Търговско-икономическите партньорства след оттеглянето на САЩ от TPP

На 23 януари с изпълнителна заповед Доналд Тръмп официално оттегли САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП, TPP), което щеше да обхване 12 държави и около 40% от световния брутен вътрешен продукт. Воденото от САЩ споразумение щеше да промени търговията в рамките на Азиатско-тихоокеанския регион. Американският президент се противопостави на пакта, воден от мотива, че той ще повлияе отрицателно на работния сектор в САЩ. Споразумението така и не беше ратифицирано от Конгреса.

„За приятелите и партньорите на Америка ратифицирането [на търговския пакт] представлява гаранция за вашата искреност и сериозни намерения“, заяви преди няколко месеца министър-председателят на Сингапур Ли Сян Лун, говорейки от името на страните, подписали споразумението.

ТТП

На практика решението на американския президент дава възможност на Пекин да поведе интеграционния процес на региона. Китай се стреми да разшири своите търговски връзки със съседните държави и започна амбициозен инфраструктурен проект, целящ да даде нов живот на древните търговски пътища към Близкия Изток и Европа. В реч, произнесена миналата седмица на Световния икономически форум в Давос, китайският президент Си Дзинпин оприличи протекционизма на „да се заключиш сам в тъмна стая“.

Воденото от Пекин и състоящо се от 16 държави Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП; RCEP), което видно изключва САЩ, може да се превърне в най-голямото споразумение за свободна търговия в света, обхващащо 46% от световното население (с комбиниран БВП от 17 трилиона американски долара) и 40% от световната търговия. Първоначално то ще обхваща няколко държави от Югоизточна Азия, както и Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия и Индия. След избирането на Тръмп някои от лидерите на страните от ТТП дадоха знак, че ще пренасочат своето внимание към РВИП, за договарянето на което ще протече нов кръг преговори още през следващия месец.

Регионалното всеобхватно икономическо партньорство е едно по-традиционно търговско споразумение, тъй като включва предимно намаляване на тарифите, а не отварянето на държавните икономики и определянето на трудови и екологични стандарти, както предвиждаше ТТП. Към момента споразумението не включва САЩ и съдържа малко мерки за справяне с други бариери пред търговията. Транстихоокеанското партньорство е спорно, отчасти защото засяга въпроси като трудовите взаимоотношения и замърсяването на околната среда.

РВИП бе в центъра на вниманието по време на проведената през месец ноември в Перу среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Ако партньорството бъде договорено, Китай ще се намира в по-добра позиция да поведе по-голяма зона за свободна търговия в близкото бъдеще. Някои азиатски държави като Филипините вече се присъединяват към Китай. Китайските власти подканят и държави от Латинска Америка да станат част от партньорството, а освен това насърчават идеята за Зона за свободна търговия в Азия и Тихоокеанските страни, в основата на която ще бъде РВИП.

РВИП

Другите държави от ТТП биха могли да предоговорят споразумението само помежду си, но някои могат да видят РВИП като единствена алтернатива. На 24 януари Япония и Австралия изразиха своята обвързаност към ТТП. Те вече са започнали диалог със Сингапур, но ТТП не може да влезе в сила без САЩ. Споразумението изисква ратифициране от поне шест държави, които да контролират 85% от общия брутен вътрешен продукт на страните-членки. След оттеглянето на САЩ останалите страни ще трябва да намерят алтернативен начин.

Търговският министър на Австралия Стивън Сиобо заяви, че държавата му е готова да продължи с ТТП дори с отсъствието на САЩ, като промени споразумението и евентуално добави нови страни-членки. „Можем да видим, например, дали Китай, Индонезия или някоя друга държава иска да се присъедини, като кажем: Да, отваряме вратата за подписване на споразумението и пред тях.“ Алтернативно, някои държави биха решили, че нямат друг избор, освен да се присъединят към РВИП. Малайзия вече пренасочи вниманието си към оглавеното от Китай споразумение.

ЕС може да се възползва от оттеглянето на САЩ. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел обяви, че решението на американския президент Доналд Тръмп да оттегли държавата си от Транстихоокеанското партньорство ще отвори нови възможности пред германската икономика. Тръмп от своя страна заяви, че ще се опита да предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което ръководи търговията с Мексико и Канада. След известно време САЩ дори биха могли да повдигнат въпроса за промяна на правилата на Световната търговска организация.

Оттеглянето на САЩ от ТТП също така предоставя нови възможности за Русия и водения от нея Евразийски икономически съюз (ЕИС). Съюзът вече е сключил споразумения за свободна търговия с Виетнам и Сингапур. Нова Зеландия отказа да участва в преговори през 2014 г., но може да стане по-гъвкава в настоящата ситуация; същото се отнася и за Южна Корея, Индонезия, Тайланд и Чили. В действителност вече са провеждани преговори за създаването на отделни споразумения за свободна търговия между ЕИС и определени държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), като Камбоджа, Тайланд и Индонезия. Стокообменът на Русия с тези държави не е много впечатляващ, но те представляват добра предпоставка за търговско разширение.

ЕИС

През юни 2016 г. Владимир Путин предложи да се създаде по-широко евразийско партньорство на базата на ЕИС, което да включва Китай, Индия, Пакистан, Иран, част от Общността на независимите държави (ОНД), както и други желаещи да се присъединят страни. Евразийският икономически съюз има интегриран единен пазар от 183 милиона души и БВП от над 4 трилиона американски долара. Съюзът въвежда свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора и предоставя общ транспорт, селско стопанство и енергийна политика. Предвижда се въвеждането на единна валута и по-обширна интеграция.

Също през юни 2016 г.  ЕИС подписа обща декларация за преминаване към етапа на преговори за развитие на Споразумението за търговия и икономическо сътрудничество с Китай. Наскоро ЕИС получи около 40 отделни предложения за споразумения за свободна търговия. Идеята за изграждането на зона за свободна търговия между ЕИС и АСЕАН вече от известно време е налице.

Интеграционният процес на Тихоокеанския регион може да доведе до образуването на голяма европейско-азиатска политическа и икономическа дъга, която да се превърне в основен фактор на световния ред през 21-ви век, покривайки по-голямата част от евразийското пространство и повечето азиатски държави и изключвайки САЩ от процеса. Оттеглянето на САЩ от ТТП е отражение на световната тенденция светът да се придвижва към многополюсност в глобалната икономика.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Strategic Culture