За 10 ноември 1989 – смяна или подмяна?

Кои са реалните и кои измислените герои, свалили режима на Живков

Ами хайде 26 години след 10 ноември 1989 година да спрем да се лъжем. И да спрем да си измисляме герои, които “свалили режима на Живков”.

“Сваляне на режима” имаше, когато събориха Берлинската стена. Те и тогава не я събориха, защото тя беше свалена по решение на правителството на ГДР, но все пак падна с ентусиазма на стотици хиляди източногерманци. Пред волята на които правителството им се оказа просто безсилно. И безпомощно.

“Сваляне на режима” имаше и в тогавашната Чехословакия, когато 300 000 жители на Прага излязоха в защита на битите на Вацлавския площад студенти.

“Сваляне на режима” имаше и в Румъния, когато даже малко поубиха и Николае Чаушеско.

А у нас?

У нас такова чудо

не се случи

На шествието от 3 ноември 1989 г., организирано от “Екогласност”, бяхме около 3000 души. И както мрачно се шегувахме, съотношението между “цивилните изкуствоведи” от ДС и протестиращите май беше 2:1.

Нищо, че после половин София се изкара “участвала”. По-същественото е, че шествието не издигна нито един политически лозунг. Вярно, имаше скандирания “Демокрация”, но мигар преди това 45 години според пропагандата не бяхме живели в такава, макар и “социалистическа”?

Друг е, разбира се, въпросът, че разликата между първата и втората е като между стол и електрически стол…

И така дойде 10 ноември. Но дойде не като “сваляне на режима”, а като най-обикновен

“дворцов преврат” срещу Живков.

Осъществен от негови доскорошни приближени и организиран от външна имперска сила – тогавашния СССР на Горбачов и неговия наместник в България, посланика и генерал от КГБ Виктор Шарапов.

После настана време, което може би най-добре е изразено в думите на онзи кандидатстудентски гений, че “едни се радваха до полуда, адруги не знаеха какво ги чака”

“Радваха се до полуда” тези, които бяха съучастници в идеята на Живков за затриване на суверенитета на България чрез превръщането й в 16-а република на СССР. А после хвърлиха цялата вина върху него. Пък те – “света вода ненапита”.

“Радваха се до полуда” онези, които буквално за дни се превърнаха от директори на социалистически предприятия в крупни капиталистически собственици.

“Радваха се до полуда” и онези, на които държавата им беше поверила огромна своя собственост зад граница.

“Радваха се

до полуда”

и бъдещите

мутри,

влезли в братски (и делови) връзки с бившите си водещи офицери.

Но “не знаеха какво ги чака” едни клети хорица, които десетилетия се бяха трудили уж в името на “светлото комунистическо бъдеще”, а днес с труд оцеляват с мизерните стотинки, помпозно наричани “пенсии”.

“Не знаеха какво ги чака” и едни други клети хорица, оказали се беззащитни пред неспирната криминална агресия по селата на крадливи цигани.

“Не знаеха какво ги чака” и онези, които днес виждаме да

ровят из

кофите

за боклук

Във всички бивши “социалистически страни” се осъществи реален преход към политическа демокрация и пазарна икономика. Уви, у нас вместо “смяна на системата” се получи нейната подмяна.

Подмениха се едни крадци с други. После “едните” и “другите” се усетиха, че келепирецът е общ. И взеха, та се прегърнаха.

Ами ей това ни донесе 10 ноември 1989 година…

Сега вероятно хейтърите ще ревнат, че съм носталгик.

Не, просто съм гневен. Как пък само ние от “бившите”

не успяхме

да направим

нормален

преход към

демокрация?

Или може би това ни е национална традиция още от Априлското въстание, когато едни умирали за свободата, а други се продавали на турците в името на собственото си благополучие?

После се продавали на руснаците. После – на германците. Сега – на американците.

Ами да вземем тогава да се преименуваме на Република Орлов мост? Сиреч да викаме “добре дошъл” на всеки, който реши да ни подчини?

Източник: вестник 24 часа

                             КАК ДА ПОДКРЕПИТЕ МЕМОРИЯ – ВИЖТЕ ТУК

 Станете наши приятели във ФЕЙСБУК