Сирия в геополитическата чакалня

15p201211161014401-50b766fa02a3a

63c1bb3d0667c1808cca9bc7d804828fАлистър Крук е британски дипломат, бивш агент на МИ-6. Основател и директор на обществената организация Conflicts Forum. Автор на книгата „Противопоставяне: същността на ислямската революция”.

Настроението в западната част на Алепо се подобри рязко, след като сирийската армия отблъсна захванатите от джихадисти райони. Не е чудно. На „следващия ден“ очевидец ни разказа, че улиците на западно Алепо са били задръстени от коли, ресторантите били претъпкани и „нормалният живот“, в степен, в която изобщо може да се счита за „нормален“ в сравнение с миналото, се е върнал по улиците на града. Североизточно Алепо, точно обратното, е напълно разрушено, а животът там е едва-едва пулсира (може би и защото няма към какво особено да се завърне).

И все пак у сирийците ясно се усеща положителната нагласа: може би това чувство е присъщо за тези, които са прекосявали „долината на  смъртта“. Заряд от положителна енергия има, но външно тя се проявява сдържано и предпазливо. Като каза наш приятел, който посети Алепо, хората по понятни причини гледат скептично на възможността за спазване от страна на джихадистите на споразумението за прекратяване на огъня. И макар обикновените сирийци да не искат новият им живот да е като предишния, те се отнасят с подозрение към наложеното отвън „политическо решение“. Открито и без никакви уговорки те не се доверяват на президента Ердоган и на турците като цяло. Но, както отбеляза нашият приятел, те вярват на своя президент, чиято популярност е очевидна за всички.

980x551_1482089562

Нито една от тези нагласи, особено бдителността, не е изненада, включително и за правителството. Напълно е възможно разселените джихадисти да опитат да се прегрупират и в една или друга форма да продължат войната.

patrick-cockburnЖурналистът Патрик Кокбърн, който подробно отразяваше сирийския конфликт, отбеляза: „Никой не очакваше, че Саудитска Арабия ще претърпи поражение толкова бързо и ще бъде принудена да се откаже от амбициозните си планове да играе важна роля в сунитския свят на почти всички фронтове. Но миналата година съюзниците на Саудитска Арабия в сирийската гражданска война загубиха контрола над последния голям градски център – източно Алепо … Така опитът на Саудитска Арабия и страните от Персийския залив да подчинят сунитите и да постигнат хегемония в арабския свят се превърна в катастрофа за всички“.

Разбира се, това не означава, че Саудитска Арабия (или, например, Турция) ще оставят претърпелите военно поражение свои протежета на произвола на съдбата: те са напълно способни да демонстрират, че страните от Персийския залив далеч не са безсилни, макар и да са отслабени. И, като всички в Близкия изток, ще очакват с нетърпение следващите заявления по отношение на политиката на Тръмп.

Що се отнася до държавите от Персийския залив, те също предпочитат да гледат откъм светлата страна на своята, като цяло, неблагоприятна ситуация. Те се опитват да вникнат в скрития  смисъл на тръмповските назначения на ръководители на Министерството на отбраната и на разузнаването с надеждата, че Америка ще вземе страната на Саудитска Арабия в общия „проект“ за сдържане на „тероризма и намесата на Иран в делата на Близкия изток и арабските държави“. Всичко това може да се окаже опит за самозалъгване, доколкото ключови съветници на Тръмп, например Стив Банън, са сравнявали Саудитска Арабия с петата колона, която поддържа радикалния джихадизъм.

2017-02-05_160005Позицията на Америка по отношение на Иран наистина не е еднозначна. Ген Матис (вероятният министър на отбраната на САЩ) доби популярност, когато по време на войната в Ирак през 2003 г. призова да се проведе военна операция и Иран да бъде наказан заради загубите, понесени от САЩ в резултат от доставката на оръжия за иракските милиции от страна на Иран. Тогава на ген. Матис беше намекнато да се откаже от своите мании по отношение на Иран, тъй като упортството му в тази посока дразнеше Белия дом. Някои писаха, че Матис е убеден, че преждевременното му пенсиониране е дошло главно заради постоянните му призиви за военни действия срещу Иран, които раздразнили Обама.

Всичко казано по-горе е поглед към ситуацията под микроскоп. В стратегическата оптика всичко изглежда позитивно. Не може да има никакви съмнения: американската външна политика ще се промени, и то доста радикално, но как ще се случи това, ние все още не знаем. На екипа на Тръмп вероятно все още му предстои да се разбере по този въпрос. Във всеки случай, сирийското правителство е повече от добре осведомено за възможните промени в стратегическия характер на отношенията между Вашингтон и Москва, както и за възможностите за стратегическа промяна в отношението на Запада към правителството на Сирия. Последното в определена степен вече се и случва (например, със Франция).

Такова развитие на събитията е потенциално полезно за сирийското правителство, ако се използва правилно. Дамаск, разбира се, ще направи оценка на възможностите за достъп до по-широк политически „прозорец“, докато сега е тихо ангажиран с разработката на такъв прозорец вътре в страната (по пътя на помирението „отдолу-нагоре“ и процеса на политическо приобщаване). Накратко, разбиването на дългогодишния шаблон на външната политика на САЩ ясно съвпадна със стратегическия военен успех на Сирия. Амбициозните планове на държавите от Персийския залив по отношение на Сирия бяха осуетени. Първите могат да опитат да удължат конфликта, но с каква цел? За да продължава да се пролива кръв? Тази идея може и да не се окаже много привлекателна за донорите от Персийския залив (които, като правило, предпочитат да финансират определена цел) и не особено героична за муджахидините, които ще дават живота си, за да може „шоуто да продължи“ по някакъв начин, докато на сцената не падне завесата.

d1332b49bfe215b3c023287dc97f8063_bigОт афганистанския опит ни е известно, че с изключение на някои „ентусиасти“ на джихада, пламът на бунтовниците и техните спонсори неизбежно ще се охлади. И най-важното, американският „Магьосник от Оз“ по въпросите на войната в Сирия, този дърпащ конците невидим кукловод, или с други думи, днешният еквивалент на Чарли Уилсън, прославеният от Холивуд за това, че разби носа на Русия в Афганистан – Джон Бренън – скоро ще загуби работата си заради тръмповските чистки в бившето му феодално владение (ЦРУ). Промените са на прага.

Стратегическото позициониране на Турция също се променя, въпреки че траекторията на неговите отклонения до голяма степен е неопределена. Но промяна има. Очевидно е, че Турция преживява финансова криза. Масовите чистки, провеждани от Ердоган във връзка с опита за преврат, все още засягат сериозно всички слоеве на обществото. Новините от Турция се блокират. По всичко личи, че терористичните атаки ще се случват по-често, отколкото си мислим или ни се казва в медиите. Не е изключено Турция просто да се разпадне на части.

Истинските политически цели на Ердоган в Сирия не са известни (навярно, дори за Русия). Но фактите са такива, че турското правителство е наредило на своите протежета сред бунтовниците да се оттеглят от североизточната част на Алепо. Оръжие и джихадисти продължават да влизат през турската граница, но вече не толкова интензивно, както преди. Изглежда, че турският президент иска да остави отворена възможността за контакт с „Ал Кайда“ в Сирия, като същевременно продължава ожесточената вече война (след публикуването на видео с изгорените живи от „Ислямска държава“ турски войници) с ИДИЛ и кюрдите. С една дума, в момента Ердоган вижда своята задача в това да изключи всяка възможност за кюрдска анклав в северната част на Сирия, а Русия се опитва да насочи непредвидимия гняв на Ердоган в конструктивна посока (засега успешно, но колко дълго ще продължи така, не може да се каже, когато си имаш работа с нестабилен темперамент).

epa05145930 A Syrian refugee man walks near the Syrian-Turkish border line in Bab Al-Salama city, northern Syria, 06 February 2016. A new wave of Syrian refugees leaving the country is expected to reach Turkey, according to local news. The Syrian Observatory for Human Rights said some 40,000 people were on the move in Aleppo province, after the Syrian army entered two pro-government Shiite towns outside of Aleppo and advanced against rebel forces in the northern province a day earlier, threatening to entirely encircle the opposition-held parts of the key city. EPA/SEDAT SUNA

Резултат: Турция дотолкова се отдръпна от САЩ, които турските власти редовно обвиняваха в организирането на преврата и в други грехове, че е трудно да си представим как Турция ще бъде в състояние да възстанови отношенията с американската администрация. Изглежда, че Ердоган не се разбира не само със САЩ, но се отнася с презрение и към Европа. Така че, има ли Турция реална алтернатива на по-нататъшното сближаване с Русия, в това число и влизане в ШОС? Може би Ердоган се надява на новата администрация на САЩ, но хаосът и нестабилността, на които Турция стана жертва, може да накарат екипа на Тръмп да действа изключително внимателно.

Във всеки случай, дори и ако Ердоган бъде свален, болшинството от турската опозиция ще се противопоставя на неотдавнашната политика на Турция в Сирия. Това следва да се разглежда като трето звено в стратегическото позициониране на Сирия. Сирийците може да изпитват недоверие към Ердоган, но поне за момента турският президент назовава правилно нещата, казвайки, че Турция няма дългосрочни интереси в Сирия и че сирийската дължава трябва да остане неделима и единна.

Засега всичко върви нормално. И макар прогнозите за бъдещето да изглеждат обещаващи, не всичко ще върви гладко за Сирия (и за Русия). Русия действа в тясна координация с Иран и Китай. И трите страни в една или друга степен имат общи геостратегически възгледи за световните събития и политиката на САЩ (Иран и Китай дори са по-пристрастни в това отношение). И трите страни имат обща икономическа гледна точка към необходимостта от нови източници на икономически растеж и към проекта „Един пояс, един път“ (новият „Път на коприната“) като основна програма за съживяване на глобалната икономика. Те имат сходен стил и по въпросите на отбраната, фокусирайки се върху отбранителни оръжейни системи, които могат ефективно да блокират достъпа на НАТО и неговите съюзници както във физическото, така и в електромагнитното пространство. Имат съвместна система за противовъздушна отбрана, базирана на руските ракети S300/400 и средства да защита по море на основата на съвременните ракети „бряг-кораб“ и торпеда.

Очевидно Тръмп е заинтересован от разведряване с Русия, за да даде нова посока на външната политика на САЩ и да съкрати американските ангажименти към чужди държави. Имаше намеци, че е готов да подобри отношенията с Дамаск, за да продължи войната срещу „тероризма“. Но ако американците поискат президентът Асад да скъса връзките си с Иран и с „Хизбула“? Това е невъзможно политически: Сирия и Иран поддържат тесни връзки в дни на мир и на война от времето на иранската революция през 1979 г. Президентът Асад няма да е в състояние да изпълни това условие, дори и да поиска. (Но той явно не иска това и винаги е отхвърлял подобни искания, въпреки сериозните последици).

16439963_303

За религиозния водач на Иран (аятолах Хаменей) Асад е лоялен съюзник

 

Същото може да се каже и за президента Путин. Иран, Сирия, Ирак и „Хизбула“ – това е пехотата във войната срещу уахабитския тероризъм. Наистина, Русия оказва значителна подкрепа от въздуха, но без сухопътни войски и Сирия, по-голямата част от Близкия изток днес може да стане част от халифата ДАИШ. Путин също така не може да се откаже от Иран или да застане на страната на САЩ срещу Китай. Това би поставило под заплаха цялата руска отбранителна стратегия.

В това се състои проблемът. Могат ли Москва и Дамаск да пристъпят към ново разведряване с Вашингтон, както и да убедят новата администрация, че Иран е незаменим в делото по освобождаване на региона от екстремисти и въоръжени джихадисти? Ще се съгласи ли Тръмп Путин да „управлява“ тази война в отделен сегмент?

michael_flynnДа се постигне това няма да е лесно. По всичко личи, че не бива да  очакваме драстични промени от страна на „лошото ченге“ в изпълнение на Матис и Флин (ген. Майкъл Флин – председател на Съвета по национална сигурност в Белия дом, бел.ред.) Ще бъдат ли идентифицирани Матис и Флин в ролята на „злото ченге“, в противовес на „доброто ченге“ – Тилърсън и Тръмп – в стратегията „преговарящ бизнесмен“? Не е ясно. Задаващият се период ще бъде истинско изпитание за сирийското и руското (както и за китайското) ръководство.

Очаквайте истинско американско влакче на ужасите със заплашителни кризи и рекламирани паузи, докато новата администрация на САЩ изучи съвременния геополитически ландшафт и постигне осезаеми резултати. Както и да паднат картите, в края на 2017 г. Близкият изток ще изглежда по-различно, а в Сирия, най-вероятно, ще има редица положителни промени.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: valdaiclub

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Алистър Крук

Алистър Крук

Алистър Крук е британски дипломат, бивш агент на МИ-6. Основател и директор на обществената организация Conflicts Forum. Автор на книгата „Противопоставяне: същността на ислямската революция”.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни