На българския учител винаги му е било трудно – във всички времена

Интервю на Христина Христова

Помните ли Вашия първи 24 май в първи клас?

Разбира се, че го помня. Цялото училище излязохме на главната улица и с маршова стъпка пеехме в един глас: „Върви, народе възродени…” А сърцето ми туптеше от радост, че съм научила буквите на двамата братя. Лентата с надпис „Отличник” ме караше да се чувствам значима. Хората се трупаха от двете страни на улицата и ни се радваха. Поздравяваха ни, носеха божур и люляк. Лицата им сияеха усмихнати. В този момент баба се провираше между хората и ми даваше в ръцете огромен букет сини кремове. Аз почти нищо не виждах от него, но се гордеех, че имам най-големия букет. Не ми беше много ясно какви са тези „светли бъднини”, но бях сигурна, че са нещо красиво и далечно.

Същият ли е онзи празник като днешния, в който сте учител на първокласници?

Няма как да е същият, но детските сърчица трептят и сега по същия начин пред портрета на Кирил и Методий. Със същото нетърпение очакват моята оценка за техния труд през годината. Със същия ентусиазъм участват в тържествения концерт, който се организира точно на 24 май в нашето училище. Това кара първокласниците да се чувстват специални и пораснали.

Как учите децата да честват празника на българската просвета и култура? Успявате ли да им дадете това, което искате? А те приемат ли го?

Децата приемат всичко, което им се дава. Те са доверчиви и любознателни. Моите третокласници вече знаят, че народът ни се е запазил благодарение на писмеността, християнските добродетели и непреклонния български дух. Те знаят, че „светлите бъднини” – това е светлината на просвещението в умовете на хората. Затова са съпричастни към Празника на българската просвета и го чувстват като свой. На този ден нашите ученици, наред с песните за Солунските братя, пеят народни песни, играят народни хора и са облечени в народни носии. Това прави празника още повече български. Тази година за 10-ти път проведохме Празника на хорото в нашето училище, на който всяка паралелка представя по един народен танц. Целият квартал се оглася от народната музика и веселието в двора на училището. Празникът завършва с всеобщо хоро. Чувството е неописуемо – деца, родители и учители хванати ръка за ръка в един ритъм. Вълнуващо, нали? Така е и на 24 май, така започваме и учебната година на 15 септември.

Помните ли Вашата първа учителка? Какво Ви даде тя? Кое е другото, освен знанието?

Веска Ненчева. Помня първата си среща с нея, пленителната ѝ усмивка, красивата рокля на цветя. Всичко в нея беше красиво. Помня топлата ръка, която ми помогна да напиша първата буква. И днес, за мен тя е мерило за нежност, доверие, всеотдайност и доброта. Това е моята Първа учителка.

Трудно ли е днес да си учител в България? Длъжник ли е държавата на българския учител?

На българския учител винаги му е било трудно – във всички времена. Друг е въпросът за признателността към неговия труд. Значимостта на учителството все повече се измества от центъра на обществото към ъгъла на забравата. Ето това ми дължи държавата – достойнството, което заслужавам.

Коя е мотивацията Ви да продължавате да бъдете учител?

Децата. Те са най-чистото и най-красивото в нашето общество. Доверието на техните родители, които ги поверяват на мен. Надеждата, че доброто, което носят в себе си, ще промени света. Мисълта, че във всеки бъдещ човек има искрица от мен самата.

Всяко поколение е различно от предишното. Кое е различното в сегашното поколение деца?

Днешните деца са много информирани. Но и много объркани от тази информация, получена наготово от съвременните медии. Нашата задача е да насочим тази информация в правилната посока и да я систематизираме. Да накараме децата да разсъждават и търсят логичното обяснение на нещата. Да ги насочваме към творчески решения.

Защо, въпреки толкова закони и промени, от училище излизат много неграмотни млади хора, които не са мотивирани да учат и да знаят?

Защото според всеки закон се появява още една хартия, на която учителят трябва да пише какво е свършил – ежечасно, ежеседмично, ежемесечно, ежегодно. И всичко си има срокове, които ни притискат. Според тази документация учителят получава финансова и морална оценка. А какво промениха законите, за да стане училището привлекателно за младите хора? Увеличиха часовете по физкултура и намалиха тези по български език и математика. Да бяха намалили и учебното съдържание по тези предмети. Що се отнася до неграмотните, какъв социален статус имат те? И как се мотивира някой да учи, ако трабва да мисли за прехраната си?

Ако можехте, щяхте ли да промените нещо в образователната система?

Когато започнах работа преди 30 години, имах един дневник и един учебник на предмет и всички бяха грамотни. Ето това ще направя.

Вярвате ли, че празникът 24 май ще пребъде?

Да, вярвам. Защото винаги ще има жадни за знание. Защото българският дух трябва да се съхрани през вековете.

Кой е въпросът, на който нямате отговор?

Кога най-после всеки ще прави това, за което е призван на тази земя?