Западът загуби своята вяра и се лута и умира без нея

Патрик Бюканън

През 50-те години на миналия век пилоните близнаци на световния антикомунизъм бяха Америка на Дуайт Айзенхауер и Римокатолическата църква на Пий XII.

През 80-те, последното десетилетие на Студената война, Роналд Рейгън и полският папа Йоан Павел II бяха стожерите на съпротивата.

Когато Папа Франциск пристигна във Вашингтон, това беше една много различна страна от Америка на Айзенхауер или Америка на Рейгън.

И католицизмът посрещна един нов тип папа.

В Америка’2015 хомосексуализмът, планираните аборти и еднополовите бракове – все срамни престъпления в Америка на Айзенхауер и смъртни грехове в катехизиса на Пий XII – днес са си извоювали конституционни права.

Това представляват ценностите, които определят Америка на Барак Обама, ценностите, които нашите служители отстояват в Обединените нации, ценностите, които ние проповядваме на света

Това, което Айзенхауер виждаше като упадък, Америка на Обама нарича прогрес. И сред най-шумно аплодиращите са нашият католик вицепрезидент Джо Байдън и католикът лидер на Демократическата партия и бивш говорител на Камарата Нанси Пелоси.

От времето на Айзенхауер християнството – вярата, която формира Запада, започна да изчезва от обществения живот на американците. Библията, молитвата и цялото християнско изкуство, книги и символи бяха заличени от държавните училища. Също както в Куба, когато Фидел Кастро взе властта.

Вярата, с която бяхме закърмени, не може да бъде изучавана в държавните ни училища.

Америка е различна страна днес – една светска и постхристиянска нация, която е на път да се превърне в антихристиянска. Някои се чувстват като чужденци в своята собствена страна. От гледна точка на традиционния католицизъм американската култура е един открит канал. Един оглушителен трафик на порнография.

По ирония на съдбата всичко това се развива в държава, която някога е била „страната на Бог”. В същото време Владимир Путин се стреми да установи отново източноправославното вероизповедание като основа на морала и правовата държава в Русия. А в The Wall Street Journal пишеше, че Си Дзинпин се опитва пак да въведе китайските си комунистически другари в учението на конфуцианството.

Светът се преобърна с краката надолу. Всяка цивилизация е склонна да признае необходимостта от вяра. Освен Запада, който загуби своята вяра и се лута и умира без нея.

В една статия в New York Times – „Губят ли западните ценности своето влияние”, Стивън Ерлангер пише: „При своето отхвърляне на западните либерални ценности за равенство между половете и избор на полова ориентация консервативна Русия намери общ език с мнозина в Африка и с религиозните учения на исляма, Ватикана, фундаменталистите протестанти и ортодоксалните евреи”.

Това, което Ерлангер описва като консервативна Русия, изглежда като споделяне на американските ценности, но ценностите на Америка от 1955 – една различна държава от Америка 2015.

Което повдига въпроса: променя ли се моралната истина?

Съдията Оливър Уендъл Холмс пише: „Най-добрият тест за истината е поривът да бъдеш приет на пазара на конкуренцията”.

Но истина ли е това? Десетилетие след провала на бирения му пуч в Мюнхен (8–9 ноември 1923, бел. ред,) за партията на Адолф Хитлер гласуват най-големият брой избиратели, които някога са гласували в Германия на демократични избори.

Той успя на пазара на идеи. Но дали това признание прави идеите на Хитлер истина?

И все пак не става дума и за истината на Уинстън Чърчил, иконата на поклонниците на демокрацията, който казва, че „най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател”. Католическата църква също е изправена пред засилваща се криза на моралната последователност и достоверност .Църквата на Пий XII и Йоан Павел II учи, че вековната истина на десетте Божи заповеди е развенчана, а истината на Проповедта на планината (Планината на блаженствата, бел. ред.) е вечна. Тези папи също учат, че църковният брак е неразрушим , че хомосексуалността е неестествена и неморална, че абортът е убийство на невинни неродени, мерзост. Дискусиите във Ватикана редовно се четат, за да се оспорват доктрините на непогрешимата църква и да се направи тя по-привлекателна за онези, които са я отхвърлили.

Когато Папа Франциск пристигна в Америка, някои католици призоваваха да не се отричат противозачатъчните средства и хомосексуализмът и да се допусне ръкополагането на жени. Епископалната църква, която прегърна всички тези „реформи”, че и повече, изглежда поема по пътя на мохикана Джеймс Фенимор Купър.

В Куба папа Франциск отказа да говори за репресиите срещу братята Кастро.

А дали той няма да избегне и въпроса за моралната криза на Америка, предпочитайки бърборенето за неравенството в доходите и изменението на климата? И така да намерят допирни точки с Обама?

Ставащото във Ватикана през последните две години е морално объркване.

Както архиепископът на Филаделфия Чарлз Чапут напомня, „объркването е от дявола”. Това важи и за разкола.

Дали пък след като станаха победители в 70-годишната идеологическа борба срещу един от най-големите врагове, които човечеството някога е познавало: марксизма-ленинизма, Съединените щати и Католическата църква не затънаха в същата назадничавост и разпад?

 Превод от английски език: Пепа Витанова

Източник: Гласове

Текстът с оригинално заглавие  „САЩ и католицизмът са в криза“ е публикуван на http://buchanan.org/blog