Помогни ми да те возвися!

2016-09-07_031446

Кадър от първия тийзър на филма по романа „Възвишение“ на Милен Русков, режисьор – Виктор Божинов

 

Скъпи приятели и читатели на Мемория,

hr-hristovaЗа известно време екипът ни се оттегля за размисъл и преосмисляне. Казвам ви го с усмивка, не с тъга ;) Най-вече ни е нужно е да „презаредим батериите“ и да си осигурим финансов ресурс за продължаването на нашата дейност във вида и на нивото, които поддържахме дотук. Тъй като не разполагаме със средства, вече ни е трудно да отделяме цялото си време за Мемория – а тя искаше наистина много време, за да бъде това, което е.

Не ни харесва вариантът да се превръщаме в блог със спорадични материали, които просто да публикуваме в свободното си време. Харесва ни да бъдем именно списание, свикнахме да реагираме и да се гмуркаме в дълбините на всички важни неща, случващи се около нас и по света, да търсим скритите причини и възможните изходи, да подбираме от ТОНОВЕ информация това, което да ви предложим като гледна точка. Не бихме искали Мемория да е по-малко от това. Но такива са реалностите – когато целта е да се поддържа НАИСТИНА независима медия, трудно се намират средства, даренията са оскъдни, а само с желание и самоотверженост не става – все пак е нужен здравословен баланс между личния живот и обществената кауза. Едното не бива да бъде за сметка на другото. Тъй че сега ще се потрудим повече на другите си фронтове, за да можем да си позволим отново списването на Мемория ;)

Пък ако ви дойде муза и имате желание и възможност да ни подпомогнете – бутонът за дарения е горе вдясно – вижда се добре; или линкът ТУК :)

Искам да ви благодаря от името на нашия малък и всеотдаен екип за помощта дотук, за това, че ви има – вие сте нашите безценни читатели и събеседници, а делото е общо! Благодаря ви за моралната подкрепа, за стотиците писма и отзиви, за даренията, макар и скромни – всичко това е безценно за нас! И след като се намислим хубаво как да продължим нататък, пак ще влезем в Играта! Ние сме оптимисти. Вярваме, че заедно можем. И заедно ще стигнем дотам, докъдето можем.

Ще ви призная, че днес за първи път не следихме световния информационен поток и сме малко в безтегловност, странно ни е. Сега си говоря с Милен Русков, чрез книгата му „Възвишение“ – една от безценните български книги на истински български класик – при това жив! Искам да споделя с вас и да завърша с неговите размисли – те са пронизващо истинни, бъркащи в най-дълбоките архетипове на нашата национална душа. Прочетете ги!

Вярваме, че скоро пак ще подновим дейността си – в името на нашата обща родина – България. В името на това да ни има!

Но както казва героят на Милен, в чиято комапния ви оставям сега – „И сичко е както ся случи.“

Христина Христова

 

milen-ruskov

Из романа „Възвишение“ на Милен Русков, издателство „Жанет 45“

„Господи – рекох, – освободи ма от тука!
Помогни ми да ся возвися! Помогни ми да ся возвися!“

— Да, тъй е тя, дръж народа в простотия и ще правиш с него каквото желайш! А как им е радостна на тях таз простотия, как добре са ся в нея поместили, уют домашний в нея чувствуват, облъхва ги благо като печено, кога им не върви, оплакват ся непрестанно, псуват, зверуват там вътре един срещу друг, и тъй могат още пет века изкара! Превърнали ги в рая. Таз дума от арабски идва, от дивая египетская пустош, и ще рече стадо. Турци го доят, стрижат и от време на време колят. В тях е силата. (…)

Но на, аз ся излъгах и тръгнах да ги освобождавам. Проста глава! Обаче като съм ся зафанал вече, ще карам нататък. Щом си ся зафанал, ти не можеш ся отказва. Туй в мое родно място ся не прави никога. Зафанеш ли ся веднаж, после ако тряба и света ще обърнеш! Той светът и без това е толкоз пропаднал, че ся нуждай от грамадное едно объртане!

