Явлението европейските граждани да предпочитат все повече евроскептични партии не е временна, а трайна тенденция.
Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Деконструкция“ политологът Калоян Методиев по повод изборите в Полша и Португалия, резултатите от които засилиха тенденция да се гласува за партии, излизащи отвъд т.нар брюкселки консенсус:
Затвори се един „пояс“ почти между Балтийско и Адриатическо море. Другата седмица в Хърватия има избори и смея да твърдя, че там на власт ще дойде една партия, която ще има нюанси от поведението на унгарската партия, начело с Орбан. Тази тенденция ще се засилва заради политиката, провеждана от Брюксел. Това е една реакция и бунт. Примката около Брюксел се затяга. Всичко това са лоши сигнали и предвестник за промяна. Извеждането на политиката от политиката се превърна в проблем. Това, което прави португалският президент в момента, е да взривява демокрацията и да казва, че Вие сте никои. Каквото и да гласувате, Брюксел ще реши какво да прави.
Това, което каза Юнкер по повод бежанската криза, доведе до разцеплението в Европа на Източна и Западна в момента. Той каза квотите няма пожелателен, а задължителен характер. Принципът на демократичност в ЕС е подложен на съмнение. ЕС като институции показва недемократичен характер. Това, за което се бори и е основан, беше потъпкан. Бунтът, който наблюдаваме в Източна Европа, не е толкова икономически, а ценностен. Този звучен „шамар“, който минава през Полша, Чехия, Унгария и Словакия е едно разминаване.
Той беше категоричен, че България не може да остане дълго извън тази източноевропейска тенденция.
Философът Тодор Тодоров се съгласи с тезата, че се забелязва устойчива тенденция на фрагментация в ЕС:
Хората и в Полша, и в Португалия, и в други страни са разочаровани от политиката на остеритет. Този неолиберален модел на непрекъснат растеж, който умори хората. Те плащат за този икономически растеж, без да могат да ползват дивидентите от него. Този модел произвежда неравенство и мизерия. Този модел се провали. Хората се усещат отчуждени от политиката и от самата демократична процедура. В нея няма място за разговор и възможност за такъв. Това е една политика в отсъствие на политическото.
Демокрацията не оспорва статуквото, а се превръща в протеза, продължаваща политико-икономическия ред. Тя е тавтология и реставрация на един и същи ред. Когато политическото отсъства, имаме тази интересна ситуация, в която партиите, оспорващи статуквото – т.нар. радикални или крайни партии, са единственият избор. По-естественият отговор е лявата политика, но левите и десните крайни партии имат сходни позиции по отношение на политиката на Брюксел.
Според него е много интересно е това, което става в Америка: Имаме от едната страна феномена Бърни Сандърс, който е социалист-демократ, сензация в САЩ. От другата страна имаме Доналд Тръмп. Този краен избор е много симптоматичен.
Тодоров обясни, че духът на националната държава се надига в Европа:
Идеята за национален суверенитет и независимост става много по-силна и убедителна от всички онези компромиси, които до преди 10-20 години бяхме склонни да правим в името на обединение, съюз и общ проект. Вървим в обратната посока на затваряне и фрагментиране. С изборите, които виждаме в Полша и Португалия и в други страни, се очертава тенденция, в която е неизбежно да не си представим, че ЕС във вида, в който е сега, няма да се фрагментира, разпадне или промени.
Звуковият файл с целия разговор – ТУК
Източник: Деконструкция – БНР
Оставяне на коментар