Валери Найденов
В днешната глобална медийна среда господстват „чукчите“ – тези, които не четат, защото са писатели. Спомняте си вица, да не ви го повтарям. Отказът да се чете води до сляпа вяра в чисти лъжи. И ако някой каже простата и очевидна истина – чукчите го наричат екстремист.
Да вземем лъжливото твърдение, че ислямът е религия на мира, толерантността и любовта към различния. Я си казал нещо друго, я чукчите са те изяли.
Но ако човек не е чукча, а читател, той ще прочете внимателно Корана. И там ще види над 200 призива от рода на „И сражавайте се с тях (неверниците), докато има заблуда и религията ще е на Аллах!“ (Сура 2/193). Демек, дайте да изчистим целия свят от иноверците. Факт ли е това? Факт. Но чукчата не чете нищо, освен опорните точки от Великия чукча в Голямата земя.
Тази седмица медийните чукчи ми проглушиха ушите, моите и на света, че лидерката на френския Национален фронт Марин льо Пен е фашистка, расистка, ксенофобка и че нейният успех на първия тур в местните избори във Франция е катастрофа за демокрацията.
Аз обаче не съм чукча и прочетох туй-онуй за тази Марин льо Пен. И моят извод е, че тя е радетел за класическата френска политика. Тази, която е доказано успешна. Истината е, че Льо Пен е хибрид между Дьо Гол и Франсоа Митеран.
Това са най-великите френски политици от модерната епоха. Ако бяха живи, и двамата щяха да гласуват именно за нея, а не за мизерабълните си политически наследници.
Вярно, Националният фронт се роди с лоша слава. Старият Льо Пен – бащата на Марин, си пада антисемит и лют ксенофоб. Но той изхвърча от партията.
Щерката Льо Пен не е против обединена Европа, но я вижда като „Европа на нациите“ – свободна конфедерация от суверенни национални държави. Според нея Лисабонският договор е гробокопач на независимостта и идентичността на европейските нации. Поне 60 на сто от европейското население вече е на същия акъл. В България – също. Така че кой е екстремист?
Каква е разликата между Дьо Гол, Митеран и новите европейски лидери? Онези общо-взето правеха това, което иска от тях населението. Новите обикновено правят точно обратното.
Първо брюкселската бюрокрация сътвори европейска конституция. Тя бе отхвърлена от френския народ на референдум с резултат 55 на 45. Изобщо където се допуснаха референдуми, народът навсякъде я отхвърли.
Тогава евроолигархията размести някои абзаци и пробута същия документ, но като „Лисабонски договор“. И не допусна повече народният вот да й се пречка.
Така че кой е по-истинският демократ – Марин Льо Пен или президентът социалист Франсоа Оланд? Или нашият Станиш? На референдума през 2005 г. френските социалисти бяха разцепени, но все пак 60 на сто от членовете на партията гласуваха с „не“. Лидер на дясното крило в лявата партия тогава бе Лоран Фабиус, бивш премиер. Той направи ляв завой и каза „не“. Затова пък Оланд, който минаваше за лидер в лявото крило, зави рязко надясно и каза „да“. Дайте ни глобализация, стига с този суверенитет. Това бе малък, но влиятелен кръжок на предателите.
сред европейската левица. Днес той дава тон на лявото, но вече няма кой да пее.
Обвиняват Марин, че е враг на свободната търговия. Тя обяснява, че подкрепя умерения протекционизъм и изобщо не одобрява „автархията“ (пълно самозадоволяване), както я набеждават медийните чукчи. Да не повтарям вица. Точно това бе френската политика при Дьо Гол и Митеран – най благополучния период в историята на Франция. Марин Льо Пен сравнява икономическите сили с бурна река. Ако се премахнат всички диги, реката ще помете всичко по пътя си. Ако се издигне язовирна стена, бушуващите води ще я съборят. Значи трябва да има стена, но с шлюзове, през които да се изпуска оптималното количество вода. Това е политиката, която изгради успеха на всички развити икономики в света – като започнем от Англия и завършим с Китай. Тя е просто задължителна за бедните държави като България, защото с нашия лабораторен неолиберализъм никой не е прокопсал. Ако искате да видите как гледа на тази тема модерната икономическа наука, прочетете „23 неща, които не ви казват за капитализма“ от световно известния професор в Кеймбридж Ха Джун Чан. Книгата излиза на български едновременно с отпечатването на този брой на „168 часа“. Да, има много неща, които тукашните чукчи не схващат за капитализма. Защото нищо не четат, освен опорните точки от Голямата земя. Льо Пен е за нова международна валута. В един момент тя дори възроди старата идея за клиринговата валута „банкор“, която бе предложена от Мейнард Кейнс след Втората световна война. Нещо подобно измисли и бившият шеф на МВФ Строс Кан. За награда го арестуваха в Ню Йорк, изнасилил бил чернокожа камериерка в хотела. И щом си подаде оставката от МВФ, веднага го пуснаха. Камериерката се оказала девствена, изяла си хартията с показанията и си купила хотел, в който
кани Строс Кан да дойде пак,
ако някога се престраши да посети Ню Йорк.
Та освен за нова световна валута Льо Пен настоява за връщането на американския закон „Глас-Стигъл“, който бе приет през 1933 г. след тоталния фалит на банките.
Също много разумна, доказана идея. Дълги години банковият сектор се бореше срещу този намордник и успя да го разкъса през 1999 г.
Резултатът е известен – борсовият крах и банковата криза от 2008 г. Естествено, Льо Пен иска подобен закон за Европа. Избирателят добре помни.
И това не е екстремизъм. В САЩ Обама се опита да направи подобна банкова реформа със закона „Дод-Франк“. Но той бе така свирепо орязан в Конгреса, че загуби всякакъв смисъл. Затова финансовият сектор днес е пак е раздут като
напомпана изотзад
със сламка жаба
и всички го чакат два пъти по-мощен пльок.
През 2011 г. френският дълг проби тавана, защото държавата пое лошите кредити на частните банки. Тоест за сметка на народа. Тогава Льо Пен предложи 7 мерки, които биха спечелили за бюджета 30 милиарда евро годишно. Най-съществената бе да се запушат данъчните вратички за едрия бизнес, което би докарало 18, 5 милиарда. В резултат тя влезе в люта словесна битка с организацията на едрите предприемачи (Mouvement des Enterprises de France). Уви, соцпартията уж бе още лява, но тогава си траеше културно. Само че избирателят не забравя.
Марин отнесе много обиди и когато поиска
„разделение на
джамията от държавата“
Тя бе против помощите и от бюджета, и от Саудитска Арабия при строежа на джамии, против държавните заплати за имамите и т.н. Тогава Оланд я наричаше „ислямофоб“. Днес той предложи същите мерки и френският парламент го аплодира половин час на крака. Обаче избирателят помни.
Напоследък Марин направи и остър ляв завой, като вдигна от паважа каузите, които социалистите изхвърлиха. Нарекоха я дори „Жана д’Арк на социалната държава“*. Но ако се вгледа човек в обещанията й, нищо ново – всичко това го имаше при президентството на Митеран през 80-те години.
Идеите на Льо Пен са съвсем естествени, нормални и вече доказани от най-успешната епоха във френската история. Напротив, днешните идеи на власта са екстремни. Мултикултурализмът вече експлодира. Глобализацията пък имплозира.
Обаче у нас чукча не чете… Да ме извинят впрочем жителите от Чукотка, че така използвам тяхното честно и неопетнено име. Затова няма да разкажа пак вица. Разчитам само на това, че поради лютия студ и пропуските в разпространението еленовъдите на север от Магадан този месец не четат български вестници.
*Коментарът е за вестник „168 часа“
Източник: вестник 24 часа
Оставяне на коментар