Викам му на Асенча:

— Българинът ми е на мене много съмнителен. Турчинът е в някои си отношения цвете в сравнение с него. Българинът е слаба душа, слуга и завистник, и чуждопоклонник.

— Като е тъй, защо го освобождаваме? — попита Асенчо.

— Тоз въпрос дяволът ти го прошепна — рекох аз. — Ей тъй насила! Насила го освобождаваме, против привичката му. Ще бъде свободен насила! Той като е свободен пак по старому ще си живей, но вече наши хора ще са господарите, българи, не турчуля. Хора като Димитра Общий, ей таквиз хора, достойни, возвисени. Тогаз те ще го фанат тоз народ и ще му помогнат да ся возвиси. Отпървом с добро. А който не иска с добро, с бой ще ся возвиси.

— Да ся возвисяват! Ний как сме ся возвисили! — рече Асенчо.

— Да! — казах аз. — Бача ти Берона дума: со знанието ще ся возвисят! Со знанието друг път! Туй е по начало тъй, но как по-точно да стане? Само с принуда ще ся возвисят те! (…) Само тъй ще стане. Неразумни юроди, дето викаше Паисия! Ти тая робска тълпа я махни! Нам държава ни тряба. Държавата му е майката!

И наистина мисля тъй. Кой има държава, той има и страна, и родина, и мощен другар, кой може му помогна при нужда, ако така реши. А кой няма държава, има само себе си и другаря си Колта. Но наште хора го това не знаят, не разбират държавата. Те затова са такива слуги и ратаи, рая покорна и кърско трудово население, нравствени гюбрета и груба необразована тълпа, защо 500 години не са имали държава. Туй какво е не разбират и не го ценят. Мислят си, че можеш ей тъй сам за себе си да живееш в света, в своя си малка къщица, с жена си и децата в спарения въздух. Ний на тях държавата ще им я отгоре наложим. Но първо ще тряба някак да я откопчим от турчина, кое, виж, няма да е лесно. Турчина ги тия работи разбира, колкото и да е инак прост. Защо е видял голямата им сила и ся е облагодетелствувал от техните блага. Лесно не ще нищо отстъпи. Но това е целта: Държава е нам нужна!

***

А дето вика Общий – най-голямата тайна е, че народ не съществува; няма такова нещо; туй са го измислили. Народа го измисли мой велик съгражданин Раковски, мене ако питаш, или поне българский народ го той измисли. И бача ти Паисия преди това. Десетина души да са тез, кои измислиха българский народ. Хайде двайсет. Сто да са. Но туй си е измислица, мечтайност, или пък е грешка.

Голяма лъжа е май свободата, брате! Детска работа не е ли тя, и каприз разглезеннаго человека, робът на думите? А животът е истина. От дълбокото.

Но без свобода животът не е тъй сладък. А все ся ти към сладкото накланяш, като муха на мед. Суета е и туй. На нежна младост мечтата. И туй е суета сует. От славолюбие в това опасно дело влизаш, а също от лекомислие и самонадеяност. (…) Защото тъй ся таз игра играй. Като пясъчен часовник – обръща ся от едното в другото. И ти си ся хем излъгал, хем далече надхитрил. Защо неусетно суетата е в смелост преминала, а лекомислието в саможертва. И тъй между едното и другото преминава, трепти и ся колебай, като махало на часовник. Като увиснеш тъй под гредата, някъдето духне вятърът на случая, натам заминаваш и ти. Ако духне в едната посока, ти си един хаирсъз и обесник забравен. Ако духне в другата, ще та славят народите. Как ся случи. Ей туй на е най-мъчителното, че сичко е както ся случи. Няма справедливост, няма правда, дори на тая цена. И сичко е както ся случи.

*Помогни ми да тя возвися! надпис над входа на възрожденското Галатанско училище в гр. Котел, основано през 1869 г.

С този надпис Националнага гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ посреща своите питомци от своето основаване на 10 октомври 1977 г.

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Приятел каза:

    Чакаме ви!

  2. Ваня каза:

    Чакам Ви и аз !
    Спешно е !

  3. Милена Кирилова каза:

    Ще ми липсвате. Много…

  4. Магдалена Димитрова каза:

    Ще ми липсвате! С нетърпение ще очаквам завръщането Ви! Вие сте най – стойностната медия! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА! Живи и здрави бъдете и все така возвисявайте!

  5. Стенли каза:

    Българските олигарси са пълни идиоти, и всички бизнесмени също. Гледат само печалбите и са тъпи и късогледи, не могат да видят, че са маши на запада ( и на изтока също), че никой отвън не ги бръсне за нищо. Ако минат ТПТИ и СЕТА, нашите хубостници са дотук – ама откъде акъл да разберат това. Никакво чувство нямат да си бранят територията, държавата, даже само в името на печалбите си. Идиоти. Вместо да подкрепят умните хора, дето им бранят интереса, да подкрепят в това число и Мемория, която на практика им защитава интересите, те си харчат парите за нови коли и екзотични дестинации, все едно ще ги вземат на оня свят с тях. Толкова са тъпи да не разберат, че с края на България иде и техния край. И всички отиваме на майната си. Христина, от читателите не очаквай, търси олигарх. А за народа Русков е прав. Само от бой разбира. Когато ножа опре до кокала, тогава ще се събуди. Скоро ще е.

    • Eli V каза:

      Скоро ще е, може би не утре, но скоро. Затова всички са спокойни, защото ножът не е опрял кокала. Моя кокал ножът го е опрял отдавна, но моя, не на заобикалящите ме. Трябва спешно да се разработи план за противодействие, но от кого? На никой не му се мре, но не му се и живее явно. Искам да помогна, но сама не мога.

    • Калпазанин каза:

      Държавата е класов инструмент в ръцете на богатите за потискане на бедните!

      http://www.img-share.eu/f/images/274/0bey-1b4uX12x.jpg

  6. Сти каза:

    Хммм, съвпадащи мисли с подобаващи думи изречени прежде. Наистина ще липсвте в пространството тук. Ха дано завръщатенто ви не отнеме много време, че как ше се случва инак по скоростното пробуждане на тоз народ. Успех !

  7. Eli V каза:

    Памет, около вас има едно ядро от читатели, безпомощни, сами, но Памет, ти ни обединяваше. Без теб Памет, ще сме по-слаби.

  8. Който и да е каза:

    Зареждайте, че и не само вие се нуждаете от туй зареждане :-).

    ‘шТОТО ако няма с кой да се дърля от време на време по разни засукани тематики ми съ разваля зареждачката. Пусто напоследък, често ми се налага да я ремонтирам.

    А живота е формула в която и двете страни са на печалба, не само едната. Пусто не мога се сдържа да не свърша с един линк подобен на откъса който сте дали :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=rXNksQR-dwE#t=2280

    Успех!

  9. Любомир Петров каза:

    Споделям написаното от Стенли. С читателски дарения не е достатъчно да се поддържа съвременна медия, особено от класата на Мемория. Българите с финансови възможности трябва сериозно и спешно да се замислят, че малкото независими издания всъщност работят и за техните собствени интереси, а оттам и за интересите на държавата и икономиката. Много е жалко, че Мемория е принудена да излезе в „почивка“. Изключително стойностно издание. Пожелавам късмет в намирането на спонсори. Аз мога да помогна със скромен дял и ще го направя. Успех!

  10. Калпазанин каза:

    Не е новост, че казионните медии управляват езика, а с езика и мисълта.
    Казионният медиен жаргон мoже да бъде разпознат дори и само от едно изречение.
    Думите, ограничавани от контролираните медии като животни в клетка, са преминали в обща употреба, а с тях и идеите.

    http://www.img-share.eu/f/images/274/0bey8OOZLOG.jpg

  11. Калпазанин каза:

    Hey . . . Memory for future !
    I will miss you
    please come back as Fast Train

    https://vimeo.com/61964217

  12. Невена Добрева каза:

    Скъпа Христина, Разбирам Ви напълно, но се чувствам поразена от неочакваната новина за спиране на „памет за бъдещето“. Най-живителният извор на информация, с най-добрите анализатори замлъква. Моля Ви обявете Сбор на Вашите читатели за да намерим изход и помогнем. Трябва да намерим решение. Искрено Ваша:Невена

  13. sojourner каза:

    Принципно времето за оттегляне и преосмисляне не е лошо нещо. Съвременният забързан и прибързан начин на живот предразполага към всевъзможни отклонявания. Особено пък живота на една медия.

