Псевдоелитът на статуквото ще победи и на тези избори, но не за дълго

Интервю на Христина Христова с Боян Чуков за Мемория

– Г-н Чуков, в последно време прецизните ви геополитически анализи се изпълват с все повече екзистенциално съдържание. Всъщност, последното винаги съм го усещала между редовете на вашите коментари и съм го приемала като следствие на един особен, пронизващ в Същината поглед. Но ето че сега го изкарвате все по-често на дневна светлина. Защо?

– Светът е навлязъл в период, когато все по-очевидно старият начин на мислене и действие не ни дава перспектива, надежда да излезем от дълбоката пропаст, в която сме попаднали като държава и народ. Всяка държава се управлява и строи от водещия слой, от живия положителен подбор на управляващите сили. Винаги и навсякъде управлява малцинството. Включително и в най-пълната и най-последователна демокрация. Мнозинството не управлява. То само селекционира своя „елит“ и по време на предизборните кампании и четиригодишния мандат дава най-общи сигнали, най-общи насочващи указания. Съдбата на държавата се определя от качеството на водещия слой. Успехите или провалите на държавата са успехи или провали на избрания „елит“. Такава е съдбата на всички народи: те плащат с унижения и страдания недостатъците, продажността, неграмотността, безволието, безидейността, несъстоятелността на своя „елит“. Вече близо 27 години българите гласуват за „елит“, който води България към затихване на българската държава във всички нейни измерения. За радост обаче все повече българи „проглеждат“. Българите не са забравили да обичат своята Родина. Те все по-масово се научават да виждат злото и злобата, да ценят своята история. Вярвам, че не е далеч моментът, когато българите ще достигнат до волеви решения и действия. Ще се преборят с очевидната лъжа, пошлост и насилие, жестокост и експлоатация.

– Способни ли са нашият елит и нашият народ на екзистенциален, качествено нов скок? А самата Европа способна ли е – тази едновременно уморена и лицемерна Европа, от която днес неусетно станахме толкова зависими?

– Що се касае до нашия „елит“ на статуквото, то ситуацията е трагична. „Елитът“ на статуквото е в резултат на дългогодишна антиселекция. Погледнете го особено в период на предизборна кампания. Набиват се на очи политическото доносничество, което най-често е очевидно лъжливо. Наблюдаваме лицемерие и лъжа, загуба на чувство за собствено достойнство. Мислене с чужди мисли, вечен страх и угодническо роболепие. Сегашният „елит“ в повечето случаи е лишен от трудова и жизнена кариера. Той няма качествен жизнен път. Преходът към демокрация в България бе катастрофа. Абсолютно безумие и измама. През 1989 г. „елитът“ бе назначен и той се самовъзпроизвежда и до днес. „Демократичният“ преход и приватизацията са една огромна измама. Редица фигури от сегашния български „елит“ са част от него като награда за извършена политическа или приватизационна услуга на бившата комунистическа номенлатура по време на прехода към „демокрация“. В епохата на червено-синята мъгла. Имаше и такъв израз преди години. Не ви ли прави впечатление, че сегашният български политически „елит“ е категорично против една честна политическа равносметка на прехода през 90-те на миналия век. Естествено, той не е заинтерован от един одит на „приватизацията“ (откровен грабеж), защото се е облагодетелствал. Защото е рожба на червено-синята мъгла.   

Необходима е радикална кадрова подмяна на българския елит. Необходимо е да настъпи време на честно и мъжко самосъзнание, пречистващо покаяние, нови навици за независимост и самостоятелност. И основното – нова система за национално духовно възпитание. Необходимо е естествено да разбираме какво става в душата на човека, който отива към избирателните урни. В много случаи той не е компетентен по повечето въпроси, за които ще гласува. Не разбира какво точно е полезно или вредно за народа и държавата. Гласува случайно или подменя ползата за държавата със своята лична изгода. Подменя държавата със своята „класа“ или „професия“. За това именно е изключително важно националното духовно възпитание на нацията.

