България е застрашена

от Тодор Андреев

Последните събития в горещото лято отново предизвикаха световните аналитици и журналисти да заговорят за създаването на кюрдска държава. База за зараждането на държавност може да послужи територията на Сирия до турската граница, където народното опълчение на кюрдите се сражава с бойците от опозицията. Турските власти са обезпокоени, че войната може да излезве извън границите, което създава опасност от обединяване на турските и сирийските кюрди. Още повече, че неотдавна в Иракския Кюрдистан се срещнаха кюрдските лидери от Ирак, Иран, Сирия и Турция. А журналистът от турския вестник „Милиет“ Хасан Пулур предполага, че събитията в региона говорят за залагане на основите на „Федеративна независима кюрдска държава“.

Трудно е да се предполага как в бъдеще ще се развиват събитията, но едно е ясно: кюрдите ще се стремят да използват обстановката в региона в тяхна полза.

Странно е да се задава въпросът в тази обстановка каква опасност възниква за България, но ние го задаваме, и ето защо.

Американският институт по предприемачество (Аmerican Enterprise Institute, AEI) – един от водещите аналитични центрове на днешната администрация, чиято основна задача е да придвижва интересите на едрия бизнес и транснационалните компаниии, призна, че в близките години военната стратегия на САЩ предвижда с подкрепата на армията да се  преустрои политическото пространство на целия Близкоизточен регион – от Западна Африка до Югоизточна Азия и ислямския свят. Експерти на института сочат, че съгласно „Новата национална стратегия по сигурността на САЩ в Близкия изток“ предстои да се реализира проект „Великият Близък изток“ (Greater Middle East), една промяна на политическата и икономическата география на 24 страни от Мароко до границите на Китай, която влиза в интересите на САЩ. „Великият Близък изток“ и Северна Африка са определени като плацдарм за завземане на Средна Азия, която е сърцето на Евразия. А както твърди един от най-бележитите геополитици на ХХ век Харолд МакКиндер, цитиран от Збигнев Бжежински в „Голямата шахматна дъска“, „Онзи, който управлява Световния остров (Евразия), владее света“.

Според наблюдатели това означава, че в посочения регион националните държави, които пречат на американските планове, ще бъдат унищожени, а на тяхно место ще бъдат създадени нови васали на САЩ.

Или както пояснява Бжежински: „Глобалното господство на Америка в някои отношения напомня предишните империи… В своето могъщество тези империи са се опирали върху йерархията на васалните, зависими държави, протекторати и колонии, и всички ония, които не са влизали в империята, обикновено са разглеждани като варвари. В някаква степен тази анахронична терминология не е чак дотам неподходяща за редица държави, които днес се намират под влияние на Америка“.

Анализатори подчертават, че проектът „Великият Близък изток“ има две опорни точки. Първата е „Великият Израел“. Втората – марионетната държава в Северен Ирак, така нареченият „Велик Кюрдистан“. Не е секрет, че в списъка на 24-те страни, чиито граници ще бъдат променени, влиза и Турция.

Оказва се, че Турция се намира на предните позиции на проекта за новото разделяне на света, крачка по крачка изпълняван от САЩ от 1999 г. Създавайки „Велик Кюрдистан“, Вашингтон има намерение да го разшири на юг, където се намира киркукският нефт, на запад, където са плодородните земи, и на север, за сметка на Турция. След Киркук чакат своя ред Талафар и Диарбекир. Не е случайно изказването на бившия американски посланик на САЩ в Турция Пирсен, че регионът от Ерзерум до Багдад е единно икономическо пространство. А американските полуофициални сайтове и списания не виждат никакъв проблем при публикуването на карти, на които Диарбекир е означен като столица на „Великия Кюрдистан“. Въоръжените сили на Работническата партия на Кюрдистан, кюрдската сепаратистка организация, са осигурени и обучени от американските сили със специално предназначение „Делта форс“. Още през декември 2003 г. САЩ предоставят 125 млн. долара и ракети „Стингер“ на Месут Барзани за борба срещу Турция.

Със сигурност Турция навреме усеща призрака на „Американския Кюрдистан“, който застрашава сигурността, и затова категорично не подкрепи САЩ в операцията им срещу Ирак. Но съществува вариант, при който Анкара може да бъде компенсирана, ако й бъдат отнети територии, заселени с кюрди.

Загрижен за съдбата на света, който в резултат на съдбоносна грешка може да се лиши от лидер, способен да разреши конфликтите на „политически пробудилото се човечество“ и да не допусне те да прераснат във война всеки срещу всеки, Збигнев Бжежински отправя последно предупреждение към Америка, което звучи като пророчество, че „трети шанс няма да има“!

Според бившия помощник на американския президент по националната сигурност главното предизвикателство е общият стремеж към човешко достойнство, който включва свобода и права на човека, социална справедливост, равенство на половете, уважение към културната и религиозна мозайка в света. Само ако се идентифицира с тези универсални стремежи, Америка би могла да постигне своя втори шанс.

И в проблясъка на анализа и предсказателските си дарби бележитият „ястреб“ съветва САЩ да предприемат съдбоносен ход, който не може да не  предизвика у нас загриженост.

Авторът на „Втори шанс“ твърдо заявява, че ако САЩ искат да станат водачи на политическото обновление на света, е необходимо да застанат начело на борбата не срещу, а за исляма! Именно в свързването на американизма и ислямизма се корени залогът за успех на Америка, нейният „втори шанс“ да стане глобален лидер на човечеството. Според Бжежински ислямизмът е основно, абсолютно законно, далеч не единствено, но най-мощно изражение на глобалното политическо пробуждане, това е политически протест срещу западното доминиране в световната политика. Ето защо хитроумният стратег прави извод, че „в днешния значително усложнен глобален контекст много зависи от това, ще успее ли Америка в някаква степен да възстанови доверието в отношенията й с ислямския свят“. Ако тя не успее да стори това, нейните позиции в света на исляма ще заеме Китай.

В случай, че се възприемат спасителните препоръки на Бжежински, може да се очаква обединение  на „ислямските“ земи на Балканите и формирането на ислямско духовно-идеологическо пространство на територията на европейските държави като Албания, Сърбия, Македония, Гърция, Германия, Франция, Британия, Белгия, и не на последно място, разбира се, България. В Европа ще навлезе Турция.

Оттук нататък най-вероятно Вашингтон ще следи за спазване на правата на мюсюлманите и внедряването им в евроинститутите и правителствата. Анализатори сочат, че само след няколко десетилетия съотношението на европейците и мюсюлманите по силата на активната раждаемост и имиграцията ще се измени в полза на мюсюлманите. И през всичките тези години европейците (естествено и българите) ще се наложи да живеят в разрушаващото психиката тревожно очакване до какво ще доведе противоборството с „милионите възбудени мюсюлмани“, по израза на Бжежински.

Но „проектът на ястреба“ не може да не предизвиква опасения в десните израелски кръгове, и по-специално „израелското лоби“, което според автора на „Втори шанс“ играе негативна роля в САЩ, като насочва политиката на Америка към Близкия изток. Бжежински очаква да жертват интересите на еврейската държава в името на стратегическата дружба с мюсюлманите, насочена главно срещу Русия.

Дали напътствието на Бжежински за сближаване с исляма не е в пълен ход днес, когато САЩ утвърждава ислямска държава на територията на Сърбия? Не е ли това реверанс към исляма?

„Бедните албанци“, над които са се надвесили великодушните французи, германци и британци, след двайсетина години ще заплашват тях самите.

Като имаме предвид съветите на Бжежински, не е трудно да си представим, че ако не се съпротивляваме, може да бъде направен опит в итерес на исляма окончателно да бъде сломен духът ни на българи, да бъдем унижени докрай, като покорни послушковци, без никакви надежди за самостоятелност, народ от състава на населението, обитаващо земите до Персийския залив, където ще цари друга култура, общо пространство с биороботи в служба на транснационални корпорации, съмнителни структури на световната власт. И всичко това по отдавна планиран сценарий.

За България опасността може да нарасне паралелно с реализирането на американския проект за „Великия Близък изток“. Съвсем скоро може да очакваме обединение на „ислямските“ земи на Балканите. И тогава отношението на Турция към плана за „Великия Близък Изток“, който плавно настъпва към Средна Азия, може да се промени. За да покаже, че не иска да пожертва своя партньор, хвърляйки страната му в управляем хаос, размразявайки кюрдския въпрос, Вашингтон в замяна на земите, населени с кюрди, които ще се присъединят към марионетния „Велик Кюрдистан“, може просто да подскаже на Турция, че се отнася с разбиране към апетитите й да засили влиянието си в България, която до този момент ще се окаже планомерно турцизирана. И това най-вероятно ще се реализира с вкарването на Турция в Европейския съюз и елегантното приплъзване на България към мегаполиса Истанбул. Съществува сериозна опасност определени български политици, които ни вкарват в зоната на здрача, един ден да не реагират адекватно на тази заплаха. Отвреме-навреме се прокрадват сериозни съмнения за неумението им да защитават националните интереси на България. Неслучайно проф. Баева изказа мнението, че  президентът Росен Плевнелиев например е много далеч от качествата за този пост, особено с  допускането на поредния лекомислен гаф на известната скандална среща с турския вицепремиер.

Дали българите са разбрали, че се намираме в състояние, когато съдбата ни се определя от геостратегическите интереси на други сили? Ако не им е безразлично какво ще бъде бъдещето на страната, която обитават, е необходимо да си отворят широко очите, много внимателно да се вглеждат в плановете за преустройството на света, да ги анализират многопосочно и безпристрастно и ако желаят да се съхранят като древен народ, да реагират адекватно на опасностите.

Съществува една сериозна възможност да потърсим защита. Проектът „Великият Близък изток“ застрашава националната сигурност и на Русия. Изпаднали в състояние на дефицит от съюзници, колкото и да е странно, и Турция, и Русия се движат една към друга. Въпреки преживените 11 войни с обща продължителност 44 години и днешните противоречия помежду им, има вероятност сближаването им да се превърне в позитивен фактор. Пред турския елит стои безкомпромисният избор да върви и в бъдеще заедно с Америка или да се преориентира към Русия. Предполага се, че Русия ще внуши на турците да ни оставят на мира.

Източник: Вестник Дума

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК