Ботев – за разликата между революция и тероризъм

botev001

„Българското просвещение”. Карикатурата е отпечатана в „Тъпан”, год. І, бр. 12 (20. ХІ. 1869). Рисувана е от полския емигрант Х. Дембицки, личен приятел на Ботев, по идея и с пояснения от самия Ботев. Обрисувани са борбите между русофилите и партията на „младите” при образуване на книжовното дружество. От едната страна са шест члена на „Добродетелната дружина”, впрегнати и водени от руския консул барон Офенберг, а редакторът на русофилския вестник, Пандели К., гризе подхвърления му кокал. От другата страна на „Българското просвещение” са младите, между които личат образите на Ботев и Каравелов (Ботев държи Устава на дружествот)

 

Преди няколко години, в едно телевизионно предаване учителка от провинциален град разказваше как се оказала в изключително неловко положение при посещение в училището им на група чужди дипломати от най-висок ранг.  Ръководителката на делегацията се вгледала в портретите на Христо Ботев и Васил Левски и възмутено попитала: „Защо сте закачили портретите на тези терористи в класната стая? Какъв пример давате на децата?!” А децата дълго след това питали: „Каква е разликата между революционерите и терористите? Моля, обяснете ни!”

135817932191821

Каква всъщност е разликата между Ботев и Левски, от една страна, и тези, които взривяват влакове и самолети, туристически обекти и пазари, автобуси, летища, театри, концертни зали и всякакви места, където се събират обикновени хора, нямащи никакво отношение към тях и техните проблеми?…

Каква е разликата между революциите и тероризма, след като и в двата случая има смърт, разрушения и обществена паника?

Всъщност има революции разни. Има класическа еволюционна революция, за която става дума тук, има и революционна еволюция (ускорена, качествено променяща битието еволюция). Има изпреварваща революция (често манипулативна), има дистанционно дирижирана революция, има имитационна (фалшива) революция, има и сбъркана, погрешна, ненавремменна и вредна революция.

Най-главната разлика между еволюционната революция и тероризма е в целите им – защо се прави, каква е крайната цел, която трябва да се постигне чрез насилствените действия и евентуалното пожертване на обикновени, невинни човешки същества, а също така – и в методите им.

Истинските революционери насочват ударите си предимно към представителите на властта и тези, които ги обслужват. Когато воюват срещу тиранията – воюват с армията и тези, които бранят тиранството. Разчитат на съпричастността на цялото население и не крият каузата и целите си.

Съвременните терористи, странно защо, правят точно обратното. Те  насочват ударите си към беззащитни, твърде често – случайно попаднали на местопроизшествието живи същества, които нямат никаква лична вина, вместо към тези властимащи, които на практика са причинили бедите им. Те се стремят да спечелят „победа” чрез разрушаване на това, което е строено от хора като тях самите, страдащи от същите социални злини, и да избият по твърде жесток начин колкото може повече обикновени граждани, причинявайки нещастия и скръб на техните близки и цялата им държава.

Революционерите не са обикновени недоволници от обществената система, в която са принудени да живеят; те не са вечно протестиращите, възмутени от  всякакви решения на правителствата си или на световния елит, нямащи обаче ясна представа какво точно искат и как то да стане; те не са и фигурантите, от съвременните протестни маскарадни пърформанси, целящи суетна демонстрация на собственото различие или  пък шоу-самозабавление за сметка на другите. Те не са и бунтарите, целящи  кръв и отмъщение, независимо от крайния резултат. Мълчаливият фанатизъм на самовзривяващите се не допринася с нищо за добруването на техните близки, напротив – носи им допълнително страдание. Тогава защо го правят? Не виждат ли друг начин за промяна на обществената ситуация в желаната от тях посока? Или отчаянието надделява над разума? Или пък умопомрачението ги поглъща насила?

Нямаме смислени отговори на тези въпроси и не ги и търсим. А докато не намерим верните отговори, докато не разкрием причините за явлението и не поправим сбърканото, няма как да отстраним проблема. С тероризъм срещу терористите нищо разумно и добро няма да се постигне.

Ако разделим общественото недоволство на три основни групи – протест, бунт и революция, става ясно, че именно революцията и то – еволюционната революция, е онази степен на преход от старото към новото по съдържание и форма битие, в която интелектуалната концепция за желаното ново вече е узряла, има своя видима форма и се знае как да се постигне. Стратегическата цел е ясна и постепенно се очертават  тактическите подходи към нейната реализация.

Всъщност революцията е обективен, природен (следователно – почти независим от човека) процес, който по своята същност е периодично проявяващ се еволюционен етап от изначално заложената програма за самоусъвършенстване на божието творение или на спонтанно възникналите биологични същества (според различните мирогледни концепции).

Предназначението на революционния етап е – ускоряване на еволюцията и преодоляване с големи крачки, практически на скокове, на вече проявилите се съществени забавяния в еволюционния процес. Следователно, смисълът на революцията е в коригиране на еволюцията във времево и качествено отношение. Поправяне на грешките и най-вече – коригиране на посоката и правилното й преориентиране спрямо изначално поставената цел. Знае ли обаче някой от нас каква е изначалната цел и дали въобще се движим целево и съзнателно, или плуваме без крайна цел и посока в галактическото време-пространство?

Поглеждайки отново към първоначалния въпрос – за различията между дейците за национална и социална революция и съвременните терористи, веднага на преден план се очертават  няколко основни различия.

Революционерите не само са си поставили ясна, общественополезна според тях цел и кауза, а и ги прогласяват предварително, като се стремят да не ги компроментират в очите на обществеността. Ботев не само не допуска насилие, обида или друго провинение спрямо пътниците на „Радецки”, сред които е имало група мюсюлмани и един турски паша, а както установява впоследствие анкетната комисия, лично показва на втория капитан, че касата, товарите и багажите са в пълна изправност.

2016-06-01_214539

Корабът „Радецки“

 

Революционерите се стремят към положителна според тях промяна в общественото битие, за която имат ясна представа каква да бъде. Те вече са се убедили, че тя не може да се постигне по мирен, диалогичен начин с властимащите и това е причината да преминат  към революционни методи.

За истинските революционери борбата за промяна на битието не е проява на показност, на развлечение или на приключение. Днес платените митингуващи, протестиращи и въобще недоволстващи, в повечето случаи са само фигуранти в публично разиграван спектакъл, в който те не поемат никакъв риск, защото по споразумение с работодателя, за живота им няма никаква опасност.

Опасността за живота на революционерите е изначална и всеки от тях напълно я  разбира. Поема риска съзнателно и доброволно като саможертва за доброто не на себе си, а на общността. Девизът на българския революционер най-добре е формулиран от самия Христо Ботев: „Свобода или смърт”, и е написан на знамето на революцията.

Какъв е девизът на самовзривяващите се или дистанционно взривени терористи? Не сме го чули, не знаем нищо за него. Не са обявили от какво са недоволни, срещу какво се бунтуват, какво искат. И за какво умират. Или може би са обявили всичко това, а ние просто не ги чуваме? Ако е така, нека се опитаме да ги чуем и потърсим мирно разрешение на проблемите. Езикът на оръжията съвсем не е езикът на взаимното разбиране.

Революцията е духовна промяна, интелектуална изява. Затова тя е по силите само на духовно и интелектуално узрелите човешки личности. Те са осъзнатите предводители, а другите вървят след тях. Именно поразителните гениални прозрения на Христо Ботев за стратегията и тактиката, които трябва да следва българското революционно движение, са в основата на  окончателния  успех на българското революционно движение – освобождението на България, пък макар и не само със собствени сили, каквато е била  мечта му.

Ако имаше време, ако изоставането не беше толкова голямо, еволюционните възгледи на Любен Каравелов биха били много полезна основа за постепенна национална еволюция и постигане на собствена държавност чрез просвещение и духовно съзряване. Ала нямаше време. Всякакво допълнително забавяне в  доказване на основанието и правото ни на собствена държавност би довело до поредното отлагане в далечното бъдеще на международното признаване на българската нация и правото й на собствена държавност. Не може да се изключи и възможността, дори и досега, да говорим официално само на турски, както е в Одринска Тракия.

Botevata cheta sliza na dunavskia briag-GudjenovАналитичното и интуитивно осъзнаване на този факт е принудило Христо Ботев да предприеме саможертвената, предварително обречена четническа акция на кораба „Радецки”,  с цел не само да предизвика съчувствие в европейската и руската интелигенция, а най-вече да провокира чувството им за историческа отговорност към един подло изоставен и предаден на мюсюлманския произвол  стародавен християнски народ.

Казано на съвременен език, ето това е направил Христо Ботев: формулирайки ясно стратегическата цел – освобождението на България, веднага е предприел и ефектни тактически действия за нейната реализация, преценявайки правилно оперативната ситуация.

Точните ходове в точното време чрез лична саможертва. Това е. Това е, което е направил Ботев за възстановяването на нашата национална държава. Без неговата дипломатическа стратегия на изпращане на писма до западните вестници, написани на техните езици, без театралния спектакъл, разигран на кораба „Радецки”, без героичната кончина на неговата колоритна личност – на вече доказан поет и писател с впечатляваща одухотворена външност – делото на Васил Левски щеше да изтлее и да се разпадне в небитието.

Христо Ботев усети ключовото значение  на онзи исторически миг и не му позволи да избяга. Хвана го с мисълта и ръката си и ни го дари – во веки веков. Тук няма смисъл да обсъждаме неговата гениална поезия и още по-гениална проза. Трябва всички отдавна да са ги изчели. Но не са!

Всички ние, които се наричаме и самоопределяме като българи, знаем не само с разума си, а и със сърцето си всичко това, но някак си не ни се иска да си го признаем. Дори и пред себе си. Затова и липсва монументален паметник на Ботев на централно място в столицата ни, а само скромен бюст в един от парковете й, затова не преиздаваме трудовете му в автентичния им вид и пълнота, затова сякаш се срамуваме от себе си, когато честваме годишнините му.

Докога?  Не е ли вече време да променим нещата  и да се държим и действаме като достойни наследници на достойния си воевода? Не е ли време да посрещнем сто и седемдесетата годишнина от рождението му на 6 януари 2018 година, събрани пред негов монумент на главната алея пред Националния дворец на културата? И  да прочетем задълбочено публицистиката му, която от 1940 г. досега не е преиздавана цялостно? Да я преиздадем!

botev-1940

ХРИСТО БОТЕВЪ, Пълно събрание на съчиненията под редакцията на Михаилъ Димитровъ, София, книжарница „Новъ свътъ, 1940, страници 596.

 

Васил Левски е наш национален герой и нашата национална икона. Той ни е посочил пътя и начина за самоспасяване – чрез самоорганизация и сила на духа.

Христо Ботев е планетарен герой. С високия си интелект, художествен талант и гениална политическа прозорливост, той поставя нацията, на която се е посветил, на едно от най-високите места в човешката духовна йерархия.

Христо Ботев сякаш ни е спуснат от Бога, за да ни даде самочувствие и да ни посочи мястото, на което трябва да се изкачим.

Дадено ни е! Сега е наш ред да дадем!

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Боряна Гагова

Боряна Гагова

Доц. д-р Боряна Гагова е дългогодишен преподавател по Административно право и Държавно управление на икономиката в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. Изследователските й интереси са насочени към взаимодействията между икономика, право и управление, геополитика и системософия на управлението, като базова методология за обществените науки в бъдеще.

  1. ivo_isa каза:

    Може ли поименно за случката в провинциалното училище?
    Че гуглето нищо не намери.

  2. Лакотавакан каза:

    Объркан съм! Ако кажа, че Ботев (и Левски) са терористи, ще обидя всеки достоен българин! Но ако ги нарека национални революционери, ще обидя пък нашите братя американците и турците! Боже, в какви странни времена живеем?! И кога най сетне ще дойде пустия му „Годо“? Не ни ли омръзна да копаем това дъно…?

  3. Нели Николова каза:

    Изразявам уважение и благодарност към авторката за актуалния ракурс, предложен от нея за осмисляне на съвремието!
    Макар да не пиша коментари, защото не всяко мнение е достойно за внимание, вълнува ме всяко докосване до българския дух, проявен като гениалност. И творчеството и жертвата на Ботев НИ възвисяват до ГЕНиалност. ЖЕРТВА е дума от прабългарски произход и означава ОГЪН.Огънят унищожава ненужното и дава огрев. Най-вече вътрешен.

  4. Лакотавакан каза:

    Моля да ме извинят от „Мемория…“ но не мога да не коментирам написаното от госпожа(ица) Николова. Прощавайте, госпожо Нели, но кой, по-дяволите, определя кое мнение е достойно и кое – не? И още… където мине огънят, унищожава всичко! Дали някои го признават или не, Българският дух владее света и …поради това е преследван. Но…никой не е успял да унищожи птицата „Феникс“ и никой няма да унищожи Българския дух. Защото знаете за пепелта… Именно огънят унищожава всичко и върху неговата пепел избуява новото, силното…а то иде от Българския ген! А този ген бучи, точно като пред земетресение. И няма да унищожи света във нежеланата война, а ще дойде с мир и възкресение, с новост и култура… Остава ни само да чакаме…

  5. Даниела каза:

    Българите по-напред са дошли по балканските земи. През Първото българско царство, съседни племена и народи доброволно и с желание са се присъединявали към българската държава, защото животът в нея е бил организиран по доста справедлив начин и с добра данъчна система за онова време. По-късно, новите господари по тия земи, така наречените османски турци са имали достатъчно дълъг срок от петстотин години за да докажат какво могат. Да водят региона към разцвет или към упадък. Прибрали оръжието от местното население и го „облекчили“ откъм участие и водене на войни, но му отредили ролята на скотовъдеца, слугата и раята. Никакво строителство, архитектура, наука или просвещение. Пълен застой и живуркане в рамките на насила наложения тесногръд манталитет. Ето това нашите будители са провидяли и не са можели да търпят. Будителите Ботев, Левски, тези преди тях, тези около тях. Смелите интелектуалци или по-добрата половина на нашето племе. Поклон!!!

  6. доц. Боряна Гагова каза:

    Разочарована съм от насочването на коментарите към клюката, вместо към същността на статията. Издирила съм, обработила съм и съм предала за публикация в електронното списание „Памет за бъдещето” на дописката от самия Христо Ботев от 3 май 1986 г., както и на есето от Илия Бешков, заедно със скицата му за паметник на Ботев, които открих в подлистник на в. Дума от 2 юни 1994 г., бр.121. И двата материала са публикувани от изданието на 02. 06. 2016 г. Написала съм тази статия, за да насоча вниманието на българите към необходимостта от преиздаване на Пълното събрание на съчиненията на Ботев от 1940 г. и то в две версии – хартиена и виртуална, както и от съграждане с общонародни усилия и дарения на мемориален паметник на Ботев пред НДК по скицата на Бешков. За съжаление няма нито един коментар по този въпрос, а ако се появи, то вероятно ще бъде някаква форма на скептицизъм.
    Що се отнася до въпроса, който вълнува не само Вас – коя е съответната персона, за да бъде заклеймена от патриотите – то моят отговор е: За съжаление не се касае за единичен случай, а за тенденция. Въпросът е принципен, затова съм подготвила принципен отговор – ако някой отново го постави. Чувала съм и от български студенти в чужбина, че са им подхвърляни подобни фрази. Ала нито учителката, нито те ще се решат да свидетелстват за това. Аз съм юрист и съм наясно с възможните последици от споменаване на нечие име, а и целта ми е друга.

  7. Безименен :-) каза:

    „Геополитиката“ изисква такива като Ботев и Левски да изчезнат от „мима“ на българина. Така, че е без значение кой точно е „дипломата“. На тоз дипломат, т.е. на господарите му, трябва мат’рял. Така, че „терористи“ като Ботев и Левски са като иглата която пука надут балон ;-0).

    По въпроса за паметника, Ботев е достатъчно умен, за да напише:

    „Но… стига ми тая награда -. да каже нявга народът: умря сиромах за правда,. за правда и за свобода…“

    Неговия паметник е това което е написал, поне за разумните.

Оставяне на коментар към Безименен :-)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни