И звездите им пречат. Оставиха обсерваторията „Рожен“ да се разруши.

rojen1

Има едни хора, които отдавна са забравили да гледат към звездите. Защото звездите и науката не им носят пари. А блясъкът на парите е единственият, който виждат слепите им души. Те са нашите държавници. Какви ти звезди?!

След като в продължение на 25 години разрушиха почти всичко, което можеше да се разруши, се оказа, че по случайност обсерваторията „Рожен“ някак си е успяла да оцелее – заедно с малкото останали учени в нея. Мухлясала, влажна, превръщаща се в руини – като живота на мнозина от нас. Но все пак – още жива – благодарение на своите стопани, които до последно не искат да се дадат. И се борят.

Просто искат децата ни да могат да гледат към небето през телескоп – не само през анимираните продукции на Холивуд.

Искат да остане поне мъничко наука в тази забравена от народа си държава.

И да спасят достойнството си на учени.

И да има кой да брои звездите, когато над Родопа планина падне Нощта.

За да не си отиде оттам и последният Звездоброец.

И за да не заключи след себе си вратата завинаги.

Когато видях новината за поредния фалит на Обсерваторията „Рожен“, изоставена от държавата на произвола, поисках да напиша подробен материал и попаднах на статията на Валентин Хаджиев от вестник „24 часа“. Затова го публикувам без промяна. Публикувам и Отвореното писмо на проф. д-р Таню Бонев. Искрено се надявам да можем да помогнем и да подкрепим откритата дарителска кампания за спасяването на обсерваторията. Положението там е наистина критично.

Държавниците няма да се трогнат. Те имат други важни харчове – за нови лимузини, за частните училища, в които да се учат техните специални деца. И за каквото още се сетите. Отдавна е дошло времето, в което ще оцелее това, което сами успеем да спасим.

Нека се опитаме да спасим „Рожен“!

 

Валентин Хаджиев, вестник „24 часа“:

Обсерваторията „Рожен“ се руши, дъжд вали върху телескопите

Image_4967957_126Астрономическият комплекс обяви дарителска кампания. Необходими са 264 хил. лв. – за ток и ремонт на куполите, на помещенията и инсталациите за заземяване и защита против мълнии

Куполите над телескопите на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” пропускат дъжд и водата тече върху техника за милиони левове.

“Един от телескопите – 70-сантиметровият, не работи от зимата. Влагата го е повредила. За да се ремонтира, е необходим кран да го извадим навън. Нямаме пари за кран, камо ли да ремонтираме купола или да се платят резервни части, ако е необходимо”, казва директорът на обсерваторията д-р Никола Петров.

В помещението на телескопа зелен мухъл е плъзнал по стените, мазилките, въпреки че е боядисвано миналата година, са паднали, а гредите на купола над самото огледало на телескопа са черни и прогнили и се вижда ясно, че има теч.

Телескопът обаче няма как да се помести, за да не тече върху него, тъй като е тежък няколко тона.

В съседство телескопът за наблюдение на Слънцето също не работи. Причината е компрометираният му филтър, който трябва да се смени.

“Този не позволява да се направи истински научен резултат, защото данните от наблюдението на Слънцето не са верни и истински. Нов филтър струва 7 хил. долара. От м.г. се произвеждат и продават 4 филтъра в комплект, които не се повреждат, но цената им е 40 хил. долара. Можем само да мечтаем за такъв”, уточнява Петров.

Д-Р НИКОЛА ПЕТРОВ

Той е име в света сред специалистите по Слънцето, сам е направил телескопа за докторантурата си със спонсорски 28 000 лв. Болно му е, че не може да се използва.

Иначе от БАН го заприходили за 40 хил. лв. Сега всички усилия на астрономите са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп. Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в “Карл Цайс”, Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника.

През 2009 г. – 30 г. след въвеждане на телескопа в експлоатация, неговата система за управление бе изцяло подменена по проект за 1,6 млн. лв.

НАО “Рожен” е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и има 3 телескопа. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания.

По научни показатели в област “Физика и астрономия” България е на 43-о място в света от около 200 държави за периода 1996-2013 г. В подобласт “Астрономия и астрофизика” е на 40-о място според световната научна ранглиста.

Въпреки международния си авторитет заради разпадащия се комплекс “Рожен” обяви дарителска кампания за поддръжка и ремонт на телескопите. Неотложно са необходими 264 хил. лв. – за ремонт на куполите 54 хил., 63 хил. – за ток, 67 хил. – за закупуване на генератор за ток при аварии, 53 хил. – за ремонт на помещенията, където се намират, и 27 хил. – за ремонт на инсталации – заземявания, защита против мълнии, подмяна на остарели елтабла.

Причината за кампанията е недофинансирането на науката от бюджета.

“Спешно трябва да се плати токът и да се ремонтират куполите, тъй като през тях прониква вода”, каза шефът на Института по астрономия към БАН проф. Таньо Бонев.

“Рожен” започва да се създава през 1974 г. Четири години работи с големия телескоп, но официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията “1300 години България”.

“За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Астрономите са живеели тук. Имало е дори детска градина, идвал е учител да обучава децата, за да не пречи на учените да спят след нощните наблюдения”, разказват техни наследници.

Оттогава в сградния фонд нищо не е правено. Постройките се лющят, падат мазилки и облицовки, мраморите са мухлясали. В битовия корпус мебелите се трошат, защото са на 40 г. По ъглите в стаите, където се настаняват учени от цял свят, са плъзнали плесени. През прозорците буквално духа вятър. Радиаторите са 40-годишни и гълтат толкова електричество, че са стопили контактите.

През зимата месечната сметка за ток стига до 27-28 хил. лв. За да пестят, учените се събират в една стая и се обличат като за Северния полюс. Много пъти са правени проекти и оценки за ремонт на сградата с топлоизолация и нова дограма, които все възлизат на 1,4 млн. лв. Досега няма финансиране.

Така изглежда работното място на учените.

Само корпусът с 63 жилищни помещения е 1000 кв. м разгърната площ, има около 20 кабинета, от които са използваеми 7. Другите не стават за обитаване. Общо обсерваторията е на 64 дка площ. Заради надморската височина от 1750 м зимите са сурови.

Обсерваторията е успяла да ремонтира 6 стаи от общо 63 с парите от научен форум през 2014-а. Те помолили чужденците, които искали да дойдат на лятна школа, да платят таксите предварително и така бил направен ремонт на помещенията, където да се настанят.

“Бюджетът не е достатъчен. Според световните стандарти за функциониране и поддръжка на такъв комплекс са необходими 10% от сумата, която е вложена за построяването му. Тогава държавата е вложила 15 млн. лв. И наистина необходими са 1,5 млн., за т.г. са отпуснати 375 хил.

Поне един път да се направи цялостен ремонт, след това ще успяваме години наред да поддържаме, но в състоянието, което е сега, просто спасяваме каквото можем от техниката”, казва Никола Петров.

Той е благодарен на областният управител на Смолян Недялко Славов и МОСВ за моменталната реакция, с която са отпуснати 150 000 лв. по проект по ПУДООС, с които ще закърпят положението.

По проекта астрономите ще си платят тока и разходите на обсерваторията и ще се купят 3 камери, за да снимат на 180 градуса нощното небе.

“Идеята е през различни филтри да наблюдаваме осветеността на нощното небе, което е пряко свързано с едни и ли други прахови частици в атмосферата, и по този начин ще можем реално да дадем оценка, когато получаваме данни дали се дължи на замърсяване на земната атмосфера от цивилизационен характер, или от метеорни потоци. Това евентуално отчитане на запрашаване и разсейване на светлина в атмосферата вече реално ще се отчита към МОСВ и ще е полезно за обществото”, казва Петров.

Астрономите коментират, че в цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти и това е нормално да се събират средства за нова техника, но издръжката на обсерваторията не бива да бъде от дарители.

Обсерваторията е построена с пари на хората и трябва да се реши или да я няма, или да я има. Ако я има, да се поддържа от държавата, коментират учени, на които им е болно за загиващата база, която е най-големият ни научен обект, в който обикновеният човек може да се докосне до истинска астрономия.

Това лято НАО е пълна с туристи от събора на Рожен насам – хората се записват със седмици по-рано за нощни наблюдения, тъй като се допускат по 15 души на вечер при хубаво време.

Вместо с приходите от туристите да се купи някой уред, астрономите са платили старите сметки.

Петров сам коси 15 дка ливади на обсерваторията и зимата пътува с резачка, за да отвори пътя, ако снегът е дълбок.

На обсерваторията освен телескопите има и куп съоръжения на други министерства и институции – въздушна навигация, метрология, сеизмична станция, джипиес за земните пластове за геоложки изследвания, фонова станция за запрашеност.

Има и два частни телескопа, на които астрономите правят научни изследвания заради проблемите с техниката на държавните.

Ако базата и техниката са в добро състояние, ще има много по-голям интерес от любители астрономи, които си плащат за престой и наблюдение.

НАО спечелила финансиране по международен проект за Регионален астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО) преди 4 г., приет от МС, но все още няма по него финансиране.

Идеята на този център е научните институти в Източна Европа да се модернизират и да стигнат нивото на тези в Западна Европа. Тъй като по проекта се предвиждат десетки милиони левове за обсерваторията, астрономите се надяват той да бъде финансиран и така да се ремонтира базата, която след това да се поддържа.

Източник: вестник 24 часа

 

 

Отворено писмо


на Директора на Института по астрономия
с Национална астрономическа обсерватория
проф. д-р Таню Бонев

 

Драги приятели на астрономията,

Националната Астрономическа Обсерватория (НАО) Рожен е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа. НАО разполага с 3 телескопа, произведени в заводите Карл Цайс, Йена: 2-метров рефлектор – един от най-големите в Европа; 60-см Касегрен; 50/70-см Шмит телескоп и 15- см слънчев коронограф тип Лио, проектиран, конструиран и изработен изцяло в България.

С телескопите на НАО се получават данни за различни астрономически обекти: тела от Слънчевата система (комети, планети, астероиди), звезди, мъглявини и галактики. Астрономи, студенти, докторанти и техните преподаватели използват цялата инфраструктура на Обсерваторията за научни изследвания и за обучение.

Резултатите от тези изследвания се публикуват в реномирани международни списания за професионална астрономия. По научни показатели в областта Физика и Астрономия България е на 43-то място в света от около 200 държави за периода 1996-2013 г., а само в подобласт Астрономия и Астрофизика е на 40-то място (съгласно Scimago Journal & Country Rank www.scimagojr.com/index.php). Това е резултат от високия професионализъм на българските астрономи и от наличието на добра астрономическа инфраструктура, каквато е НАО Рожен!

За да работят в нормален режим, телескопите в НАО Рожен имат нужда от постоянни технически грижи, тяхната поддръжка, осигуряването на консумативи за телескопите и апаратурата към тях са неделима част от научния процес и изискват добро и регулярно финансиране.

За съжаление финансирането на науката в България като цяло и астрономията в частност е много далеч от необходимото за страна от Европейския Съюз – при среден процент, отделян за наука в Европа в размер на 2%, в България за наука се отделят едва 0.5% от БВП. В резултат на недостатъчните средства за нормална научна работа телескопите в НАО Рожен неведнъж са били на прага да спрат да работят.

Затова, притиснати отново от неблагоприятните финансови условия, ние, астрономите от Института по Астрономия (ИА) с Национална Астрономическа Обсерватория – Рожен, както и от другите астрономически центрове в България, сме принудени да се обърнем за помощ към всички, които искат НАО да продължи да изпълнява своята мисия на изследователски и образователен център. Да, става дума за функционирането на НАЦИОНАЛНАТА Астрономическа Обсерватория, а НЕ за заплатите на астрономите.

Целта на настоящата кампания е да се съберат 264 хил. лева, което съответства на хроническия недостиг на средства за поддържането на НАО през последните години. През 2015 г. тази сума е необходима за заплащане на част от електроенергията (63 хил. лв.), ремонт на куполите на телескопите (54 хил. лв.), закупуване на генератор, за ток при аварийни ситуации (67 хил. лв.), неотложни ремонти по сградите (53 хил. лв.) и ремонт на електрически инсталации (27 хил. лв.), вкл. заземявания, защита против мълнии, подмяна на остарели ел.-табла.

Всички дарения (независимо от размера им), които биха постъпили в сметката на НАО Рожен ще се използват САМО и ЕДИНСТВЕНО за функционирането и поддръжката на телескопите в НАО Рожен. Това са средства, необходими за работата на телескопите, за закупуването на консумативи за научната апаратура и други подобни дейности. Ще бъде изготвен отделен отчет за получените средства и за това как те са изразходвани. Отчетът ще бъде ПУБЛИЧЕН и всеки ще може да го види на интернет страницата на НАО – www.nao-rozhen.org. При желание на дарителите техните имена и/или фирмени знаци ще бъдат публикувани на същата страница.

Дарения за Националната Астрономическа Обсерватория – Рожен се приемат с благодарност на банковата сметка на обсерваторията:

НАО-Рожен:
Сосиете Женерал Експресбанк
4700 Смолян, бул. „България“ 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Институт по Астрономия
НАО-Рожен

Societe Generale Expressbank
4700 Smolyan, Blvd. „Bulgaria“ 56
IBAN: BG94TTBB94003120017759
BIC: TTBBBG22
Institute of Astronomy
NAO-Rozhen

С уважение,
проф. д-р Таню Бонев,
директор на ИА с НАО 

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни