Валентин Георгиев
Каквото и да се говори оттук насетне за гръцкия референдум, за трудностите и неясната съдба на южната ни съседка, големият пробив е факт. Със смазващия резултат от над 61 на сто срещу политиката на икономии, Европа и кредиторите в лицето на ЕЦБ, МВФ и ЕК получиха звучен шамар, след който объркването и блокажът на системата тепърва ще се задълбочават. Стъписването е толкова огромно, страхът от ефекта на доминото и заразяващият пример за други народи и държави са толкова големи, че създават усещането за нерешителност и хаос в Брюксел и Берлин. А предизвикателство в тази посока дойде и от Русия, която часове след допитването обяви, че „Гърция е добре дошла в БРИКС, ако реши да напусне еврозонота“.
Това, което целяха Ципрас и СИРИЗА с референдума, бе постигнато и надминато –
Гърция си вдигна цената
за предстоящите преговори, а внушителното мнозинство от гръцките граждани, което застана зад своите лидери, категорично препотвърди подкрепата за политиката, която те водят. Гърците просто казаха НЕ на грабежа с фалшивите хартийки, които ни пробутват за пари. Това е началото на края на една ера на фалшиви виртуални пари, като за всички трезвомислещи хора е пределно ясно, че истинските сътресения на циничната финансова система на дълговото заробване, тепърва предстоят.
Както образно коментират някои наблюдатели, „гръцкото НЕ нанесе първия удар срещу Империята, като оспори пътя, по който еврократите от Брюксел тласкат ЕС – към съюз на банките и корпорациите, разделен на господари и подчинени, без свобода и демокрация. Без справедливост. Без душа.“ Днешното НЕ може да преобърне историята. Защото за разлика от евроскептици като Фарадж или Льо Пен, Ципрас не иска „да извади“ страната си от ЕС, независимо че дни наред западната пропагандна машина внушава точно такива страхове. Той мечтае за нещо далеч по-амбициозно, може би наивно и романтично: да върне на хората Европа – онази Европа, която им бе отнета и превърна държавите им в послушен придатък на една самозабравила се евробюрокрация, олигархия и клиентела.
Отзвукът в световните медии
Референдумът в Гърция е НЕ на немската хегемония в Европа, писа германският „Шпигел“. Цитиран бе и гражданин от площада след победата, който казва: „Гласувах с НЕ, и ето какво е значението за мен. Това е „да“ на Европа, но не и на икономическата смърт на Гърция. Това е „да“ на европейските идеали, но не и на върховенството на страни като Германия“.
Гръцкото НЕ разклати еврозоната, пише френският в. „Фигаро“. Рискован ход срещу шантажа на кредиторите или пирова победа, заредена със заплахи за бъдещето на Европа – при всички положения гръцкият премиер спечели облога. Този вот обаче ще определи бъдещата траектория на европейската интеграция, коментира анализатор от Берлин, цитиран от френския всекидневник.
„Съдбата на Европа минава през Атина“, отбелязва в заглавие в. „Монд“. Изданието цитира оценката на видния френски икономист Тома Пикети, който казва, че „сега френският президент Франсоа Оланд трябва да наложи вето на въпроса за излизане на Гърция и да престане да бъде опашката на Меркел“.
„Уолстрийт джърнъл“ смята, че вотът на гръцките избиратели изправя германския канцлер Ангела Меркел пред най-голямото предизвикателство от избухването на кризата в еврозоната преди пет години. От това как тя ще реагира в следващите дни, ще се предопредели и съдбата на еврозоната, изтъква изданието.
В свой анализ германският леволиберален вестник Der Freitag коментира, че в Гърция е в ход операция „Смяна на режима“. Случващото се там опира не само до пари, но и до власт. Много повече от възможния Grexit (излизане от еврозоната) европейските елити се страхуват, че е възможно гръцката съпротива да се превърне в школа за подражание на обедняващите и обезверени европейци.
Натиск и шантаж до последния момент
Самото допитване бе проведено под безпрецедентен натиск и опит за разколебаване на хората. Дни наред се сипеха заплахи от страна на Берлин, Брюксел и кредиторите (и от нашите пазарни папагали), чертаеха се апокалиптични сценарии, само и само те да бъдат сплашени и смачкани с надеждата да надделее онова ДА, което идеално ги устройваше, за да притиснат правителството в Атина да подаде оставка.
Най-големият удар Системата нанесе със затварянето на банките. Тук си струва да припомним, че съгласно Договора за ЕС и за еврото, Гърция е съвсем пълноправен член на еврозоната. ЕЦБ не може да действа като инквизитор и да спира финансирането на гръцките банки при масово теглене. ЕЦБ трябва да спазва договорите, т.е. да дава пари на всички банки, които са „надеждни“. Колкото и относително да е това понятие, със сигурност то не позволява всички банки да бъдат обявени за „ненадеждни“. А подобна масова санкция е престъпление, защото Гърция е ощетена като пълноправен член на еврозоната. И това няма нищо общо с фалита на държавата, който означава фалит на правителството. Спират плащания и започват преговори. Връзка с националната валута (в случая евро) няма, нито с банковата система…
А как да си обясним огромното разминаване в прогнозите за вота? Нима не е истинска „хибридна война“ срещу Истината да обявиш с няколко паралелни проучвания, че разликата между НЕ и ДА била около процент, дори да изкараш като победител привържениците на икономиите?! А в крайна сметка да се окаже, че е над 20%.
Утрото след референдума изненада и с оставката на финансовия министър Варуфакис. „Референдумът на 5 юли ще остане в историята на света като единствения случай, в който един малък европейски народ се изправи срещу дълговото робство. Както всички демократични постижения, така и това историческо отхвърляне на ултиматума на еврогрупата от 25 юни има висока цена. Следователно е необходимо капиталът на НЕ-то да се инвестира веднага, за да се превърне в ДА за едно справедливо споразумение – с преструктуриране на дълга, по-малко строги икономии, с преразпределение в полза на нямащите, с реални реформи“, става ясно от прощалното изявление на Варуфакис. Според източници от Брюксел оставката на Варуфакис е резултат от остър конфликт с шефа на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Очевидно за по-нататъшния ход на преговорите това е част от цената, която Атина трябва да плати.
Каквото и да се случва в близките дни като игра на нерви в новия кръг от преговори, най-вероятният сценарий е да бъде постигнато споразумение, което да е с повече отстъпки за Гърция. Не само заради това, че народът си го „издейства“, но и защото един продължаващ натиск или неотстъпчивост от страна на кредиторите би накарал Атина да обърне поглед към Москва. А от това в Брюксел и Берлин най-много се страхуват и не биха го допуснали. Сблъсъкът се пренася на глобалната сцена. Прессекретарят на Путин Песков вече заяви, че събитията в Гърция ще бъдат обсъдени на срещите на върха на БРИКС и ШОС.
Как реагираха у нас на шока?
Нашите политически мишки буквално си глътнаха езиците. Оглушително мълчание от страна на партии и лидери… Втори ден – никаква българска позиция! Само редовните грантови коментатори налазиха телевизии и радиа, за да обясняват колко лошо са постъпили гърците и как трескаво очакват скорошното сгромолясване на Ципрас. Наглостта им е толкова голяма, страхът и омразата – толкова силни, че не си струва да бъдат обсъждани. Едно нещо обаче лъсна и надявам се – просветна, и за повечето българи: вече е ясно защо никой не иска референдум у нас нито за НАТО, нито за ЕС!
Независимо от медийните манипулации и плътното информационно затъмнение обаче, вдъхновението от гръцкия подвиг заля социалните мрежи и показа, че един друг модел на поведение, различен от овчедушието и поединичната всекидневна битка за оцеляване, е възможен. Стига народът да се събуди и да осъзнае силата си. Гръцкото допитване ни подсказа, че един референдум може да се организира и за 10 дни, а не като при нас – за месеци и години. Което иде да покаже, че ако сме активни, можем да имаме плебисцит и за ТТИП, и за натовски оръжия и американски бази, за ГМО, шистов газ и за всичко, което съществено засяга живота ни.
Източник: Вестник Дума
Оставяне на коментар