Популизъм ли?

autor-andrei-pantev1

от Андрей Пантев

В последно време думата „популизъм“ стана алиби за социално-политическа безпомощност. В същото време популизмът е и носител на социално-политическа демагогия. Популизъм се нарича всичко, което се свързва с грижата за бедността. Но и когато говорим за справедливост, често пъти също се лепва дамгосващият етикет на преднамерена демагогия. Естествено, че е популизъм да кажеш, че средната заплата трябва да бъде 3000 лв., или че София трябва да бъде постлана с килими, но не е популизъм тогава, когато изразяваш загриженост за ширещата се бедност, потвърдена с конкретни действия. Но да се говори за бедност не е много удобно в нашите времена.

Тук трябва да споменем, че евангелските сказания са пълни с това, което днес би се окачествило като популизъм. Популизъм е фразата „блажени са бедните“, популизъм е „дай една риза, ако имаш две“, популизъм е и фразата за камилата и иглените уши, за изгонването на търговците от храма, за нахранването на всички с две риби и пет хляба. Ние забравяме, че идеята за социално равенство е безсмъртен инстинкт, благороден инстинкт, заложен в самата човешка природа.

От друга страна, да изразиш дискретна загриженост към ближния си, който не е така напорист и предприемчив като тебе, още не е популизъм. Преди време имаше една парвенюшка мода богати семейства да вземат дечица за Коледа или Нова година. Така ти създаваш трайна травма у едно дете, защото то след това си отива в бедния дом и цяла година въздиша по онова, което е видяло за ден-два. Но не е популизъм да се откажеш от част от заплатата си в полза на старчески или детски дом, не е популизъм да покажеш, че може да си на висока позиция и да си забогатял, но не си се променил манталитетно.

В последно време с думата „популизъм“ някои започнаха да определят всичко, което не им харесва. Популист е Тръмп, защото каза, че ще подобри състоянието на средната класа в Америка. Доналд Тръмп не е обичан засега не само защото се изказа за нормализация на американо-руските отношения, но и защото той, милионерът, защитил ако не бедните, то средните слоеве в американското общество. Нашата представа, че Америка е съставена от милионери, свидетелства колко наивно и колко захласнато гледаме към една страна, която има не по-малко социални проблеми, отколкото всички останали държави в света. Но е популизъм едни милиардери да воюват срещу други милиардери, което само по себе си свидетелства, че силните в света имат все още тактически, а не идейно-стратегически намерения за преодоляване на несправедливостта, която цари по света и която е по-страшна от всякакви други напрежения.

Дори президента Радев го обвиниха, че бил популист, казвал това, което хората искат да чуят. Има един много точен израз на един френски политик: „Аз съм техен лидер, аз трябва да ги следвам“. Водачът трябва да се съобразява със състоянието на една страна и с това, което искат хората й. Радев каза: „Аз съм шпионин на българския народ“. Може би думата „шпионин“ не беше най-подходяща, по-скоро застъпник, изразител, реализатор на идеите на българския народ. Разбира се, да кажеш, че ще има „вечна обич, вечна правда на света“, както завършва прекрасното стихотворение на Смирненски „Червените ескадрони“, също е нереално. Но става дума за стесняването на тези пропасти, които днес причиниха дълбоко разделение. Ние виждаме, че има доволно влиятелни сили по света и у нас, които имат интереси и се стремят светът да изглежда точно по този начин – с локални конфликти, с потребности от въоръжения, от заграбване на локални природни ресурси. А идеята е неравенството да стане по-малко, за да са по-малки поляризацията и противоречията.

Не бях чувал скоро човек от властта да каже, че да, ние сме член на НАТО, на ЕС, че и с Русия трябва да имаме добри отношения, но основното са националните ни интереси и това да имаме своя позиция в тези отношения. Нека да приемем, че влизането в такива съюзи като НАТО и ЕС неизбежно делегира тези интереси на една по-висока инстанция. Когато се каже, че нещо не е добро, но така иска ЕС, това свидетелства, че този ЕС не е еднакъв за всички. Едно е Малта да е член на ЕС, друго е Германия да е член. Тук също е заложеното неравенството, което не се изразява само с това, че Германия има повече жители отколкото Малта. Самият факт, че се отбягва този въпрос, свидетелства, че той съществува в такива остри форми, които често пъти като потенциал и перспектива са дори по-опасни от тероризма и бежанските вълни.

Не е популизъм да кажеш, че България може да следва свой интерес, макар това да е трудно постижимо при положение, че първата работа на всеки властник бе да засвидетелства своите преданости към неясния израз „евроатлантически ценности“. Култът към богатството, към комерсиалния успех също евроатлантическа стойност ли е? Автоматичното приемане на всичко носи и негативи покрай идеята за общност.

Източник: Дума





  1. Tsenko казва:

    Spodeliam napisanoto ot Andrei Pantev na 100%.Mnogo sa umnite hora ot niakoi forumi,kato Memoria,Novoto Poznanie,Afera.bg,Zashto tezi hora ne sa v upravlenieto na BG,a upravliavat ili izvestni s uchastieto si v kriminalnoto upravlenie na BG do sega, ili nepoznati s nishto dobro,napravili za BG do sega.Ne znaem tehnite idei,sposobnosti,vuzmojnosti,jelania ,planove,tseli.Kakvo da ochakva Bg narod ot tiah ? Porednata nadejda veche ne e nadejda.Da se uchim ot USA.Na pensionerite poluchavashti po-malko ot $735,im se dobavia tolkova,che da jiveiat s $735,poluchavat pari v debitna karta samo za hrana,ima I Food bank mesta ,za poluchavane na bezplatna hrana dva puti mesechno.Plashtat 30% za naem v apartamentite v kompleksi za vuzrastni hora ,ne plashtat tok,gaz,voda.Imat bezplatno zdravno osiguriavane I shnur v spalnite,koito ako drupnat pri neobhodimost,idva vednaga Burza Pomosht s mnogo znaeshti I otgovorni parameditsi,koito I’m davat burza pomosht I gi transportirat v bolnichnata Burza pomosht.Plashta se na raboteshtite pochasovo po $7.25 na chas,za sega,no se vdiga periodichno.Do 40 chasa/sedmichno, se schita za pulno rabotno vreme-FT/full time,do 30 chasa/sedmichno, se schita za nepulno rabotno vreme-PT/part time.Za da stanesh pensioner,triabva da si zarabotil pone 10 godini,s dohod minimum $4,500 /godishno I vuzrast 66 godini.Ako si bez trudov staj,ili sus zaboliavane,ne pozvoliavashto rabota,poluchavash $735 I napisanoto po-gore.Kakvo izliza,che USA e po-sotsialna ot demonstrirashtite,che sa sotsialni durjavi.Koga BG shte napravi tova za vuzrastnite si hora,koito sa rabotili tsial jivot,ne 10 godini,za da izgradiat edno svetlo budeshte za detsata si I svoite starini,a tova budeshte be naglo okradeno ot bezotgovorni I nenakazuemi dosegashni upravliavashti.Te napraviha genotsit spriamo Bg narod ,a pravosudnata Sistema gi podkrepiashe,ta do sega, i vzorut na Bg narod veche nadejda ne vidi .Edin Trump triabva da Bulgaria,no go niama.Niama bezgreshni hora,no umishleno ograbvashti svoia narod I Rodina, nenakazuemo e neprostimo.

  2. аз казва:

    Съвременният популизъм от Александър Дугин

    В последно време европейските интелектуалци обсъждат нова политологическа концепция, ставаща все повече и повече актуална: популисткият момент.
    От една страна за това са загрижени левите шмиттианци, такива като Шантал Муф. От друга страна е блестящият идеолог на европейските консерватори, на „новите десни”, на най- сериозната и влиятелна фигура на интелектуалеца в Европа- философът Ален Де Бенуа. И десните и левите публикуват текствове, посветени на популисткия момент, давайки различни интерпретации, спорейки и правейки прогнози за бъдещето.
    Какво е това популистки момент?
    На първо място – това е появяването в политиката на такива лидери, които стават извънредно популярни, обръщайки се към широките маси без да се грижат за идеологическата последователност на своите платформи и позиции. Преди всичко това са Путин и Тръмп, чиито възгледи трудно се квалифицират в общоприетите категории- десни, леви и.т.н. Такива лидери разбират и чувстват обществото, какво иска в действителност, към какво се стреми, какво мисли, от какво се бои и отговаря на тези очаквания направо, без да се опитва да облече това в някаква система. И това работи, при това все по-добре и по- добре. От случайност или „сбой” в системата- това постепенно става тенденция. След Тръмп- това вече е глобална реалност, с която трябва да се съобразяваме.
    На второ място- на лице е пълна криза на либералната демокрация. Там, където тя се опитва да излезе открито, настоявайки директно на своите идеологически ценности – човешки права, гендерна политика, космополитизъм, отворено общество, глобализация и.т.н. нейните представители търпят неизменно крах. Либерализмът още контролира много сфери- световните финансии, глобалните корпоративни СМИ, културата, образованието, технологиите, но в действителност по същество те се отхвърлят от обществото. Краят на историята не се състоя и самият Фукояма , като пълен лузер, вече мърмори, че сега САЩ са провалена държава /fail state/. Либерализмът е мъртъв. Но него не го унищожават старите противници, не комунизма и не фашизма, а нещо ново – популизма. Всеки популист и десният и левият печели срещу всеки либерал.
    На трето място- и това е по- сериозното, на първи план в политиката излиза новият субект, новото явление – народа, populus, оттук и популизъм. Народът отсъства в идеологиите на Новото време. Него го няма в либерализма, там главният субект е индивидът. Няма го в комунизма- там главното е класата. Няма го и във фашизма- там главното е държавата. Всичко това остана в 20-ти век. Сега изпод развалините им се изравя нещо забравено или нещо въобще не съществувало- Народ. Той не е просто сбор от индивиди и не е класа, и не е гражданинът с паспорт и регистрация. Това е нещо живо, органично, цялостно, постоянно изменящо се, избягващо строги определения. Народът живее повече, отколкото хората. В него има дълги цикли, други мащаби. Той се доверява на мита и е скептичен към науката. Даже ако народът е страхлив се възхищава от безстрашието на героите. Даже ако е грозноват- искрено обича красотата. И ето този Народ сега встъпва в активно противоречие с наложената политическа система.
    Народът не е нито ляв , нито десен. Той едновременно е и за порядъка, и за свободата, и за държавата, и за социалната справедливост, и за могъществото и за непрекъснатия празник. Народът лесно съединява противоположностите, даже без да ги забелязва. Народът живее по особена логика, която няма нищо общо с нормативите на съвременната политология и социология. Народът винаги не е такъв, за какъвто го мислят. Той не позволява да бъде изчислен, преброен. Той изхожда от друга логика, не от логиката на Просвещението и Модерна. В някакъв смисъл е много древен този Народ. Той пие от соковете на вечността.
    Народът като политическа концепция се появява днес като опозиция на либерализма. Либералите крещят за фашистка или комунофашистка заплаха. Те не са в сила да разберат същността на популисткия момент и го интерпретирт през призмата на старите клишета. За това и губят. За това са и обречени. И все пак и левите и десните са единодушни и се надяват в това, че това е само момент, един миг. Това е ограничен отрязък от времето, някакъв квант от историческото движение. Ще стане ли Народа и съответно популизма накрая система, програма, стратегия или ще се окаже само временна корекция на пътя на либералната глобализация, никой навярно не може да каже. При глобалистите в началото на 90-те имаше свой момент- еднополюсния. За почти 30 години се провалиха всички, които можаха да превърнат глобализацията и еднополярния свят в отвратителна карикатура. Същото направиха с демокрацията реформаторите от 90-те в Русия. Сега настъпва друг момент- Народът се явява на сцената на световната история. Това е шанс, това е риск, това е отговорност, това е предизвикателство. Но това е нашия момент. Ако не се използва ще бъде истинско престъпление.

    Всичко добро., вие гледахте програмата „Директива Дугина” за популисткия момент.
    Да, всичко е вярно, но да не се възползваме от такъв популистки момент би било глупаво и даже престъпно. Но нима няма такова престъпление, което ние още да не сме извършили? Уви не всичко е по силите ни. Въпреки това е отворена прекрасна възможност за истинска алтернатива- руската алтернатива.
    Консервативен революционер и евразиец.
    Превода е мой- който се интересува от преводача ще му дам телефон .

  3. аз казва:

    Да живее народа – елита ни с малки изключения е антибългарски. Защото няма аристокрация и православното духовенство е далеч от държавата- секуларизъм идемокрация – имаме не българска политическа система – парламентарна демокрация. Търсиэ се православен монарх и популист- не ментето Симеончо разбира се , а българин-герой и патриот да измъкне България и от Европа и ини извади от поредната национална катастрофа.. Време е за нова конституция – на този етап -президентска република , а след време православна монархия с катехон и симфония на църква с държава- Българса Евразийска империя.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни