Проектът „Визия за България“ – обединение на мислещите и можещите българи

Скъпи приятели и читатели а Мемория,

Заповядайте във „Визия за България“ – нашата независима гражданска инициатива в онлайн платформа, плод на едногодишния труд на група съмишленици, които се увеличават с всеки изминал ден :) Предлагаме ви Проект на Визия за бъдещето на България. Нашата първа цел е да предизвикаме прозрачна обществена и експертна дискусия, както и редакция в колективно съавторство с вас до постигането на значима публична подкрепа. Крайната цел е обединение на критична маса от мислещи и можещи хора около каузата за доброто бъдеще на България и предизвикване на качествено нова трансформация в общественото съзнание за поемане на градивен курс към нашето бъдеще.

Публикуваме и тук, в Мемория, настоящата уводна статия на Визията, но можете да я прочетете в нейния оригинал в новия сайт „Визия за България“ . Разгледайте нашия скромен дар, който ви поднасяме от сърце на Благовещение :) Добре дошли! Надяваме се да останете с нас за дълго!

***

Проектът „Визия за България“ – обединение на мислещите и можещите българи

от Христина Христова

България има потенциала да влезе в клуба на най-развитите малки страни с население под 10 милиона души, осигурявайки благополучие и просперитет за своите граждани. Това не е утопия, а напълно възможно и постижимо бъдеще за общата ни родина, в контрапункт на антиутопията, в която живеем.

Безспорно, тази възможност е трудна за проумяване. Сложният път към нея минава през мрачните багри на настоящето, което съвременните политически, идеологически и медийни демиурзи рисуват със завидно постоянство и усърдие. Върху националното платно се наслагват образите и клишетата на историческите и геополитическите предразсъдъци, водещи към диаметрално различни посоки и задълбочаващи и без друго сериозната и унаследена цивилизационна раздвоеност на нашето национално съзнание. Изкуственото разделение и атомизирането на обществото е в интерес на външни сили, както и на техните родни наместници, и е изпитаната формула на големите бивши и настоящи империи за налагане на икономическо господство, глобална финансова хегемония и деградация на държавността в подчинените територии. Това е старо колкото света.

За съжаление, в новата ни, а и в по-далечната ни история, наред с героичните и достойни времена, не е изключение васалното преклонение на политическите ни елити пред великите сили, както и чуждопоклонничеството от страна на масовата публика, най-вече от страна на средната класа. И двете тенденции са породени от липсата на вяра в собствените ни възможности и от убеждението, че малките държави не могат да бъдат субект на собствената си история и не могат да проектират своето развитие в градивна посока. Това се внушава безусловно и повсеместно чрез целия информационен и медиен поток, облъчва общественото съзнание посредством неизчерпаемия и добре разработен инструментариум на мейнстрийма.

А всъщност всичко това не е вярно.

Това е илюзията, в която някой иска да живеем.

Изкуствено наслагвания песимизъм и подклажданото крайно разделение в нашето общество е добре промислен механизъм за обществен контрол и отклоняване на позитивната обществена енергия от градивната посока. Почти всички партийни субекти и почти всички влиятелни неправителствени субекти са част от поддръжката на този сценарий. Зад клишираните и омръзнали на всички ни публични декларации и изяви, спекулиращи с най-съкровените обществени копнежи и страхове, се крият силите, които не съзидават, а разрушават; не обединяват, а разделят; не привличат, а прокуждат. Наред с това сме свидетели на безкрайни и нелогични прегрупирания в политическото пространство, на безпринципни и цинични прегръдки и раздели между политическите играчи и техните неправителствени помагачи. Целта на всички е една и е израз на вечната максима – „Разделяй и владей“.

Съществуват примери, които нагледно доказват какво може да се случи, ако едно общество се сплоти и обедини около общия си интерес или около обща национална кауза. Въпреки огромния и масиран натиск отвън и отвътре, народът ни е способен да реагира по категоричен начин на всякакви перфидни опити да бъде подменена неговата цивилизационна и родова етика. Обществото ни все още се обединява, когато трябва да защити своите морални ценности, семейството и най-вече децата си от различни крайни идеологии, налагащи с размах и без обществен дебат нови етични норми в целия западен свят.

Това е само един от примерите, но той е показателен за силата (макар и не докрай осъзната), която се крие в едно сплотено общество, отстояващо своите общи интереси. По същия начин обществото може да реагира на стотиците случаи на недалновидни, некомпетентни и често неадекватни решения и действия на властта – и по този начин да бъде смислен, действителен коректив на политическите елити, когато те прокарват или лобират не обществените, а своите частни или външни интереси.

Като цяло обществената реакция у нас се случва рядко и спорадично. Драматичното социално разделение, безмилостният хибриден натиск върху човешкото съзнание и социалната апатия разкъсват настоящето на отделни фрагменти и замъгляват както ясния поглед към настоящето, така и стремежа към изграждане на бъдещето. Лутаща се между истината и лъжата, обществената енергия е фиксирана манипулативно единствено върху потискащото, несправедливо, дори отчайващо настояще. Като в малък съд, като буря в чаша вода, ние воюваме един срещу друг, пропадайки в измамния сценарий на чужди интереси. Настървено се нахвърляме в една обречена, повтаряща се, непродуктивна вътрешна борба. Борба между нас и нас. Боричкане, в което няма бъдеще, а само отблъскващо, омръзнало до непоносимост настояще. Дори умните и читавите хора сред нас не могат да се откопчат от тази порочна хватка, от тази деструктивна инерция; те остават в омагьосания кръг, завихрящ всички ни като в тъмна фуния – все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на реалността. В телевизионните студия платени (а понякога „за цвят“ и неплатени) анализатори и експерти се надпреварват да тълкуват поредния абсурден или безсмислен ход на политическите играчи. Безкрайни пропилени часове, дни и години отиват нахалост в обсъждането на един пошъл театър, на едно зле режисирано представление, в което всички се преструваме, че имаме държава и че произвеждаме смисъл. Така ние ставаме част от продуцираното безсмислие на обществения живот, който просмуква и личното битие на всеки един от нас.

Неусетно всички ние, дори и да сме водени от чисти и добри намерения, ставаме част от деструкцията на настоящето и не можем (защото не вярваме) да погледнем в бъдещето. А всъщност, единствено погледът в бъдещето чертае посока и изход от омагьосания кръг на настоящето.

Накратко –

България няма изход от своето Настояще, защото няма визия за своето Бъдеще.

Ние сме приковани, фасцинирани и вцепенени от погледа на Медуза, без да можем да се докоснем един друг, без да взаимодействаме ефективно и продуктивно помежду си; стоим от години на едно място, като в ступор, в неверие или в очакването на чудо.

Нямаме обща Мечта.

България се задъхва от липса на бъдеще, цел и посока.

Ние, създателите на онлайн платформата „Визия за България“, вярваме, че у нас все още има хора, които искат и могат да се обединят в светла национална кауза. С предлагането на този проект, представляващ средносрочна и дългосрочна визия за България, нашата първа цел е да предизвикаме прозрачна обществена и експертна дискусия за бъдещето на нашата родина. Бихме искали това да се случи в колективно съавторство с вас до постигането на значима публична подкрепа. Крайната цел е обединение на критична маса от мислещи хора около каузата за доброто бъдеще на България и предизвикване на качествено нова трансформация в общественото съзнание за поемане на градивен курс към нашето бъдеще.

„Визия за България“ не е политически, а колективен граждански проект и смисълът на неговото разгръщане във времето е именно такъв. Не е възможно да бъде създаден качествен, достоен и компетентен политически субект без качествена трансформация в общественото съзнание и без то да има ясна и дългосрочна визия за своето бъдеще – визия, защитаваща голяма част от груповия интерес. Само  общество, способно да открие, да реабилитира и да обедини своя реален интелектуален и експертен потенциал, е в състояние да излъчи качествен и отговорен политически субект, който да поведе към по-добро бъдеще своя народ. Първото зависи от волята, усилията и куража на всеки един от нас. Второто е следствие и доказателство за качеството на свършеното дело – изграждането на устойчив фундамент, по който да преминем напред и да се измъкнем от блатото на настоящето.

С проекта „Визия за България“ решихме първо да ви разкажем какво се случва в нашия свят, едновременно с това да анализираме случващото се и да предложим посока за развитие на нашата страна, съобразно актуалните световни тенденции, глобалната посока на развитие, доказаните формули на успеха и нашите национални специфики. Точно днес моментът е особено подходящ. Динамиката на световните процеси отваря невероятен шанс и исторически прозорец, от който ще се възползват умните и предвидливите нации. Затова ви каним да дойдете при нас и да бъдете съавтори на Визията за нашата страна. Ще имаме нужда един от друг задълго. И това може да се превърне във вълнуващо и смислено пътуване към сбъдването на една национална мечта.

Три са стълбовете, около които обединихме националния и обществения интерес в нашия граждански проект:

1. УМЕРЕН КОНСЕРВАТИЗЪМ

Убедени сме, че за да оцелеем в драматично раждащия се нов световен ред, е необходимо да отстояваме своята цивилизационна и национална идентичност. Традиционните човешки и морални ценности са съхранявани през хилядолетията до днес и ние считаме, че в тях са втъкани нишките, които пренасят от миналото към бъдещето познанието за смисъла на човешкото съществуване, механизмите за оцеляването и укрепването и общността като единен жив организъм. Ето защо умереният консерватизъм в оценката на нашите досегашни и нови постижения и ценности е връзката между минало, настояще и бъдеще. Всеки опит да разкъсаме насилствено или преждевременно тази органична връзка ни връща назад в развитието ни като личности и като общество. Социалната еволюция, дори когато узрее за нов революционен скок, пази в гънките си паметта за своето минало и го вгражда в копнежа за своето бъдеще. Крайният либерален индивидуализъм разгражда и атомизира западните общества и това е основната причина за дълбоката цивилизационна криза на Запада и за възхода на Изтока.

Мощното, почти чудодейно и експоненциално развитие на високите технологии не противоречи на идеята за националната държава, напротив – днес то е най-сигурният инструмент и коз за бъдещето й развитие. В този смисъл умереният консерватизъм е форма на критично мислене, която ни позволява да оценим своевременно предстоящия скок в една или друга област на развитието и да го подкрепим, а не да го възпрепятстваме. Успоредно с това, крайните форми на национализъм и изолационизъм не са адекватни на съвременните реалности и водят до изпадането на цели народи и държави от посоката на глобалното човешко развитие. Примерите са много и някои от тях са твърде близо до държавните ни граници.

Умереният консерватизъм е мъдрият и фин баланс в настоящето между миналото и бъдещето, между традиционните устои на съществуването на обществения организъм и неговото неизбежно развитие към необятното бъдеще, между спомена и мечтата, между съдбата на човека и съдбата на света. Умереният консерватизъм пази устоите и фундаментите на битието, но не забравя, че светът се движи напред – отвън и отвътре – към необятната вселена и към безкрайния Космос, който Homo Sapiens мечтае да разгадае.

2. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

Светът, в който живеем днес, става все по-богат и по-развит в технологично отношение и все по-несправедлив в социалното разпределение на материалните  блага. България не е изключение от тази глобална тенденция и дори е в дъното на множество световни и европейски класации – тя е най-бедната държава в Европейския съюз и с най-висока смъртност на населението не само в рамките на съюза. За съжаление ние, българите, според официалните статистики сме най-бързо изчезващата нация на планетата. Съчетано с факта, че страната ни е сочена и за най-корумпираната държава в ЕС, става ясно, че социалната система у нас е не просто в криза, тя е в пълен екзистенциален колапс. Средната класа изтънява все повече, а младите хора (и не само те) се евакуират от страната, търсейки препитание и личностно развитие извън родината си. За да не рисуваме за пореден път тъмните краски на нашето настояще, ще спра дотук. А и всички ние прекрасно осъзнаваме, че след като държавата ни беше деконструирана пред очите ни, заедно с нея в забвение си отидоха фундаментални понятия като социална справедливост и социална солидарност.

Развитието на индивидите и на обществата е неразривно свързано и взаимно обуславящо се, защото ние, хората, сме не само биологични и духовни, но и социални същества. Затова социалната грижа на обществото за всеки негов член – от раждането до смъртта му – както и социалната ангажираност на всеки съзнателен човек към семейството и обществото, е най-добрата среда за живот и развитие. Нещо повече – степента на взаимната социална обвързаност на отделния човек и обществото е еквивалент на степента на достигнатото ниво на развитие. Социалната ангажираност е мотивиран и съзнателно управляван механизъм за адекватни действия на индивидите и обществото, а не емоционален и еднократен протестен акт на отчаяние или компенсиращ „жест“ от елита към плебса.

Социалната справедливост винаги е била относителна величина и се дефинира не от управляващите обществото елити (към които ние, българите, обикновено погрешно адресираме всички проблеми), защото тя е интегрален резултат от степента на взаимна ангажираност на индивидуалното и общественото съзнание. В същото време социалната ангажираност не се ограничава с борбата за справедливост. Тя предполага системни усилия за постигане на мирно и балансирано развитие на хората и обществата, активно и отговорно отношение към миналото, настоящето и бъдещето, което се основава на разума, а не на силата като регулатор на всички човешки отношения.

За да се оттласнем от смъртоносната хватка на капана, в който се намираме днес, първото и най-важното условие е да се опитаме да предизвикаме трансформация в общественото съзнание, за да върнем на българина волята му за живот. Да възродим неговата ангажираност към общността и той да потърси за себе си и своите деца социална справедливост. Не навън, а тук, в България. Нужно е да повярваме отново, че можем да бъдем творци на собствения си живот. Тази вяра днес е изгубена, но мъдреците знаят, че изгубеното може да бъде намерено. „Не се гаси туй, що не гасне“, ни завеща поетът Вазов. В темелите на нашия общ български дом все още е жив споменът за времената, в които българинът е възкръсвал като Жар птица от пепелта и е съграждал държавата си отново и отново. Преди да си върнем вярата и куража, преди да поискаме да построим със собствени усилия съвременна България, не е възможно да бъде пренаписан и новият обществен договор, който да бъде справедлив за всички хора, формиращи съвременното общество през 21 век. Без да свършим тази „невидима“ работа, не е възможно да изковем скрижалите на едно здраво общество, в което индивидът дава своя принос за развитието на общността, а от своя страна социалната система осигурява разумно разпределение на материалните блага. Темата за социалната справедливост и оздравяването на обществения организъм е от първостепенно значение и заема важна част в проекта „Визия за България“. Достъпно здравеопазване, добро образование, преодоляване на хроничната бедност, експертен дебат по все по-актуалната в глобален мащаб тема за безусловен базов доход – това са основните компоненти в новия обществен договор, който всички заедно можем да създадем и утвърдим.

3. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

Човешкият прогрес е неразривно свързан с развитието на технологиите и днес това е в сила много повече от всякога, защото технологичната революция се разгръща експоненциално, много по-бързо от биологичната и социалната еволюция, и предполага нов скок в когнитивното, а оттам – и в духовното развитие на човечеството. Технологиите овластяват човека с потенциала на неизмерими в сравнение с миналото разрушителни и съзидателни сили, включително ускорение или унищожение на собствената еволюция. В този смисъл, именно нашият умерен консерватизъм, съдържащ в себе си познание, здрав разум и мъдрост, както и социалната ни ангажираност, са регулаторите на тази втора, небиологична природа, която ние, от своя страна, неусетно и постепенно също овластяваме с разум и способности, надхвърлящи многократно човешките възможности. И въпреки това – ако не скочим бързо и без отлагане във влака-стрела на съвременните технологии, оставаме със сигурност извън борда на историята. За повечето от нас бумът на високите технологии е просто компютърна игра, някаква отдалечена от нас виртуална и абстрактна реалност. А всъщност е точно обратното.

Независимо дали го осъзнаваме или не, ние се намираме в центъра на нова когнитивна революция на човешката цивилизация. И това вече е в ход. Немислимото стана реалност и скоростта на процесите в глобален мащаб вече е неудържима, и дори излиза извън контрола на човека. Големите не само го знаят, те го предизвикват. Малките ще отпаднат или ще се възползват с разум, стратегическо мислене, целенасочени действия, и дори с хитрост. Дигиталната икономика е фундаментът на идващото бъдеще, а за мнозина развити геополитически и технологични центрове по целия свят то вече е и настояще. Силициевите долини се множат по цялата планета, но техният брой няма да бъде безкраен, а много точно и пресметливо ограничен. От достиженията на технологичната революция ще се възползват само тези световни региони и държави, които без отлагане съумеят да се адаптират и да се възползват от новите глобални реалности и трендове. Някои вече го направиха, въпреки че са в пъти по-малки от нашата страна като население и територия. Точно заради това добрите практики и изпитаните формули на успеха са залегнали в проекта „Визия за България“.

Нашата страна все още има човешкия и интелектуалния потенциал да бъде част от иновативния скок в дигиталния свят, който днес се създава и ще доминира бъдещето. И младите хора го знаят най-добре. Ще си позволя да цитирам думите на един от създателите на първия Софтуерен университет (СофтУни) в България – изключително успешен проект, който направи истинска революция в софтуерната индустрия и даде старт на хиляди млади хора в тяхното кариерно развитие. Един от основателите му, Светлин Наков, наскоро заяви в отговор на въпроса какво би казал на скептиците: „България е прекрасно място с умни хора, където могат да се правят иновации, където могат да се правят продукти на световно ниво. Това бих им казал: Елате си в България, направете си фирма тук, живейте си в България, с българските обичаи и традиции, и покажете на света, че ние сме достойни на тази планета!“

Призивът на Светлин е мечта на много млади българи. Неговият неоспорим успех се дължи на способността на креативен екип от млади хора да мечтае и да работи с вдъхновение, търпение и постоянство за постигането на своята българска мечта: „Мечтата ми е един ден да обучаваме безплатно на разработка на софтуер, да даваме професия и работа не на стотици, а на десетки хиляди ученици, студенти и ентусиасти, и да направим България Силициевата долина на Европа – предпочитано място за живеене и работа. Вярвам, че ще постигнем това някой ден и рецептата е качествено образование за технологичната индустрия, плюс възпитаване на силен предприемачески дух.“

В България група учени и съмишленици разгръщат в екип идеята за създаване на Български индустриален фонд. Този проект скоро предстои да бъде презентиран и разказан подробно в нашата платформа „Визия за България“. Крайната му цел е България да заеме едно от челните места по развитие на науката и технологиите на глава от населението. Според идеолога на проекта – Стоян Александров, учен и предприемач, живеещ в Германия – една от дългосрочните цели е максимум до 50-60 години да сме реализирали автоматизирано и роботизирано земеделие, роботизирано строене на инфраструктура, осигуряване на електричество от термоядрен синтез (което е равно на решаване на енергийния проблем до края на съществуването на човешкия вид). Проектът включва и реабилитирането на България в дейностите и политиките, свързани с проучването и овладяването на Космоса. По думите на екипа, мечтата им е България да се превърне в най-доброто и красиво място за живот и реализация – най-вече за самите българи и за тези от тях, които са напуснали родината и притежават висока квалификация. Способните и можещите наши сънародници, най-вече работещите в сферата на високите технологии, могат да се опитат да вдигнат икономиката на крака, за да върнем у нас и останалите. А ако успеем да привлечем и други големи умове, от други националности – това ще бъде барометърът, показващ, че сме стигнали световното ниво в науката, технологиите и образованието.

Всичко това не е невъзможно и не е утопия, напротив. Извървянето на пътя до общата ни национална мечта е дело на всеки един от нас, и най-вече на младите хора. Те имат нужда от нашето познание, мъдрост и разум, но те имат нужда най-вече от свободата да сбъднат самите себе си.

***

Проектът „Визия за България“ е опит да обединим мислещите и можещите българи. Тези у нас и тези в чужбина. Да се опитаме да си ги върнем тук, при нас, и заедно да изградим общата си родина. В изключително взривоопасната геополитическа обстановка и в крайното противопоставяне на великите сили, на бившите и настоящите империи, ние избираме България. Убедени сме, че само ние, българите, можем да имаме чистата вяра и чистото намерение към съдбата на своето отечество. Никоя външна сила не може да обича България така, както я обичаме ние. България е нашият дом и ние сме убедени, че другите трябва да влизат в него като гости, а не като завоеватели. Нека да се опитаме да се намерим – ние, мислещите, можещите, вярващите и знаещите. За да помогнем и на другите. За да ги подкрепим да поискат живота си обратно.

С отговорно и достойно поведение към самите нас и към собствения си живот ние можем и трябва да бъдем активен граждански коректив и партньор на държавното управление, защото това е не само нашето свещено право, но също е нашият обществен дълг. С мъдрост, далновидност и дългосрочно стратегическо планиране, с ясна цел и посока, ние можем да минем през бурите на 21 век. Не сме единствените малки народи, които вярват като Давид, че с прашката си могат да победят Голиат. Но за да бъдем победители в битката на историята, първо трябва да знаем накъде отиваме.

Така подредихме космоса, в който ви каним да влезете. В нашия, Български космос, завещан ни с вяра и кръв, за да го опазим и съградим. За да чуем Благата вест, че той е безкраен.

Добре дошли в БЪЛГАРИЯ ОТВЪД ХОРИЗОНТА!

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Георги Ангелов каза:

    Чудесна е идеята,Христина.Но има един кардинален въпрос-как ще се финансира този крупен проект? Държавата трябва да е силна,със силни закони.Как ще се създаде такава държава,когато цялата е оглозгана и не се вижда кой ще пусне кокала… Ще има ли връщане на заграбеното в държавата,за да се финансира проекта? Имаме примера на Сингапур,но там държавата става силна и след това почва развитието й именно с влагане на сили и средства в образование и високи технолигии. Има още много въпроси,които трябва да намерят отговор и да се предоставят на народа,за да има пълната подкрепа и на обществото за тази визия за промяна и развитие.
    Но напълно подкрепям идеята ! С каквото мога,дори само с мисъл за нея,ще я подкрепям и разпространявам !

  2. Желю Железов каза:

    Този коментар не е мое окончателно и задълбочено разбиране на предлагания за обсъждане текст. Такъв ще направя след по-щателното му изучаване, каквото той заслужава. Сега, след като се солидаризирам абсолютно със съждението „България се задъхва от липса на бъдеще, цел и посока”, от прима виста, ще се спра само на два момента, фиксирани в следния текст:
    „Визия за България“ не е политически, а колективен граждански проект и смисълът на неговото разгръщане във времето е именно такъв. Не е възможно да бъде създаден качествен, достоен и компетентен политически субект без качествена трансформация в общественото съзнание и без то да има ясна и дългосрочна визия за своето бъдеще – визия, защитаваща голяма част от груповия интерес.”
    1. Определението „граждански” може да се изрази и с термина „буржоазен”, т. е. такъв проект, който изразява интересите и изобщо менталноста на т. нар. средна класа, към която принадлежат и авторите му.
    2. „ВИЗИЯ” е абсолютно сполучливо определение на проекта. Защо?
    Определението на „визия” в интернет е: 1. Визуална образност. 2. Прен. Виждане по даден въпрос, идея, представа за нещо, което предстои. В Речник на чуждите думи в българския език: 1. Гледане. 2. Видение, привидение. 3. Прен. Идея, представа. …
    Например хилядолетната илюзия, че Земята е плоска е една съвършена визия.
    ВИЗИЯТА е представа или система от представи – продукт на разсъдъчното мислене, резултат от мисловната обработка на информацията, която получават човешките сетива, които пък са продукт на биологичната еволюция. Проблемите на Човека и Обществото са необясними и нерешими без знание за тяхната действителна същност, а тя е открита и формулирана от Карл Маркс, и гласи: „Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността на всички обществени отношения.” В оригинала вместо „съвкупност” е употребено „ансамбъл”, което на съвременен научен език означава „система”.
    Обществените отношения са действителност от втората, очовечената природа и са непостижими за сетивата и следователно за разсъдъчното мислене. Те са постижими на разумната степен на мисленето, или, ако се съгласим с Хегел, на третата степен на човешкото мислене, което той нарича „спекулативно”.
    В заключение. На българите и изобщо на човечеството не са им нужни визии. Такива съществуват премного, а и продължават да никнат. Потребна и необходима е ТЕОРИЯ. Затова ще завърша с мисъл на Сталин, която цитирах под предишната статия: „Без теории нам смерть, смерть, смерть, …”

  3. Веселин каза:

    Поздравления към екипа ентусиасти и творците от „Мемориа“. Малко критика (градивна) – понеже от 2010г се занимавам с обществена дейност и напразни опити за промяна в мисленето на нашите сънародници, съм насъбрал някакъв опит. Идеята ви е добра, НО е написана на малко по-академичен език, няма Резюме, което да е съобразено със средното интелектуално ниво на средностатистическия Българин.. Хората от малките градове и особено възрастните и селяните няма да разберат и 2 реда от програмата! Хареса ми 1 статистика, според която трябва да утроим ръста на БВПто си, за да настигнем Австрия за около 15 години.. Единствената работеща формула от прочетеното дотук е Базовия Доход! Това е Швейцарско ножче с 20 накрайника- ползите от въвеждането му ще са колосални и разнопосочни! Диференцираното ДДС е друга светкавична мярка, която се изпалзва в почти всички Европейски страни, но не и у нас!! Ние сме на последно място по всички критерии, нямаме време за експерименти, трябва мярка, която да даде ефект още от първия месец! От „йерархията на потребностите на Маслоу“ е видно, че без да е удовлетворен най-долния ред, нищо нагоре не става!!! България трябва спешно да възроди селското си стопанство, защото най-дифицитните стоки скоро ще са ХРАНАТА и Водата! Виртуала, софтуеъра и роботите са нещо прогресивно, но не стават за ядене!!! Готов съм безвъзмездно да ви помагам -имам идеи и разработки. Поздрави! Е-мейл gb.vb1711726948a@rot1711726948ag_jd1711726948

  4. Лакотавакан каза:

    Първо – подкрепям изцяло и без резерви. Дори бих казал – време беше и … появи се.
    Второ – моите практически въпроси:
    1. Известно е, че към този момент нямаме собствена външна политика – как ще преодолеем това?
    2. Една държава е независима, когато има собствена армия на държавна поддръжка (издръжка) – откъде ще се намерят средства за това?
    3. Макар и конспиративно, известно е, че най-новите открития (патенти) веднага се слагат под гриф „строго секретно“. Как ще се преодолее това явление, за да могат „новостите“ да достигнат до знанието на широките маси.
    4. Селско стопанство. Как ще убедим ЕС, че желаем да произвеждаме екологични продукти и сами да определяме пазарите си, както и цените?
    5. Добре известно е, че куче лесно не изпуска кокала, който е в устата му (извинете ме за израза). Откъде ще се вземат средства, за да се възстанови средната класа и да се спонсорира средния и малкия бизнес, както и училища, болници и детски градини? А също и за изплащане на взетите вече заеми? Сегашното бизнес общество категорично няма да помогне – вече писах за кучето.
    6. Ако все пак се появи средният и малък, семеен бизнес, как ще се гарантира неговата независимост от изнудване, рекет, фалшиво застраховане.
    7. Как ще се преодолее корупцията ( пиша го и извинявайте, но е смешно!)
    Все пак, след като зададох толкова въпроси, редно е да отговоря някак, защото лесно е да се задават въпроси.

    • Лакотавакан каза:

      Моят отговор. Първо – необходимо е да си отговорим като общество, какво сме – русофили, русофоби, граждани на европейския съюз, националисти, безродници или „аз искам да съм богат на каквато и да е цена“. На този етап това е невъзможно.
      Второ – силна, собствена армия – без разрешението на ЕС, такава, дори с мобилизация, не можем да имаме. Дори да имаме парите за въоръжение и поддръжка.
      Трето – Всички сме запознати с историята на Тесла – така че всички открития, които биха облекчили драстично живота на обикновения човек на земята, няма да бъдат допуснати за разсекретяване.
      Четвърто -В България, селското стопанство бе превърнато от износител в пазар на ЕС, известно е и това, че имаме квоти. Според мен, на този етап не е възможно ЕС, най вече Германия и Франция, да се откажат от износа си, за да можем ние да започнем износ…
      Пето – При добре стартиран среден и малък бизнес, продукцията им би конкурирала независимо как продукцията на едрия бизнес, а за тях това не е добре, губят пазари. Така че, при съвременното финансиране, малкия и среден бизнес няма да се възстановят.
      Шесто – само много добро заплащане на полицаите в България, би премахнало рекета и изнудването при средния и малък бизнес. Това при днешният политически обществен строй е невъзможно.
      Седмо – борба с корупцията на този етап е невъзможна, това е стил на живот.

      Решението е смяна на системата. Ние, като общество, българско общество, не сме готови за това. Това са го знаели, Ботев, Левски, Раковски. Затова първото, което е необходимо да се започне е да станем… Българи. Президента Радев е едно добро начало. После нека търсим истинската си история, та дори нека е и легенда. Всяко едно българче, което успеем да научим да цитира „ Аз съм българче“ е силна победа. Паисий Хилендарски, ето това ни трябва. Трябва да си върнем училището…
      А събуди ли се Българския дух, Българския лев, Българската същност, нищо не може да спре и Българското чудо.
      Но… това го знаят и ДРУГИТЕ, нали?!

  5. Желю Железов каза:

    Интересната статия предизвиква понякога и интересни коментари. Такива са например двата коментара на Лактовакан. Истината която те съдържат, независимо дали авторът им осъзнава това, е: България фактически има статут на НЕОКОЛОНИЯ, въпреки че де юре е РАВНОПРАВЕН член на ЕС. Тази истина не могат и/или не искат да проумеят дори и високообразовани и порядъчни люде, поради незадоволително познаване на науката ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ, която съвременните буржоазни апологети системно унищожават чрез ерзац, наричан „ИКОНОМИКС”. Някога Роза Люксембург, в малко известният и не издаван у нас труд „НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА”, доказа, че капиталът в развитите капиталистически страни, тогава МЕТРОПОЛИИ, не може да нараства, следователно да съществува, без колонии, зависими и полузависими страни. Доказателство за това е цялата 4-6 вековна история на КАПИТАЛИЗМА, който, ако можеше, би превърнал целия свят в проспериращ, благодарение на завидната си способност за колосално развитие на производителните сили (технологиите) на обществото.
    „Пето – При добре стартиран среден и малък бизнес, продукцията им би конкурирала независимо как продукцията на едрия бизнес, …” – пише още Лактовакан и с това демонстрира въпиеща икономическа неграмотност.

  6. Желю Железов каза:

    Коментаторът Веселин (26/03/2018 • 12:39 В 12:39) , между другото, пише: „Единствената работеща формула от прочетеното дотук е Базовия Доход! Това е Швейцарско ножче с 20 накрайника-ползите от въвеждането му ще са колосални и разнопосочни!”
    Колосална заблуда!
    Ниските, нулевите и дори отрицателни лихвени проценти на ФРС и ЦБ в страните от Центъра, от една страна, и ББД – от друга, са едни от най-съществените признаци за настъпващия крах на капитализма. До този извод достигат все повече изтъкнати интелектуалци по света, дори и такива, които нямат нищо общо с марксизма, комунизма или социализма. Справка: последният Юбилеен доклад на Римския клуб. За капитализма ББД е „оксиморон”, защото противоречи абсолютно на буржоазната аксиомата „безплатен обяд няма”. Затова неговото въвеждане може да се разглежда като първа стъпка от преход към нов обществен строй, заменящ капитализма, който вече се назовава „НОВ РОБОВЛАДЕЛСКИ СТРОЙ”, в който, както в класическото робовладение, робовладелците ЩЕ ПОДАРЯВАТ средствата за съществуване на робите, а няма да ги продават. Но тогава робите са били полезни и потребни, и затова са ги „отглеждали” добре. Днешните получатели на ББД са „излишни гърла”, вредни, защото консумират и без това оскъдните ресурси на Планетата, необходими за охолния живот на новите господари. Затова съдбата им е предизвестена.

    • Лакотавакан каза:

      Г-н Железов, моля Ви преди да пишете за в бъдеще… – „ и без това оскъдните ресурси на Планетата“… информирайте се! , а не повтаряйте писаното от други! Планетата ни има достатъчно ресурси, но са НЕПРАВИЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИ. Идете вечер зад магазин ЛидЪл и вижте какво става с храната с изтекъл срок на годност! и тогава пишете … смешките си! Изхвърля се, г-н ЖелезоФ, но не в това е въпроса, а защо се изхвърля…?!!! Заради цените, господине, заради една икономическа вредна политика на ТЕХНИЧЕСКИ РАЗВИТИЯ ШЕСТ ВЕКОВЕН КАПИТАЛИЗЪМ..
      И още… вижте пустеещите български земеделски земи, които чакат само да бъдат засети, за да увеличат… бедните ни ресурси…

  7. Ненко Иванов каза:

    Хубава и вдъхновяваща идея! Адмирирам умерения държавен консерватизъм в съчетание със силния акцент върху науката и технологиите. Смятам, че държавата може да бъде добър стопанин, когато се налага. Трубадурообразните твърдения в обратното са или самопризнание за некомпетентност и неспособност, или чиста проява на някаква зле прикрита корист. Далновидната ненамеса на държавата не трябва да се асоциира със слаба, или отсъстваща държава. Живеем в свят, разделен и организиран в суверени държави, а призивите за глобализация, пренебрегвайки националните особености и различия е утопичен призив, подобен на някои лозунги на комунистическия интернационал. Сблъсъка на теоритични догми и реалност, винаги раждат деструктивни процеси. Такива се маблюдават все по-ясно в държавите от ядрото на неолибералния капитализъм. В България все още има добър потенциал за постигане на резултати във фундаменталната наука – аз лично се занимавам с конкретни частни проекти и знам. Съществуват родни постижения в областта на т.н. свободна енергия/възобновяема енергия, зад които трябва да застане националната държава, за да може първо нейните граждани да се възползват от ефектите, иначе технологиите биха изтекли през тръбопроводите на свободния пазар обикновено към лоното на финансовия капитализъм. Реализирането на практика на подобни проекти биха ни поставили на нивото на най-богатите петролни държави с всички последствия от това. Производството само на наша територия и продажбата на електрическа енергия навън, би ни осигурило така необходимия финансов ресурс за реализиране на социални политики за намаляване на неравенството. Биха ни дали възможност за привличане на инвестиции и технологии отвън, срещу по-ниска, или нулева цена на ел.енергията за определени периоди от време, и т.н. Има такива проекти и опитни образци, но го има оправдания страх на отделните гениални учени, че труда им ще бъде откраднат. Всички предпоставки са налице с изключение на една – убеждението на властниците ни, че сме изпаднали от Историята и само някой от вън би могъл да ни насили, за да оцелеем. Марк Аврелий е казал, че това, което не е добре за кошера, не е добре и за пчелата.

  8. Страничен наблюдател от чужбина каза:

    Според мен първо и най-важно в България е да се осигури нужния личен състав. Без наличието на хора не ни е нужна някаква визия; по-скоро ще е малоумна проява, както например мисълта „дотук добре“ на човека, който пада от двайсететажна сграда, когато стигнал до десетия етаж.
    Понеже не искам да губя време, ще предложа моята визия за България накратко:
    1 Да се приеме от парламента и да се обяви официално, че етническите българи са малцинство в България.
    2 Доказателство: последно преброени 7 млн. ; от тях 3 млн. не се признават ни най-малко за българи (проверено от анкети) ; други 2 млн. се признават за българи но не са етнически българи(циг./гър./тур./вла./рум./арм./евр./ара./рус./пом./кар./гаг./ и др.). То е чудесно, че не ги е срам да се наречат българи, ама заедно с 3млн. дето се разграничават от българи стават 5 млн. Етническите българи са 7 – 5 = 2 млн.; като знаем, че половината са пенсионери, значи в страната има 1 млн. работещи българи. Кажете за каква визия да говорим или да се посмеем малко, а?
    3 Решението е след като се признаят българите за малциствена група, непременно да им се назначат някакви привилегии: Например да имат право да живеят, без преследване от различни органи и институции; и да при наличие на такива искания, те да се приемат за расизъм, дискриминация и дори откровен геноцид. Веднага да се обезщетяват парично. Да се премахнат всички видове данъци за българи. Да се плаща издръжка на всички българи без необходимост да ходят на работа (има достатъчно други, които живеят в България, които са мнозинство и са длъжни да помагат безвъзмездно на българите). Да се построят държавни домове за българи.
    4 Без прилагането на привилегия за българите, забравете за всякакви визии, изключете лампите, заключете вратите и си отивайте там за където сте се запътили.

    • Лакотавакан каза:

      Господине…чужденец! Тези хора, опитващи се да създадат нещо ново, нещо силно… са много сериозни! А вие пишете смахнати неща, за да не ги нарека глупости! Какви привилегии ви гонят, не мислите ли, че сами трябва да извоювате привилегиите си?! Съвет от мен – живуркайте си в чужбината и … а бе, живуркайте си… Не пишете тук…или пък пишете, но благодаря…няма да ви чета… Всъщност…четох ли нещо… не, само вятър полъхна с…лош дъх…

  9. Лакотавакан каза:

    Благодаря на г-н Железов за коментара. Аз най-смирено признавам, че съм икономически неграмотен и много съм доволен от градивната критика. И все пак в мен се таи мъничка радост, че поне умея да пиша, слава тебе, Господи. С голям интерес прочетох, че България била НЕОКОЛОНИЯ, да му се не види, досега не го знаех… Но нещичко ме мъчи… какво е това – неоколония, то…яде ли се?
    Г-н Желязков… от къде измислихте тези 6 века капитализъм, бихте ли разяснили на мен, неграмотния, с прости думи, кога се е зародил капитализЪма, че нещо не вдявам?! Да сте чували нещо за феодализъм и до кога е съществувал?!!!
    И кой ви е набил в интелигентната и икономически умна глава, че именно капитализма е развил технологиите? За мен технологиите са създадени от хора, от човешки индивиди…а не от нещо „идеализирано“, от една идея, наречена капитализъм!!! Един строй не може да твори, го’син Железов, моля Ви, твори човека (е, не точно твори, но претворява)
    А за моята пета точка сте прав… ако не сте прочели за кучето и кокала. Нима не виждате, не четете, какво става с нашите тираджии?!!! Нашите тираджии конкурират френските и то…успешно, тоест МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС (бг тираджиите) конкурират едрия (френския) бизнес, а той им подари … теслата, гос’ин ЖелезоФ… Сега разбирате ли моя намек …или да ви пратя на поправителен при … аа… Роза Люксембург и „ Натрупването на ШЕСТ ВЕКОВНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ!“
    И да, гос’ин Железов, подигравам ви се… Извинете…Ви се подигравам…

    П.п. Текста съм го запазил и ако някога потрябва, ще го публикувам пак…

Оставяне на коментар към Лакотавакан

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни