Учение на полските парашутисти в мисията на НАТО „Анаконда“ до гр. Торун, Полша / снимка – AFP
Интервюто на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер отпреди два дни, в което той определи маневрите на НАТО на границата с Русия като „дрънкане на оръжие“ и призова Алианса вместо да изостря напрежението, да води по-активен диалог с Москва, предизвика бурна реакция в редица медии – както в Германия, така и в други европейски държави.
В Германия Щайнмайер е подложен на натиск да преразгледа изказванията си по отношение на Русия. Зюддойче цайтунг обобщава реакциите в три изречения:
– съюзниците от НАТО реагират с учудване на критиката от външния министър Щйнмайер
– не на последно място думите на Щайнмайер се възприемат като критика към домакина Полша на предстоящата в началото на юли среща на върха на НАТО
– дискусията около изявленията на Щайнмайер показва нарастващия разнобой в средите на НАТО по въпроса, какъв да бъде курсът на поведение спрямо Русия – по-твърд или не след началото на Украинската криза.
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер
Думите на Щайнмаер, пише вестникът, отекнаха и в Брюксел. Директорът на европейския филиал на центъра “Карнеги” и експерт на НАТО Ян Техау ги окачестви като „опустошителни“:
„Щайнмайер отваря стари рани. Отново на дневен ред излиза старото недоверие към Германия и особено към германските социалдемократи“. Подборът на думите, пише Зюддойче цайтунг, отново събужда подозрението, че в Берлин искат през главите на източноевропейците да се разберат с Русия.
И Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е социалдемократ, но той поставя по-различни акценти, отколкото Щайнмайер, пише по-нататък вестникът. Докато германският външен министър предупреждава „да не търсим предлог за разпалване на нови стари конфронтации“, норвежецът залага ясно на позицията на сплашването. „Научили сме се от десетилетия: докато действаме сплотено и размахваме заплашително пръст, ние предотвратяваме конфликти. Силна отбрана, силно възпиране и сплотеността на НАТО е най-добрият път, да бъде предотвратен един конфликт“ – припомня Зюддоюйче цайтунг философията на Генералния секретар. Очевидно, германският външен министър не я споделя, щом като заявява пред Бил дам Зонтаг, че НАТО подклажда конфликти и размахва шпаги на границата с Русия.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг
Вестникът прави паралели в изказванията на двамата, тъй като Столтенберг сипе интервюта след интервюта в медиите на страните от Алианса. Така например във вестник Франфуртер рундшау той отхвърля критиката спрямо трупането на оръжия на източните граници. „Ние усилено търсим пътища, за да попречим на една ескалация“.
Щайнмайер каза вчера в Люксембург преди срещата със своя колега: „НАТО не бива да се осланя единствено на военната сила. Алиансът трябва да търси възможности за намаляване на напрежението и на конфликтите“. Вестникът припомня и неговото предупреждение отпреди няколко дни пред Билд: „нажежаване на обстановката в Европа чрез дрънкане на оръжие и агресивен вой на източните граници“.
Но интервютата на Йенс Столтенберг не спират. Най-новото – пред шведския ежедневник Дагбладет: „В настоящия момент НАТО не вижда заплаха от страна на Русия за нито една от държавите членки на Алианса. Важно е да не се драматизира ситуацията и да не се нагнетява напрежение. Трябва внимателно да се подхожда към избора на думи, за да се избегне изостряне на отношенията.“
Какъв завой! Защо ли? Странно, за кои думи намеква обаче Столтенберг?
Превод и обобщение: Александър Александров / Memoria de futuro
Как може да бьде сплашена Русия!? Това по скоро й дава стимул да наваксва изоставането вьв вьорьжение за последните години. И тьй като това е очевидно, каква е действителната цел? Разполагане по източните части на ЕС сили на НАТО. Само че, всички са американски. Май ЕС ще е пьрвата дьржава в света която се е дала на чужди войски без да има за това някаква причина. И пьрвата империя която доброволно се отказва от суровинния си придатьк. И то само защото суровинния придатьк е поискал да бьде наравно – според прословутите европейски ценности. Това води и до лекото презрение, с което руснаците в последно време гледат на Европа. Не спазване на собствените декларирани принципи, коитотникога и не са се спазвали за негражданите, пьлно отсьствие на реална принципност, по всякакви вьпроси, освен чуждите дьлгове и т.н..