Западна Европа никога не ни е разбирала. Не е полагала усилия да ни разбере. На Западна Европа й е чужда православната религиозност, нашия цивилизационен код – а те ни съхраниха петстотин години като народ през османското иго. На Западна Европа е чуждо православното съзерцание на света, природата и човека. Западноевропейците се движат от волята и разсъдъка. Православният живее преди всичко със своето сърце и въображение. Чак след тях идват волята и ума. Православният очаква от човека преди всичко доброта, съвест и искреност.

– Ако в последните 27 години имахме силни и мъдри управници, можехме ли да избегнем това, което се случи – настоящата национална катастрофа, която повечето наши сънародници се правят, че не виждат? Европа ли се оказа мащеха за нас, или ние пропаднахме твърде ниско в националните си фиксации, сервилност и неспособност да се изградим като общество?

– Генезисът на българския „елит“ е от времето на „кръглата маса“ след свалянето от власт на Тодор Живков. Тогава „елитът“ бе създаден in vitro. Той трябваше да обслужи политически и икономически бившата комунистическа номенклатура. И „сини“, и „червени“ през 90-те работеха активно и обслужваха интересите на висшата комунистическа номенклатура. Просто народът бе измамен. Разделен бе на две и насъскан един срещу друг. Конците ги дърпаха от едно и също място. Това е причината определени личности да имат първоначална „синя“ кариера, а после „червена“. Както и обратното. Спомням си едно посещение на бившия член на политбюро на ЦК на БКП Чудомир Александров в Испания през 1991 г. Изключително скромен, почтен и честен човек беше до края на своя живот. Тогава той ми разказа, че след като „вкараха“ Андрей Луканов в ареста, той започнал да му се жалва. Чудомир Александров му казал: „Защо се оплакваш, бе Андрей? Нали ти направи всичко това!“ Никога няма да забравя тези думи. Ако нещо не се е получило, не е станало, провалило се е, то вината винаги има лично и фамилно име. А не по принцип някакви абстрактни категории като „комунистите“, „демократите“, „агентите на ДС“, „соросоидите“, „рубладжиите“ и други.

„Кръглата маса“, януари-май 1990, Зала 6 на НДК

– Защо обичаме Русия и Америка повече от България? Каква е тази ужасна, потискаща национална особеност?! В същата връзка се сещам – наскоро в свое интервю за Мемория Костадин Костадинов от Движение „Възраждане“ каза – „Няма малки и големи държави, има малки и големи държавници.“ Прав ли е? Или това е утопия? Можехме ли, ако бяхме по-умни, да завоюваме по-достойно място в Европейския съюз, или просто нямаше да ни го позволят?

– Демокрацията има изисквания към всеки един народ в зависимост от размерите на неговата държава. Норвежецът може и да преживее без този кръгозор, който е необходим на британеца. Гражданинът на Монако не се нуждае от кръгозора на руснака. Народ, който не разбира своите исторически и държавни задачи, създава жалка карикатура на демокрацията. Погубва себе си и своята култура. Демокрацията изисква от народа и известен обем знания и самостоятелно мислене. При определена степен на народно невежество, демокрацията служи само за подигравка над самата нея. Народ, който не познава своята история, своята география, няма как да се види, да се оцени. Неговото гласуване ще бъде безсмислено. Народ, който не познава своето стопанство, ще бъде измамен от всяка една политическа шайка демагози. Народ, който не е способен да мисли самостоятелно за своята съдба и за своята държава, ще тръгне след всякакви фалшиви лозунги и ще се затича зад всякакви предатели, които го венцеславят.

Световната конюнктура е сложно понятие. То променя постоянно своето съдържание. Световната конюнктура има дипломатическа, стратегическа, икономическа, национална и религиозна проекция. Историческият път, изминат от българския народ, очертава ясно неговите цивилизационни константи. Смешно е да се говори за някакъв избор. Ако това бе възможно, щяха на базата на „евроатлантическите ценности“ да ни приемат в Британската общност. Във франкофонската така и не успяхме да се интегрираме. В света един народ просперира само ако плътно се интегрира в рамките на своето цивилизационно семейство.

Иван Вазов е формулирал художествено в своите произведения душевността на българския народ, неговите стремежи и нагласи. В творчеството на партиарха на българската литература има ярки страници от историята на нашия народ и неговата цивилизационна същност. Той ги е показал художествено, така, че да ги разбере всеки. Ако някой иска да се задълбочи в тази насока, може да прочете Арнолд Тойнби, Николай Данилевски, че даже Ричард Куденхов-Калерги, идеолог на Европейския Съюз. Всички те по академичен начин доказват основни тези от произведенията на Иван Вазов, описващи историята и цивилизационното семейство на българите.

Кажете един пример, в който народ, отдалечил се от своите исторически корени, да е преуспял? Само един? За каква демокрация и мислещ гласоподавател можем да говорим при условие, че той не познава другите народи, техния живот, интереси, претенции, планове и намерения? Той е политически сляп и дипломатически глух, във финансовите въпроси е като безпомощно дете, в науката и културата е некомпетентен, в стратегията и войната безпомощен. Колко струва вотът на такъв гласоподавател? Той ли ще избере истинския политически елит на държавата? Неговият глас винаги ще бъде „купен“. Демокрация може да се осъществи само там, където народът притежава сила на личния си характер. Какво да направи със своя „глас“ човек, който е лишен от собствено достойнство? Той ще го продаде за 50-100 лева на всеки, който му предложи пари.

България има своите неприятели. Не е необходимо да ги казваме по имена. Ние ги знаем и те знаят, че ние ги знаем. На нашите неприятели им е необходима слаба и изнемогваща България. Страна с отрицателен демографски тренд. България без воля, потопена в безкрайни партийни боричкания в рамките на съществуващото статукво. Страна, която вечно е в постоянни разногласия и разнопосочни амбиции, неспособна да оздрави своите финанси; страна, която да няма военен бюджет и силна армия. На нашите неприятели им е необходима България, затънала в лъжливо „свободолюбие“, съгласна даже да се лиши от част от своята територия. Да си спомним, че в началото на 90-те един известен български „демократ“ заяви преди парламентарни избори, че неговата партия трябва да победи на всяка цена, даже и ако…границата премине през Ихтиман. Забравихте за това, нали? Обединена България е абсолютно ненужна на нашите неприятели.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

– А виждате ли някакви признаци в България да се родят големи държавници? Има ли почва и кълнове за това? Ето, след няколко дни ни предстоят поредните парламентарни избори. Съзирате ли някаква алтернатива на хоризонта български, има ли възможност от българските недра да се роди нещо читаво, което да бъде контрапункт на политическата простащина и престъпната безотговорност?

– Преди броени дни президентът Румен Радев съобщи съдържанието на „траурната жалейка“ за псевдоелита на статуквото в България. Той информира българската общественост, че вече в ЕС не се говори за „кохезионни фондове“. Това по-ясно казано означава Bulexit. Спиране на парите, с които се поддържа псевдоелитът на статуквото в България. Натирване на нашата страна от Брюксел. След което очевидно ще следва във времето брутална промяна на сегашните партийни ръководства – тези, поддържащи 27 години статуквото, което докара България до това плачевно състояние. Първите признаци са налице. Ярко изразените до този момент либерални глобалисти от ляво и дясно започнаха да придобиват в предизборната кампания креслива и разноцветна „патриотична“ перушина. „Патриотичната“ сцена се превърна в основна на мимикриращите леви и десни либерални глобалисти. Те се трансформираха в хамелеони само и само да оцелеят. Няма да се получи. Те са обречени във времето. Инстинктът им за самосъхранение е примитивен, полуграмотен и вече буди насмешка в голяма част от по-интелигентните български гласоподаватели.

Президентът Румен Радев в интервюто си за Панорама по БНТ наблегна на въпраса за кохезионните фондове / 17 Март 2017

За съжаление все още са много хората, които вярват на своя слух и не ползват своя разум. Естествено, ако го имат в наличност. Погледнете коалициите. Те са съставени от хора, чиито политически убеждения се разминават драстично. Същият феномен го наблюдаваме и в листите на партиите на статуквото. Либералните глобалисти в ръководствата на политическите формации на статуквото се опитват да прикрият своите „срамотии“ в избирателните листи с непартийни личности, имащи очевидна патриотична проекция. На тези парламентарни избори най-вероятно пак ще победи псевдоелитът на статуквото. Но нищо няма да се промени. Ще претърпим поредното разочарование. Вярвам, че това няма да е за дълго време. Българският гласоподавател все още не е готов да гласува със своя разум за партия, която не принадлежи на статуквото. Все още преобладават партийните пристрастия, които поддържат България в състояние на кома. А уж всички се стремим да излезем от това положение! Изумен съм как може да има хора, гласуващи за личности, които са носители на всичко, срещу което те самите се борят години наред. Не само те, а и техните родители, баби и дядовци. Ако това не е малоумие, здраве му кажи!

– Все си мисля обаче, че същественото ще се случва тепърва след изборите… Виждам тези избори като някакъв разлом, прелом, граница, рестарт. Мисля си, че интересното тепърва предстои и сега то само дава импулсите за своето съществуване – сякаш тук-там нещо се пробужда. Въобразявам ли си?

– За съжаление моята прогноза за след изборите не е оптимистична. След изборите всички ще установим, че „копанката“, от която се храни българският псевдоелит, ще бъде празна. И ще остане празна, докато въпросните „лидери“ на статуквото не бъдат пометени от ръководствата на партиите. Оптимистичното е, че във всички български партии, без изключение, съществуват много интелигентни и читави хора. И в левицата, и в десницата. Просто в сегашната обстановка те никога не могат да се доберат до позиция, която ще им даде право да решават бъдещето на своите партии, а след време и бъдещето на България. Но тяхното време идва. Не мога да бъда оптимист сега, защото политическият „елит“ на статуквото превърна нарушаването на законите в политическа професия. Как един закононарушител може да строи новия живот? Годините на прехода у нас превърнаха много бандити в държавни служители. Политиката се просмука с престъпност, а престъпността се одържави.

– На 14 февруари създадохте Родолюбиво движение „Иван Вазов“ и сте негов председател. Рано ли е да ви попитам за целите на движението, или ще открехнете леко завесата? За себе си тълкувам това не просто като интересна, а като интригуваща стъпка. Защо „Иван Вазов“? Не бих приела банално обяснение ;)

– Мисля, че частично по-горе отговорих на вашия въпрос. Патриархът на българската литература Иван Вазов със своето творчество е показал всичко хубаво, което го има в българския народ. Показал е релефно и неговите слабости. Посочил е магистралния и правилен път на развитието на една силна България. Иван Вазов е разкрил своеобразието на българския народ, неговата драгоценна самобитност. Неговата култура, неговото държавно „задание“ и неговите приятели и неприятели.

Няма да скрия, че името на Родолюбивото движение бе подсказано от моите съмишленици. Това ме зарадва много. Преди много години моят дядо Богдан Чуков е седял на една пейка в София до катедралата „Александър Невски“. Предстояло му да отиде в казармата. Покрай него минал и се спрял генерал Георги Вазов. Бил умислен и седнал на пейката до моя дядо. Разприказвали се. Попитал го откъде е. След като дядо ми Богдан отговорил, генерал Георги Вазов му казал: „Ааа, ти си лелин Генин Генков син“. Казал му на следващия ден да се яви в неговия кабинет и го пратил да служи в Скопие. Капитан I-ви ранг Панайот Хлебаров, който бе първи братовчед на баща ми, през целия си живот се гордееше, че прилича много на Иван Вазов. Наистина физическата прилика е поразителна. Много бих искал в епохата на възраждането на националните държави като неправителствена организация да обединим тези българи, които искат и са готови да работят искрено за възраждането на българската държава. Които обичат България и искат да работят за просперитета на родината ни така, както го е правила фамилията Вазов. Родолюбието е любов към историческия облик и творческия акт на собствения народ, в цялото негово етническо и конфесионално разнообразие. Родолюбието е вяра в инстинктивната и духовна сила на собствения народ, вяра в неговото духовно призвание. Родолюбието е система от постъпки, произтичащи от тази любов, от тази вяра, от тази воля. Този, който обича България, трябва зорко да наблюдава, предметно да мисли и да прави изводи. Само тогава горчивите уроци, които ни приподнася животът, няма да отидат напразно.

– Еволюция или революция е нужна на България? Ще се превърне ли националната имплозия в национална ескплозия?

– Искрено вярвам, че повече няма да има революции в нашата страна. Всичко може да стане по спокоен и мирен еволюционен път. Не са необходими повече псевдодемократични реформи, обслужващи чужди интереси. България се нуждае от възраждане. От нов истински политически елит, който след време да поеме ръководството на страната. В противен случай ще се наложи да закрием българската държава и да дадем ключовете от нея на съседите, за да я стопанисват. И тогава не съм убеден, че ще дочакаме с вас момента, когато някоя друга държава, подобно на Русия, ще възстанови отново българската държавност. Време е да престанем да слушаме „нашепвания“ от чужбина и сами да се заемем с „пресушаването на блатото“ както казва Доналд Тръмп.

– Ще си позволя и един по-дълъг въпрос-разсъждение. Виждаме нещо като „революция“ и „експлозия“ в БСП, на фона на поредното щуране и роене вдясно. С уговорката за цялата относителност на „лявото“ и „дясното“ в глобален и национален мащаб, има ли шанс за единение на определящите себе си като леви и десни хора на изборите на 26 март? Ще се „омешат“ ли те още повече, както това се случи на президентските избори? Тогава много десни хора гласуваха за предложения от левицата Румен Радев. Парламентарните избори обаче са „малко“ по-различни от президентските. А и според мен БСП трудно може да бъде обединяващ фактор, особено в ситуацията на огромни вътрешни противоречия и борби. Наскоро в наш неформален разговор на кафе един от уважаваните от мен политолози ми отговори така на въпроса дали БСП може да бъде дъската, за която да се „хванем“ в опита си да изплуваме от водовъртежа, в който ни натикаха политическите „елити“. Та той ми каза – „Имай предвид, че в тази дъска, за която говориш, единственият пирон, който я държи цяла, е Корнелия.“ Друг мой приятел от бизнес средите пък я нарече „домакиня в един мъжки клуб по интереси“. Какво е Корнелия Нинова – пирон, който все още удържа дъската цяла, или домакиня на един мъжки клуб, имащ по-други, олигархични интереси? Можем ли да й се доверим?

– Не мисля, че в БСП има „революция“ или „експлозия“. Има мимикрия, която има за цел пределекторално излъскване и изваждане на тезгяха на политическата формация. „Промените“ се правят, за да не се промени нищо. Либералното глобалистично ядро в ръководството на БСП е непокътнато. Аз съм скептично настроен относно бъдещето на Корнелия Нинова като лидер на БСП. Според мен тя е „последният мохикан“ от котилото на мимикриращите днес български либерални глобалисти. Корнелия Нинова се опитва да внуши, че е нова вълна в българската политика, че е с патриотични разбирания, но за мен всичко това е PR кампания. Нищо повече. Комичният фарс с избирането на Корнелия Нинова за зам.-председател на Социнтерна бе една много глуповата PR-акция. Оглавяването на БСП от Корнелия Нинова и редица признаци показаха през последните месеци, че става въпрос за една успешна комбинация на бившия глобален хегемон преди избирането на Доналд Тръмп за президент. По-скоро виждам в нея един алчен стремеж за овладяване на БСП и елиминиране на конкуренцията по върховете на партията. Изхвърлени са от ръководството на „Позитано-20“ всички носители на новата консервативно-националистична вълна, зараждаща се по света. Корнелия Нинова все още не е посочила своите заместници в ИБ на БСП. Страхува се от конкуренция.

Аз съм работил с Корнелия Нинова близо четири години. Тя е изключителен изпълнител, почти перфектен. Точен и пунктуален. Но при нея липсва визионерство, стратегическа мисъл. Реакциите й са ситуативни и на моменти силно емоционални. Хаотични. Това е гаранция за допускане на груби политически грешки. Считам за непростима политическа грешка и агресивния език, с който тя си служи в пререканията с Бойко Борисов, както и в нейния диалог с евробюрокрацията в Брюксел. Така не може да говори един бъдещ министър-председател. Както каза преди време един бивш фен на Бойко Борисов: „И БСП си намери своя „ляв“ Бойко в рокля!“

През последните години БСП бе силно деинтелектуализирана. Беше видно как се подготвя соц. „двойникът“ на Николай Ненчев за военен министър. Специалист по ръгби зае на „Позитано“-20 поста председател на Съвета по национална сигурност и външна политика. И започна да се представя като новия военен министър. Процесът на деинтелектуализация на партията при Корнелия Нинова се задълбочи. Бяха изхвърлени по брутален и безпардонен начин хора с опит като Янаки Стоилов, Михаил Миков, Константин Паскалев, Явор Гечев и други. Много млади и интелигентни хора напуснаха БСП. Наблюдаваме един „странен“ почти симетричен процес при ГЕРБ и БСП. ГЕРБ печели изборите, а правителството е наводнено от министри на РБ, чиято електорална тежест е почти символична. От друга страна, БСП печели президентските избори, а служебната изпълнителна власт е наводнена от кадри на НДСВ, което почти не съществува като политическа формация. Възниква естествения въпрос: Къде е „дистанционното управление“ и кой натиска копчетата? Очевидно това не са лидерите!

– А коя би била алтернативата пред хората с консервативни убеждения? Някои от тях се наричат десни, други изповядват патриотични виждания. Как да разграничат те партиите на патриотите от партиите на лъжепатриотите? Всъщност, има ли чисти патриоти в България?

– Да водиш своя народ не е привилегия, а задължение на най-качествените хора. Необходимо е да се изкорени създадения престъпен навик за лично обогатяване при заемането на публична длъжност. Управляващият елит е призован да води, а не да гони, не да заплашва, не да поробва хората. Най-добрият начин да водиш е личния жив пример. Я се огледайте! Ще Ви стане тъжно. Все още сме в период, когато „патриотизмът“ е последното убежище на либералните глобалисти. В България има достатъчно патриоти. Но е създадена отлично работеща система, която ги елиминира по пътя им към властта. За патриоти се представят одиозни фигури с красноречиви прякори като Бандеровеца, Натото или Уестингхауза. Докато те се мотаят в НС и изпълнителната власт, реални промени в България няма да има. Това е.

– И последният ми въпрос е свързан с времето след изборите. Имаме ли потенциала и смелостта да изградим ново визионерско ядро и нов политически елит в България?

– Всеки народ отговаря за своето правителство. Ако българинът е със „здрав разум и силна памет“. Ако е избрал своето правителство свободно. То тогава може да очакваме ново визионерско ядро. Все още властовият потенциал и финансовите ресурси на левите и десните либерални глобалисти е много голям. Последният животоспасяващ техен ход е голяма коалиция след парламентарните избори. Всичко зависи от вота на 26 март. Има възможност да се гласува за партии, които не са от статуквото. Все някога трябва да се сложи край на този омагьосан кръг.