Потъването на Европа

от Велислава Дърева

I. 2001: Гордост и ярост. Писмо до Феручо де Бартоли, директора на „Corriere della Sera“

Ориана ФАЛАЧИ

„Събудете се, хора, събудете се! Вече е започнал един Кръстоносен поход наопаки, вече е в ход една религиозна война. Война, която те наричат Джихад. Свещена война. Война, която може и да няма за цел завземането на нашата територия, но със сигурност цели завземането на нашите души. Лишаването ни от нашата свобода и нашата цивилизация. Унищожението на нашия начин на живот и смърт, на нашия начин да се молим или да не се молим, на нашия начин да ядем и пием, и да се обличаме, и да се забавляваме, и да се информираме… Ако не се противопоставим, ако не се защитим, ако не се борим, Джихадът ще победи. И ще разруши света, който, добре или зле, сме успели да съградим, да променим, да усъвършенстваме…

Осама бин Ладеновците се смятат за упълномощени да убиват вас и децата ви, защото пиете вино или бира, защото не носите дълга брада или фередже, защото ходите на театър или кино, защото слушате музика и си тананикате песнички, защото танцувате в дискотеките или у дома, защото гледате телевизия, защото ходите с къси поли или шорти…

Какъв е смисълът да уважаваме някого, който не ни уважава? Какъв е смисълът да защитаваме тяхната култура, при положение, че те нехаят за нашата? Аз искам да защитавам нашата и ви съобщавам, че Данте Алигиери ми харесва повече от Омар Хаям. Майко мила! На кръст ме разпънаха: „Расистка, расистка!“.

Със същата обида ме преследваха и когато Съветският съюз нападна Афганистан. Помниш ли онези брадатите с фустите и тюрбаните, които, преди да стрелят с миномета, дори при всеки изстрел от миномета, крещяха възхвали към Господа? „Аллах акбар! Аллах акбар!“ Аз добре ги помня. И от съчетанието на думата „Господ“ с изстрела от миномет тръпки ме побиваха.

Струваше ми се, че съм в Средните векове и казвах: „Руснаците са каквото са и толкоз. Но трябва да признаем, че с воденето на тази война те и нас защитават. И им благодаря“. Айде пак – расистка, та расистка! В тяхната слепота не искаха даже и да чуят какво имам да разкажа за зверствата, които синовете на Аллаха извършваха върху пленените руски военни. (Режеха им с трион ръцете и краката, сещаш ли се? Каприз, на който вече се бяха отдавали в Ливан с християнските и еврейските пленници). Не желаеха да разправям тези неща, не. И само, и само за да се правят на прогресисти, аплодираха американците, които, видиотени от страх пред Съветския съюз, затрупваха с оръжия героичния афгански народ. Обучаваха брадатите и заедно с тях един трижди брадат Осама бин Ладен. „Вън-руснаците-от-Афганистаааан! Руснаците-да-си-вървят-от-Афганистаааан!“… Е, руснаците си тръгнаха от Афганистан, доволни ли сте?…

Осама бин Ладеновците са десетки хиляди и не само в Афганистан или в другите арабски страни. Има ги навсякъде, а най-настървените са тъкмо на Запад. В нашите градове, по нашите улици, в нашите университети, в ганглиите на технологията. Тази технология, с която всеки малоумник може да борави. Кръстоносният поход е потеглил отдавна. И работи като швейцарски часовник, поддържан от един фанатизъм и една коварност, сравними само с фанатизма и коварността на Торквемада, когато бил начело на Инквизицията…

Аз не ходя да опвам палатки в Мека. Не ходя да пея „Отче наш“ и „Аве Мария“ на гроба на Мохамед. Аз не ходя да пикая по мрамора на техните джамии, не ходя да сера под техните минарета. Когато се намирам в техните страни, не забравям, че съм гостенка и чужденка. Внимавам да не ги обидя с дрехи, жестове или поведение, които за нас са нормални, а за тях – недопустими. Държа се с тях с необходимото уважение, с необходимата любезност, извинявам се, ако поради разсеяност или невежество наруша някое от техните правила или суеверия…

Преди едно лято сомалийските мюсюлмани три последователни месеца загрозяваха и осираха, и оскърбяваха катедралния площад във Флоренция. Моят град! Палатка, вдигната, за да кори, осъжда и обижда италианското правителство, което ги подслонява, но не им дава необходимите за шляйкане из Европа бумаги и не им позволява да доведат в Италия ордите от свои роднини. Майки, татковци, братя, сестри, лели, чичовци, братовчеди, бременни снахи и роднини на роднините.

Палатка, разположена до красивия дворец на Архиепископството, върху чийто тротоар държаха обувките или чехлите, които в техните страни нареждат пред джамиите… Палатка, вдигната срещу катедралата с купола на Брунелески, а отстрани – Баптистерият със златните врати на Гиберти… Палатка, която благодарение на един касетофон пунктуално надъхваше вярващите, проглушаваше вярващите и задушаваше звъна на камбаните с наглия глас на мюезина. Отгоре на всичко – жълтите ивици урина, кощунствено протекли по мрамора на Баптистерия… И вонята на лайна, която спираше дъха пред Сан Салваторе ал Весково, прелестният римски храм (от хилядната година) на гърба на катедралния площад, превърнат от синовете на Аллах в кенеф…

Албанците, суданците, бенгалците, тунизийците, алжирците, пакистанците, нигерийците с такъв плам допринасят за търговията с дрога и проститутки, явно позволена от Корана. На площада пред Уфици, под камбанарията на Джото. Пред галерията Орканя, около галериите Порчелино. Срещу Националната библиотека, на входа на музеите. По Понте Векио, където от време на време се ръгат с ножове или участват в престрелки. По улиците около Арно, където пожелаха и успяха да си уредят Общината да ги финансира (тъй точно, да ги финансира). По площада на църквата Сан Лоренцо, където се напиват с вино, бира и концентрати, гадните лицемери, и където говорят  мръсотии на жените…

Тежко му и горко на гражданина, ако протестира. Ще го изядат с парцалките. Ще го нападнат с нож. Или най-малкото ще го напсуват на майка и на дъщеря. „Расист, расист!“ И народът търпи, примирен…

И в други градове се случва, зная.

В Торино например. Същият Торино, който роди Италия и който вече не прилича на италиански град. А на Алжир, Дака, Найроби, Дамаск, Бейрут. Във Венеция. Онази Венеция, в която гълъбите на площад Сан Марко бяха изместени от килимчета със „стока“ и в която дори Отело би се чувствал не на място. В Генуа. Онази Генуа, където великолепните дворци, взели ума на Рубенс, са станали техни пленници и креят като изнасилени красиви жени. В Рим. Онзи Рим, където циничната политика на всякакви лъжи и всякакви цветове ги ухажва с надеждата да се сдобие с бъдещия им вот и където ги покровителства самият Папа. (Ваша Святост, защо в името на Единия Бог не си ги приберете във Ватикана? С уговорката да не осират Сикстинската капела, статуите на Микеланджело и фреските на Рафаело, да сме наясно)…

Вместо синове-на-Аллах, в Италия ги наричат „чуждестранни работници“. Или „необходима-работна-ръка“. Що се отнася до това, че някои от тях работят, нямам никакви съмнения. Италианците станаха едни такива изнеженки. Срамуват се да са общи работници и селяни и вече нямат нищо общо с пролетариата. Но онези, за които говоря, що за работници са? Какво работят? По какъв начин задоволяват нуждата от работна ръка, която бившият италиански пролетариат вече не осигурява?…

Има още нещо, което не разбирам. Ако наистина са толкова бедни, кой им дава парите за пътуването в кораба или гумената лодка, с които идват в Италия? Да не би пък да е Осама бин Ладен с цел начало на завоевание, което не е само завоевание на души, но и на територии? Дори и да не им ги дава той, работата ми мирише на гнило. Дори и нашите гости да са абсолютно невинни, дори и сред тях да няма никой, който да иска да разруши наклонената кула или кулата на Джото, никой, който да иска да ми нахлузи яшмака, никой, който да иска да ме изгори на кладата на една нова Инквизиция, тяхното присъствие ме обезпокоява…

Защо отидохме във Виетнам? Защо се противопоставихме на непоносимия Фидел Кастро и продължаваме да го правим? Защо хвърляхме бомби върху Югославия на Милошевич? Защо се държим като световен полицай и убиваме, и умираме във войни, започнати срещу враговете на свободата, демокрацията и цивилизацията? Да не би тези принципи да са валидни само понякога, само по отношение на някои държави? Престанете с вашето двуличие, с вашата неопределеност и лицемерие, престанете вие, от всички страни и от всички езици.

Престанете да дрънкате глупости и ми отговорете: Какво стана с вашия секуларизъм? С разтръбения от вас либерализъм? Съществувал ли е някога въобще?

(Със съкращения)

II. 2015: Нашествие
Операция „Шок и ужас“. Завръщането на Орест.

Велислава ДЪРЕВА

1. Те са млади, здрави, мъже; не се гъчкат в хладилни бусове-душегубки, нито в надуваеми лодки; облечени са в еднакви дънки и еднакви якета, имат еднакви айфони и еднакви таблети, разполагат с пари, имат сирийски паспорти, но никой от тях не е сириец и всички твърдят, че са тръгнали да учат.

Хвърлят на релсите сандвичите и минералната вода. Презират хората, които почистват оставените от тях камари с боклуци. Презират граничарите, полицаите, военните, червенокръстците, доброволците: „К,ви са тия ненормални бабички?“ (за възторжените австрийски посрещачки); „Защо жените ходят незабулени!?“ (в Унгария); „Кой ги е пуснал тия жени да се мотят без мъже!?“ (в Сърбия); и неизменно, и навсякъде – „Европа трябва да си плати! Това е възмездие!“

Щурмуват телени огради и влакове, громят хотели, прегазват държавни граници. Каналджийският бизнес цъфти, организацията е желязна, някой плаща, кой плаща? Американски НПО-та, казват едни, „Ислямска държава“, казват други.

Когато преди две години България започна да строи ограда по границата (гадният Орешарски), разлигавените български непеошници, тия правоверни лакейчета, дружно изпискаха – „Това е ограда на срама! Позор!“ Сега лакейчетата списват вдъхновени басни как бежанците бягали от Путин, не от ислямистките главорези, щото си обичат главорезите; не викат „Позор!“, щото цяла Европа е омотана в бодлива тел; и питат тревожно: „Дали ще издържи оградата?“; и си плюят в пазвите: „Колко е хубаво, че сме бедни! Те не ни щат!“

Не щат. Не искат в България, Гърция, Македония, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия – не искат. И във Финландия не щат – студено било, скучно и барове(!?) нямало. И в Полша не щат – „Малки сте, бедни сте!“ Даже Валенса си отдъхна при тази обида към Полша и някак не особено цивилизационно и мултикултурно се отказа да приютява бежанци в своя дом, при своите деца, защото – „Тези, които режат глави там, ще режат глави и тук“…

2. Те идват като господари, като нашественици, като завоеватели. За тях Сирия е алиби, истинските сирийски бежанци (под 20%) – прикритие, жените и децата – жив щит. Децата! Толкова са загрижени за тях, че ги изоставят – сами, без родители, без близки, в чужди земи, сред чужди хора. Децата са изиграли своята умилителна роля на реквизит, трогателно гушнати от някой непознат.

Те не идват в Европа, за да се възторгват от нейната култура. Напротив. Те искат „в Европа“, но презират Европа и всичко европейско. Европейската култура (от християнските храмове до Мона Лиза) накърнява техните религиозни чувства; европейските закони и правила накърняват тяхната свобода, те ги отричат, отхвърлят и налагат своите правила в държавите, които са ги приютили, но тежко и горко на този християнин, който не спазва техните правила в техните държави и в техните квартали в Париж, Лондон, Брюксел и прочее. И когато утре кажат, че Кьолнската катедрала ги потиска, и ги обижда (тъпата катедрала!), и поискат да й турят минаре – да не се учудите.

И всички приказки за толерантност са жалко лицемерие. Как да бъдеш толерантен към някого, за когото толерантността означава: хиджаб, шериат и джамия на всеки ъгъл. Саудитска Арабия предложи да финансира строежа на 200 джамии в Германия. Щедро. Но ако някой поиска да построи християнски храм в Мека или пък в Медина, същата Саудитска Арабия ще го обяви за смъртен враг. Толерантно.

Те са убедени, че Европа им е длъжна. За нещо. За всичко. За тях Европа е: първо – социална система за източване, и второ – територия за завладяване. Не знам кое е първо и кое – второ. Но има трето – те живеят някъде другаде, в друго време – там светът се дели на дар ал-ислам (домът на исляма) и дар ал-харб (домът на войната) или дар-ал-куфр (домът на неверниците). Средновековие в ХХІ век. И най-сетне – те са оръжието на САЩ за омаломощаване, манипулиране и подчиняване на Европа; оръжие демографско, социално, религиозно. Хибридно.

3. Истинските бежанци не хвърлят водата, не подритват хляба, не изоставят децата. Никой не знае кой е истински и кой – не; кой е бежанец, мигрант или джихадист. Освен тези, които задействаха нашествието и режисираха крушението на Европа; които отгледаха и въоръжиха „Ал Кайда“, Ал Нусра, ИДИЛ; които потрошиха Близкия изток, взривиха светска Либия, сринаха светска Сирия в руини, и Дамаск, приказния Дамаск; опустошиха светски Ирак и го обзаведоха с терористи; разбомбиха демократично Белград и най-цивилизационно оскверниха и опожариха 530 православни църкви и манастири в Косово.

Да, Кадафи беше диктатор, мой личен враг, когато държеше за заложници нашите медици цели 8 години и половина, убиха го като куче, за да не свидетелства срещу САЩ, срещу Франция, срещу нелепия Саркози, срещу тези идиоти, които взривиха бариерата между Европа и бежанския наплив за една петролна сонда повече; да, Кадафи търгуваше – „Срещу 5 милиарда долара на година аз ще удържам емигрантския напор“, а сега Европа ще трябва да умножи тия 5 милиарда по сто. Тогава Кадафи търгуваше, днес Ердоган рекетира Европа.

Да, Асад е диктатор, но на диктатора Асад не му мина през ум да разруши свещената Маалюла, последното място в света, където се говори (говореше се!) арамейски, езика на Христос; нито да унищожи Палмира, „невестата на пустинята“, и да обезглави нейния пазител – 85-годишния археолог Халед ал-Асад; нито да избие хиляди християнски свещеници, монаси и монахини.

И „арабската пролет“ е „европейска зима“. И тук няма никакви конспиративни теории, защото името на световното зло е известно. САЩ не извършиха и не вършат това сами, а в съучастие с цял набор полезни европейски васали, с петролните богаташи от Персийския залив и с Турция. САЩ организираха погрома в Близкия изток, а сега режисират завладяването на Европа.

4. А Европа?

Какво прави Европа?

Какво прави ЕС?

Какво беше това ЕС?

Съюз на суверенни национални държави? Не.

Съюз на нациите? Не.

Съюз на гражданите? Не.

Съюз на свободата, справедливостта, солидарността? Ха-ха!

Съюз, основан на християнските ценности? Моля?!

Държавите пречат, нациите са излишни, гражданите са вредни, приказките за свобода, справедливост и дрън-дрън са дрън-дрън, демокрацията е измама, християнството – тъпня.

ЕС се кичи с името на Робер Шуман, но нито един от принципите, прогласени от него – нито един! – не съществува в ЕС.

ЕС е сборище на самодоволни, бездушни, затлъстели еврочиновници, бюрократи и лобисти на едрия, нагъл финансов капитал, на циничните американски интереси; жалък васал на САЩ в техния стремеж да подчинят целия свят на своя безмерен егоцентризъм и чувство за величие, изключителност и непогрешимост.

Европейският съюз не е нито съюз, нито европейски.

Европейска Европа не съществува. Има някакъв Брюксел и там – псевдоевропейски проамерикански елит. Нищо друго.

Европа се самоотрече. Най-напред се отрече от душата си, от своята християнска същност, от своя духовен зачатък. Европа е не просто секуларизирана, тя е дехристиянизирана. Европа забрави, че светско не означава бездуховно, че светското общество не е сборище от бездуховни примати. Това съдбоносно отречение повлече след себе си всичко, отнесе като мътен порой чувството за самосъхранение, порази имунната система на Европа.

Това е първата стъпка към завладяването на Европа.

Европа с упорито безразсъдство участва в американските геополитически авантюри, чужди на нейните интереси; участва във войната срещу Русия, която е война на САЩ срещу Европа; и подкрепя, и финансира, и вдъхновява неонацистите в Киев – какъв срам! – и реди антируски санитарен кордон, и пищи за руска заплаха, за руска инвазия, за руска агресия, а завоевателите на Европа са вече в Европа. А колкото повече „бежанци“ в Европа, толкова повече крайно десни, расисти и неонацисти – това е „попътна полза“ за САЩ, още един „шанс“ за самоизяждане на Европа, за нейната имплозия, щото не й стигат противоречията „Изток-Запад“ и „Север-Юг“.

Комбинацията „ислямизъм-неонацизъм“ е новото американско оръжие за масово поразяване.

Целта на САЩ е да разкъсат всички връзки между Европа и Русия, и това е втората стъпка към завладяването на Европа. Режисираното нашествие е само инструмент на американската агресия. Като главорезите от ИДИЛ, само дето не се знае кой кого употребява – дали САЩ употребяват ИДИЛ, или обратното. Митичната антитерористична коалиция на САЩ четири години бомбардира ИДИЛ, ама гледа да не уцели някой петролен кладенец, а ИДИЛ крепне и наглее.

5. „Америка има Орестов комплекс. Орест убива майка си Клитемнестра. Американецът убива майка си, Европа, два пъти. Първият път, когато я напуска, той я забравя, той я „убива“. Когато пристига на новата земя, той се отнася към нея не като към майка, а като към проститутка. За него тя е само обект. Вторият път американецът убива своята майка Европа, когато се връща като завоевател в Европа, за да я покори“, казва мъдрецът Георгий Гачев в книгата „Националните образи на света“.

6. А Европа е замръзнала в шок и ужас. Европа е обект на поредната американска операция „Шок и ужас“, но още не е разбрала това.

7. Орест се завърна.

Източник: Вестник Дума