от Стивън Кинзер
Британското решение за излизане от ЕС се превърна в груб стрес за закостенелия световен ред. Сега, когато ЕС е разтърсен от новата действителност, идва редът на НАТО. Когато ръководителите на страните-членки на алианса се съберат в петък във Варшава на своята среща на върха, те ще настояват, че техният съюз, както и преди, има жизненоважно значение, защото Европа е застрашена от руска агресия.
Но истината е точно обратната. НАТО стана инструмент на Америка за ескалация на опасния конфликт с Русия. На нас ни трябва по-малко НАТО, а не повече.
Организацията на Северноатлантическия договор беше основана през 1949 г., за да могат американските войски да защитават разрушената от войната Европа от сталинския Съветски съюз. Днес Европа е напълно способна самостоятелно да осигурява своята безопасност и да плаща за нея, само че структурата на НАТО остава без промени. Съединените щати, както и преди попълват почти три четвърти от нейния бюджет.
Но това вече няма смисъл. САЩ трябва да запазят политическа близост с европейските страни, само че те следва да прекратят разговорите за това, как тези страни са длъжни да се защитават. Останала очи в очи с действителността, Европа може да се дръпне от ръба на конфронтационната пропаст, накъдето упорито я води Северноатлантическият пакт.
Русия по никакъв начин не застрашава основните интереси на Америка. Напротив, тя споделя нашите стремежи за борба със световния тероризъм, за държане под контрол на ядрените заплахи и за решаване на други неотложни проблеми, представляващи предизвикателства за международната сигурност. Всичко зависи от гледната точка: едни смятат Русия за дестабилизиращата сила в Европа, други твърдят, че тя просто защитава своите крайгранични региони. Така или иначе това е проблем на европейците, не наш. Въпреки това ръководещи висши американски генерали от НАТО, които много искат да получат нова задача, са обсебени от мнението, че Русия е враг. Министър на отбраната Аштън Картър нелогично постави Русия на първо място в списъка си на заплахи за САЩ. Вашингтон е обзет от антируска страст.
Срещата на върха на НАТО във Варшава ще стане арена за надменни уверения, многобройни предупреждения за „руската заплаха“ и тържествени обещания на тази буря да бъде отговорено с демонстрация на военна сила. САЩ планират да увеличат четири пъти разходите за военни проекти на НАТО по границите на Русия или в близост до тях. Наскоро Алиансът откри нова ракетна база в Румъния, проведе най-големите военни учения в съвременната история на Полша и обяви плановете си за допълнително разполагане на хиляди американски войници на бази край Балтийско море, част от които се намират в обсега на артилерийски огън от руския Санкт Петербург. От своя страна Русия строи нова военна база в обсега на артилерийския огън от Украйна и разполага 30 000 военни на гранични постове. И двете страни разполагат с ядрено оръжие.
НАТО оценява като военен проблем трудностите в отношенията между Русия и съседните й страни. Това е разумно. НАТО е военен съюз и се ръководи от военни, мислещи с военни категории. Но нашият конфликт с Русия по своята същност е политически, а не военен. Той просто изисква конструктивна дипломация. НАТО е груб инструмент, неспособен да решава деликатни задачи. Ако европейците смятат, че ответна ескалация е най-добрият способ за справяне с Русия, нека да се справят. Но това трябва да бъде европейски избор, не наш.
Командването на НАТО и неговите политически господари във Вашингтон не са готови да отстъпят юздите на европейската сигурност. Те се страхуват, че европейците ще търсят помирение с Русия, вместо да вървят по пътя на агресивна конфронтация. Американските генерали, политици и изпълнителите на поръчки за армията ненавиждат тази перспектива. Продължавайки финансирането на НАТО, ние си купуваме правото да извадим мечове на руските граници.
Някои европейци не са доволни от това, че Америка използва НАТО за засилване на военния натиск върху Русия. Министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер наскоро нарече маневрите в Полша с участието на 14 000 американски военни „разпалване на военната истерия и бойни викове“. Открито давайки отпор на НАТО, Щайнмайер каза: „Тези, които смятат, че символичен танков парад на източната граница на алианса осигурява сигурността, явно грешат. Ние не трябва да създаваме предлог и повод за възобновяване на старата конфронтация“.
В годините на Студената война НАТО помагаше за опазване на мира в Европа. Тази организация не отговаря на изискванията на XXI век. Засилвайки напрежението с Русия, тя дестабилизира ситуацията, но по никакъв начин не способства за стабилност. На Европа й е необходима нова система за сигурност. За разлика от НАТО, тази система трябва да бъде създавана от европейците за европейските нужди и потребности. Нея трябва да я ръководят европейци, и те са длъжни да плащат разходите за нея. Това ще позволи на САЩ да се откажат от своята дългогодишна мисия, която, макар и да е благородна, не бива да продължава вечно.
*Стивън Кинзер е сътрудник на Института Уотсън за международни изследвания към Университета Браун. Последната му книга е „Братята: Джон Фостър Дълес, Алън Дълес и тяхната секретна световна война“. Анализът е публикуван във в. „Бостън глоуб“.
Източник: БГНЕС
Оставяне на коментар