Днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции. Като всяка утопична идеология, джендър идеологията иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.
Предлагаме ви откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”.
Книгата, публикувана в Германия през 2012 г., разглежда джендър идеологията и стратегиите, които се крият зад упадъка на водещи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. Уважаваният философ проф. Роберт Шпеман пише в предисловието към книгата: „Смелостта, с която Габриеле Куби точно назовава заплахата за нашата свобода, идваща от една антихуманна идеология, може би ще й донесе враждебност, дори злостна омраза. Напротив, за просвещенската си дейност тя заслужава цялата ни благодарност. Нека повече хора прочетат тази книга, за да обърнат внимание на това, което ги очаква, ако не се съпротивляват.”
Тогава изглежда вероятно, рекох аз,
че тиранията се установява не от някакво друго устройство,
а от демокрацията, и по-точно, мисля аз,
от твърде крайната свобода се поражда
твърде голямо и твърде жестоко робство.
Платон
Дерегулация на сексуалността
Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.
През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред. Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена. Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.
Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа. През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.
Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент. Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура. Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.
Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години. Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.
Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата. Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов. Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.
Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.
Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.
Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.
Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.
Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.
Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена – с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.
Висока култура чрез висок морал
Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.
Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”
Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.
Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават .
Нов по-мек тоталитаризъм?
Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”
Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.
На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология, тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.
Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца .
Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.
Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.
Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.
Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.
Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера – предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.
Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.
Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.
Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.
Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване. Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.
Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита. Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.
Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.
Прекрасният нов свят
Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.”[3]
В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”
За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”
Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”
Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.
Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”
А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.
Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.
В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”
Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.
Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.
Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.
Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.
Превод от немски: Людмила Димова
Бележки:
[1] Джоузеф Даниъл Ънуин (1885-1936) е етнолог и антрополог в университета Кембридж. Той изследва сексуалния живот на около осемдесет народи и народни групи. Б.пр.
[2] Игнацио Силоне (1900-1978).
[3] Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят”, изд. „Г. Бакалов”, Варна, библиотека „Галактика”, 1990 г.
* Откъсът от книгата е публилкуван на 26.01.2015 в портала „Култура“
Точно преди година по материали от интернет за сексуалното възпитание в Швеция и Норвегия написах статията си „Последиците на сексуалната революция“ http://djani.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/12/09/posledicite-na-seksualnata-revoliuciia.1321157. За всеобщ потрес девизът е „Чрез секс – към намаляване на популацията“. С решаващата „помощ“ на държавата и „ценностите“ на ЕС. Авторката на това стряскащо четива е стигнала до същите изводи.
Нормите разграничават Човека от животното. Животното има нагон. И поради това е необходимо сексуалното образование. То поставя рамките на допустимо и недопустимо. Това не са просто религиозни рамки, тъй като и религиите са различни доктринално. Не може католическата переспектива да бъде наложена при православни; не може и не бива чужди ценности да се налагат в България, защото ние имаме собствена традиция по въпросите на сексуалността. Тя е различна от западната и такива писания не могат да убедят нито един истински православен християнин.
Каква е католическата етика? Етиката на убитите милиони в по заповед на някой папа и в полза на Ватикана? Как може изнасилването да бъде толерирано чрез раждането на омразен плод? Затова трябва да има аборти – но религиозният фанатизъм не допуска това. Той не се интересува от личните съдби на хората. Религиозните лидери смятат, че те имат правото да решават вместо хората, затова и са срещу личните свободи.
Аджанов, проблемът на свръхнаселеността се изразява и в това, че бих убил твоите деца, за да имат моите вода.
Разбираш ли защо трябва да бъде контролиран тоя процес? Населението се удвоява в геометрична прогресия, а ресурсите остават същите. Тази планета може да поеме до 12 млрд. души, включително предвид на хода на иновациите. Но някои ресурси са ограничени. Говорим за оцеляване и то глобално.
Точно така – 12 млрд. За период от 50 години населението на планетата е удвоено и в момента е около 7.5 млрд. души. Това е експонента и следващото удвояване ще стане около 2035 г., когато ще има около 14 млрд. души. Тези хора ще се избиват за ресурси, които са необходими за оцеляването им. Става въпрос за най-обикновена храна и вода. Да не говорим за други ефекти като замърсяването. Никога в историята на човечеството е нямало такова нещо. Малтус, разбира се, е напълно прав.
Римският клуб определи това в изводите си в контекста на демографския преход и процесите, които го обуславят. Това даде тласък на самата католическа църква да промени отношението си към въпроса и да отстъпи от по-стари енциклики (протестантите въобще не броим, тъй като още от 1930 г. имат категорична позиция в полза на демографския контрол). На всички стана ясно, че никоя институция не може да се намесва в решението на всеки конкретен човек да решава кога и колко деца да има.
Православието не отстъпва от светото писание и затова никога и по никакъв повод не е забранявало използването на контрацептиви. Не ни трябват католически врачки, а да бъдем истински християни. Не случайно католиците са отстъпници от истинската вяра, защото се поведоха по акъла на хора, а не следват божието откровение.
Откъсът е стойностен и ,ако не ме лъже паметта, това не е първата му публикация в интернет пространството. Все едно, намирам изборът за много удачен, защото по тези въпроси няма никаква дискусия. А би трябвало. Липсва ми желание и да обсъждам както Олдъс Хъксли с психеделичните му пристрастности и в частност наркотиците, така и коя доминация на християнството е „истинска“ – православието, католицизма, протестантството… Далече по-важно е друго: налага се една парадигма, която минира или в най-добрия случай деформира човешката личност. Биологията се замества с „опитомена“ от пропагандната машина психология, т.нар. личен избор. Утопията се утвърждава с шумно рекламирани и отразявани премиери на книги по темата,включване в университетските курсове на Gender study ( в СУ, за другите „университети“ не знам), „експериментални“ учебници за подрастващите, одобрени от МО, в които формирането на полова култура се свежда до пораждане на дълбоко съмнение в характеристиките на собствения им пол и подканване сами да го определят; има небивал разцвет на клеветническата литература (най-изявените личности от всички времена се представят като хора с нетрадиционна полова ориентация) и т.н. Примерите по-горе са все от България. Местната мрежа е изключително активна, влиятелна и перфидна. Текстът от Габриеле Куби е добър повод, за да отворим очи за действителността, защото у нас гражданските злокачествени образувания се създадоха още през 90-те години на миналия век.
Не Ви прави чест да пишете неистини. 1. Няма такъв учебник одобрен от МОН и който да е „експериментален“. 2. В пособието, което визирате, няма и дума за такива хомосексуални самоопределения.
Или сте слабо запозната с фактите, или умишлено подвеждате четящите. Затова и Ви отвръщам. Но остава въпросът коя сте Вие и кой Ви плаща за такава зловредна манипулация?
По отношение на личния избор – това е гарантирано и неотменимо право. Личните права имат рефлексии във всяка област, включително на вероизповедание или на сдружаването. Промяната на това е възможна само в тоталитарна система.
Малко нелепо е коментатор, подписал се като „Читател“ да пита коя съм. Името ми е написано и не е „никнейм“.
За плащането… Въпрос на „пренос“, както се казва в психологията, е да предполагате, че личното мнение следва да е платено. По-учтиво не мога да се изразя.
За учебника за подрастващите – потърсете поне в мрежата информация, ако сте я пропуснали или забравили. Една от авторките му така горещо го защитаваше и толково убедително квалифицираше обществото и в частност група родители, протестирали пред МО като изостанали от съвременното възпитание, че едва ли е нужно да ви насочвам повече в търсенето. Има достатъчно архив по случая. Да, не беше вчера, но паметта няма как да се простира до два дена назад, освен ако няма причина.
На тирадата ви за правата мога да отговоря само по следния начин: първото ми образование е право и не се нуждая от напътствията ви. Правата на самоопределение в контекста, в който сте писали, възникват след настъпване на пълнолетие! Не преди това!
Въпрос на ценностна личностна структурираност е да се приема помията в обществото като борба с „тоталитаризма“.
Как се казва този учебник за подрастващи?
В отговора на този въпрос ще разберете защо лъжете.
ПП. А ако го отворите ще разберете, че най-малкото сте била подведена от интернет слухове. Като юрист знаете каква доказателствена стойност имат такива източници на информация.
И още нещо: тирадите са от Ваша страна. Многословни, с условности и предположения, но въпреки това с претенция. Между другото ще загубите всяко дело от който и да е, стига опонентът да е наясно, че има такова нещо като Конвенция за правата на детето.
Странно е, че убийството на морала се възприема като деградация на семейството, поради (наблягам и подчертавам) не нещо друго, ами, въх!, разюздана сексуалност. Семейството, като ценност, е в идеала също (наблягам и подчертавам), въх!, на радикализираните ислямисти, които с камъни разбиват черепа на всяка Айше, погледнала Хасан. Тези хора, по тази логика, би трябвало да са най-морални! А тях не ги възприемаме като такива, поради европоцентризма ни, който е вид егоцентризъм. Културата се явявала само в общества, където семейството е ценност и се дават неоспорими доказателства за разпада на цивилизации преди нас, без да се коментира приноса на тези цивилизации към сегашната именно поради „разпадането им“! „Разпадане“ – каква смешна дума! А думата приемственост не е важна за всеки, обучен в нефелните университетски доктрини на кьоравата философия. А какво е семейството, за тези мили хорица? То е вид благородно насилие над жената (свободата е осъзната необходимост и прочие…). Не ми скачайте веднага, а помислете! Кой плаща цената на семейството? В патриархалните общества… И защо католическото погалване по главата на тази точно глава, измъдрила антифеминиската си логорея, та защо католическото погалване по главата се дава като пример за благочестива санкция. Знае ли се например, че религиите от авраамитската традиция, са смятани за демонични култове от гледна точка на някои познавачи на ведаизма? Каквото и да означава това, то е друга гледна точка на първо място и то неевропейска. Този трактат е нищо повече от едно тесногръдо тълкуване на факти. Слагане в схема на резултатите от някои изследвания (съвсем правилни и уместни), но с оглед доказване на цивилизационни тенденции – тревожно декодирани, поради сгрешен код. Чии тенденции? На цивилизованите по европейски стандарт, тоест по авраамитска нагласа. Цивилизациите се били разпадали поради разюзданост, защото нагонът не бил удържан. Кой удържа нагона? Дисциплината в семейството и страхът. Има ли място тук за сравнение с животните. Разбира се! Ние се превръщаме в животни. Авторката знае ли какво е това „либидо“? Авторката може ли да ни говори за либидото на патицата, пуйката, кравата или козата? Няма нужда, защото те вероятно имат либидо, но ние не сме счели за нужно да го проучим. Ние не смятаме за нужно да си блъскаме главата в проблема на кравата Милка, която предпочита да се заплоди с рожба от вола Белчо, а не от вола Тинчо, защото на втория рогата не са тип „Версаче“. А човекът, видите ли, имал либидо! Що е то либидото и с какво се различава от нагона? Не се казва! А, трябваше! Тогава друга щеше да е тенденцията на мислене. Не като тази – тесногръда и псевдоморална. Интелектуалец, според такива примера като на такива авторки, е онзи, който пъшка от ярема на декаданса. Е това вече си е чист декаданс…
Ясно ми е защо утопичната идея за феминизмът е завладяла малкото ум който имат жените, но не ми е ясно защо мъжете тук я подкрепят, демонстрирайки мазохизъм, като вървят срещу собствения си пол. Защо ще порицаваме мъжете в ислямския свят, за дето убиват безсрамни жени, поругали мъжката чест и авторитет. Точно тези общества ще оцелеят, не разрешили на по-нисшия пол да им диктува условия. Секуларизмът ще довърши Християнският свят, а краят му вече се вижда след масовото прииждане на бежанците. Земята пак ще стане пренаселена, само че без западният свят.