„Всички последни избори от – от Великобритания и Полша до Италия и особено Дания – минаха удивително в подобни краски. Навсякъде хората гласуваха за съкращаване властта на ЕС, депортация на бежанците и национализъм, който, както много смятаха, отдавна е бил изхвърлен в „кофата за боклук“ на историята“. Това пише Дирк Шюмер в публикация за вестник „Ди Велт“.
Към това човек може да се отнесе различно – или да одобри, или да критикува, но за победители през последните дни сочат Дейвид Камерън, който има намерение да отдели Великобритания и да ограничи властта на Брюксел. Може да бъде отличен и Анджей Дуда, който стана президент на Полша благодарение на своята любов към отечеството и недоверието си към Европа.
В същия ред трябва да се споменат датския социал-патриот Кристиан Тулесен Дал, който успя да направи своята враждебна по отношение на имигрантите Датска народна партия главна политическа сила в страната и да качи на власт по-дясно ориентирано правителство.
Италианският премиер от социал-демократите Матео Ренци бе сериозно „наказан“ на местните избори: в традиционно лявата „цитадела“ Венеция победата спечели бизнесменът Бруняро със своята програма, обещаваща справедливост и ред. А в испанското движение „Подемос“ заради критиката му към политиката на икономии има огромен приток на сподвижници.
Не се ли явява непонятната коалиция от неотроцкисти и военни националисти в Гърция признак за това, че европейците повсеместно предпочитат националните решения пред единно европейско такова?, пита авторът, признавайки, че днес в Европа всички се отказват от ЕС. След хиляди години на национални войни и геноцид здравомислещият човек едва ли може да бъде против транснационална единна Европа. Освен това, Европа, за голямо съжаление, е стигнала точно до това, констатира авторът.
Рязкото насочване на европейците към новия социал-национализъм ще продължи и занапред на фона на неспиращата вълна имигранти, високата цена на гръцката криза и намаляващите бюджетни средства, счита Шюмер. При това гражданите следват ясна логика: те повече не желаят да толерират ред, при който печалбите на компаниите безнаказано ще изтичат зад граница, докато те самите да поемат нещастието на целия свят, пише той.
Източник: Гласове
Оставяне на коментар