Писма до Луцилий. За книгите и големите умове

MEDIUM-seneka

II. СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ

(1) От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб — не тичаш насам-натам, не тревожиш духа си, като често променяш мястото. Такова мятане е признак за болен дух. Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да се спре и да остане насаме със себе си.

(2) Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели — никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо. (3) Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда — нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.

И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш. (4) „Но ще ми се — казваш — да прелистя ту една, ту друга книга.” За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди. А като прехвърлиш много, избери си едно, което да смелиш през този ден. (5) Аз самият го правя — от многото прочетено усвоявам едно.

Днес то е нещо, на което се натъкнах у Епикур — нали имам навика да прескачам в чуждия стан, но не като дезертьор, а като разузнавач. (6) Та той казва: „Достойно нещо е веселата бедност.” Тя даже не е бедност, щом е весела. Беден е не който има малко, а който желае повече. Какво значение има колко е струпал в ковчежето си, колко — в хамбара; колко добитък храни и колко е дал под лихва, щом ламти за чуждото, щом пресмята не колко е спечелил, а колко още трябва да спечели? Питаш каква е мярката за богатство? Най- напред — да имаш колкото е необходимо, после — колкото е достатъчно. Бъди здрав.

Превод от латински: Анна Шелудко

Още от автора: Луций Аней Сенека

Луций Аней Сенека

Луций Аней Сенека (4 пр.н.е.- 65 сл.н.е.) е римски философ и писател – един от най-видните римски мислители и пръв представител на т.нар. Нова стоа – заключителният етап от историята на стоицизма.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни