Всички сме крайно разтревожени, да не употребя и по-силни думи, от изключително напрегнатата политическа ситуация на заплаха за сигурността на институциите и гражданите в цяла Европа, в Близкия и в Средния Изток, в Америка и в Африка, създадена от рязко нарасналия конфликт/война с „Ислямска Държава“.
Залети от анализи, от бързо сменящи се новини и мнения, много разумни хора разбират, че навлизаме в етап на голямо разграничаване от редица утвърдени с годините политически модели, митове, концепции и илюзии.
Първото и голямо разграничаване от досегашния ни начин на мислене и на живот е свързано с Европа, и по-точно с Европейския Съюз.
Живея от много години между две гранични държави на ЕС и работя постоянно с повечето европейски страни. Аз лично нямам съмнение, че тази досегашна Европа е в един морален и политически фалит (и далеч не случайно, че от години Великобритания оспорва досегашния модел на европейска интеграция). Свидетелствата за това са навсякъде за този, който умее да вижда и да анализира.
Думата „фалит” е икономическа категория и в този смисъл я употребявам правилно, защото вече над шест години голяма част от европейските икономики са също на границите на фалита.
Дълбоко погрешната, чисто политическа конструкция на Еврозоната, хвърли и продължава да обрича на мизерия и депресия много страни-членки на ЕС. И те далеч не са само тези от така наречената южноевропейска периферия. Тези дни една от страните, която до вчера бе изключително убеден проповедник на еврото – Финландия – също обърна своето мнение, засегната силно от ударите на икономическата депресия. Франция и Италия са разкъсани от дебати по този въпрос.
Някой веднага би попитал защо говоря за икономика, когато започнах този коментар със ситуацията за несигурност.
Отговорът е прост. Защото, няма как да търсим сигурност, без да намерим час по-скоро пътя към един здравословен и устойчив растеж.
Няма ефективни решения за сигурността на гражданите в краткосрочен или дългосрочен период, без да са решени по ясен, легитимен начин въпросите, свързани с нарастващата маргинализация на големи слоеве от населението, продължаващото обедняване, упоритата безработица, липсата на качествено образование, криенето и манипулирането на информация.
Няма да решим фундаменталния си проблем, ако увеличим бюджетите на сектор „Вътрешна Сигурност” и сектор „Отбрана” (отделен, специфичен въпрос е, че да, те трябва да се увеличат по един рационален начин).
Ключовият фактор е и ще бъде да преоткрием пътя на един наш, български просперитет, независимо от клатещата се и срутващата се конструкция на ЕС.
И затова, час по-скоро, трябва да спрем да се залъгваме с обещанията на други. Нашата съдба, отново и пак, е единствено в наши ръце, особено на това свръхгорещо геополитическо място, на което се намираме.
За какъв Шенген продължават да говорят някои, които като че ли не си дават въобще сметка, че Шенген рухна и че вместо в Шенген, ние навлизаме в един период на силна „Гуантанамо-зиация” на досегашна Европа.
Дошло е време, в което уроците следва да се научават без никакво закъснение.
Да, ще бъде болезнено и трудно да скъсаме с множество досегашни илюзии. Но още по-болезнено, крайно опасно и рисково е да продължаваме да имаме икономическа и социална политика, която маргинализира големи слоеве от населението, създава несигурност за тези хора, и по същество ги обрича на твърде рискови решения за самите тях.
Мисля, че ме разбирате за какво говоря.
Дано и правителството да разбира това и да е способно да намери съответните решения. Смесицата от фактори като лоша и конфликтна за българите демография, бедност, безработица, продължаващо сриване на стопанския и социален живот и развитие на пограничните ни градове и селища – е взривоопасна за България, имайки предвид нашата географска близост до регионите на конфликти и нарастването на геополитическото и икономическо значение и силата на Турция.
Следващо, не по ред, и много важно за мене разграничение – е това от досегашната ни политика спрямо Русия.
Външната политика на България – във всеки един аспект – научно-техническа, индустриална, икономическа, търговска, културна и т.н. спрямо Русия – е един крах. Лашкането ни между приоритетите на ЕС, и тези на други големи сили не доведе до успешни резултати за България. В тази световна война, която е запалена, неутрални няма да има. Нито такива, които да нямат ясна и категорична позиция. Виждаме го навсякъде в големите световни конфликти.
Запазването на нашата европейска стабилност и договореност (доколкото е възможно) е много важно, но заедно с това е необходимо едно ново, мъдро начало и възраждане на нашите икономически, търговски и научно-технически взаимоотношения с Русия. Силно се надявам, че след президентските избори през 2016 г. такова начало ще бъде сложено от новият държавен глава.
И, още веднъж, на трето място, няма да пропусна и моята любима тема, а именно завръщане към политика на суверенитет на Република България. Като подчертавам тази тема, бих искал ясно да заявя, че далеч по-голямо внимание следва да се отделя на интересите на нашия народ, на нашите граждани, отколкото на европейските институции или на други страни в ЕС.
Стана ясно за всеки, който мисли самостоятелно, че ЕС – не може, няма как да бъде съюз на суверенни държави. Коалиция – на суверенни държави – да, но не и политически съюз. Другата алтернатива е федерализмът. Но последните събития категорично показаха, че в момента, в който се разклати сигурността в една отделна държава-членка на ЕС, ролята и силата на европейските институции се прояви като крайно слаба, неефективна, незначителна. И затова сме свидетели на днес на решения от типа „Всеки за себе си”.
Живеем в един свят, твърде асиметричен в реакциите и в разбиранията, в схващанията си за културна и религиозна идентичност. Нямаме право на никакви грешки, нито лично за себе си и за нашите близки, нито за гражданите на нашата страна.
Това е част от моите мисли за новите реалностите, в които считам, че ще живеем доста дълго.
Г-н професоре,
изключително важни теми сте засегнали тук. Смущава ме едно изречение (цитирам):“ Мисля, че ме разбирате за какво говоря.“ Ако искате да бъдете разбрани от по-широка публика, добре е да бъдете по-конкретен или да дадете линк към други ваши мисли по тези въпроси.
Бгадодаря.
Г.Г.