Боян Чуков: По стълбичката към гилотината вървим сами

През октомври 2015 г. информирани източници близки до турското правителство съобщиха на Даря Асламова, журналистка от вестник „Комсомольская правда”, че Анкара се готви да свали руски самолет. На 24 ноември информацията се потвърди. На сирийска територия бе свален руски Су-24. През октомври Даря Асламова е трябвало да се срещне с кюрдския адвокат Тахир Елчи от Диарбекир. След договаряне на срещата събитията се развиват мълниеносно. Тахир Елчи е арестуван. По-късно е пуснат на свобода. Тази събота бе убит публично в Диарбекир.

Още преди месец  Даря Асламова информира своите читатели, че в Турция започва гражданска война. В кюрдските градове влизат танкове. Установяват се комендантски часове. Изчезват хора. Няколко стотици са убити за последните шест месеца. Журналистите се изпращат в затвора по обвинения за тероризъм.

Турските източници на Даря Асламова са помолили журналистката да предаде в Москва една много важна информация. Турция се готви да нахлуе в Сирия. За да изгради „буферна зона”. Тази дето нашият премиер рекламираше в Брюксел. Предлог: защита на туркмените, които убиха руския летец. И които се оказаха по-късно, турци свързани със „Сивите вълци” или с филиала на Ал-Кайда, т.нар. „Ан-Нусра”. Турските специални служби готвят в Сирия терористични групировки съставени от китайски уйгури. Един от лагерите за обучение на китайски джихадисти е бил открит при освобождаването на сирийския град Ел-Хоул. Това показва, че Анкара играе в схема на глобалния хегемон. Вероятно разчита на негова пряка и явна подкрепа като „стратегически партньор”.

Иракският политолог Рамазан Османов преди свалянето на Су-24 заяви: „От конфиденциални източници в турското правителство стана известно, че с американска помощ Ердоган ще се реши на въоръжена авантюра. Турция ще нахлуе в Сирия”. Преди няколко дни сирийската територия бе обстрелвана с минохвъргачки от турска територия. Все повече факти показват, че Русия и Турция са на път да влязат във въоръжен конфликт. Турция е на път да блокира проливите. Русия задейства прехвърляне на въоръжения в Сирия по „ирански канал”. През иранска територия. Турция изпрати две свои подводници в Средиземно море в опасна близост до ракетния крайцер „Москва”. Съсредоточаването на турски войски и 1000 танка по границата със Сирия създава взривоопасна ситуация. Възможна е внезапна ескалация. След свалянето на руския Су-24, Турция сама се вкара в стратегически капан. Събитията в Сирия тотално провалят десетгодишните усилия на Анкара за възстановяване на бившето влияние на Османската империя в Близкия Изток и Балканите.

Не е изключено за пореден път да бъде размразен конфликтът в Нагорни Карабах между арменци и азербайджанци. Едно е почти сигурно. Ако се стигне до въоръжен конфликт между Русия и Турция, то Киев незабавно ще възобнови кървавия хаос в Донбас. Има достатъчно признаци, че се подготвя активизиране на прословутата „антитерористична операция” в посока Донецк и Луганск. Не е изключено и украинско въоръжено нахлуване в Крим. При създалата се обстановка на конфронтация с Москва, Анкара може да разчита на неявната подкрепа на Вашингтон и на полуявната от страна на Саудитска Арабия и Катар. И естествено, на сигурна 100% подкрепа от Киев. ЕС ще продължи със своята несвързана и смешна риторика, която е достойна само за „чиновник с очилца и ръкавелки”.  Както по темата за мигрантите и бежанците. Така и за обстановката в Сирия. Брюксел няма как да си признае, че бе „туширан” публично от Ердоган и сега „ближе” рани. И търси пари за откуп като венециански търговец, който е нападнат от бандити по пътя за Близкия Изток. Анализът на поведението на „големите играчи” в ЕС показва, че всеки се спасява в индивидуален порядък. Англия първа ясно демонстрира, че на „празничната трапеза” всички сме заедно. Но по стълбичката към гилотината вървим абсолютно сами.

Що се касае до България, то тя подобно на Ердоган играе вабанк. Правителството на Бойко Борисов през последните месеци напълно отъждестви българските национални интереси с личните планове на Ердоган. Интересите на българския и турския народ са едни и същи. Но те се различават коренно от личните интереси както на Ердоган, така и на Борисов. Да, българи и турци желаят да живеят в мир и приятелство. И затова най-вероятно Борисов и Ердоган ще имат една и съща съдба. В Близкия Изток ще се появи Велик Кюрдистан. И дано ние българите след време не разчитаме пак на някой като Алеко Богориди. Който преди да си легне вечерта да не докладва на Високата порта, че утре е Съединението.

Източник: Списание „A-specto“

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК