен не знаят. И с цялата нелепост на момента продължават да я натрапват, защото във Франция крайната десница взела, че спечелила най-много гласове. Какво ви става, французи – опомнете се, да ви кажем ли как е започнал Хитлер.

Какво ви става, наднационални скопци – да не би да не сте видели преселението на народите, да не би да не сте чули как наскоро гърмя и трещя в Париж.

Или вие по-далеч от мустака на Хитлер не виждате и няма ситуация, заради която да прогледнете. Дори и съвремието да е достатъчно страшно, да е по новому страшно – вие пак ще си сънувате кошмарите от миналото. И после ще ги разказвате на висок глас, за да плашите непослушните народи, на които им е втръснал вкусът на безполовото чиновническо месо, продавано на поредните избори като политически елит.

Народите сами знаят или усещат какво е най-добре за тях. Освен това грешат по-рядко от политиците и още по-рядко предават своите държави – дали напълно съзнателно, дали от добро сърце, като канят на гости хора от кол и въже.

Дежурното плашило Хитлер е почти мъртво и за смъртта му са виновни единствено уж добрите ни намерения. Заради тях Европа заприличва на все по-неевропейско място, а

отделните държави се превръщат в безправни роби

които трябва да приемат абсурдни за самите себе си дефиниции за човешка свобода. И ако не го направят, народите им ще бъдат дамгосани със свастика, а интелектът и инстинктът им за самосъхранение ще бъдат унижавани. Какво направи, народе Х, за какви популисти гласува – не си народ, а си мърша, неонацистка мърша при това.

В чест на Франция нека изпеем за последен път „И Хитлер дойде на власт с избори”, а после всички да се разотиват по домовете си. Вкъщи си е най-хубаво и не искаме друго, освен да живеем там, а там да ни е постарому познато, хората да ни са познати. Европа няма къде да бяга и въобще не е нужно да бяга където и да е. Нужно е само да залости здраво вратата и да я отваря само ако през нея ще излиза някой.

Времената се менят, заедно с тях се сменят и злодеите. Нека довчерашното Най-страшното от страшните почива в мир за неопределено бъдеще време. Нека престанем да говорим за него в минало несвършено време, защото може и да не усетим как разговорът ще продължи в сегашно носталгично.

Позволете на Европа да заживее в настоящето и в него да търси актуалните си страхове. Било каквото било някога, Хитлер може и да е идвал на власт с избори. Днес обаче идва нещо друго, което съвсем скоро ще притежава властта и без да ходи на избори.

Източник: Новинар