Конспиративният мит

„Шах и мат“, художник: Михаил Хохлачев

Наскоро ми беше забавно да прочета критика на моето есе Коронацията. В статията си авторът беше абсолютно сигурен, че аз съм таен теоретик на конспирацията. Той беше толкова убедителен, че самият аз почти му повярвах.

Какво изобщо представлява теорията на конспирацията? Понякога терминът се използва срещу всеки, който поставя под съмнение даден авторитет, не се съгласява с доминиращите парадигми или счита, че тайни интереси влияят на нашите водещи институции. Подобно обвинение е начин за премахване на несъгласието и тормоз върху тези, които се опитват да се противопоставят на злоупотребите на властта. Не е необходимо човек да изостави критичното си мислене, за да повярва, че големите институции понякога се споразумяват, заговорничат, прикриват се и са корумпирани. Ако това се разбира под „теория на конспирацията“, очевидно някои от тези теории са верни. Някой помни ли Enron? Iran-Contra? COINTELPRO? Vioxx? Иракските оръжия за масово унищожение?

По време на пандемията Covid-19, една тема от теорията на конспирацията набира голяма популярност, надхвърля конкретните истории за тайно споразумение или корупция и превръща конспирацията в основен обяснителен принцип за това как работи светът. Подхранвана от авторитарните мерки за борба с пандемията (оправдано или не, блокирането, карантината, наблюдението и следенето, цензурата върху дезинформацията, забраната на събиранията и други граждански свободи и т.н., са наистина авторитарни), тази теория на конспирацията твърди, че зло, жадно за власт тайно общество от вътрешни хора умишлено е създало пандемията, или поне безмилостно я експлоатира, за да принуди чрез страх човечеството да приеме световно тоталитарно правителство и да постави света под постоянно военно и извънредно положение, или Нов световен ред. Освен това, тази злонамерена клика, този орден на илюминатите, дърпа конците на всички големи правителства, корпорации, ООН, СЗО, CDC (Център за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, бел. прев.), медиите, разузнавателните служби, банките и неправителствените организации. С други думи, казват конспираторите, всичко, което ни внушават, е лъжа, докато светът е в плен на злото.

И така, какво мисля аз за тази теория? Мисля, че това е мит. И какво е мит? Митът не е същото като фантазията или заблудата. Митовете са носители на истината и тази истина не трябва да бъде буквална. Класическите гръцки митове например изглеждат просто забавни, докато човек не ги декодира, като свърже всеки бог с определени психосоциални сили. По този начин митовете внасят светлина в сенките и разкриват това, което е било потиснато. Те съдържат някаква истина за човешката психика или за цялото общество и я оформят в история. Истината на един мит не зависи от това дали той е обективно проверим. Това е една от причините, поради които в Коронацията казах, че моята цел не е нито да се застъпвам, нито да развенчавам конспиративния наратив, а по-скоро да погледна какво осветява той. В края на краищата, той не е нито доказуем, нито фалшифициран.

„Одисей и сирените“, художник: Джон Уотърхаус, 1891

Кое е вярното в конспиративния мит? Под своята буквалност той предава важна информация, която ние пренебрегваме на собствен риск.

Първо, това показва шокиращата степен на публичното отчуждение от институциите на властта. За всички политически битки от времето след Втората световна война, имаше поне широк консенсус относно основните факти и относно това къде могат да се намерят факти. Ключовите институции за възпроизвеждане на знания – науката и журналистиката – се радваха на широко обществено доверие. Ако New York Times и CBS Evening News казваха, че Северен Виетнам е нападнал САЩ в Тонкинския залив, повечето хора вярваха в това. Щом науката казваше, че ядрената енергия и ДДТ (вид забранен пестицид, бел.прев.) са безопасни, повечето хора също вярваха в това. До известна степен доверието беше добре спечелено. Журналистите понякога се противопоставяха на интересите на силните на деня, като разкритията на Сеймур Херш за клането в Ми Лай или репортажите на Woodward & Bernstein за Уотъргейт. Науката, бидейки в авангарда на движението на цивилизацията, имаше репутацията, че търси обективно знания, предизвиквайки традиционните религиозни авторитети, както и репутация на пренебрежение към всякакви политически и финансови мотиви.

Днес широкото консенсусно доверие в науката и журналистиката е нарушено. Познавам няколко високообразовани личности, които вярват, че земята е плоска. Като отхвърляме привържениците на теорията за плоската земя и обявяваме десетките милиони привърженици на други, по-малко екстремни алтернативни разкази (исторически, медицински, политически и научни) за невежи, ние бъркаме симптома със причината. Загубата на доверието е ясен симптом за загубата на способността да се заслужи това доверие. Нашите институции, които са източник на знания, както и политическите ни институции, са изневерявали многократно на общественото доверие. Днес много хора не им вярват, дори когато казват истината. Това навярно е разочароващо за съвестния лекар, учен или държавен служител. Те виждат проблема като едно полудяло общество, като надигаща се вълна от антинаучна ирационалност, която застрашава общественото здраве. От тази гледна точка решението би било борбата с невежеството. Сякаш невежеството е вирус (всъщност вече съм чувал този израз), който трябва да се контролира със същата карантина (цензура), която прилагаме за коронавируса.

По ирония на съдбата един друг вид незнание се отнася и за двете страни: непознаването на „терена“. Коя е болната тъкан, върху която се намества вирусът на невежеството? Загубата на доверие в науката, в журналистиката и в правителството отразява трайно настанилата се корупция: арогантност и елитарност, съюз с корпоративните интереси и институционализирано потискане на несъгласието. Конспиративният мит олицетворява осъзнаването на дълбокото скъсване между публичното поведение на нашите лидери и техните истински мотиви и интереси. Той е реакция на една политическа култура, която е непрозрачна за обикновения гражданин и която е свят на тайни, имидж, PR, увъртане, привидност, опорни точки, управление на възприятията, управление на официалния разказ и информационна война. Няма нищо чудно в това хората да подозират, че зад завесите действа друга реалност.

Второ, конспиративният мит придава повествователна форма на автентичната интуиция, че нечовешка сила управлява света. Каква би могла да бъде тази сила? Конспиративният мит локализира тази сила в злонамерена група от хора, които в някои версии изпълняват заповедите на извънземни или демонични същества. В това се крие известен психически комфорт, защото така има някой, който да бъде виновен в познатия наратив „ние срещу тях“ и в психологическата парадигма „жертва-извършител-спасител“. Като алтернатива, бихме могли да открием „нечовешката сила“ в системи или идеологии, а не в група заговорници. Психологически това е по-малко възнаграждаващо, защото вече не можем лесно да се идентифицираме като Доброто в борбата със Злото; в края на краищата ние самите участваме в тези системи, които обхващат цялото ни общество. Системи като паричната, базирана на дългове, патриархатът, надмощието на белите или капитализмът не могат да бъдат премахнати чрез борба с техните администратори. Системите създават роли, които злодеите запълват, но самите злодеи са функционери; кукли, а не кукловоди. Тогава се оказва, че основната интуиция на конспиративните теории е вярна: тези, които за които считаме, че притежават власт, са само марионетки на истинската сила в света.

Преди няколко седмици разговарях с човек, който имаше висока позиция в администрацията на Обама и който все още се подвизава в елитните кръгове. Той ми каза: „Няма пилот в самолета.“ Всъщност бях малко разочарован, защото наистина има една частица в мен, която желае проблемът да е куп подли заговорници. Защо? Защото тогава проблемите на нашия свят биха били доста лесни за решаване, поне на теория. Просто трябва да посочим и да премахнем тези лоши момчета. Това е доминиращата холивудска формула за поправяне на грешките в света: героят се изправя срещу лошия, побеждава го и всички живеят щастливо до края на живота си. Хм, това е същата основна формула като обвинението към микробите за лошото ни здраве и убиването им с арсенал от лекарства, за да можем да живеем безопасно здравословен живот до края на живота; или убиването на терористите, спирането на имигрантите със стени, заключването на престъпниците – всичко това отново, за да можем да живеем безопасно и здравословно. Щамповани със същия шаблон, конспиративните теории се вписват в една несъзнавана ортодоксалност. Те произхождат от същия митичен пантеон като социалните болести, срещу които воюват. Можем да наречем този пантеон Разделяне и един от основните му мотиви е войната срещу Другия.

