Опасност от бойни сблъсъци между руски и американски пилоти в Сирия

Сергей Ищенко

Съдейки по последните съобщения на западните медии, във Вашингтон и в столиците на неговите съюзници цари паника. Стана ясно, че няма последователна стратегия в отговор на силната руска военна намеса в Сирия. Хаотичните решения и противоречивите изявления на политици от двете страни на океана само засилват впечатлението за объркване.

Например, шефът на Пентагона Аштън Картър заяви в понеделник: „Съединените щати и техните съюзници ще предприемат стъпки за противодействие на Русия. Действията на Русия доведоха до ескалация на войната в Сирия.“ Въпреки това, министърът на отбраната на САЩ отново призова Москва да си сътрудничат. Макар че само три дни преди това прекият началник на Картър, президентът Барак Обама, практически изключи всякакво сътрудничество с руснаците в Сирия, като посочи, че САЩ няма да се включи заедно с Русия във „войната на марионетките“. Според Обама „това е битка на Русия, Иран и Асад с преобладаващото мнозинство от сирийския народ. Ние се сражаваме с Ислямска държава, нашата битка е за решение на конфликта заедно с международната общност по начин, който може да сложи край на кръвопролитията и бежанската криза“.

Подобна е и реакцията на Париж. На 3 октомври, малко след срещата си с Владимир Путин в рамките на „Нормандската четворка“, френският президент Франсоа Оланд се изказа за войната с ислямистите в Сирия така: „Ударите трябва да бъдат насочени срещу Ислямска държава и изключително срещу Ислямска държава“. Минаха само два дни и френският външен министър Лоран Фабиюс решително опроверга своя шеф. Според Фабиюс, списъкът със целите на въздушните удари е много по-широк, отколкото е представен от президента на Франция. Това са точните думи на френския министър: „Ние трябва да ударим по позициите на Ислямска държава и на други групировки, които се смятат за терористични. В този списък можете да добавите «Джабхат ан-Нусра»

Книжните „ястреби“ в САЩ, изглежда, също са изгубили напълно връзка с реалността. Вероятно най-известният от тях е бившият съветник по национална сигурност в администрацията на президента Джими Картър – Збигнев Бжежински. Британският The Financial Times наскоро публикува статията му „В Сирия Русия трябва да работи заедно със САЩ, а не срещу тях“. Наред с другите неща, в статията се казва: „На карта е поставено бъдещето на региона и авторитетът на Америка. При тези стремително променящи се обстоятелства, САЩ имат само един избор, ако искат да защитят своите интереси в региона: да поставят условие на Москва да спре бойните действия, които нанасят вреда на американските активи”.

Е, ако Русия не се подчини? Рецептата на Бжежински в този случай е поразителна със своята безотговорност: „Присъстващите в Сирия руски военноморски и военновъздушни сили са силно уязвими, тъй като са изолирани от страната си. Те могат да бъдат обезоръжени, ако продължават да упорстват, провокирайки Съединените щати.“

Да бъдат разоръжени – любопитно, как точно ще стане това? Като се вземе на абордаж ракетния крайцер „Москва“, който е край бреговете на Латакия? Или с американски въздушен десант на летището „Басел ал-Асад”, от което ежедневно излитат руските бомбардировачи и изтребители? Това е война, г-н Бжежински. И не само в Сирия, и не само за Сирия. Готова ли е Америка за такава война?

Можем, разбира се, да се успокояваме, че Западът все още е под въздействието на ефекта на изненадата. Че всичко ще премине, ще се успокои. Емоциите ще дадат път на трезвото мислене, ще започнат преговорите между всички заинтересовани страни. И компромисното решение за Сирия ще бъде намерено. Но всяка война има своя собствена логика. Веднъж започнала, тя не винаги се поддава на политически прогнози. И без да се усетим, може да излезе извън контрол. Ходът на военните действия в Сирия през последните дни, уви, носи все повече и по-убедителни доказателства за това.

Както стана ясно, международната коалиция, ръководена от САЩ, която вече цяла година уж бомбардира шайката „Ислямска държава“, но без особен успех, е готова да засили военните си усилия. Страхотно, но как ще стане това? Оказва се, че в бързането си Пентагонът реши да вземе за основа … плана на руските генерали.

Понеже въздушните удари не вършат работа, отсега нататък коалиционни военни самолети не просто ще пускат бомби и ракети над пустинята. Не, те ще започнат да поддържат от въздуха съюзната „пехота“. Тоест, по абсолютно същия начин, по който в Сирия възнамеряват да действат и руските пилоти. Те ще проправят път за бронираните машини на армията на законния президент Башар Асад. A за проамериканската коалиция ролята на пехота, както се твърди, ще играят от 3 до 5 хиляди бойци от така наречената „опозиция“ и 20 хиляди кюрдски опълченци. Целта на настъплението им ще бъде сирийският град Ракка – неофициалната столица на Ислямската държава. Такава информация през уикенда публикувани влиятелният New York Times, позовавайки се на източници в Пентагона и Белия дом.

Да допуснем, че хилядите на бойното поле наистина са готови да застанат рамо до рамо с американските пилоти. Но защо до вчера нямаше и малки доказателства за подобно усърдие? Коалицията полетя малко, кюрдите и „опозицията“ воюваха някак си срещу Ислямска държава на сушата. И между тези военни компоненти нямаше никаква координация. И точно сега, когато руската авиация и войските на Асад обявиха преминаването си към офанзива срещу терористите, точно по същия начин бърза да постъпи и проамериканската коалиция.

Това напомня ли ви нещо? Например, 1945-та? Когато резултатът от войната с Хитлер е ясен и един от основните въпроси е: кой първи ще влезе в Берлин? Съветските войски или съюзниците?

В Сирия, разбира се, мащабите не са такива. Но останалото, по мое мнение, си прилича. Очевидно е, че Западът вече няма съмнение, че намесата на Русия промени из основи баланса на силите и дните на Ислямска държава в страната са преброени. Затова и възнамерява след неминуемата победа на Дамаск да каже: „И ние поработихме!“ За да вземе участие и в поделянето на следвоенния пай.

Поемайки по този път, американците и техните съюзници създадават в региона изключително опасна стратегическа ситуация. Според Ню Йорк Таймс, новата операция на коалицията „не е съгласувана с Русия и ще се провежда далеч от западните провинции на Сирия, където сега са съсредоточени ударите на Военно-космически сили на Руската федерация.“ Следователно, в момента в Сирия няма никакви разделителни линии. Оказва се, рискът от военна конфронтация във въздуха между руски и американски пилоти, всеки от които излита с пълно въоръжение, се увеличава многократно.

Какво означава това „Не се притеснявайте, ние ще бомбардираме само Ракка и околностите”? Терористичните банди се движат свободно на територията, неконтролирана от сирийската армия. Те могат лесно да пресекат национални граници, дори и със съседните страни – Йордания, Ирак, Турция. Къде е гаранцията, че преследването им няма да принуди руските пилоти да разширят зоната на бойното използване на оръжията си? И че няма да се окажат там, където американците и техните сателити се чувстват като абсолютни господари на небето?

Освен това, никой не е обещавал да сложи край на войната с поражението на ислямистки групировки само в западните провинции на Сирия. Според експерти, решаващи ще бъдат сраженията на север, в провинция Идлиб. Там, където са съсредоточени основните сили „Ал Кайда“, Джабхат ан-Нусра и други групировки. Без поражението на тези банди Дамаск няма да си върне контрола върху държавната граница с Турция. Следователно, няма да спре и потокът в страната от нови наемници, оръжия и пари в брой.

В северната част на Сирия е и Ракка. За един модерен изтребител или бомбардировач това си и е направо в съседство с провинция Идлиб!

Инцидент може да се случи, дори и случайно. Точно това стана в понеделник, 3 октомври, когато един от руските бойни самолети, излитащи от Латакия, наруши турското въздушно пространство в района на град Яйладагъ, окръг Хатай. Неволно, както уверяват от руското Министерство на отбраната. В резултат на „навигационна грешка“.  Два турски изтребитебя F-16 са били вдигнати, за да го прехванат. А Турция не е във война. Ами ако всичко това се случи в район на ожесточени боеве?

Де факто се оказва, че над Сирия днес има две необявени „забранени за полети зони“. Едната – за руските и сирийските пилоти. Другата – за американците и техните съюзници в коалицията. Къде започва едната и къде свършва другата – никой не знае. Това изглежда изключително опасно. Особено на фона на политическите подстрекателства. Подобни на тези, които във The Financial Times озвучи Збигнев Бжежински.

Превод: Цеца Христова /Memoria de futuro

Източник: Свободная пресса