Предлагаме ви антропологичния прочит на една много интересна и съвсем истинска история от румънската област Олтения, свързана със стригой (вампир). Авторката Йоана Самоила проследява ритуал от пролетта на 2011 г., разказан й от участник в събитието, което е част от запазени и до днес практики, традиции и вярвания сред румънското население.
Стригоите в Румъния и до днес представляват един парадокс, който не само обвързва православната традиция и езическите вярвания, мита и реалността, но също така рефлектира в самото разбиране за живота и смъртта. „Стригой“ е специфична за румънския фолклор форма на съществуване, наподобяваща съвременната представа за полтъргайст или вампир, който не е истински жив телесно. Макар и представите за стригоите значително да се различават от чисто художествените характеристики на вампирите, практиките, свързани с тях и до днес, едновременно се противопоставят и наподобяват западните идеи. Фолклорните и художествените вампири са две категории, които се различават в контекста на своята космогонична основа. Докато фолклорният вампир е от селски вид и обитава гробището, в което е погребан, то литературният обикновено е създаден преднамерено с цел да внушава злокобност и да плаши. Този текст разглежда стригоите като митологични същества във фолклора на хората от Олтения, местност в югозападната част на Румъния, и проследява една интересна съвременна история, предоставена ми от моята приятелка Кристина Замфир.
В Олтения стригоите са интересна комбинация от фолклорни вампири, върколаци и хора. Местните хора ги описват като съживени и пълни с кръв тела, които в строго определено време и място бродят сред живите със зли намерения. Кристина ми каза, че в Корабия, от където са баба ѝ и дядо ѝ, стригоите могат да бъдат характеризирани и като живи хора, и като мъртъвци, които не се разлагат. Твърди се, че стригоите се завръщат след смъртта и убиват свои роднини или добитък, като ги измъчват, обезобразяват или задушават. Те изяждат сърцата на хора и животни, изпиват кръвта им и искат храна, питиета и дрехи. Произходът на много от съвременните митове за вампири се корени именно във фолклорните истории за стригоите, които също „имат нужда“ да консумират кръв и за чиито кървави убийства има куп истории.
В различните части на Румъния хората използват термините стригой, морой или върколак, за да обозначат душевни и телесни състояния на зли хора и мъртъвци. Вярването в морои, или стригои, е вкоренено толкова дълбоко в традициите на хората от Олтения, че и до днес се използват многобройни заклинания от всекидневен и церемониален характер. Впечатляващ пример за прогонването на злите сили и неутрализирането на присъствието на стригой е следното заклинание:
Ти морой,
ти стригой,
изяж собственото си сърце,
собствените си вътрешности,
собствените си дробове,
собствената си плът,
собствените си кости,
собствената си кожа,
защото ще те разрежа с нож,
ще те залея с вино,
ще те опуша с босилек,
ще те прекадя с тамян;
защото ще извадя сърцето ти
и с нож ще го разрежа,
ще го накълцам на девет малки парчета
и ще го разхвърля в девет долини
на девет кучки.
Въпреки че тези митични създания са белязани със знаците на хтоничното пространство, те все още имат активна функция в местните вярвания и практики. Неразривната връзка между митичното и практичното измерение едновременно поддържа старите провинциални вярвания и създава нови и адаптирани съвременни интерпретации. Ерата на Разума и „научната революция“ не заличава връзката със свръхестественото, а по-скоро я превръща от предмет на историята в предмет на популярната култура и местните вярвания.
На пръв поглед стригоите изглеждат като румънския прототип на западния вампир и техните корени са впити дълбоко в местните фолклорни представи. Тези същества имат едновременно човешка и нечовешка същност; те могат да бъдат и от мъжки, и от женски пол, но също така имат и неземен характер. Вярва се, че стригоите са пленници на границата между световете и не могат да преодолеят своето състояние, освен ако не им помогнат близки хора. Според Мургоч „има предели, в които нито кукувицата пее, нито кучето лае“; където „мъртвите стригои срещат живите хора“, за да ги научат на заклинания и магии. Така в провинциална Румъния диалектическата връзка между пространствата на реалността и подземния свят на злите духове допълва православната доктрина, която свързва земното и божественото. По този начин трите нива на съществуване – подземното, земното и божественото – стават неделими и свързани, а духовното пътуване във и през тях се счита за възможно. Тъй като всеки човек потенциално може да придобие нечовешки характеристики, стригой не е непроменливо и необратимо състояние. То може да бъде придобито или прогонено от всеки човек чрез строго определени практики и ритуали.
Накратко, стригой може да бъде както състояние, придобито в резултат на омагьосване, проклятие, извършване на зли дела и т.н., така и същество, което е загубило своята културна идентичност. Въпреки че под „стригой“ най-често се подразбира обезпокоената душа на мъртвец, който излиза от своя гроб, стригои могат да бъдат и живи хора с определени зложелателни магически свойства, които се проявяват приживе.
Ще ви разкажа интересната и много любопитна историята на Кристина, която през пролетта на 2011 г. става свидетел на ритуал, свързан със стригой в нейното село в областта Олтения.
Марин Копчеа, прадядото на Кристина, приживе бил считан за стригой, който носи беди на близките си. В деня, в който той починал, пробили сърцето му с дървен кол. Кристина твърди, че на следващия ден лицето му било румено, а от носа му се стичала кръв. Тъй като по-възрастните роднини на Марин счели това за пореден знак за неговото състояние, те извикали мъж от съседно село, който бил известен с това, че извършва пробождания на стригои. Той пробол с кол първо пъпа на мъртвеца, а после сърцето му. Колът останал забит в мъртвото тяло, за да се уверят „че раната няма да заздравее“. Течащата кръв и звуците, които мъртвото тяло издавало, били счетени за прояви на стригой, които изискват незабавна реакция.
Тъй като Марин бил на смъртно ложе в продължение на три дни, роднините му започнали да извършват традиционни ритуали, за да му помогнат да си отиде по-лесно. Те запалили около него свещи, които да го напътстват в неговото пътуване към отвъдния свят. Въпреки че бил дълго време в безсъзнание, през един от дните Марин се събудил и казал на близките си, че се е срещнал със свои мъртви роднини, които го очаквали. Той също така заявил, че трябва да заплати, за да влезе в отвъдния свят. Тъй като настойчиво правил знаци, че иска пари, роднините му дали, за да се успокои. Интересна част от тази история е фактът, че кравата, която семейството притежавало, умряла едва няколко минути след Марин. Кристина ми разказа, че Марин често спорил с дъщеря си, защото отказвал да продаде животното. След като роднините видели, че кравата е мъртва, те заключили, че той е предпочел да я вземе със себе си, вместо да позволи да бъде продадена. Както споменах по-рано, счита се, че стригоите имат склонността да убиват роднини или животни, към които те са особено привързани.
Кристина спомена, че процедурите на „дестригоизиране“ в семейството ѝ били допълнително провокирани от факта, че Марин се е родил с остатък от плацентата на главата. Според някои фолклорни вярвания, човек може да се роди стригой, ако при раждането му част от плацентата остане по главата или тялото му и в последствие я погълне. Хората, които знаят, че са родени с „було“, могат да предупредят околните, че има опасност да придобият черти на стригой приживе или след смъртта си. В някои румънски села се вярва, че тези хора стават стригои до шест седмици след като умрат; затова в местната космогония са утвърдени ритуални практики и талисмани за прогонване на злите сили – като например използването на светена вода, кръстове и чесън. Друг пример за подобна практика е унищожаването на плацентата, с която бебето се е родило. След като свърши това, акушерката трябва да излезе навън с бебето и високо да извести другите стригои, че детето е освободено от злото и ще носи на хората единствено късмет и щастие. В популярната култура вампирите, които престанат да бъдат вампири, носят щастие. Вярва се също и че състоянието „стригой“ може да се появи при некръстени, убити или родени от кръвосмешение деца. Явно е, че възникването на тези „нечовешки“ преобразувания имат пряка връзка с нарушаването на социалното табу, човешките и културните норми.
Живите стригои могат да запазят състоянието си след смъртта. Тези, които приживе правят заклинания или имат нещо общо с проклятия, магии и чародеи, се считат за потенциални полтъргайсти. По тази причина хората, които познавали прадядото на Кристина, се страхували от думите и действията му, тъй като той бил „темпераментен“ и често псувал, когато се ядоса.
Основна роля в съвременните практики, обвързани със стригоите, играе страхът. Тук можем да видим как християнската представа за ясното разделение на душата и тялото е адаптирана към фолклорните традиции.
Според православната традиция, душата на човек остава в земното измерение 40 дни след неговата смърт и именно тогава той е най-податлив към това да стане стригой. В резултат на това вярване възникват специфични напеви, които приличат на православни молитви, както и преходни ритуали, чиято цел е да неутрализират злите сили. Страхът на местните хора, че душите на мъртвите могат да се завърнат сред живите – било то в телесна или нетелесна форма – непрекъснато подклажда тези митове и ритуални практики.
В Олтения „стригой“ е присъщо на човека състояние на границата между загадъчността и парадокса, езичеството и християнството, реалността и мита. Митовете са не просто един празен знаменател – те подлежат на тълкуване и са вечно променливи, и съответно активно участват в социалните практики, които постоянно формират modus operandi на човешкото възприятие. Страхът от митологични същества е свързан със самото разбиране за живота и смъртта. Именно вярването на хората в Олтения, че мъртвите не винаги успяват да скъсат връзките със земния си живот, съхранява мита за стригоите и практиките, обвързани с него, и до днес.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Оставяне на коментар