Всичко това не означава, че няма нещо като зародиш или реален заговор. Уотъргейт, COINTELPRO, Iran-Contra, наркотикът Vioxx на Merck, експлодиращите автомобили Ford Pinto, кампанията за подкупи на Lockheed-Martin, известната продажба на заразена с ХИВ кръв от Bayer и скандалът с Enron показват, че наистина се случват заговори с участието на могъщи елитни кръгове. Нищо от горното обаче не е мит: митът е нещо, което обяснява света; по загадъчен начин той е по-голям от самия себе си. Така конспиративната теория за убийството на Джон Кенеди (която, ще си призная, безспорно на цената на моята правдоподобност, приемам като буквално вярна) е портал към митичната сфера.

Конспиративният мит, за който говоря тук обаче, е много по-голям от всеки от тези конкретни примери: и той е, че светът такъв, какъвто го познаваме, е следствие на заговор, с илюминати или контролиращи го, като негови зли богове. За вярващите това се превръща в тотализиращ дискурс, който хвърля всяко събитие в тези граници.

Това е мит със забележителен произход, водещ поне към времето на гностиците от първи век. Те вярват, че злият демиург е създал материалния свят от съществуваща преди това божествена същност. Създавайки света по подобие на своя изкривен образ, той си въобразява, че е неговият истински бог и владетел.

Не е нужно човек да вярва буквално в това, нито да вярва буквално в съществуването на зло и тайно съзаклятие на хора, контролиращи света, за да извлече есенцията на този мит – прозрението за арогантността на могъщите елити и за естеството на изкривяването, което нашият опит проектира върху света.

Кое е това, което кара голяма част от хората да приемат съществуването на система, която тласка Земята и човечеството към разрушение? Каква сила ни владее? Не само теоретиците на конспирацията са в плен на митология. В плен е и обществото като цяло. Наричам го митологията на Разделянето: аз се отделям от вас, материята е отделена от духа, човекът е отделен от природата. Това ни държи несвързани и отделени в самите себе си, в една безразлична вселена, състояща се от сила и маса, от атоми и празнота. Тъй като сме (в този мит) отделени от другите хора и от природата, трябва да доминираме над конкурентите си и да подчиним природата. Следователно напредъкът се състои в увеличаване на способността ни да контролираме Другия. Митът разказва за човешката история като възход от един триумф към друг, от откриването на огъня към опитомяването на природата, към индустрия, към информационни технологии, генно инженерство и социални науки, с обещанието за настъпващ рай под пълен контрол. Същият този мит мотивира завладяването и съсипването на природата, като организира обществото да превръща цялата планета в пари – и в случая не е необходима конспирация.

Митологията на разделянето е това, което генерира споменатия от мен в Коронацията „цивилизационен уклон“ към контрол. Шаблонът за решение е един – когато е налице какъвто и да е проблем, трябва да се намери нещо, което да се контролира – да се постави под карантина, да се проследи, да се затвори, да се огради, да се управлява или да се убие. Ако контролът не успее, ще го поправи повече контрол. За да постигнете социален и материален рай, контролирайте всичко, проследявайте всяко движение, следете всяка дума, записвайте всяка транзакция. Тогава вече няма да има престъпление, инфекция, дезинформация. Когато цялата управляваща класа приеме тази формула и тази визия, нейните членове ще действат съвместно, за да увеличат контрола си. Всичко е за още по-голямо добро. Когато и обществото го приеме, елитът няма да има нищо против. Това не е заговор, макар че със сигурност може да изглежда като такъв. Това е трета истина в конспиративния мит. Събитията наистина се дирижират в посока на все по-голям контрол, само че изпълняващата сила сама по себе си е Цайтгайст (Духът на времето, бел. прев.), идеология… мит.

КОНСПИРАЦИЯ БЕЗ КОНСПИРАТОРИ

Нека не отхвърляме конспиративния мит само като мит. Той е не само важна психосоциална диагностика, но разкрива онова, което иначе е трудно да се види от гледната точка на официалната митология, в която основните обществени институции, макар и компрометирани, ни тласкат все по-близо до високотехнологичния рай. Този доминиращ мит ни заслепява за базата данни, която теоретиците на конспирацията събират за своите разкази. Това включва неща като регулаторно облагоделстване на фармацевтичната индустрия, конфликти на интереси в организациите за обществено здравеопазване, съмнителната ефикасност на маските, далече по-ниски нива на смъртност от обявяваните, тоталитарни рестрикции, съмнителна полза от заключването, опасения за не-йонизиращите електромагнитни лъчения, ползите от естествените и холистичните подходи за повишаване на имунитета, теорията за био-терена при Covid, въвеждането на цензура в името на „борбата с дезинформацията“ и т.н. Би било хубаво, ако някой може да повдигне многобройните обосновани гледни точки и основателните въпроси, които алтернативните разкази за Covid извеждат на бял свят, без да бъде класифициран като десен теоретик на конспирацията.

Цялото това определение „десен теоретик на конспирацията“ е малко странно, тъй като традиционно левицата е най-бдителна за склонността на силните на деня да злоупотребяват с властта си. Традиционно левицата винаги е била подозрителна към корпоративните интереси, тя ни подтиква да „поставим под въпрос авторитетите“ и всъщност е била основна жертва на проникване и следене от страна на правителството. Преди петдесет години, ако някой беше казал: „Има секретна програма, наречена COINTELPRO, която шпионира групи за граждански права и внедрява агенти в тях, които се занимават с клеветнически кампании и фабрикуване на слухове“, то според днешните стандарти това би било теория на конспирацията. Същото е с разкритията преди 25 години, че „Има секретна програма, с която ЦРУ улеснява продажбата на наркотици във вътрешните градове на САЩ и използва парите за финансиране на десни паравоенни формирования в Централна Америка.“ Същото е и с правителственото проникване в екологични организации и активисти за мир, започнало през 80-те години. По-точно, проникването в движението Standing Rock. Или дългогодишното съглашателство в бизнеса с недвижими имоти за пренасочване на клиенти от определени квартали, за да не се допускат черни хора в тях. Като се имат предвид всички тези  истории, защо изведнъж левицата призовава всички да се доверяват на истаблишмънта – на изявленията на фармацевтичните компании и финансираните от фармацевтиката организации като Центъра за контрол и превенция на заболяванията и СЗО? Защо скептицизмът към тези институции е етикетиран като „дясно крило“? Не е като заключването да е неудобно само за привилегированите. Та то опустошава живота на десетки и стотици милиони хора с нисък жизнен статус по целия свят. Световната програма за храните на ООН предупреждава, че до края на 2020 година 260 милиона души ще бъдат изправени пред глад. Повечето са чернокожи и кафяви хора в Африка и Южна Азия. Може да се твърди, че ограничаването на дебата до епидемиологичните въпроси за смъртността е само по себе си привилегирована позиция, която игнорира страданията на тези, които са най-маргинализирани.

Photo: Mark Makela / Reuters

„Теорията на конспирацията“ се превърна в термин за политическо порицаване, използван да омаловажава всяка гледна точка, която се разминава с постулатите на мейнстрийма. По принцип всяка критика на властовите институции може да бъде заклеймена като теория на конспирацията. В това заклеймяване обаче действително има някаква порочна истина. Например, ако считате, че глифозатът всъщност е опасен за човешкото здраве и околната среда, тогава също би трябвало, ако сте логични, да вярвате, че Bayer/Monsanto прикрива или пренебрегва тази информация и би трябвало също така да вярвате, че правителството, медиите, и научната общност са до известна степен съучастници в това прикриване. В противен случай, защо не виждаме заглавия на New York Times от рода на „Източник от Monsanto разкрива опасностите от употребата на глифозат“?

Потискането на информация може да се случи без умишлено организиране. През цялата човешка история интелектуалните прищявки, истериите и масовите заблуди идват и си отиват спонтанно. И това дори е по-загадъчно от лесното обяснение, съдържащо се в конспиративните теории. Несъзнателната координация на действията може много да прилича на конспирация и границата между двете е размита. Помислете за измамите с оръжията за масово поразяване (ОМП), които послужиха като претекст за инвазията в Ирак. Може би имаше хора в администрацията на Буш, които съзнателно използваха фалшификата “yellowcake” (жаргонно наименование на уранов концентрат, бел. прев.), за да предизвикат война; може би те просто много искаха да повярват, че документите са истински, или пък може би са си помислиха: „Е, това е съмнително, но Саддам би трябвало да има ОМП, а дори и да няма, той го иска, така че документът всъщност е верен“… Хората лесно вярват в това, което обслужва техните интереси или отговаря на техния мироглед.

По подобен начин медиите се нуждаеха от малко насърчение, за да започнат да удрят бойните барабани. Вече знаеха какво да правят, без да се налага да получават инструкции. Не мисля, че повечето журналисти наистина вярваха в лъжата за ОМП. Те се преструваха, че вярват, защото подсъзнателно знаеха, че това е разказът на мейнстрийма. Именно това е условието да бъдат признати за сериозни журналисти. Това е, което ще им даде достъп до властта. То би им позволило да запазят работата си и да успеят в кариерата си. Но най-вече те се преструваха, че вярват, защото всички останали се преструваха, че вярват. Трудно е да се противопоставим на Цайтгайст.

Британският учен Рупърт Шелдрейк ми разказа за една беседа, която изнесъл в престижен британски университет пред група учени, работещи върху поведението на животните. Той говорил за изследванията си върху кучета, които знаят кога собствениците им се прибират вкъщи, както и за други телепатични явления при домашните животни. Беседата била приета с някакво учтиво мълчание. Но в последвалата пауза за чай всичките шестима учени, които присъствали на семинара, отишли при него един по един и когато били сигурни, че никой друг не ги слуша, му споделили, че са имали подобен опит със собствените си домашни любимци или че са убедени, че телепатията е истински феномен, но не могат да говорят с колегите си за това, защото е твърде директно. Когато Шелдрейк разбрал, че и шестимата са му казали почти едно и също нещо, той ги попитал: „Но защо не го изкажете на глас? Всички ще се забавлявате много повече!“ Той също ми сподели, че когато изнася лекция в научна институция, почти винаги има учени, които след това се обръщат към него, като му казват, че са имали личен опит, който ги убеждава в реалността на психичните или духовните явления, но че те не могат да ги обсъждат със своите колеги от страх да не ги помислят за твърде странни.

Това не е умишлен заговор за прикриване на психичните феномени. Тези шестима учени не са се събрали предварително и не са решили съвместно да премълчат информацията, за която знаят, че е реална. Те държат мнението си за себе си заради нормите на тяхната субкултура – базисни парадигми, които ограничават науката – и заради твърде реалната заплаха от увреждане на кариерата им. Преследването и клеветите, насочени към самия Шелдрейк, показват какво се случва с учен, който е откровен в несъгласието си с официалната научна версия. Така че, все още можем да кажем – конспирацията е в ход, но извършителят й е културата, системата, и самият разказ.

Това или съзнателният конспиративен дневен ред е по-удовлетворяващо обяснение на привидно необратимите тенденции (които в никакъв случай не са започнали с Covid) към наблюдение, следене, дистанциране, микробофобия, мания за безопасност, дигитализация и забрана на забавленията, отдиха и социалното общуване? Ако извършителят наистина е културната митология, или цяла система, то тогава конспиративните теории ни предлагат фалшива цел и ни разсейват. Лекарството в случая не може да бъде в разкриването на онези, които са наложили тези тенденции върху нас. Разбира се, има много лоши актьори в нашия свят, безмилостни хора, които извършват отвратителни действия. Но дали те са създали системата и митологията на Разделянето, или просто се възползват от това? Със сигурност такива хора трябва да бъдат спрени, но ако това е всичко, което правим, и оставяме непроменени условията, които ги създават, ще водим безкрайна война. Точно както в теорията за био-терена микробите са симптоми и експлоататори на болната тъкан, по същия начин и конспиративните кабали са симптоми и експлоататори на болното общество: общество, отровено от манталитета на войната, страха, разделянето и контрола. Тази дълбока идеология, митът за разделянето, е невъзможна за изобретяване. Илюминатите, ако съществуват, не са неговите автори; по-вярно е да се каже, че митологията е техен автор. Ние не създаваме нашите митове; те ни създават.

