Плюй на кръста, за да не ги обидиш

Преди няколко години Ева Брюне се прочу като първия шведски епископ, който е открит хомосексуалист.

Калин Руменов

Не можеш просто да й кажеш – тъпа шведска кучко, епископска лесбийко ялова, затваряй си проклетата уста и никога повече не помисляй да проповядваш ренегатски идеи. Иначе ще ни нервираш и цялата работа няма да свърши никак добре за теб. Въпреки че е най-добре точно заради такава като теб да гръмне първата пушка на Великата антилиберална революция.

Не можеш така да й кажеш, защото ще оскърбиш сексуалните малцинства, ще те подгонят феминистките, а в потерята вероятно ще се включат безделниците от ордена за самоцелна защита на животните (все пак и кучетата си намесил). Накрая, в най-лекия случай, ще свършиш в изолатора за нарушителите на свободното слово, където държат враждебната реч. Днес враждебно не може да се говори, единствено враждебно не може да се говори, но пък си е

истински златен европейски век за развързване на ренегатските езици

Днес субективната политнекоректност е углавно престъпление, а обективното ренегатство във всичките му форми е добродетел. И тя е жива светица според либералния канон.

Тя е Ева Брюне и преди няколко години се прочу като символ на стария разврат, трансформиращ се в нов морален ред – стана първия шведски епископ, който е открит хомосексуалист. Тогава шведската лутеранска църква току-що беше разрешила гей браковете и прогресивността й някак логично прогресира до посвещаване на лесбийката Брюне за епископ на Стокхолм. А в днешните свръхизнервени мигрантски дни прогресивността на самата Брюне стигна дотам, че да рекламира демонтажа на кръстове от църквите. Естествено, с изцяло добри намерения – за да не се дразнят мюсюлманите, които трябва да са коренното население на Швеция, а самите шведи да са се появили наскоро заради войната в Сирия.

Да махнем кръстовете от църквата и да ги сменим с ислямски символи, за да не изглежда враждебно, да не се обидят друговерците и да не засегнем чувствата им. Това би трябвало да е немислимо за произнасяне дори насаме пред огледалото, но за немислимото в момента се води обществен дебат. Така културно се нарича загубата на човешко време за доказване на очевидните извратении на нечовешкия либерализъм.

Разбирате ли какво всъщност се случва – лесбийката епископ предизвиква не друго, а дебат, предлагайки да претопим сребърните и да изгорим дървените кръстове, да изхвърлим всички смущаващи мюсюлманското око християнски символи. А лесбийката епископ трябваше да предизвика бой с дървени пръчки по голото си бяло тяло. Но Ние, европейците, нали сме културни хора, затова

културно водим културен дебат за културните различия

Да върви по дяволите политкоректната култура и културата на загубеното време. Има теми, неподлежащи на обсъждане, както има моменти, в които трябва да играе дървения господ. Иначе всяко изстъпление срещу здравия разум и всяка проява на ментални увреждания ще бъдат легализирани като еволюция на човешките права.

Махнахме достатъчно религиозни символи от достатъчно нерелигиозни места, за да няма обидени в постхристиянска Европа. Съдът в Страсбург – Меката и Медината на върховната ни човешка правда, наказва за кръстове и разпятия в училищата, защото нарушават религиозната свобода на учениците. Изобщо досега се развивахме по начин, предполагащ самопосегателството върху църковните кръстове да изглежда като следваща естествена стъпка, а не като немислима либерална провокация. Бяхме изключително културни и уважавахме правото на мнение, стига то да не е враждебно. Да плюем върху кръста, за да бъдем само хора, за да не се делим и да не се засягаме с нищо – това определено не е враждебно, значи става за културен дебат, значи може да се помисли.

А после все така културно и с уважение към чуждото либерално мнение ще помислим дали да не ограничим носенето на религиозни символи не само на обществени места, но и по домовете си – ще забрави някой, ще излезе на балкона гол до кръста, ще му се види кръстчето на врата и ще оскърби нечии чувства. Дали няма да е по-добре да се откажем от вече дадените ни християнски имена и да внимаваме как ще кръщаваме неродените си деца – като си говорим на малко име, провокираме напрежение в звуковата среда и неволно

саботираме всички усилия за пълно мулти-култи щастие

Дали няма да е още по-добре мъжете да погледнат в гащите си и да хигиенизират излишните си телесно-религиозни стереотипи.

И не казвайте, че чак това е немислимо. Все пак живеем в златния европейски век на либералното ренегатство, преди чието настъпване толкова вече нормални неща бяха немислими. Да не би някой да е мислил, че църкви ще признават гей браковете или в тях ще служат горди лесбийки. Да не би някой поне да е сънувал, че лесбийки епископи ще проповядват плюене върху кръста и никой няма да ги удря през устата, а ще ги изслушва и културно ще спори с тях. Припомнете си какво беше, какво стана и не казвайте, че няма да го бъде.

Източник: Новинар