За отвращението от либерализма. Или къде е оставката на Меркел

8751_big

от Мартин Карбовски

mk_photoNНие не сме отвратени от новите правила и прояви на либерализма.

Ние сме отвратени от приоритетите му.

Аз съм от Източна Европа – отвратен съм от подхода на Германия и Шенген към мен, наспорти толеранса към „бежанците“.

Няма значение дали ревнувам – отношението към източноевропейците е обидно и дискриминационно в сравнение с икономически мигранти с друга религия, в чиито страни няма война.

Аз съм християнин – отвратен съм от подхода на Брюксел към традиционното християнство в Европа – то не може да е просто част от религиозните свободи на континента.

Либерализмът понечи да изравни влиянията на различните религии, даде демографско преимущество на нехристияни и покани нови друговерци.

Това Меркеловият либерализъм направи шоково, безпринципно, без да обяснява, сякаш неясно защо.

Това възроди конспиративен умисъл при всеки един обикновен избор.

Стига се до искрена ксенофобия и спонтанен расизъм.

Никой не е готов за тази религиозна вавилонска кула в кухнята на модерния свят.

Меркеловият либерализъм надцени възможността Европа да изтърпи пик на демографско, верско и културно смесване. А и високомерно не пожела да поясни ЗАЩО се налага горният процес.

Същият либерализъм отврати и най-широко скроените хора – негови апологети останаха само хората във властта, Брюксел, неправителствените организации.

В този смисъл новият либерализъм е розово скроен фашизъм, неотчитащ реалността, създаващ нов инженерен проект в душите на хората.

Същото правеше и комунизмът. Разликата е, че комунистическият инженеринг беше повече социален, отколкото морален, а този новият проект е излишно морален, без социална част.

Аз съм данъкоплатец – и съм отвратен, защото новият либерален проект на Меркел изключително изтощи социалния сектор, образованието и здравеопазването.

В Англия се чака, за да приемат детето ти на училище – напливът от „нови англичани“ е толкова огромен, че няма място дори за деца, родени фактически в Eвропейския съюз и не беше обяснен приоритетът да се приемат хора извън съюза за сметка на хора от съюза.

У нас пък училищата просто затвориха. И вместо демографски решения назначените от Меркел бюрократи ни предложиха… бежанци.

Е, ние не сме готови за това.

Същото се случи с безплатното здравеопазване на Острова – то не може да реагира на шоковото натоварване с неосигурени лица, които политически сякаш сме задължени да обслужим.

У нас е същото в болниците – циганите са агресивни за правото да бъдат обслужени медицински, без да участват в плащането на медицинския продукт. И биват обслужени по политически причини, но с моите пари от данъци.

Тихо може да се предполага, че процесите в посока интеграция – на чужденци в ЕС и етноси към цивилизован живот са нещо нормално. Но не са нормални темповете на тези процеси. ЕС прегря от либерализма. Просто нямаме пари да лекуваме и обучаваме толкова много хора, които не произвеждат БВП. А дори и да имаме – нашето БВП приоритетно трябва да отиде при пенсионираните ни родители.

Аз съм българин и съм живял по времето на Съветския съюз, паралелите с него и Брюксел в началото бяха спорни и смешни, днес ни се плаче.

Защото новият либерален проект на Брюксел дезинтегрира националните системи на решаване на вътрешни проблеми и наложи свои решения. Особено ясна е картинката с етносите и сексуалните малцинства.

Примерно: Брюксел даде пари за ромско включване у нас, но програмите му за заетост по региони, икономически погледнато се оказаха нищожни или откраднати. Може би – и двете.

Няма къде да включиш ромите, ако нямаш икономика.

Същото се случи с политическото заиграване със сексуалните малцинства, където НПО изсипаха много пари, докато проблемът беше друг – демографията.

Същият процес на налагане на хомофилия и различни полови свободи беше абсолютно неясен на обикновените хора, чиито родители измират в процес на обезселване на цели райони. И чиито деца не страдат от липса на хомосексуална реализация (например), а страдат от съвсем видимо социално изключване. Което ги прави емигранти с неравни права пред бежанците.

Политиката на либерализма беше изключително погрешна и дори насилствена – и може да се изрази ясно в две думи – права за малцинствата без никаква икономика. Това у нас беше катастофа.

Аз съм журналист и покрай мечтата за Европа бавно осъзнах очевидното.

Цялата тази поредица от либерални грешки можеше да се избегне, ако новият либерализъм не беше повлиял жестоко на свободата на изразяване. Политически коректното говорене съсипа идеята за промяна и демокрация, особено в новите демокрации. Вместо да се признаят грешки в чисто пропаганден план и да не се налага цензура, новият либерализъм се оправдава днес с… руснаците. И то при положение, че парите, идващи за пропаганда СРЕЩУ руснаците са регистрирани като ясни парични потоци и организации.

В това усещане за пропаганда, ние загубихме най-ярката част на мечтата, наречена ЕС – и тя беше, че ЕС взима сам решенията си.

Аз жаля за Европа, но не искам да ме правят на глупак – не днес ние загубихме Англия, както и не днес загубихме свободата на словото си.

Оттам дойдоха всички стратегически грешки на един превъзбуден проект на повече свободи с по-малко икономика. Проект на овластяване на малцинствата и задължаване на множеството. На морален инженеринг без ограмотяване и без уважение. Отражението върху обикновените хора е жестоко – те вече не вярват в Европейския проект.

Възстановяването на доверието ще трае дълго.

Но трябва да се случи.

В този ред на мисли оставките трябва да са в Брюксел, а не на Острова. Оставката на Меркел заради BREXIT като провал на нейните политики е доста по-логична, от тази на Камерън.

Вместо това новият либерализъм днес обвинява… Референдума като една глупост.

BREXIT не е болест. Той е симптом. Симптом на отвращението към самоцелната идея за свободи без икономика и вмешателство в националния интерес, което стигна до налудности.

Защото Меркел се провали, Камерън просто отчете резултата.

Следващата стъпка на Меркел ще е забрана на някои ясни свободи – никой не иска повече референдуми, нали?

Вместо консервиране на Проекта Европа, заради запазването на мечтата, ще последва истерична реакция – нещото, което храни национализмите.

А национализмите, повярвайте ми – не знаят какво да правят по-нататък. Наистина не знаят.

Но хората ще ги предпочетат, заради глупостта на една самозабравила се нова лява идея, нов интернационализъм, нови бюрократи и един нов СССР на меншевиките с горди знамена с цвят на дъга.

Източник: Лентата

  1. 1 каза:

    Пиша с пдевдоним, анонимно. Защото ме е страх, че ще има последтвия. Това не е ирационален страх – това вече се е случвало. Защото не ние сме на власт, на власт е безвластието. По нито един сигнал в полицията няма движение. А през това разни умници като горния пишат пасквили на страха. Вие създавате страх и ето – аз съм пример за жертва.

    Страхът не е ли фашизъм? И не е ли най-долно лицемерие написаното?

    Изходът е един: цялото семейство в чужбина. Тогава вече ще пиша открито за реалните прояви на фашизма в България и неговото финансиране.

    Памет за бъдещето: запишете и това. То е част от днешното време.

  2. Безименен :-) каза:

    Гейовете са истинския симптом, другото е едно от решенията. Т.е. „брексита“ е решение. Всъщност той е симптом само на това, че идва времето на „непреодолимата сила“, която ще форсира решенията.

    Във философията, това е момента в който неантагонистичните противоречия стават АНТАГОНИСТИЧНИ.

    Нищо ново от познатия ни, от писанията на историците, свят. Ей ви пак примера с император Нерон, ученика на мъдреца Сенека :-)!

    https://www.youtube.com/watch?v=HwawoAH9h2Y

    Именно за това от КОБ говорят за МЯРАТА, но малко хора ги разбират :-).

  3. otvrtaen каза:

    някой ми изпрати по мейла тази „статия“… едва я прочетох. не живея в България от 15 години и май с право не ми се прибира там… тарикат си ти, Карбовски, тарикат ама за това и каруцата булгаристанска все в блатото си стои… отдавна не бях се сблъсквал с толкова ограничено и тъпанарско „мислене“… отврат.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни