Най-малкото, което можем да направим

az-final-a

Малките градинки и парцелчета, насадени със зеленчуци, които са основен източник на препитание за стотици хиляди бедстващи българи в обезлюдените села, ще бъдат обложени с данък от началото на следващата година според поправките в Закона за местните данъци и такси.

Българският пенсионер, оставен да мизерства със символични подаяния, лишен от достъпно здравеопазване, незащитен от циганските набези, вече ще трябва да плаща и за доматите и чушките, които отглежда в градинката си, за да има въобще какво да яде. Ако разбира се преди това циганите не са му го откраднали законно и преждевременно.

Знаете ли.

Това не е просто цинизъм.

Няма друга подходяща дума, освен държавен тероризъм.

Gradinata-na-baba-640x336

Но вече свикнахме с подобни думички, нали? Те са във всеки втори статус в социалната мрежа. Вече се имунизирахме срещу тях, те не ни правят впечатление. И само след месец ще тръгнем като остригано стадо към урните, за да подкрепим богоизбрания елит и да му дадем възможността да одере последната кожа от гърба на издъхващия български електорат.

Политическата каста в България се самозабрави. Тя стигна такива „висоти“ в упражнявания геноцид над собствения си народ, на каквито не се осмели нито една друга държава от разпадащата се финансово-олигархична групировка Европейски съюз.

Ще ви призная – адски ме е срам.

Просто не мога да ви опиша колко ме е срам.

Не само от вас, които четете тези редове през компютъра, лаптопа или таблета и ще натиснете бутона „лайк“. Срам ме е и от самата мен. Защото всички ние допуснахме това да се случи. Виновни сме всички, до един, за това, че България си отива пред очите ни.

А от утре те ще тръгнат пак с банкнотите от 20 лв. и с кебапчетата в найлонови торбички, за да запушат и последните стонове на тънкия гласец на съвестта ви. За тях работят тълпите на преференциално развъждания цигански електорат, за тях вече е впрегната на максимум радиоактивната медийна промивка, за тях работят вашата апатия, отчаяние и умора, за тях ще гласуват и мъртвите души в избирателните списъци. И най-вече – местните феодални васали, заедно с принадлежащия им крепостен и корпоративен електорат.

Хайде, натиснете „лайк“.

Бунтът ви стига дотук, до бутона. Както и моят бунт стига дотук – да го напиша, за да лайкнете.

Защото онова мистично сливане в единно общество и в един народ – то вече е забравено и изтръгнато от паметта ни. Мъждука слабо в спомените на някои от нас. Изгасва безпомощно и завинаги. Всеки момент, разбирате ли? Виждам го като мъничка тлееща искрица. И те го знаят. Знаят го много добре. Затова не им пука от вас и не им пука за вас.

Както беше написал един читател тук – „На всички българи със запазен интелект ще им бъде изключително трудно да живеят през следващите години, защото те ще имат привилегията да осъзнават случващото се.“.

И докато българският народ издъхва пред очите ни, политическата каста се е заела да спасява прииждащите от юг ислямски тълпи, които имат задачата да го довършат. Тази нощ Меркел заяви съвсем официално от Брюксел, че българският премиер е предложил България да стане „гореща точка“ и да се превърне в разпределителен бежански център, подобно на Италия и Гърция. Самият Борисов малко преди това обяви, че се очаква 10-милионен поток от бежанци да влезе в България.

Това, видиш ли, се наричало стабилност. Били сме най-стабилните в Европа.

Да, ние сме в най-стабилната лакейска поза в Европа и в света. Наистина няма други като нас.

За своята 1300-годишна история България не е имала по-неграмотна, по-продажна и по-безродна политическа каста, която да упражнява толкова последователен и жесток геноцид над собствения си народ в продължение на цели 26 години. Неосъзнаваща, че по този начин всъщност е насочила оръжието и към самата себе си. Безумни убийци и самоубийци, клекнали под трапезата на богатите, за да събират огризките.

Както и да е.

Дойде есента.

Ще берем горчиви плодовете за дългата зима.

Предстоят Местни избори 2015, на които регионалните феодали ще се наместят още по-удобно в топлите си бърлоги, плащайки с подчинението си към волята на статуквото. Така ще има по някоя и друга троха и за тях от разните проектчета и еврофондове. И Началника ще има лентички за рязане, за да се хвали по телевизора. А те да се кипрят зад него.

Има и такива кандидати за кметове, които изявяват претенцията да бъдат алтернатива на местното статукво. Разбира се, на тях почти никой не вярва, защото твърде дълго бяхме лъгани. Месиите са невъзможни – и това е аксиома. Възможно е обаче да ги разпитаме. Да ни разкажат докъде са решили да стигнат. И могат ли въобще да стигнат донякъде, възползвайки се от ограничения инструментариум на местната власт. Какви пътечки и пролуки са открили, за да работят на полза роду. Как ще го направят. И с цената на какви компромиси.

Това, с което може да бъде полезен малкият екип на „Памет за бъдещето“, е да ги покани на разговор, за да разкажат в какво се изразява тази тяхна борба. Честно и по същество. Без удобни въпроси. И без клиширани отговори. Защото нямаме време за сладки приказки. Ако могат, да поискат честно вашия глас – на тези от вас, които са решили да преотстъпят правото си на вот на циганите и мъртвите души.

Защото дори Надеждата да е малка, тя винаги умира последна, нали?

Вярвам, че тя още шава в нашите читатели, които ни дадоха своето доверие и стават все повече. Нищо, че днес тя е мъничка изгасваща искрица. Все пак е някаква Надежда –

че ще измием поне малко срама от челата си, за да посрещнем идващите трудни времена с ясен поглед в бездната.

И да знаем, че сме опитали да не скочим.

Това е най-малкото, което можем да направим.

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. didi каза:

    Да много мъдро и филосовски изразено.Но никъде не видях идеята в начина за спасение. Кой от всички мъдреци каза „Ето аз тръгвам който иска да ме подкрепи“ Ето аз ще дойда. Кажете къде и кога…..

  2. В. Петкова каза:

    И мен ме е срам, Христина! Защото всички ние допуснахме това да се случи. Виновни сме всички, до един, за това, че България си отива пред очите ни.
    Но какво да направим, питам се. И питам всички свамуващи се. Но отговор не намирам. Отчайваща, безнадеждна. реалност. И перспектива.

  3. Мирослав Стоилов каза:

    Покъртително Хриси! Отвън това се вижда още по-добре! НО!!!
    ТОВА САМОСЪЖАЛЕНИЕ НИ ЛЮЛЕЕ ВЕЧЕ 25 ГОДИНИ ;-(
    Има начин да се променят нещата! Креативност му е майката и реализъм и … МЪДРОСТ!

    С много поздрави МИРО!

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни