Из романа „Тютюн“ от Димитър Димов, XIII глава
…Пак фирмите, всичко се въртеше около фирмите, сякаш животът и честта на хората не съществуваха, а държавата — това бяха фирмите!… Все по-силно ставаше просветлението в главата на Чакъра. Той разсъждаваше бавно, тромаво, но мисълта му, почвайки от конкретни факти, стигаше до общи изводи. Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си. И Рединготчето влизаше в този невидим съюз, в тази всесилна мафия.
Нима щеше да се намери разумен човек, който да отрече, че фирмите могат да отделят лепта от милионните си печалби, за да повишат надниците? Тютюневите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората — тук Чакъра си спомни за Ирина и потрепера от гняв, — а работниците тънеха в безправие, немотия и болести. Всеки знаеше, че големците на много партии влизаха в управителните съвети на фирмите, че министри и генерали участвуваха с поставени лица в предприятия, на които „Никотиана“ купуваше тютюна и даваше трохи от печалбите си. На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които — Чакъра знаеше това от миналата война — не можеше да се очаква нищо добро.
Старшията отдавна съзнаваше това, но не смееше да го признае ясно пред себе си, защото същото твърдяха и комунистите. Но сега, когато мафията беше оскандалила дъщеря му, когато го изпращаше на явна гибел, когато му заповядваше да разгони с двадесет души хиляда и петстотин гладни хора, старшията го съзна ясно. Съвсем не беше виновен толкова околийският началник, който трепереше за хляба си и му даваше тази неизпълнима заповед!… Над околийския началник стоеше областният, над областния — министърът, над министъра — правителството, а над правителството — мафията — невидима, всемогъща и безчовечна!…
И тогава Чакъра въпреки дребното си благополучие, въпреки лозето и нивата си, въпреки малкия си имотец на село съзна изведнъж, че той и стражарите, които сега щеше да поведе, бяха само жалки слуги, само мизерно платени наемници на тази мафия, която не даваше ни пукната пара за живота им и гледаше само печалбите си.
Видео: Горящите тютюневи складове в Пловдив, 20 август, 2016
ФИДЕЛ КАСТРО:
„Капитализмът притежава свойството да се възпроизвежда при всякаква обществена система, защото неговите корени са в егоизма и животинските инстинкти на хората. Човечеството няма алтернатива, освен да преодолее това противоречие, ако иска да оцелее”
http://gindev.blog.bg/drugi/2016/08/22/viva-fidel-viva-cuba-viva-la-revolution.1471997
Тази гениална мисъл, изказана с „думи прости“, разбираеми, обяснява причините за реставрацията на капитализма в СССР и другите социалистически страни.
Г-н Желязков, надявам се,че няма да отречете факта, че контрареволюцията в СССР успя 1991 г., защото тогавшния елит се беше толкова главозамаял, че пренебрегваше мнението на обикновените хора, К.Маркс го използваше само за лозунги, а не го четяха като УЧЕН и така превърнаха неговото учение в тъп и отблъскващ ДОГМАТ. Те просто не искаха да видят истината, че господстващия модел на социализма е изчерпал себе си и той няма повече бъдеще. Не случайно Ф.Кастро и компания няколко години не смееха да обяват какви са по идеология: търсеха, сравняваха, избираха….. Контрите се отнасяха по-уважително към наследството на К.Маркс. Него го учат във всички престижни западни университети, било в Кембридж, било в Сорбоната, Харвард и т.н. Те не се примириха с поражението си и отново се върнаха, за да продължат своето пъклено дело, но „при собствено съгласие“ на масите. Ф.Кастро е прав във формулировката си за „алтернативата на човечеството…“ А нашият Българин, който нанесе първото морално поражение на Хитлер в неговата бърлога 1933 г. и чието име носят над 70 града по света, днес не смеят да го назовават в България, бе казал: Колелото на историята се върти и ще се върти до пълната и окончателна победа на Комунизма!“ Георги Димитров. Веднага правя уговорка – комунизмът няма нищо общо с вулгарното и алчно потребителство, от една страна. От друга – като погледнем назад в историята на Християнството, ще видим, че то се е наложило едва в 4 век от рождението на Христа и много е интересно- как е било наложено. За това църквата предпочита да мълчи, но не се срамува днес да тръби колко са били ощетени след 1917г/1944 г.Така или иначе и това ще се преживее. Хората могат да оценят всичко! В края на краищата църквата е един солиден стожер на човешката нравственост, но това вече е друга тема.