Турнирът на сенките. Новата велика игра: Евразия

Както си седях запленен след дълбок разговор с един дукун – духовен учител – в самото сърце на Бали, изведнъж осъзнах, че това място трябва да бъде новата Ялта; идеалната обстановка за една среща между Тръмп, Си и Путин, която да постави параметрите на непрестанно разгръщащата се Нова голяма игра в Евразия.

Балийската култура не разграничава светското от свръхестественото – Секала и Нискала. Секала е това, което може да бъде уловено от сетивата ни. Нискала е това, което не можем да усетим директно, а само можем да предположим. Големите геополитически размествания, които предстоят, не биха могли да бъдат по-забулени с Нискала.

Пленен от шеметната скорост на тук и сега, Западът все още може да научи много от една високо развита култура, която просперира преди 5000 години по бреговете на река Синдху – днес известна като Инд – в земите на днешен Пакистан, а през 14-ти век се преселва от остров Ява на Маджапахитската империя в остров Бали под натиска на настъпващия ислям.

В индуистко-балийската космологична концепция Човекът е нещо като умален модел на Вселената. Редът е персонифициран от боговете, а хаосът – от земните демони. Всичко се отнася до дхарма и адхарма (неща в съответствие и противовес на вселенския ред, бел. ред.) В Запада господства необуздана адхарма.

В индуистко-балийската религиозна философия на всяка позитивна и съграждаща сила съответства нейният противовес, разрушителната сила. Двете са неразривно свързани и съществуват съвместно в динамично равновесие. В сравнение с това западният дуализъм може да изглежда толкова наивен.

В Сутхасома – махаянска будистка епична поема, сътворена в централната част на остров Ява във времената, когато будизмът безпроблемно се смесва с шиваисткия индуизъм – можем да открием един изключителен стих: Bhineka tunggal ika – Различно е, но е едно.

Тази фраза е също така и националният девиз на Индонезия (бел. ред. – официално преведено като „Единство в многообразието“), изобразен върху държавния герб под митичната златна птица Гаруда. Посланието ѝ е единство, подобно на американското Е pluribus unum ( „От многото – единствен“ – девизът, заимстван от Цицерон, е изписан върху държавния печат на САЩ, бел. ред.) Днес прилича повече на послание, предвещаващо евразийската интеграция чрез Новия път на коприната; не е случайност, че през 2013 г. Си Дзинпин официално стартира Морския път на коприната именно в Индонезия.

Минувач хвърля сянка върху карта, изобразяваща китайския мегапроект „Един колан, един път“ на Азиатския финансов форум в Хонг Конг, Китай – 18 януари 2016 г. Снимка: Reuters/Bobby Yip.

На прага на ерата Тръмп, нашите текущи геополитически обстоятелства приличат на мащабна Wayang kulit – балийската игра на сенки.

Историческият произход на тази игра се крие най-вероятно в Индия – макар че тя се практикува в цяла Азия. Доброто и злото съществуват съвместно в играта на сенки – но индуизмът се стреми да изобрази сблъсъка като някакъв вид сложно взаимодействие.

Kulit означава кожа, обвивка. Wayang е куклата, направена от телешка кожа, боядисана и стегната с пръчки, която далангът – кукловодът – манипулира по свое желание. Всяко Wayang kulit представление е история, пресъздадена от кукловода чрез гласове, сенки и музика, създаваща определена атмосфера. Далангът – нещо като жрец – въплъщава всички персонажи и трябва да знае историите си наизуст.

Едва малцина, избрани в Запада, могат да бъдат определени като даланг – особено в сферата на геополитиката. Истинските даланги в действителност са напълно невидими – нискала в същината си. От друга страна, разполагаме и с техните пратеници – видимите, разбиращи и възхвалявани от медиите даланги. Ще се върнем към тях след една нюйоркска минута.

Wayang kulit кукли в Ява, Индонезия. Снимка: Колекция на Jean François Hubert

Белият бик и азиатското момиче

Нека сравним балийската игра на сенки – изиграване на секала и най-вече нискала – със създаденият на Запад подход: нишката на Ариадна, която може и да ни измъкне от настоящия геополитически лабиринт чрез прилагането на една прекомерно рекламирана стока: логиката.

Да започнем с една ретроспекция; нека се върнем към раждането на Запада, или поне на Европа. Според легендата в един прекрасен ден Зевс спрял шавливия си поглед на едно момиче с големи, светли очи: Европа. Малко по-късно, на един плаж по финикийските брегове, се появил необикновено бял бик. Заинтригувана, Европа се приближила до бика и започнала да го гали: разбира се, това бил маскираният Зевс. Тогава бикът грабнал Европа и се втурнал към морето.

