Интервю на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория.
– Здравей! И сега какво – „бандата на Оушън“ в ЕС се оказа без главатар? Или ако трябва да сме по-конкретни – новият играч Тръмп сякаш не иска да влезе в ролята на кукловод на ЕС. Арменският политолог проф. Андраник Мигранян днес направи една много забавна, но и точна характеристика на поведението на европейските лидери. „Те в последно време са в недоумение, привикнали са да действат по заповед на „големия брат”. И сега изведнъж „големият брат” казва: занимавайте се със своите си дела, а ние ще се занимаваме с нашите. Впечатление прави това, че те имат психиката на хора, свързани от колективно престъпление, …сега главният „лидер на бандата” се смени, на власт дойде друг… Той може да промени своята политика и тогава в каква светлина ще се окажат тези европейски партньори?”
– Тръмп иска да си оправи своите проблеми, а после да оправя чуждите. Това го искат и англичаните, и вишеградската група. Това трябва да е целта на всяка една държава. Европейският съюз още не може да се опомни от 2016 година – американските избори и Брекзит. А тази година се очакват и избори в Холандия, Франция и Германия. Съюзът отказва да се промени в една променяща се глобална среда. Досегашните европейски лидери не са в изгодно положение. Френският президент вече падна, няма да се кандидатира за втори мандат. Юнкер продължава да демонстрира слабо лидерство. Цялата конструкция се крепи на Меркел.
Колкото до зависимостта, да, тя е налице. Когато нямаш собствен отбранителен ресурс, ти винаги си заплашен. Американците поеха сигурността на Европа, но това приключва. Когато Ли Куан Ю полага основите на модерен Сингапур, първото нещо, което прави с града върху блатата, е да му създаде отбранителен капацитет. После следва приказката за държавата-точица, която става световен финансов и икономически великан. Без армия си нищо.
– Вчера, в един ден, Тръмп проведе телефонни разговори с Путин, Меркел и Оланд. Преди това се срещна и с Тереза Мей. Откриваш ли символика в този телефонен маратон и в последователността на разговорите?
– В същият ден говори и с премиерите на Австралия и Япония. Явно това е първата група във външнополитическите му приоритети. Британците и американците винаги са имали близки отношения, което не на последно място се дължи и на общия език.
– Кой е най-големият страх на Меркел според теб? За Оланд не те питам, защото то на практика си е едно и също :)
– За човек, който се опитва за четвърти път да дойде на власт, очевидно най-големият страх е раздялата с властта. Тя остана последната голяма политическа колона на либералния ред, така че вероятно си дава сметка, че след нея нещата по някакъв начин ще се променят. Епохата „Меркел“ се отличава с упоритост, граничеща със сектантство. Тя не се отказва, дори когато греши. Мигрантската криза, санкциите, гръцката дългова криза, Брекзит… – вината винаги е у другите, а не у мен.
– Как виждаш предстоящите парламентарни избори в Германия и президентските във Франция? А и преди тях холандците първи излизат през пролетта пред урните.
– Франция е почти ясна – Фийон или Льо Пен. Фийон задмина дамата по острота на реториката, така че ще е интересно кой от двамата ще спечели. Така или иначе, който и да стане президент, ще има смяна на курса. Европозитивизмът на Оланд, мекият подход към малцинствата и тероризма, санкциите срещу руснаците, ястребският поход по отношение на Сирия, е много вероятно да отидат в историята.
Тук искам да кажа нещо много важно, което трябва да се разбира у нас. Меркел не иска темата за мигрантите да присъства в предизборната кампания в Германия. Единственият вариант да я свали от дневния ред или да я смекчи, поне до септември, е да задържи проблема извън границите на Централна Европа. Това става за сметка на България и Гърция. Ние трябва да понесем удара, за да спасим нея. Да не мислите, че случайно унгарци, словаци, сърби и чехи пазят сръбско-българската граница, а не европейската, външна, българо-турска граница? Едва ли е случайно, че в първата седмица на януари, когато Европа бе скована от снежни бури, австрийците изпратиха свои граничари към тази група. Границата мина зад гърба ни и това е отговорност на кабинета Борисов-2. Време е да се концертираме върху отбраната на своята граница и тези части да се прехвърлят у нас.
– Евроатлантическите либерални елити пуснаха една опорна точка в мейнстрийма – популизъм, като този термин се използва с негативни конотации. Докога ще издържи този наратив и що е популизъм?
– Популизмът е политика, която да се харесва на масите, независимо дали е полезна или не за държавата и обществото. Безспорно е, че той помага по време на предизборни кампании. Либералите са производители на етикети. Хубавото е, че те са все по-изтъркани. Но в техните среди се надъхват едни други с думи-мантри, заклеймяват. При американските протести срещу изборните резултати се вижда, че титулуваните като либерали и демократи са най-големите врагове на демокрацията. Когато не стане тяхното, не е демокрация. Повтарям, имаме си работа с крайна идеология, радикална, нетолерантна, със силно изразен сектантски елемент, идея за непогрешимост, месианство, универсализъм, отказ от признаване на обективната реалност, на моменти дори откровен фанатизъм.
– Кой е най-вероятният сценарий за ЕС според теб? А кой е най-добрият сценарий? Питам те, като съм наясно, че двата едва ли съвпадат.
– Или се променяш, или изчезваш. Това е дилемата пред Съюза. Тези, които държат властта, не искат да се променят. Единственият начин да се спаси Европейският съюз като проект е да се предефинира, да върне част от политиката в националните държави, да охлаби бюрократичната примка, да разчисти брюкселската номенклатура, която по почина на съветската се опитва да надхитри историята. В този контекст те говорят за повече Европа. Това за мен е неадекватно.
Ние, българите, нямаме интерес ЕС да се разпадне, но бюрокрацията и Меркел тласкат нещата натам. Пренавиват пружината и тя е на път да се скъса.
– Как се справяме на българска почва на фона на новите геополитически процеси? Все на опашката на събитията ли ще си оставаме?
– Ако трябва да съм честен, а знам, че твоята аудитория е специфична, в момента сме точно там. Много често закъсняваме, а ми се иска да сме по-динамични, по-гъвкави като общество и държава. Може би втръсна, но отдавна трябваше да сме взели вишеградските инструменти за правене на политика по отношение на чуждите инвестиции, охраната на границата, по-автономната политика спрямо Брюксел, говоренето в прав текст. От това спечелиха Тереза Мей, Тръмп, Орбан, Шидо, Фицо и други западни лидери.
– В този смисъл – има ли политически субект в България, който е в състояние да направи завой към самостоятелна и националноотговорна политика? В скоби ще ти призная, че онзи ден при встъпването в длъжност на проф. Огнян Герджиков, за първи път от много години чух политик да говори интелигентно. Същият мехлем за сетивата беше и говоренето на Румен Радев след клишираните и лишени от смисъл песнопения на Плевнелиев. Политиката в България беше превзета от изключително прости, неграмотни хора, или от навити на пружина либерални лакеи. Онзи ден осъзнах колко ми е липсвало някой да проговори на нормален политически и човешки език, да назове нещата като държавник, а не като посетител в селски хоремаг.
– В момента у нас няма национално-консервативен проект. Това е вакуумът в българската политика. Категорично. Няма формация, течение или група, която да отговаря на европейския и американски тренд в политиката. В този смисъл на тези избори ни чакат ментета и последващото изкристализиране на ситуацията в българската политика. Няма да се получат отговори, но може да се тръгне към тях.
Безспорно Радев контрастира като говорене с Плевнелиев, а Герджиков с Бойко Борисов. Това не е малка промяна. Но нека не избързваме с хвалебствията или критиките. Нека приложим формулата: по делата им ще ги познаете. Обществото чака отговори, действия, промяна. Или му я дават, или заминават.
– И накрая, каква е твоята прогноза – ще успее ли Европа да си върне своя геополитически авторитет след десетилетията на васално съществуване?
– Не бих казал, че Европа винаги е била васал. Големият Шарл де Гол е достатъчен пример. Европейският проект бе замислен като християнски и европейски културен клуб, но се разви до някаква хибридна мултикултурна общност, която дори отхвърли своя генезис като порочен. Един стар депутат в Европарламента ми каза преди години: „Млади човече, това, което е общото между всички нас в Европа е, че във всяко село има църква. Никога не го забравяйте!“.
Авторитетът на Европа ще се върне, когато дойдат новите лидери, когато се обърне към своите проблеми, когато върне контрола върху градовете и границите си, когато стъпи на икономическия растеж, базиран на индустриалното производство, на реалната икономика, когато преоткрие корените на своята цивилизация.
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Последните месеци предвещават не по-малко драматични последствия за човечеството отколкото двете Световни войни и последвалите геополитически катаклизми.
В смазваща щафета се наредиха „Брекзит“, войната в Ирак и Сирия – конкретно битките за Мосул и Алепо, опитът за преврат в Турция и последвалата ескалация на терора, продължаващата ислямска инвазия към Европа, за да стигнем до кулминацията с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. А като странична брънка в тази верига се вплете и българският вот за държавен глава, спечелен от абсолютния дебютант Румен Радев. Наистина интересно и още по-жестоко!
Събитията по правило се случват извън нашата воля и сме принудени да ги приемаме като фатална метафизика. Но поне можем да се замислим върху фона, интерпретацията и манипулацията, които съпътстват дневния ред на глобалната драма. Защото 100 години след Ленин и 84 години след Хитлер над планетата отново виси Догмата на единствената „истина“, налагана от самопровъзгласили се пророци, спасители, вождове и комисари. Този път в изпълнение на либерал-фашистите около Буш, Клинтън, Блеър, Саркози, Камерън, Оланд, Меркел, Сорос и Ко, изживяващи се като небесни пратеници и приватизатори на цивилизацията и демокрацията. А всъщност тяхната единствена кауза е статуквото, което им се привидя застрашено от Тръмп, Радев и съпротивата на „лошия човешки материал“ срещу провалената и неспасяема система.
Направо не е за вярване, че цял век след атаката срещу Зимния дворец в Санкт Петербург и 7 десетилетия след краха на Третия райх на мода отново излиза смразяващия догматизъм на тоталитарните религии, отхвърлящи всяка алтернатива. Даже светая светих на Запада – правото на плурализъм и глас, вече е порогана, след като щурмоваците на Сорос и Хилъри от бардака в Холивуд, гей-обществото и дрогираните гета не признават легитимността на президентската институция в САЩ! А покрай Господарите вървят и нашенските жалки измекяри – помиари от Партията на глобалната проституция. За всички тези „умни и красиви“ психопати законно и морално е само онова, което им е изгодно. И затова агитката от „Протестна мрежа“, РБ и неколцина по-католици от Папата от ГЕРБ оскверни Президентската клетва в Народното събрание докато лее сълзи и сополи за измамената съпруга на Бил Клинтън.
В какво всъщност се състоят греховете на Доналд Тръмп и Румен Радев, заради които новите евро-атлантически болшевики задочно презареждат оръдието на крайцера „Аврора“, известил старта на Октомврийската революция през 1917 г.?
Очевидно американският и българският президент по някакъв начин са засегнали сърцевината на мейнстрийма, разбирай – генералната линия, след като заслужиха анатема от Инквизицията и нейните тъмничари. Отговорът на този казус не е особено труден, защото реакцията на грантовите и безплатните комисари от новата ЧК (Извънредната комисия за борба с контрареволюцията, предшественик на НКВД и КГБ – б.а.) казва достатъчно. Паниката от Лос Анжелис през Ню Йорк до Брюксел, Берлин и София произтича от рамкирания хоризонт на коне и кобили с капаци, преживяващи по директива и дишащи по ведомост…
Загадката е елементарна като мозъка на земеделския военен министър от Ямбол Николай Ненчев, обявил война на Путин. С различна лексика, но почти паралелно Тръмп и Радев анансираха затопляне с Русия, бой по олигархията и социалната несправедливост плюс отпор срещу ислямистката агресия. Къде е проблемът след като 80 % от „цивилизацията“ и 90 % от България се подписват под тези приоритети?
Проблемът е, че доктрината на хиларизма и меркелизма се нуждае от конфронтация, имиграция и маргинализация, за да мачка „малките хора“, да ги зомбира чрез корпоративните медии, да им намалява надниците и социалните придобивки в полза на капитала. И най-вече – да помпа военните бюджети в полза на оръжейните акули и комисионерите във властта от Партията на войната. А заявката на новите стопани на Белия дом и Дондуков-2 води в обратна посока, независимо дали ще бъде реализирана…
Причината за истеричната реакция е ясна. На мултимилионерите от Холивуд въобще не им дреме за жените, малцинствата или гетата, уж заплашвани от Тръмп. Метресите на властта от двата пола просто лаят в полза на Системата, като облъчват телевизионното стадо с бирата и чипса пред екраните. Куртизанките от породата на Мерил Стрийп и Мадона са като нашенските нагаждачи от „априлското поколение“, които задъхано славеха Бай Тошо, БКП и Българо-Съветската дружба, а после се изкараха жертви на комунизма. А някои като тройния агент Георги Марков от ловната дружинка на Тато дори бяха митологизирани за светци на „демокрацията“ от ведомостта на МВР и „На всеки километър“.
Но какво чакаме от „цивилизация“, чиято морална икона сега е Мадона?! Впрочем звездите от екрана, шоуто и киното нямат потребност от флирт със Статуквото, тъй като парите им не зависят от Белия дом, НАТО или ЕС. Но в техния случай се проявява примитивният човешки инстинкт за самосъхранение срещу всеки полъх към промяна.
Съвсем различна е ситуацията с евро-атлантическата номенклатура в Европа и България. Вероятно сте забелязали как „демократичните“ болшевики от Естония, Латвия и Литва през Варшава и Букурещ до родните Жълти павета са изтръпнали в напрегнато очакване? Тези алчни службогонци от типа на Плевнелиев, Борисов, Цветанов, Кунева, Ненчев, Митов, Младенов, Москов, Караджов, Лукарски, Зеленогорски, Шаламанов, Василев и т. н. са си препикали цивилизационния избор и човек убиват за бизнеса си!
Поставете се на тяхно място – животът им се подреди като в приказка с назначения по благословия от Вашингтон и Брюксел, с безлимитен бюджетен комунизъм, лимузини и секретарки, посолства, фондации, институти плюс европари като манна небесна. И изведнъж – „клоунът“ и „льотчикът“ тръгват на ревизия, а простосмъртните им ръкопляскат! Какда не полудееш като Мадона и Де Ниро, макар и с по-скромна банкова сметка?!
Десетки творци и интелектуалци оставиха имената си в Историята на 20-то столетие със своята позиция срещу милитаризма и войната – от Чарли Чаплин през Пикасо и Хемингуей, до Кафка, Сартър, Джейн Фонда и Оливър Стоун. Сега обаче на преден план са папагалите на „новия американски век“, раздаващ „демокрация“, „хуманизъм“ и мулти-култи чрез бомби, цветни революции и метежи от типа на „Арабската пролет“ и Майдана в Украйна. Да не говорим за геноцида в Ирак и Сирия със стотици хиляди жертви, предизвикан от ЦРУ, Държавния департамент и Сорос с неговата глобална манипулация в полза на демографската революция на шериата.
Великият режисьор Оливър Стоун, създал гениални филми като „Взвод“ и „Роден на 4 юли“, дава най точното определение за Партията на войната, нейните лице и техните отражения: „Хилари Клинтън и Мадлин Олбрайт са лунатички на Студената война, които виждат мисията на САЩ като световен полицай и същевременно служат на корупцията и хаоса“. Какво повече?
Оценката за двете вещици на инквизицията обаче не трогва българските верноподаници, лягащи и ставащи със заклинания срещу Путин и „хибридната война“ на Кремъл. За тези едноклетъчни организми е съвсем нормално половин век блокада срещу Куба, агресия по целия глобус от Виетнам до Косово, НАТО в Украйна и… Ново село плюс Сорос от всяка чешма, но не може Русия да има свой национален интерес и ответна реакция.
Нали ви казах, че за парите си нашенските хиларисти и меркелисти човек убиват! За тях е добре светът да живее на ръба на атомна война, за да могат те да осребряват гадния си слугинаж. И затова сега са изпаднали в ступор пред опасността Тръмп да дръпне педала от газта на конфронтацията. Ами ако утре „клоунът“ и Путин вземат, че подпишат нова Ялта или нов Хелзингски процес по съвет на стария дипломатически корифей Кисинджър? При това положение „умните и красивите“ стават излишни, както и всевъзможните евро-атлантически хористи. И чакаме ритуални самоубийства в ефир в името на „американската мечта“, осквернена от Тръмп, който вече е припознат от новите болшевики като „обществен враг № 1“ редом до Виденов, Орешарски, Доган и Путин. Очакваме попълнение от Орбан, Льо Пен и новия „ЕС-екзит“.
Пропускате нещо изключително важно във всичките си опити за анализ. И това е Кадилака на Европа, както Мартин Армстронг удачно го е нарекъл :-).
Иде реч за Дойче Банк, както и за бонда зад Еврото ;-).
https://www.youtube.com/watch?v=sQwwgxnmcc8
Цикъла на Кондратиев описва пълната картина, именно това дава на Йосиф Висарионович „ясновидството“ за края на СССР на края на 75 год. цикъл – 1917-1992. Сталин на 22 юни 1941 разбира, че е загубил войната!
Нима мислите, че ЕССР има шансове ;0-)???
Французите само на пръв поглед са по-различни от нас , но всъщност са същите хора … притиснати от ежедневните трудности , бачкане по цял ден , нямат време да висят по медии и интернет… Информацията която получават им е „смляна“ и перфидно филтрирана. Не както в Бг , но достатъчно добре ги „работят“. Та като се е отприщил л@йнометът срещу Фийон , сто опровержения на лъжите да има , нищо да не донесат тези разпити , обиски /най-вероятно/ , петното вече е хвърлено. Вонята е пусната. Обикновените хора нямат време за много анализи , автоматично започват да свързват „Фийон – корупция -жена му“ … Това са такива техники за масов контрол , които работят навсякъде ! Повсеместно ! Американците имаха огромен шанс благодарение на двупартийната си политическа система и избирателната схема в един тур , с ясни алтернативи ! Тука във Франция системата е друга , на два тура. Така може да се създаде една коварна „двуходовка“ , в която да се елиминират всички несъгласни с либерастията… Пояснявам. Ако приемем актуално , че целият десен електорат /не политици , а избирателите/ са против управление „Олан 2 “ , и че това е сериозно мнозинство , и ако приемем че това са поддръжниците основно на ле репюбликен + ФН , то само за първия тур общият и брой като сондаж дава около 50 % от избирателите !!! Ако не и малко повече. Въпреки това , за момента , се очертава президент да бъде Макрон /!!! / с неговите официални 22-23 % подкрепа , защото ще го добутат втори на първия тур , и така отива на балотаж ! А там Льо Пен няма никакви шансове. Въпреки че ще спечели първия тур ! Разбираш ли каква е подла схемата ? С подкрепа от 22-23 % Макрон ще управлява пет години , а десницата с обща подкрепа от 50 % ще остане с пръст в уста. /Тука задължително пояснявам че между Ле репюбликен и ФН не е възможна никаква „коалиция“ , и че Фийон е отявлен противник на Льо пен / . Така с тази „двуходовка“ нещата са предрешени в полза на Макрон , само някакъв огромен скандал , вадене на „скелети от гардероба“ могат да ударят по рейтинга на Макрон и да го върнат на третата позиция. Това може да дойде отвън /Асандж ?/ , едва ли тук на място. Ако враговете на Макрон не извадят нещо до 2-3 седмици като компромат , просто после няма да има време…
Иначе, ако няма проблеми със серотонина в мозъка и може да потисне престъпния си нагон е обикновен крадец, нали така?
По тези въпроси седяхме на чай с една стара приятелка, журналист от онези старите с позиция, препатили глави и лично мнение и обсъждайки актуалния политически живот и одиозното разграбване на държавата тя така приблизително каза: Тези са клептомани. Визираше политиците, кандидати за парламента. Хем ги е страх, че ще им дръпнат паравана, хем им е ясно, че ги държат на мушка и за едни деликатни места, щот на началниците им всичките им срамотии са им известни, хем не могат да спрат.
И на Бойко шайката, и децата на модерните десни, които ни отмъкнаха най-свидното, надеждата за оправия и някакво възмездие, и после се нарекоха освободители, а днеска децата им „филантропи“. Не могат да спрат. Това им е адреналинът и смисълът.
Увесила нос, че с болни хора е най-сложно да се оправяш още повече при пълно отсъствие на здравеопазване и хигиена, в която и да било сфера, по силата на някакъв зловещ синхронизъм, чух в колата новината за скъпата козметика, озовала се в чантата на висш български дипломат.
Да си призная, чувала бях, че има подобни девиации, въпросната дама със снежно бели, холивудски фасети и безотказен арсенал от клишета за жизненоважния евроатлантизъм във всеки момент от денонощието, и по всеки повод, изискващ компетентен коментар, но не ми се вярваше, че до помада ще се докара.
Лошо, рекох си. Това да пази Бог си е по-силно от всяко възпитание на воля и чувства, от самоконтрол, произход и мотивация. Дано се забрави случая, рекох си, но в ума ми нахлуха спомени с епизоди от срещи с висши дипломати от скромната ми кариера на държавен чиновник.
Спомних си за безотчетни присвоявания на представителни /разходи за публични събития/, моменти в стил „мисия Лондон“, битови чутовни саги между обитатели на амбасади, консулства, постоянни представителства…
Спомних си за наши посланици с меко казано странни вкусове, сексуални ориентации, колекционерски страсти.
Пак се замислих.
Когато един човек е зависим и със странни поведенчески склонности не става ли бързо и дълбоко зависим и от други хора, интереси и схеми, които не са в интерес на родината, на която е призван да служи?
Не следва ли точно тези лица, уши и очи на България да бъдат безупречни във всяко отношение, така щото да олицетворяват желаната репутация на страната ни?
Що ще тази дама ( бивша преводачка на Т.Живков ) припознала скъпата козметика, като своя и улисана в телефонен разговор забравила да мине през касата на магазина в лобистка организация като Американски Еврейски комитет, чийто директор е от септември 2016 година?
Мога да продължа с въпросите за отделни личности, които ни представляват в ЕК и имената им бяха намерени на ведомост при филантропа Сорос, с реминисценции от храбри, категорично нездрави изцепки на редица други кариерни и спонтанно практикуващи професията дипломати по стечение на обстоятелствата.
Но се чуха гласове да не хвърляме камъни.
Може би, защото сме в християнски пост, а може би защото веригите на зависимостите често са сложни, дълги и уплетени и ако започне разплитане не се знае кой с какъв крем, вазелин, козметика, степен на гримираност и в каква поза може да изгрее само по подсъзнание.
Но да си задържим паветата в купчината от смирено озаптени пориви да счупим нечия болна, но подобаващо оценена от „началниците“ глава.
И да ги оставим по живо по здраво да си ползват бялата козметика против бръчки.
Заветът на либералния политически модел е да си хладнокръвен, лоялен към ръката, която те храни, да не ти личат годините, на кой Бог се молиш и откъде са ти корените. В този смисъл професионализмът на въпросните дипломати не подлежи на съмнение.
И след толкоз фейслифтинги и пренапудряния през всичките години на промени, то пари и сили не остават за дегизировка, само едната поддръжка и последната илюзия за безсмъртие на вечните фактори им остава.
За това не се бъркат да плащат. Полага им се.