    Иначе за времето, в което Мемория съществува, мисля са написани достатъчно стойностни неща, върху които да се размишлява и да се предприемат конкретни действия. Защото битките в живота вярвам не се печелят нито пред телевизора, нито пред компютъра, нито пък трябва да очакваме, че някой (герой) ще ги спечели за нас и вместо нас. По-скоро всеки да си „носи кръста“. И тогава, извървявайки всеки своя път, може да се надяваме на развитие в положителна посока… и да бъдем достойни наследници на предишните поколения трезвени и достопочтени българи, пред които аз лично на този етап мога само да се срамувам.

  14. Иван В. каза:

    Най-ценното на Мемория е, че не изпадаше в елементарно русофилство, докато отчиташе ролята на Русия като новия световен балансьор, заедно с Китай. Това е важно, защото е далече от крякането на русофилските сайтове, които са по-скоро жълта преса. Харесваше ми интелигентният патриотизъм, както и акцента за ролята на Източна Европа, и по-специално Вишеградската група и Орбан. Бях убеден, че този сайт е скрита руска инвестиция от най-високо политическо ниво. Почвам да си мисля, че съм грешал в преценката си. Жалко. ДЪЛГ на редакцията е да продължи. В избрания цитат от Милен Русков прозира разочарованието от народа и явно това е основната причина за оттеглянето в размисъл. Не му се сърдете. Народът се води, накъдето бъде насочен. Тези, които движат историята са шепа хора. Съберете сили и смело напред! Намерете сериозен финансов гръб, който да застане зад вас. Сред заможните българи има и разумни хора. Успех и от мен!

  15. Пламен каза:

    По дяволите! Аз съм на 22 години и точно вие ме провокирахте да се замисля сериозно какво е България, какво трябва да е нейното бъдеще! Не получих това знание нито в училище, нито в университа, където всичко е апатия и демотивация. Г-жо Христова, Вашите статии сме ги чели вкъщи на глас и сме ги обсъждали със семейството. На мен лично Вие ми отворихте очите с онази голяма статия за Киркегор преди време! Оттам започна всичко. Върнете се, без Вас пейзажът остава начупен и тъжен. И вярвам, че не само за мен е така. Трябва мислещите хора в България най-после да се обединят – РЕАЛНО! Вие давате светлина и посока за това! Върнете се скоро, ние ви чакаме!

  16. Пламен каза:

    “ Да останеш в будно съзнание и да умееш да проникваш със страст във всички нива на своята памет – естетическа, етична и религиозна – това е много. Да си го върнеш, когато си го загубил – това наистина е достижение. Да го върнеш на другите, когато са го загубили – това вече е всичко. Тогава ти СИ.

    И после, другото идва само. После виждаш, че има и други с теб. Потоците се вливат в реката. Своите се разпознават. Очите им искрят. И един ден те разбират от само себе си, че са готови да си поискат Родината обратно.“

    Христина Христова – „Либерализмът и човекът. Прочит по Киркегор или усещане за жена“
    http://www.memoriabg.com/2015/07/12/2015-prochit-po-kirkrgor-ili-useshtane-za-jena/

  17. лакотавакан каза:

    То и аз съм неудобен, ама… Искам да попитам „Мемория…“ каква е разликата между независима медия и НАИСТИНА независима медия?! А може би ще ми разясните и дали има разлика между „нАистина, ама нАистина независима медия“ и наистина независима медия?!?! Нещо писах за глупостта, спомняте ли си?
    Та… понеже не съм наясно, та да попитам – кое е по-българско, „мемория“ или памет? Кое е по-независимо?
    И още… що ми намирисва за натиск отвън? Христина Христова е смела, интелигентна жена. А щом тя е такава, обкръжението ѝ надали е по-различно. Обаче хоп… щели да преосмислят… и да се борят на други фронтове, за да могат отново да се върнат В „ИГРАТА“?!!! В ИГРАТА?!!!
    „ Животът е театър“ – знаем го, но „ИГРАТА“?! Какво става?!?!
    И кои са тези, другите фронтове?
    Наистина, вече само Бог може да спаси България! Но дали като продължава да ни наблюдава и вижда, колко сме жалки, вземе, че и той се откаже от „ИГРАТА“, хм? Тогава накъде…? Годо, мамка му , къде си?! Е хей, Невольо…

    П.П. Истинска, независима, ама СЪВСЕМ НАИСТИНА НЕЗАВИСИМА МЕДИЯ, ще има само тогава, когато се списва без пари. Знаем, че нито днес, нито вчера, нито пък в обозримо бъдеще, това е възможно. Така че по- добре да забравим и за тази глупост…!

  18. friendly каза:

    Каква тъжна новина. Ще ми липсвате ужасно много. Как искам да имах възможността да помогна, но уви…Успех!

  19. Който и да е каза:

    Арената не е само място на което Публиката наблюдава „производителността“ ти. ;-)
    За което разбира се тя си плаща билетчета, нали така. Като например на мач ЦСКА срещу Левски. Или сега Лудогорец ;-).

    Така, че Мемория има урок за учене – Парите ;-). Опитах се да съм ви полезен, понякога и грубичко, не съм идеален, с нещичко на тая тема. Въпроса не е до няколкостотин долара или евра, нали ;-)?

    Арената, и паричната, е място на което се самонаблюдаваш и това в личен план е далеч по-важен резултат за всеки по отделно. Иначе всички пътища водят в Храсталака, Буш-а :-), но пътя със сърце е друго нещо, нали? :-)


    Парите обаче са само инструмент. Те ще ви отведат, където пожелаете, но няма да ви заместят на шофьорското място. Те ще ви дадат средството да осъществите своите желания, но няма да определят какви да са желанията ви. Парите са проклятие за хората, които искат да обърнат наопаки закона за причинно-следствената връзка — хората, които се стремят да заменят ума, като заграбват продуктите на ума.
    Парите не ще купят щастие на човека, който няма понятие какво иска: парите няма да му дадат ценностни принципи, ако е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, ако е отбягвал да я търси. Парите не ще купят интелигентност на глупака или адмирации на страхливеца, или уважение на некадърния. Човек, който се опитва да купи мозъците на онези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на онези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го напускат, но измамниците и мошениците се тълпят около него, привличани от закона, който той не е открил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. …
    Само човек, който не се нуждае от тях, е годен да ги наследи — човекът, който би натрупал богатство независимо от къде започва. Ако един наследник е достоен за парите си, те му служат; ако не е — го унищожават. Но вие гледате отстрани и надавате врява, че парите са го покварили. Наистина ли? А не е ли той покварил парите си? Не завиждайте на неуспелия наследник — неговото богатство не е вашето богатство, а и самите вие нямаше да го оползотворите по-добре от него. Не смятайте, че е трябвало то да бъде разпределено между вас — обременяването на света с 50 паразита повече вместо с един нямаше да върне погубените добродетели, които това богатство преди е олицетворявало. Парите са жива сила, която, лишена от корените си, загива. Парите няма да служат на ума, който не им подхожда.

    Парите са вашето средство за оцеляване. Присъдата, която произнасяте за своя източник на препитание, е присъдата, която произнасяте за своя живот. Ако източникът е покварен, вие заклеймявате собственото си съществувание. Чрез измама ли се сдобихте с парите си? Поставяйки се в услуга на човешките пороци и човешката глупост? Угаждайки на глупаци с надеждата да получите повече, отколкото способностите ви заслужават? Занижавайки стандартите си? Вършейки работа, която ненавиждате, за клиенти, които презирате? Ако е така, тогава вашите пари няма да ви донесат нито един миг радост, който да струва и пукната пара. Тогава всичко, което купувате с тях, няма да е похвала за вас, а упрек, няма да е придобивка, а напомняне за срама. И тогава ще се разкрещите, че парите са злина. Злина, защото не биха заместили самоуважението? Злина, защото не биха ви позволили да се наслаждавате на покварата си? В това ли се корени омразата ви към парите?
    Парите винаги ще останат следствието и няма да ви заместят на мястото на причината. Парите са продукт на добродетелите, но няма да ви дадат добродетели и няма да изкупят греховете ви. Парите няма да ви подарят онова, което не сте спечелили — нито материалното, нито духовното.

    Но когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон — хора, които използват сила, за да си присвоят богатството на обезоръжени жертви, — тогава парите отмъщават за своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосаното от тях става притегателна сила за други мародери, който им го отнемат, както те са го отнели. Тогава надпреварата става не за най-способния в производството, а за най-безскрупулния в жестокостта. Когато насилието е мерило, убийството печели срещу джебчийството. И тогава обществото изчезва сред всеобхватна разруха и кръвопролития.
    Искате ли да знаете дали този ден наближава? Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост, полуплячка.
    Всеки път, когато сред хората са се появявали разрушители, първата им работа е била да съсипят парите, защото парите са закрилата на хората и основата за морално живеене. Разрушителите си присвояват златото и оставят на неговите притежатели фалшиви купища хартия. Това убива всички обективни стандарти и изоставя хората на произвола на случайно избрани ценности. Златото е обективна ценност, еквивалент на произведеното богатство. Хартията е ипотека върху богатство, което не съществува, поддържана с оръжия, насочени към онези, които се очаква да го произведат. Хартията е чек, издаден от узаконени мародери въз основа на сметка, която не е тяхна — въз основа на добродетелите на жертвите. Следете за деня, в който той ще се върне с клеймо „Кредитът по сметката превишен“.

    Поздравления и за преводача на тая книжечка на български. Той също едва ли е оценен, както и авторката на книгата ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=4MCjU-Du3eI

    Още веднъж Успех в уроците на трудната, но важна, парична Арена :-)!

    Свършвам тоя път с български автор :-))).


    Нашият хубав народ, българският народ, има най-хубавите песни на света. И те са писани не от посредствени поети, а от гении. Народни гении. Между търговците такъв гений е Евлоги Георгиев, между банкерите — Христо Тъпчилещов от Калофер, между поетите — Иван Вазов.
    — България, според Вас, има ли сега гении?
    — Сега няма, но имаше.
    — Кои бяха те?
    — Много са. Първо, майсторите, които са направили къщите в Копривщица и търговците от Пловдивските села, които са търгували в Египет в турско време, по време на робството. Само гении са могли да създадат търговски кантори и банки, като например банката на Тъпчилещов в Цариград. Тоя българин удря всички други народности и оцелява. Създава страхотна банка, за каквато и аз — синът на банкера, мога само да мечтая. Той обединява под покрива на тази банка капиталите на българи, гърци, евреи, като дава един процент по-ниска лихва, а прибира капитали с един процент по-висока печалба за клиента. Това е било риск от негова страна, защото враговете му са можели да запалят неговата банка и да я оберат. Този голям българин купува за огромна сума една къща между два полицейски участъка, а на всеки един от началниците на тези два участъка е давал по една заплата. Та те взаимно го бранили. Освен това, построява си къщата цялата от камък — такава, каквато е, да речем, къщата на Хаджи Кольо в Севлиево, каквато е била къщата на Хаджи Минчо в Търново, на Дели Мехмед в Търново. Каменната къща не гори. Тя от пожар се не плаши. Всяка банка строи трезора си само от дебели камъни. И съкровището стои там цяло при пожар. Вратата на трезора е винаги от стомана и е изолирана… Тъй че Христо Тъпчилещов е бил финансовият гений на България, както Петко Рачов Славейков — поетичният гений, както Ботев — политическият гений на България.
    Всеки човек, господин Памукчиев, носи по някакъв гений.

    В света на парите, господин Памукчиев, няма милост, няма прошка. Човек все трябва да плаща с нещо за всяка своя грешка, заблуда или политическо заблуждение. Или с главата, или със свободата, или с имота си.“

  20. лакотавакан каза:

    Господин Който и да е, за всичко, което изписахте, сте донякъде прав. Но … бая думи изписахте! Со кратце – парите са разменно средство, както мидите, както какаото, както златото… Но… в съвременния свят именно глупостта на хората е придало на невинните хартийки власт, алчност, сила! Без глупост, няма лихва, как мислите?! И наш’те футболисти „търчат“ и ония от Испанията „търчат“. Ама що получават повечко пари от наш’те, бре? Щото глупостта се е разпростряла навред, защото никой не се и сеща да си зададе простичкия въпрос – ЗАЩО?! ЗАЩО, БРЕ, СТИГНАХМЕ ДОТУК!!!?
    Ако филма е скучен, тъп, глупав… зрителя напуска отегчен кинозалата, но щом си търпим филма, който гледаме, той или ни е интересен…или ние сме… Та какви сме, Господин Който и да е там…?

  21. Megiddo каза:

    Рублите секнаха. С нещо сте се издънили пред жужето. Радвам се, че тази руска медия фалира.

  22. Megiddo каза:

    Русофил и български патриот са противоположни неща, другарке.

  23. Никола Тенев каза:

    Уважаема г-жо Христова!
    Аз съм възрастен човек, и за жалост нямам възможност за финансова помощ, но ако прецените мога да предоставя безвъзмездно текстове, които надявам се да Ви заинтригуват…
    Желая скорошно завръщане!…
    Никола Тенев

  24. Който и да е каза:

    Дълги са, знам. И не са за тълпата, не ме е еня за нея. :-) Наясно съм с парите, отдавна не чета Маркс и Кейнс., а Мизес, Ротбард и „Икономиката в един урок“ на Хазлит. Централна в нея е сказката на Бастия, съвременника на Маркс за “Това, което се вижда, и това, което не се вижда” :-).Ключът към икономиката се състои в това да се виждат не само непосредствените, а и дългосрочните резултати от всяко действие или политическа програма; да се следят последиците от тази политика не само за една, а за всички групи. Препоръчвам ви ги особено Великата Депресия на Ротбард:

    https://mises.org/library/americas-great-depression – австрийския бизнес цикъл обяснява лихвата. Пенсията какво е ;-)))???

    В древния Рим са изобретили трика, че забълбукването(оглупяването) на популацията(тълпата, не Народа) води до улеснено управление :-). Вероятно те са го взели от друго място ;-).

    За тая цел е нужно да се наблегне на хляба и зрелищата(гладиаторите). Такава е и интригата днес, само, че не са гладиатори а ритнитопковци.

    Ако погледнете филма Гладиатор, ще видите, че и тогава в провинциите на римската империя гладиаторското зрелище е било по-семпло от зрелището на Колизеума, построен от Веспасиан парите на Соломоновия Храм ;-))))))))). Самия син на императора философ Марк Аврелии, максимума на Римската Империя, по подобие на нашия цар Симеон, възпитаник на Магнаурската имперска школа ;-), показан във филма, е бил гладиатор, той и Император. Той е ценял философията на баща си макар и по доста циничен начин ;-). И тогава е било криза, като сега, както и по времето на Калигула и Нерон и един велик философ, Сенека.

    Малко напомня на Хитлеровия трик с евреите през 30-те. Все пак думата фашизъм идва от фаша :-). Помните ли сказката на Кубрат пред неговите синовeте си ;-). Повечето българи нито знаят какво е фаша, още по-малко, че тя е в основата на думата Фашизъм ;-).

    Така, че избора е между пари и оръжие. Друго няма. Решавайте сами.

    Сега слушам напъните на премиера Борисов и ми е толкова смешен, че ако не ми бе тъжно сигурно щчх да си умра от смях. :-)

Оставяне на коментар към Сти

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни