Демиург и митотворец на цяла една вселена – това е в моя ум и в моята душа Гергина Тончева. „Помогни ми да те восвися!“ – казваше тя на всеки един от нас, когато прекрачвахме за първи път Прага на Класическата гимназия. Праг, след който никога не можеш да останеш същият. Поне аз не можах. И до днес тази вселена диша в мен и живее във всяка клетка на същността ми, возвисява ме до най-високия връх или ме потапя в най-дълбоката бездна. То е пътуване, което не може да бъде разбрано, ако не си бил там.
Днес пътят ме отведе до бащината ми къща в с.Садовец, което е рожденното място и на Гергина Тончева. Кайрос, както ми напомни Калина, която ме „хвана“ тъкмо на влизане. И го осъзнах за кой ли път – че и да имаш целия Хронос на света, нищо не си, ако нямаш Кайрос – а да го откривам и да битувам във него ме научи НГДЕК. Тази вселена, която създаде Гергина Тончева, ми даде най-значимия фундамент, върху който изградих ценностната си система и чрез който пътувам и до днес към цялотната си личност..
Душата ми се навежда в дълбок поклон пред теб, Учителю, оттук, от мястото, където си поела въздух за първи път. Благодаря ти за Пътя, за осветяването на неосветеното, за Дълга, на който ме научи. Благодаря ти, че през този път мина и моят син и аз мога да бъда спокойна за него, защото е бил в тази вселена и той също знае.
Отиваш при Безсмъртните и зная, че те вече те посрещат – Учителите и Учениците, които ти създаде.
Светъл път към вечността!
Оставяне на коментар