При мажоритарен вот в играта остават само 2-3 партии.
Едва ли ДПС смятат, че предложението им всичките 240 депутати да се избират мажоритарно може да се осъществи. По-скоро тяхната идея трябва да разчете в контекста на позиционирането в рамките на дебатите – както „за“ и „против“ самия референдум, и също така – „за“ и „против“ мажоритарния вот. Не е тайна, че голяма част от мотивацията за провеждането на референдума е свързана с ДПС. В рамките на публичния дебат проблесна идеята, че по този начин ще се намали политическата тежест на движението. Колко е абсурдна тази концепция, е друг въпрос. С предложението си обаче ДПС показаха, че не ги е страх.
Хипотетично, ако се избират мажоритарно и 240-те депутати, това доста ще изкриви политическото представителство. При мажоритарната система важи принципа „победителят взима всичко“. По този начин със сигурност огромен брой партии няма да влязат в парламента. Депутати ще имат 2-3 политически формации. Страната ще се раздели на 240 едномандатни избирателни района и можем да си представим какво ще се получи. Един от възможните ефекти е, че ще се повиши политическата цена на някакви регионални играчи – било партийни, било корпоративни.
В такъв случай обаче ще бъде излъчен един хомогенен стабилен парламент, където правителството ще разполага с огромно мнозинство. Само че представителността на НС ще бъде под въпрос. Основният проблем на политическата ни система в момента не е стабилността, а именно нейната представителност. И вместо да търсим варианти за повишаване на представителността, ние търсим варианти за гарантиране на стабилност. А когато един политически елит е непредставителен, то кому е нужна тази стабилност?
Вариантите каква част от депутатите да се избират мажоритарно са много и всеки един вариант има нужда от сериозно обмисляне и дискусия. Става дума за важно решение, което радикално ще пренареди политическата система.
Мажоритарният избор трябва да се мисли в две посоки. Едната е голямото желание на хората да гласуват за личности. Всъщност ние и сега чрез преференции и публичен натиск върху партиите имаме възможност да избираме личности. От друга страна, мажоритарността, разбирана като начин за превръщането на гласове в депутати, е съвсем различно нещо. Трябва да се обясни на хората, че когато някой пусне бюлетина за мажоритарен избор с идеята, че желае да се избират личности, заедно с това той казва: искам да има две-три партии в парламента. Това е важно обяснение, за да не се получи накрая:
ние какво гласувахме, пък то какво излезе
В рамките на местния вот дебатът за избирателната система няма как да се случи. Референдумът ще изгуби една от основните си функции – да произведе политическа култура, информиран избор и т.н. В рамките на общинските дебати за асфалт, дупки, обществени поръчки и т.н. изведнъж ще се добавят темите от референдума. Тяхното обсъждане тотално ще се неглижира, още повече, че българските обществени медии показаха, че не могат да се превърнат в платформи за смислен и ефективен дебат. Пък да не говорим доколко точно ще бъде отразен вотът на избиратели, които ще трябва да пуснат четири бюлетини – за общински кмет, съветници, селски или районен кмет и три въпроса на референдума. Вероятността резултатите от допитването до народа да отразят партийни предпочитания, а не информиран избор, е огромна. По този начин хем дебатът няма да се случи, хем резултатите ще бъдат изкривени. Много е вероятно по този начин да дискредитираме окончателно референдума като инструмент на пряката демокрация.
Оставяне на коментар