Конспиративното движение QAnon напусна границите на САЩ и набира милиони последователи в цял свят

ОТ КОЯ СТРАНА СТЕ ВИЕ?

В крайна сметка все още не съм казал дали митът за конспирацията за Новия световен ред е верен или не. Ами всъщност да. Казах, че това е вярно като мит, независимо от съответствието му с проверими факти. Но какво да кажем за фактите? Хайде, Чарлз, кажи ни, има ли всъщност конспирация зад Covid или не? Би трябвало да има обективни факти по въпроса. Има ли нещо вярно за химическите следи от самолетите? Дали SARS-COV2 е генно инженерство? Фактор ли е микровълновата радиация от кулите за мобилни телефони? Ваксините вкарват ли вируси от животински клетъчни организми в хората? Бил Гейтс заграбва ли властта под формата на извънредно положение, свързано с общественото здраве? Управлява ли се светът от елит, служещ на Луцифер? Истина или лъжа? Да или не?

На този въпрос бих отговорил с друг: Като се има предвид, че не съм експерт по нито един от тези въпроси, защо искате да знаете какво мисля аз? Възможно ли е да ме поставите от едната или другата страна на информационната война? Тогава ще разберете дали е добре да се насладите на това есе, да го споделите или да ме включите във вашия подкаст. В манталитета на противопоставянето „ние срещу тях“ най-важното е да знаете на коя страна е всеки, за да не окажете помощ и утеха на врага.

Аха – Чарлз трябва да е от другата страна. Защото той е създал фалшива еквивалентност между проверени, основани на доказателства и признати научни знания, от една страна, и несвързани теории на конспирацията, от друга.

Аха – Чарлз трябва да е от другата страна. Защото той създаде фалшива еквивалентност между пропагандата на корпоративното правителство и Новия световен ред, от една страна, и смелите информатори и дисиденти, рискуващи кариерата си в името на истината, от друга.

Успявате ли да видите колко еднакъв може да бъде манталитетът на противопоставянето?

Манталитетът на противопостаянето и воюването пренасищат нашето поляризирано общество, което вижда прогреса като последица от победата – победа над вируса, над невежите, над лявото, над дясното, над психопатични елити, над Доналд Тръмп, над превъзходството на белите, над либералните елити…. Всяка страна използва една и съща формула и тази формула изисква враг. И така, задължително се разделяме на нас и тях, изчерпвайки 99% от енергията си в безполезно пренатягане на въжето, като нито за миг не подозираме, че истинската сила на злото може да бъде самата формула.

Заешката дупка е символ на конспиративното движение QAnon. Художник: Valin Mattheis

Това не означава, че по някакъв начин предлагам да прогоним конфликтите от човешките дела. По-скоро трябва да се постави под съмнение митологията – възприета и от двете страни – която осмисля всеки проблем с лексиката на конфликта. Борбата и конфронтацията имат своето място, но са възможни и други сюжетни линии. Има и други пътища към изцеление и справедливост.

ПРИЗИВ ЗА СМИРЯВАНЕ

Забелязвали ли сте някога, че събитията сякаш се подреждат така, че да потвърдят тази история за света, на която държите? Пристрастията при подбора на фактите и пристрастията към потвърждението им обясняват част от въпроса, но мисля, че тук работи и нещо още по-странно. Когато навлезем надълбоко във вярата в нещо или в дълбока параноя, изглежда, че това състояние привлича потвърждаващи събития към себе си. Действителността се организира така, че да съответства на нашите истории. В известен смисъл това Е заговор, просто не такъв, извършен от човечеството. Това може да е третата истина, която митът за конспирацията крие: наличието на организираща интелигентност зад събитията от живота ни.

Това по никакъв начин не води до крайъгълния камък на Ню Ейдж, че вярванията създават реалност. По-скоро реалността и вярата се конструират взаимно, развивайки се като едно цяло. Интимната, тайнствената връзка между мита и реалността означава, че вярата наистина никога не е роб на фактите. Ние сме суверен на фактите – което не означава, че сме техни създатели. Да бъдеш техен суверен не означава да бъдеш техен господар, да не ги уважаваш и да ги отменяш. Мъдрият монарх обръща внимание на непокорния поданик, на факта, който се противопоставя на разказа. Може би това е просто дисбалансиран провокатор на проблеми, може би е обикновена лъжа, но може би сигнализира за дисхармония в кралството. Навярно кралството вече не е легитимно. Навярно митът вече не е достоверен. Възможно е шумните атаки срещу несъгласието с официалния разказ за Covid, използващи за сламка „теорията на конспирацията“, да сигнализират за недъг в ортодоксалните парадигми, които те се стремят да отстояват.

Ако е така, това не означава, че официалните парадигми непременно грешат. Скачането от едно убеждение на друго пропуска свещената точка на несигурността, на незнанието, на смирението, в което може да дойде истински нова информация. Това, което обединява специалистите с всичките им убеждения, е тяхната увереност. Кой от тях е надежден? В крайна сметка човекът, притежаващ смирение, може да разпознае кога е сгрешил.

Тези, които категорично отхвърлят всякаква информация, която сериозно оспорва конвенционалната медицина, политиката за заключване, ваксините и т.н., бих попитал: Имате ли нужда от толкова високи стени около вашето царство? Вместо да прогонвате тези непокорни поданици, наистина ли би навредило да ги изслушате? Толкова опасно ли би било да обиколите друго кралство, водени не от вашия лоялен министър, а от най-интелигентните, приветливи привърженици на другата страна? Ако нямате интерес да прекарате няколкото часа, които са необходими да се запознаете със следващите различни мнения, добре. И аз бих предпочел да си стоя в моята градина. Но ако така или иначе сте предубедени по тези конкретни спорни въпроси, каква вреда ще ви нанесе посещението на вражеската територия? Обикновено предубедените привърженици не правят това. Те разчитат на докладите на собствените си лидери за врага. Ако знаят нещо за възгледите на Робърт Ф. Кенеди-младши или Джуди Миковиц, то е през обектива на някой, който ги развенчава. Така че прослушайте Кенеди, или ако предпочитате само доктори по медицина, Дейвид Кац, Зак Буш, или Кристиан Нортръп.

Бих искал да отправя същата покана към онези, които отхвърлят конвенционалната гледна точка. Намерете най-съвестните лекари и учени, които можете, и се потопете в техния свят. Нека отношението ви да е като на уважаван гост, а не на враждебен шпионин. Ако го направите, гарантирам, че ще видите база с данни, които оспорват всеки разказ, до който сте достигнали. Великолепието на конвенционалната вирусология, чудесата на химията, които поколения учени са откривали, интелигентността и искреността на повечето от тези учени и истинският алтруизъм на здравните работници на фронтовата линия, които нямат политически или финансов конфликт на интереси и са изправени пред сериозен риск за самите себе си, трябва да са част от всеки приличен разказ.

След два месеца натрапчиво търсене на такъв, аз все още не съм намерил задоволителен разказ, който може да отчете всяка точка от базата с данни. Това не означава да не се предприемат действия, защото в крайна сметка знанието никога не е сигурно. Но бидейки във вихъра на конкуриращите се разкази и разединените митологии, можем под тях да потърсим действие, което има смисъл, независимо коя от двете страни е права. Можем да търсим истини, които димът и шумът на битката прикриват. Можем да поставим под съмнение предположенията, които двете страни приемат за даденост и да задаваме въпроси, които нито една от страните не задава. Ако не сме идентифицирани с нито една от страните, можем да съберем знания и от двете. Обобщавайки ги пред обществеността, като включим всички гласове, включително маргинализираните, можем да изградим по-широк социален консенсус и да започнем да лекуваме поляризацията, която разгражда и парализира нашето общество.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: Официален сайт на Чарлз Айзенстейн