Европа родила три сина на Зевс – от когото получила копие, което никога не пропуска целта си. Един от тези синове, както всички знаем, е Минос, който построил лабиринт. Преди всичко, обаче, легендата ни учи, че Западът е роден от момиче – Европа – което идва от Изток.

Жан Франсоа де Трой – Похищението на Европа

Въпросът сега е кой ще намери нишката на Ариадна, за да ни избави от лабиринта, който пет века след предвожданите от Запада Велики географски открития ни е довел до Залеза на Запада, със своя лидер САЩ на преден план.

Целият проект ЕС е изправен пред абсолютен крах.

Що се отнася до „всички азиатски смътни безмерности“, както Уилям Бътлър Йейтс пише в „Статуите“, митът за европейското/западното културно и политическо превъзходство – култивиран през последните пет века – лежи в прах. Това определено се очертава да бъде Евразийският век.

Това, което Путин предложи още през 2007 г. – единен континентален търговски център от Лисабон до Владивосток – щеше да бъде солиден и разумен път напред. В последствие идеята беше подхваната и разширена от Китай чрез концепцията за Един колан, един път, или Новият път на коприната. Администрацията на Обама обаче, водеща Запада „отзад“, контраатакува с фокусиране върху Азия (четете удържане на Азия) и Студена война 2.0 (демонизиране на Русия).

Заповядайте при западните даланги

В навечерието на една възможна нова геополитическа ера, всичко това ни отвежда до варинта, който най-видните, видими западни даланги, могат да съчиняват из нискала.

Секала излъчва безконтролна и денонощна истерия в секторите на американското невидимо правителство за „злите“ дела на Русия, докато останките от неоконовата администрация на Обама избутват Студената война 2.0 до краен предел. И все пак истинското (концептуално) действие е в нискала, където функционират Хенри Кисинджър и д-р Збигнев „Голямата шахматна дъска“ Бжежински.

Не е тайна, че „изисканият“, „интелектуален“, „легендарен“ Кисинджър сега съветва Тръмп. Дългосрочната стратегия може да се характеризира като класическо „разделяй и владей“, но една идея прекроено: в този случай, опит да бъде разрушено стратегическото партньорство на Русия и Китай чрез съюзяване – на теория – с по-слабата Русия, за да бъде обуздан по-лесно силният Китай.

Бившият съветник по национална сигурност на САЩ Збигнев Бжежински (ляво) и бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър по време на форума за Нобелова награда за мир в Осло – 11 декември 2016 г. Снимка: Terje Bendiksby/NTB scanpix.

От „Никсън в Китай“ до „Тръмп в Москва“. Очевидно е, че надменните подмазвачи от типа Нийл Фъргюсън ще къпят хитростта на Кисинджър в реки от агиографии – без да обръщат внимание на факта, че Кисинджър може да обмисля и нещо много по-доходоносно, под формата на процъфтяващ бизнес за обсипаната му със звезди консултантска фирма Kissinger Associates Inc., която освен това е член на Бизнес съвета САЩ-Русия (US-Russia Business Council е търговска асоциация със седалище във Вашингтон, представляваща интересите на 300 компании с дейност в руската икономика, бел.ред.) рамо до рамо с ExxonMobil, JPMorgan Chase и Pfizer.

Та, накратко: отказване от смяна на режима, започване на любезно обуздаване. Това е Кисинджър по време на неговата лекция в Москва преди почти година, вече чертаещ как Вашингтон трябва да подходи с Русия: „Дългосрочните интереси и на двете държави изискват един свят, който превръща съвременните размирици и постоянни промени в едно ново, все по-многополюсно и глобализирано равновесие… Русия трябва да бъде възприемана като съществен елемент от всяко световно равновесие, а не преди всичко като заплаха за САЩ.“

Многополюсен Кисинджър, възхваляващ „незастрашаващата“ Русия – човек би се зачудил защо машината на Клинтън още тогава не заклейми стареца като поредния заложник в броманс с Путин.

Също месеци преди победата на Тръмп, но в ярък контраст с Кисинджър, Бжежински бе в дълбоко състояние на тревога, обезпокоен от „рухването на американските военно-технически предимства“. Той мрачно заяви очевидното – че по-слаби във военно отношение САЩ „ще означава край на глобалната роля на Америка“, а резултатът „най-вероятно“ би бил „световен хаос“.

Неговото решение тогава бе САЩ „да изработят политика, в която поне една от двете потенциално застрашаващи страни да стане партньор в търсенето на регионална, а в последствие и по-широка глобална сигурност и по този начин – в удържането на по-малко предсказуемия, но потенциално по-вероятен съперник. В момента по-вероятният съперник е Русия, но в дългосрочен план може да се окаже Китай.“

Ето ви отново и отново: разделяй и владей, за да неутрализираш непокорните „заплахи“.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

След разгрома на машината Клинтън/Обама, Бжежински не е нищо повече от един огорчен загубил. Затова той бе принуден леко да пренареди картите. Противно на Кисинджър и в съответствие с крайната му русофобия, неговото „разделяй и владей“ е фокусирано върху отклоняването на Китай от Русия, чрез което „американското влияние е максимизирано“.

По един предсказуем, западно-егоцентричен начин, Бжежински допуска, че Китай може да не избере да застане срещу САЩ, тъй като е „в негов интерес да е част от доминиращата глутница“. „Доминиращата глутница“ обаче, вече не са САЩ; това е евразийското обединение.

Новият път на коприната е единственият широк геоикономически / геополитически интеграционен проект на пазара. Докато Кисинджър има шанса да остане може би най-добрият реалист-политик-даланг, менторът на Обама Бжежински все още е пленник на Халфорд Макиндер (Макиндер е британски географ и историк, чиито геополитически и геостратегически теории – като тази за Хартланда – се превръщат във важна част от политиката на САЩ по време на Студената война, бел. ред.) Китайското ръководство, от своя страна, вече е много по-напред както от Макиндер, така и от Алфред Махеан; Новият път на коприната цели да обедини – чрез търговия и комуникации – не само Хартланда („Един колан“), но и Римланда („Морският път на коприната“).

Халфорд Макиндер публикува през 1904 своя основен труд „Географска ос на историята“ (Geographical pivot of history), в който извежда и същевременно въвежда в науката понятието и концепцията за Хартланда, която е контрапункт на морската геостратигечска концепция на Алфред Махеан от 1890. Според геополитическата карта на Макиндер, земята е разделена на три области – централна, вътрешен (маргинален) полукръг и външен (островен, изолиран) полукръг. Централната част дава и наименованието на тази теория, това е Хартландът (heartland – важна област, област от съществено значение), който за Макиндер е Северна Азия и Близкият изток, около който са разположени вътре в дъгата Европа – Арабия – Индокитай, а в периферната дъга – Северна Америка – Южна Америка – части от Африка – Австралия. Макиндер, за разлика от повечето си сънародници, дава повече тежест на геополитическото положение на държавата като стойност на земната й повърхност, отколкото на морската ѝ мощ, с което преформулира фундаменталния постулат на английската външна политика от 16 до 19 век. През 1919 г., непосредствено след Първата световна война, излиза неговият втори труд – „Демократичните идеали и реалността“, в който той формулира и извежда тази максимата: „Който управлява Източна Европа, управлява Хартланда, който владее Хартланда, владее Евразия или сърцевината на т.нар. световен остров, а който владее Световния остров (29% от площта на Земята е суша), управлява света“.

Партньорството с Евразийския икономически съюз (ЕИС) ще бъде съществено за бъдещето на целия проект. Малцина ще си спомнят, че докато Студената война 2.0 вилнееше през септември, Източният икономически форум правеше бизнес във Владивосток; Путин предложи „дигитално икономическо пространство“ над целия Азиатско-тихоокеански регион, а Китай обеща по-нататъшно участие в развитието на Далечния изток на Русия.

В крайна сметка наблюдаваме как може би двамата най-добри западни даланги усилено опитват да се адаптират към новото нормално – евразийската интеграция чрез Новия път на коприната и ЕИС – като предлагат противоречащи си, любезни версии на „разделяй и владей“; докато американското разузнаване продължава да се придържа в едно никак не тихо отчаяние към старата парадигма, търсеща конфронтации.

В качеството си на трите основни точки – Тройната Антанта? – на евразийската интеграция, Москва, Пекин и Техеран имат ясна представа за непознатия, носещ подаръци, забулени в нискала. Непознат, целящ по разнообразни начини Москва да продаде Техеран в Сирия, както и с ядрената сделка; Москва да поеме по различен път от Пекин; Пекин да продаде Техеран; и всякакви видове обуздаващи или ограбващи варианти между тях.

Това ще бъде ключовият сюжет за следене в близкото бъдеще.

Йейтс запомнящо се пише, че „огледалото, отразено в огледало, е цялото шоу“. Въпреки това, шоуто винаги трябва да продължава – даланги от Изток и Запад, пуснати в дълбоката дискала. Добре дошли в Турнира на сенките на 21-ви век.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Asia Times