Деси и Митко
1. Митко
Пропуснахме да отбележим (или сме го направили толкова незабележимо?!) 130-годишнината от Съединението. Единствената стъпка на България след Освобождението до ден днешен, която не зависи от международното положение, великите сили и всякакви зависимости. Днес отбелязваме 130-то годишнина на основния стълб на този акт – щиковете, телата, сърцата на нашите предци.
Сливница.
Победата на капитаните срещу генералите. Победа, изкована от парцаливи войници, от необучени доброволци, от поместни отряди, чиято единствена „логистика и комуникация“ е България, отекваща в сърцата им.
В днешната ни армия има повече генерали, отколкото войници, повече комуникация, отколкото родолюбие, повече БЮДЖЕТ, отколкото ДУХ….
В обществото ни има повече присмех, отколкото осмисляне – строевата подготовка не е маане на гащи по плаца, а възпитание в синхрон и взаимна отговорност, предназначени да служат в окопа.
Сами сме си виновни – имаме Главнокомандващ (боже опази), министър на отбраната (боже упази), началник щаб, началници на щабове и родове войски, само дето ни липсва армията. И никой не си дава сметка, че генералът си пази заплатата, лейтенантът се бори за честта си, а войникът – за Родината.
Затова капитаните спечелиха войната, а генералите са обречени винаги да я губят!
Имам чест, г ‘син Капитан!
2. Деси
Уважаеми г-н Министър на войната Ненчев, бих искала да споделя няколко думи, които, знам, че няма да стигнат до Вас… но все пак, аз ще ги напиша… а, знае ли човек…
Г-н Министър,
Вашето слово днес, току-що на зарята-проверка в Сливница, по повод 130 -та годишнина от победата при Сливница, е дълбоко невярно и некоректно… или по-скоро объркано…
Първо, г-н Министър, Вие твърдите, че България има добре обучена и боеспособна войска… Това не е вярно… България няма нищо… има 30-тина хиляди, които май не знаят на кой свят се намират…армията ни свърши, г-н Министър, ние нямаме войска, тя бе разбита и погубена от самите нас, от нашите управляващи и от това, че я потопихме в нещо, което не е наше…
Второ, съжалявам да Ви го кажа, но нито един българин извън България не би се върнал, за да участва във война… ние вече нямаме българи като виенския студент Цветан Радославов, който се пише доброволец, за да дойде и да се бие за България… България, обект на защита от наши сънародници навън, не съществува вече… вярвам, че го знаете… ние пропъдихме нашите деца навън…не ние… съдбата българска ги пропъди… не мислете, че някой ще дойде да защити старата, позабравена Родина…
Трето, Вие сигурно съзнавате, че военните победи ги правят капитаните, не генералите….Военните победи, както и всички други победи, уважами г-н Министър, ги правят низшите чинове, които няма какво да губят… генералите имат окови… от всякакъв род и вид… капитаните, подпоручиците, ефрейторите, редниците… те са тези, които правят войната и победата… и доказателство за това е фактът, че докато са капитани, те печелят победи… после, мнозина от тях стават генерали и създават Военния съюз, който Вие, Министре, знаете какво направи… Нищите, бедните, младите, хората без нашивки… те правят победите и войните… не напразно Рачо Петров става генерал, но ние го помним като капитан Рачо Петров…и –
четвърто, Вие твърдите, че нашите предци, дали живота си за България, в момента благосклонно и радостно гледат на настоящето положение… Не, г-н Министър, сигурна съм, че те се обръщат в гробовете си и ако могат, биха вампирясали и изскочили от хладните си могили… с нож и щик в ръка… защото те са печелили за България, но тази България е била горда, млада и свободна… а днешната България знаем каква е… бедна, наведена, смазана и зависима вдовица, нещастна и бедна майка… няма я старата България…
И за този факт са виновни управниците, но и ние, народът, който си разреши да я гледа дълго така и вече свикна… затъпя и обръгна… затова, в края на никому ненужните си думи, аз няма да цитирам гордите слова на дядо Вазов… ще цитирам само едно негово изречение, с което, все още се надявам, че неспокойните духове на мъртвите бойци-прадеди ще наскачат вкупом… Юнаци, лека нощ!…
приятна вечер и вкусна вечеря, г-н Министър…
Една българска жена.
Източник: Фейсбук
Това не е „министър“, а е един обикновен БОКЛУК назначаващ роднини и познати на апетитни държавни постове и служби в МО……а за България малко го е еня…..
Силни и правдиви думи, няма да стигнат нито до ума, нито до сърцето на човека, сложен за министър от Мадам Уйес ! Не само армия няма в България, нищо не остана, опоскаха страната ни като термити, унищожиха всичко, което народът беше изградил. Няма Български речен флот, няма Български морски флот, няма авиация, няма оръжейна промишленост, която беше най- добрата, няма промишленост, която да присъства на световните пазари, няма селско стопантво . Електродружествата ни ги продадоха, фабриките ги съсипаха, земята разпарчетосаха и я изоставиха, съсипаха образованието и здравеопазването ни, съсипаха културата -нищо не остана. Планините и морето ни са вече почти собственост на олигарси и бандити – изсечени, превърнати в бетонни гета. Държавата ни остана собственик само на едни чиновници, на едни безхаберни, алчни политици и на един народ – беден, болен, страхлив, опростачен от реалита и както винаги чакащ спасението му да дойде отнякъде и от някого. Вече не искам да кажа и „Бедний ми народе“ -всеки си заслужава съдбата !