Цветанов vs. Конфуций, или за мъдростта

2016-06-15_114015

от Любослава Русева

„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.“

Конфуций нещо се е объркал! Само дни, след като българската държава беше осъдена за седми (!) път в Страсбург заради полицейско насилие, бившият ни вътрешен министър беше почетен с пространно интервю по бТВ. И не просто почетен, ами пусна и собственоръчно заснето клипче как изкачил Великата китайска стена. Отдолу пишеше: „Цветан Цветанов за пътя към върха“…

Впрочем Конфуций може донякъде да е прав: преди три години китайски съд прати на разстрел бившия министър на железниците Лю Чжицзюн. Лю възлагал поръчки на държавните железници, които се отразили твърде благоприятно на материалното му положение под формата на коли и апартаменти. „Съдебният процес срещу бившия министър е смятан за тест за решимостта на новия президент на Китай Си Цзинпин да се пребори с корупцията“, отбеляза тогава агенция Ройтерс. Самият президент пък беше цитиран да се оплаква, че проблемът с корупцията„вече застрашава нормалното функциониране на държавата и оцеляването на партията.“

То в Китай държавата и партията са едно и също нещо, та явно затова Цветанов се е чувствал там като у дома. От Пекин даже изпращаше съобщения, че преговаря за партньорство с Китайската комунистическа партия (ККП). Пресцентърът на ПП ГЕРБ дословно предаде неговите думи: „Целта на настоящото работно посещение е да разширим политическото си  сътрудничеството и с партии извън Европейския съюз (ЕС). Обмяната на опит по дефинирането и реализирането на различни секторни политики са добра основа за партньорство между ГЕРБ и ККП.“

Като се вземе предвид примера с Лю Чжинзюн, изказването му е леко безразсъдно, но пък Цветанов надали го знае. Навремето Конфуций казал: „Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.“ В този смисъл китайските комунисти може и да не са разбрали какво им казва, но със сигурност не се е разбрал и самият Цветанов. Ако тамошният опит се приложи тук, отидоха и шестте му апартамента, и интервютата по телевизиите…

Разбира се, смъртна присъда за злоупотреба с власт ми се струва нещо прекалено. И чак ме е яд, че бившият ни вътрешен министър не е отишъл в Китай няколко години по-рано, за да съветва с опита си колегата Чжинзюн. Лю можеше да каже, че апартаментите са от пенсията на тъщата, след което да оглави предизборния щаб на ККП и да награди шефа на Националната агенция по приходите с депутатско място. Щеше да бъде и оправдан по всички обвинения, а китайският „24 часа“ веднага да го венцехвали: „Безупречен – умее да говори точно, а също духовито, умее и да увлича хората (не само съпартийците). И то вече не от страхопочитание, макар че изпитват към него втората част на това словосъчетание, а чрез емоция и обаяние.“

Почитанието и богатството, както се вижда, не са нещо срамно за държавите, които се управляват без разум. Но неприятното е, че ако Конфуций беше жив, едва ли щеше да промени погрешното си мнение. Мислителят смятал, че „не се променят само най-мъдрите и най-глупавите“, а той наистина бил много мъдър. Веднъж, например, рекъл, че „Човекът е човек, когато е закусил“, което добре обяснява какъв е проблемът на водещите в сутрешните телевизионни блокове.

И тази сутрин, впрочем, не личеше Антон Хекимян да е закусил, за да интервюира Цветанов като хората. За интервюирания пък да не говорим! Той така се оля да приказва за славното си минало на министър и за чудесните си отношения с премиера, че по едно време изтресе: „С Бойко Борисов се чухме и се поздравихме по повод на рождения му ден, аз му купих една фигурка на Конфуций от Китай, защото хората на неговата възраст са все по-мъдри.“ Излезе, че Борисов е поздравил Цветанов за рождения си ден, а може и сам да му е звъннал, за да си честити…

Е, простено е – Цветанов е по-млад и има време да наваксва. Ако това, разбира се, е възможно, защото Конфуций забелязал, че мъдростта е качество, което е вродено. И знаете ли по какво се разбирало дали човек е мъдър? „Мъдрият човек се отличава по това, че не прави на друг онова, което не желае да бъде сторено на самия него.“

Да видим как е при Цветанов…

През цялото си министерстване той нареждаше акции, обект на които едва ли е искал да стане. И красноречивото доказателство са именно седемте присъди на Европейския съд по правата на човека за полицейското насилие, като ще припомня само последната:

На 1 април 2010 г. бившият секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов е зрелищно задържан в нотариалната кантора на жена си. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) ясно се вижда, че секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи я разбиват с ритници. Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му в касата и го събаря на земята. Попов губи съзнание, а докато лежи проснат на пода, полицаите го ритат по едната ръка и чупят часовника му. Настъпват го и накрая му слагат белезници. През цялото време неистово крещят…

По абсолютно същия начин изглеждаха и арестите при операции с гръмки имена като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“ и др. Нахлуване в домовете на заподозрени рано сутрин или посред нощ. Бой, блъскане, чупене, ритници. Отгоре на всичко Цветанов раздаваше присъди от ефира и от парламентарната трибуна, обявяваше кой е престъпник, преди това да е направил съдът, и даже размахваше пръст на магистрати, които не споделяха мнението му. И по седемте казуса обаче единственият осъден в крайна сметка е българската държава, докато вторият човек в ГЕРБ не показа съжаление, нито капка срам.

На този фон би било логично държавата да конфискува шестте му апартамента. Или поне един от тях. Дотук тя, т.е. ние, данъкоплатците, трябва да платим 123 000 евро, но до този момент не е регистрирано покачване на общественото възмущение. Никак няма да се учудя, ако Цветанов дори покори нов връх на наглостта и безочието, като реши да съди България в Страсбург за това, че беше влачен по съдилищата. След като го оправдаха по всички обвинения, включително по делото, за което две инстанции му дадоха ефективна присъда от 4 години, би следвало да се чувства репресиран и да иска възмездие за накърнените си човешки права…

Между другото, Конфуций се изказал и по този въпрос: „Не оставяйте една несправедливост ненаказана, защото в бъдеще ще плащате за нея тройно.“ Как точно го е изчислил – не знам, но по масрафите около Цветанов може да се прецени, че това „тройно“ възлиза поне на шестцифрена сума. И то в добрия случай, тъй като лекарите от Горна Оряховица, например, още не са се сетили да съдят бившия министър за „бебето във фризера“. Моралните вреди даже не подлежат на пресмятане, понеже за появите му по телевизията трябва да ни се предвиди скъпо лечение по отделна клинична пътека.

Той обаче не е виновен! Още Конфуций стигнал до заключението, че е „трудно да срещнеш човек, учил едва три години, който не желае да заеме висок пост.“ А Цветанов не само го зае – той продължи да заема всякакви високи постове и нито за секунда не е пожелавал да се отказва. Понастоящем е шеф и на ПГ на ГЕРБ, и на вътрешната парламентарна комисия. Много вероятно е и отново да е председател на предизборния щаб за президентските избори, а по едно време не криеше колко му се ще да бъде издигнат за кандидат-президент…

Без съмнение, властта е изкусително нещо, щом на 53 години и самият Конфуций се поблазнил да стане министър на правосъдието в древното китайско княжество Лу.  След две години обаче напуснал, защото не се почувствал в свои води. Видял, че тая работа не е за него. От съмнения в себе си дори не сколасал да се облагодетелства. Понеже тогава нямало телевизии, до края на живота си обикалял на едно дръгливо конче, за да пропагандира светлите си идеи.

Голям мъдрец, няма що! Борисов даже трябва да се обиди, че са му подарили фигурка на този китайски идеалист. А може би Цветанов нарочно му се подиграва, ужким се подиграва на нас?

Във всеки случай последното е сигурно – подиграва ни се, все едно никога не е виждал закуска. Нечовешки направо, но пък напълно заслужено от наша страна.

autor-liuboslava-rouseva-bw

Източник: Редута

  1. Галина Томова каза:

    Често мисля, че нашата журналистика е беззъба. Не, не е, защото такива статии и конкретно Любослава Русева опровергават подозрението ми.Благодаря й.

  2. КИН каза:

    БРАВО, БРАВО, БРАВОООООО………НА ЛЮБОСЛАВА РУСЕВА!!!
    Чест и Почитание към Вашата Достойна статия г-жо Русева!!!
    Ей на това викам аз Доблестна българска журналистка! Дай Боже повече такива журналисти като Вас г-жо Русева!!!
    На мен лично ми е писнало да слушам жалка, мижитурска, долнопробно-манипулативна, пропагандна журналистика по „най-харесваните“………….с по, по, най, рейтинги национални телевизии и медии…….пълна МИЖИТУРЩИНА!!!!!!
    ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЕ КЪМ ЛЮБОСЛАВА РУСЕВА И ЕКИПА НА ДОСТОЙНАТА МЕДИЯ MEMORIABG.COM

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни