Въпреки безсрамно нечестния “артилерийски огън”, идващ от консервативните собственици на силно концентрираните гръцки медии (“олигарсите”) в подкрепа на вота “ЗА”; въпреки многото статии, пръкващи се из световните вестници относно това как гърците трябва да бъдат бламирани за собствените си проблеми, защото са харчили твърде много и таксували твърде малко; въпреки лъжите, идващи от европейските лидери относно това за какво е този вот (той не бе за излизане от Еврозоната, а бе за това дали гръцкият народ иска още остеритет); въпреки нелепите твърдения на немската Социалдемократическа партия, че “се изгарят мостове” (тази партия би трябвало да смени името си, защото е позор за социалдемократическата традиция) – въпреки всичко това и още много други неща, гръцкият народ гласува с решително мнозинство с “НЕ”, за да отхвърли остеритета като жизнен модел на икономическата политика за страната си. Това е случай на демокрация, сблъскващ се фронтално с доминиращата политикоикономическа идеология, в която се намира гръцката нация – Еврозоната. Той също така демонстрира дефектите в демократичния процес – хората гласуваха за спирането на остеритета, но също и постоянно показваха (чрез обществените проучвания), че желаят да останат в Еврозоната – парична система, която е построена на основите на остеритета. Вчера те гласуваха за отхвърлянето на самата сърцевина на паричната система, в която искат да останат, което ни казва, че те всъщност не разбират природата на системата, и колко неинформиран всъщност бе вотът “НЕ”.
И въпреки всичко това, аз не съм съгласен с интерпретацията, която казва, че Гърция е избирала между “катастрофа и абсолютна катастрофа”. Това е мнението, изразено от статия в английския Guardian (от 5 юни 2015 г.) – Our Greek referendum offers catastrophe or absolute catastrophe. Some choice.
Също не съм съгласен, че гърците са загубили “борбата” с партньорите си от Еврозоната (терминът е използван доста свободно, за да опише силовите посредници в Еврозоната).
Решението за свикаването на референдум наистина предизвика хулиганите в Еврозоната – изхвърли ги от сценария, който бяха следвали вече няколко години, когато се занимаваха с нации, страдащи от жесток недостиг на общо харчене и покачваща се безработица.
Извикването на референдум разби идеята, че хулиганите просто могат да заплашват тези нации с банкрут, което, така или иначе, бе една куха заплаха, тъй като те биха взривили собствената си система, ако я изпълнеха.
Сценарият изискваше от нациите да затегнат коланите, да орежат публичните разходи и осакатят мрежата за социална сигурност, а и всички останали аспекти на социално развитие, които, откакто бе превзет от неолибералните икономисти през 70-те години на миналия век, МВФ ненавижда.
Решението да се позволи на хората фактически да направят изрична заявка относно това, според мен, измести значително властовите отношения.
И не приемам тезата, че въпросът в референдума не бе добре изразен, че бе твърде дълъг, че се отнасяше до несъществуващ пакет, тъй като последният документ бе изтеглен на 28 юни 2015 г. Не приемам и всички останали твърдения, направени от онези, които се бореха да задържат гръцкото правителство и неговия народ в “предписания сценарий”.
Очевидно е за какво гласуваха те. Те казаха “НЕ” на жестоките, безсмислени и провалени икономически политики, които убиха работните места, подрониха пенсионните доходи и създадоха вакуум за младежта на нацията, непозволявайки им да развият умения, да придобият трудов опит и да преминат в зряла възраст с добри перспективи за бъдещето. Гърците казаха „НЕ“ и на всички останали опустошения, идващи от строгите икономии.
Някой може да има различно виждане, ако остеритетът бе “проработил” (каквото и да означава това). Но Великата гръцка депресия продължава и всички прогнози от МВФ и ЕС показват, че безработицата ще продължава да е над 20% за много години напред.
Бе кристално ясно, че рамката на икономическата политика не работеше. Вотът “НЕ” отхвърля това и изисква рамка на икономическа политика, която ще помогне да се възстанови растежа и да се намали безработицата.
Считам, че въпросът за “опрощаването на дълга” се надценява, тъй като това няма да направи нищо в краткосрочен план, за да позволи на икономиката да възвърне достатъчен растеж и да намали бързо безработицата. Изтриването на дълг, който е дългосрочен и нисколихвен в по-голямата си част, ще направи много малко за възстановяването на търсенето.
Досега гръцкото правителство вече работеше с първични фискални излишъци (излишък преди плащането на лихвите по дълга). Предоставянето на малко облекчаване на лихвите няма да промени много нещата в краткосрочен и средносрочен план. Разбирам, че би могло да промени значително психологията и дори само заради това ЕЦБ би трябвало незабавно да обяви, че ще заличи целия дълг на гръцкото правителство, който държи.
Хората от МВФ имат особена криминална роля във всичко това. Те би трябвало да плащат огроми неустойки за нанесени щети, вместо да тормозят народите, създавайки повече бедност и вземайки всеки приход, който народът може да изкара, за да плати обратно т. нар. “дългове”.
Фактът, че след като преговорите бяха прекратени, МВФ публикува, но под натиск от САЩ (които са най-големите инвеститори на МВФ) доклада – “Гърция, предварителен проект за анализ на жизнеността на дълга” (Greece: Preliminary Draft Debt Sustainability Analysis – (2 юли, 2015 г.), показва колко политически мотивирано е било всичко това.
Анализът би трябвало да е формирал сърцевината на преговорите, при положение, че той е показал колко мрачна е дълговата ситуация за Гърция в дългосрочен план. Отбелязвам също, че Европейската комисия е лобирала изключително пред МВФ, за да не публикува доклада.
Груповото мислене мрази информацията. Груповото мислене мрази всичко, което оспорва или подкопава преобладаващото идеологическо виждане. Груповото мислене, макар и да е като мафиотското правило за тормоз, в действителност е в доста несигурно организационно състояние.
Информацията е сила. Европейската комисия ненавиждаше идеята, че МВФ би могъл да каже истината за това какво мисли за реалността на гръцката ситуация. Това би могло да не е фактическата действителност, като вземем предвид факта, че МВФ е склонен да прави огромни грешки.
Но въпросът е следният – Европейската комисия е знаела, че информацията би осветила мошеничество й в процеса на преговорите, довели до референдума и би отслабила твърденията й, че един вот “ЗА” би бил много важен за бъдещия гръцки просперитет.
Така че, докато европейските министри лъжеха за какво предявяваха тези искания (Dijsselbloem има дори дързостта и наглостта да твърди, че не са искали орязване на пенсиите), МВФ разкри защо отказваха да говорят за дълговото облечкаване за гърците.
Защо? Защото дори и МВФ осъзнава, че дългът трябва да бъде отписан или забавен за следващите две или повече десетилетия.
И въпреки всичко това, реалният проблем, който е големият проблем на Еврозоната, е липсата на съвкупно харчене (търсене), което причинява ситуацията непълният производствен капацитет (разликата между фактическото общо производство и потенциално възможното) да остава на доста високи нива. Това, от своя страна, подкопава частните инвестиции в капиталовото формиране, а фискалният остеритет подкопава публичните инвестиции, което, взето заедно, причинява смаляването на потенциалното общо производство.
Това причинява ефекта да се намали бъдещия темп на растеж и означава, че за да се намали извънредно високата безработица, са необходими по-нископродуктивни дейности.
По свой собствен начин, гръцкият народ знае това и иска промяна на политиките, за да се започне решаването на основния икономически проблем. Това, което изглежда той не разбира обаче, е факта, че проблемът е самото евро, като се вземе предвид начина, по който то бе въведено, и системата, която го поддържа.
Гласуването с “НЕ” няма да промени остеритетната склонност. Дори в края на миналата седмица гръцкото правителство бе готово да приеме продължаващ остеритет в замяна на някакво дългово облекчение.
Твърденията на Сириза, че е против остеритета, изглеждат в противоречие с фактическия подход на нейния лидер, който той показа към Еврогрупата непосредствено преди референдума.
Гърция се нуждае от големи фискални дефицити – с или без дългово опрощаване. Постигането на първични излишъци ще удължи страданието. Знам, че те искат фискалният стимул да дойде отвън – чрез евровия инвестиционен фонд и т.н. Но това няма да се случи скоро в количества, които са достатъчно стимулиращи.
Така че при зададената външна реалност, гърците трябва да са в състояние да работят с дефицити (първични и цялостни). В противен случай ще продължават да тлеят. Сега Гърция отхвърли остеритета – е, и? Банките продължават да са в състояние, близко до банкрут, освен ако ЕЦБ не обяви, че ще продължи да им гарантира достатъчна ликвидност в евро, за да посрещат ежедневното търсене.
Другата интересна тема (забелязах, че гръцкият финансов министър току-що обяви оставката си) е темата “всички погледи сега са отправени към ЕЦБ”.
Ето моето мнение по въпроса.
ЕЦБ трябва да поддържа ликвидността в гръцката банкова система. Ако тя откаже, тогава Гърция ще трябва незабавно да издаде своя собствена валута и да прекапитализира банките по съответния начин. Това е всичко, ЕЦБ ще извърши политически акт, с който да принуди нацията да излезе от Еврозоната, без да има някакви правила някъде в европейските договори, които да предвиждат, че това е част от мандата на ЕЦБ.
По-точно, какво едно решение за прекратяването на Спешната ликвидна поддръжка, Emergency Liquidity Assistance (ELA), би показало за гръцките банки? Би показало, че ЕЦБ се е провалила в изпълнението на главната си роля да поддържа финансова стабилност в Еврозоната, от която Гърция остава една от 19-те страни – членки.
Напомням на всички, че целите (Tasks), уставът на ЕЦБ в рамките на евро-системата са добре дефинирани от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Статутът на Европейската система на централни банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ) е един от протоколите, прикачен към Договора.
Има нюанси, тъй като някои от централните банки не се присъединиха към еврото, но те не се разглеждат тук.
В член 127(1) от Договора ясно се казва, че:
“Главна цел на Европейската система на централните банки … е да поддържа ценова стабилност.”
Достатъчно ли е ясно?
Според член 127(1) те ще направят това чрез:
– определянето и изпълнението на монетарната политика в Еврозоната;
– провеждането на операциите на международния валутен пазар;
– поддържането и управлението на официалните чуждестранни резерви на страните от Еврозоната (управлението на портфолиото);
– подпомагането на гладката работа на разплащателната система.
В допълнение – ЕЦБ е отговорна за “разумния контрол на кредитните институции, създадени в страните-членки” и “има изключителното право да овластява издаването на банкноти в рамките на Еврозоната”.
Това е, за което отговаря ЕЦБ.
ЕЦБ не отговорна за прилагането на диктатите на Европейската комисия по отношение на страните-членки относно фискалната политика, политиката за трудовия пазар, политиката за продуктовия пазар или каквото и да е друго от сорта.
Фактът, че ЕЦБ се присъедини към Тройката, показва, че неолибералната концепция за независими централни банки е един от онези митове, които позволяват на държавниците да избягват отговорността си за лошите решения, влошаващи живота на хората.
Но легалните задължения на ЕЦБ правят невъзможно тя да позволи сриването на гръцката банкова система. Това е едно от главните й правни задължения.
Ако ЕЦБ вземе извънредното политическо решение да спре финансирането по ELA, за гръцките банки, тогава тя ще демонстрира колко зле изградена Европейската парична система е всъщност. Да позволява на централната си банка скандално да игнорира основното си легално задължение и да преследва политически цели, които са извън компетентността й, би сигнализирало за катастрофалния дефект на общата валута.
Има и такива, които твърдят, че ЕЦБ е изправена пред масивни загуби, ако продължава да предоставя ELA. Същият аргумент е в сила и за схемите й за покупки на облигации под различен надслов от 2010 г. насам.
За повече информация, моля прочетете блога ми – The ECB cannot go broke – get over it.
Всяко предположение, че състоянието на “отрицателен капитал” би променило операционните възможности на ЕЦБ като заемодател от последна инстанция (като издател на валутата), е лъжа.
Тя трябва винаги да гарантира, че банковата система е ликвидна – чрез предоставяне на необходимите резерви за поддържането на разплащателната система и да позволява теглене на депозитите – независимо дали има отрицателен капитал или не.
Ако се спре ELA, Гърция напуска – много просто. Тя няма да има друг избор. След това целият гръцки правителствен дълг в евро ще бъде или преструктуриран в новата валута, или просто ще бъде заличен от длъжника. Поради това няма никакъв смисъл да съществува страх от банкрут и след това да се следват действия, гарантиращи точно това състояние (на страх).
В този смисъл, не вярвам, че гласуването с “НЕ” ще предизвика спиране на ELA. Ще има заплахи, празнодумство, нагнетяващо страх, и всичко останало от тактиката на тормоза, на което сме свидетели през последните няколко години.
Германия ще вдига врява. Jens Weidemann ще буйства със заплахи за хиперинфлация и печатане на пари. Други ще се опитват да казват, че мостовете са изгорени.
Но ЕЦБ ще трябва да продължи да действа като централна банка, както е според правния й устав, или в противен случай ще се постави в позиция да бъде заплашена със съд за злоупотреба със служебното си положение и би хвърлила цялата система, която по закон е длъжна да защитава, в смъртоносна криза.
….
Заключение
Бях много окуражен от успеха на гласуването с “НЕ”. Не се чувствам така относно оставката на финансовия министър. Подозрителен съм също и относно мотивите на гръцкото правителство, но ще изчакам и ще видя.
Писмото, което министър-председателят изпрати до Еврогрупата веднага след обявяването на референдума, в което той каза, че би приел исканията им, ако предоставят дългово облекчение, е лошо предзнаменование.
Ще видим.
Превод: Райчо Марков
Източник: Официален блог на Бил Мичъл
Оставяне на коментар