Мислете за вашия град като за града на вашите деца

Разговор на Христина Христова с Георг Спартански за Мемория

– Г-н Спартански, наскоро беше Празникът на Плевен, а веднага след него – и 24 май. Социалните мрежи са пълни с похвали към вас, а много плевенчани споделят, че това са били най-интелигентно и вълнуващо организираните празници в Плевен, че градът е бил пълен с усмихнати и радостни хора. Откакто поехте кметския пост, Плевен се променя като с магическа пръчка. Не само визуално връща предишната си красота, но и сякаш отново се чувства духът на общността. Коя е тайната, какво се случва?

– Първо искам да благодаря на своите съграждани за това, че оценяват усилията на градската управа да промени облика на града към по-добро, да върне старата слава на Плевен и да покаже по един по-видим начин красотата на Плевен. Винаги съм казвал, че Плевен трябва да бъде бисер в огърлицата на българските градове и усилията на настоящето ръководство са насочени именно в тази посока. Целта ни беше да освободим Плевен от задушаващата сила на стари манталитети и стари практики, от панаирджийския вид на града с многобройни скитащи търговци, с нелицеприятни и неугледни павилиончета, шапрончета, масички, сергии, продаващи стоки, с които са наводнени пазарите и битаците в цяла България. Желанието ни беше да отворим Плевен така, че да покаже лицето си, да покажем един чист, приветлив, красив град – такъв, какъвто го помнят нашите съграждани. За целта трябваше да опитаме първо да променим мисленето си, да почистим града си и да се научим да не цапаме, защото много по-малко усилия се изискват да не цапаш, отколкото да чистиш след това. Затова в светлината на еднодневната национална кампания „Да изчистим България за един ден“ аз имам друг девиз: „Да пазим Плевен чист цялата година, за да не се налага да го чистим за един ден“.

Защото битието е такова, каквото си го създадем. Ние не сме мръсни, защото сме бедни, а сме бедни, защото сме мръсни. Мръсотията първо е състояние на съзнанието, а оттам – и състояние на битието. Така че нека да не се оплакваме,че нямаме пари и че нищо не става, а да положим усилия, за да проведем една битка за града си. Да върнем гордостта на плевенчани, да вдигнем тяхното самочувствие, да видим, че нещата могат да се случват и по един по-позитивен, по-интелигентен и лицеприятен начин. И аз се радвам, че първите стъпки вече са направени. Не искам да се лаская от мисълта, че всичко е наред, но е видимо, че плевенчани оцениха нашите усилия. Постарахме се да направим една много богата културна програма, за да има за всекиго по нещо. Има дървени пирамиди с цветя в централната част, които променят града, има цветя под уличните лампи и още много цветни пространства. Стараем се да доставим на хората това естетическо удоволствие, което те заслужават. Разбира се, с парите на плевенския данъкоплатец. Това са техни пари и ние им ги връщаме като културен и естетически продукт. (на снимката – почистване на Водната каскада в центъра на Плевен по инициатива и с участието на кмета и общинските служители)

– За шест месеца сякаш не се спирате да облагородявате инфраструктурата на града. Скъпо ли струва това? Откъде намирате средства? Като правило кметовете в България винаги се оплакват от липса на средства.

– Факт е, че парите няма да ни стигнат и не ни стигат, те никога не стигат. Дори в държави с много по-богати общини парите не стигат. Едва ли има кмет по света, който да даже, че финансовите му очаквания са напълно задоволени. Тъй като ние все пак сме в България, аз си давам сметка, че финансовият ресурс на общините е силно ограничен – като следствие от силно ограничената приходна база, но това е тема, която е предмет на друга, силно специализирана дискусия. В рамките на общинския бюджет се стараем да направим като в притчата – с двете риби и петте хляба да нахраним целия народ. Гражданите ни заливат с констатации за нередности в инфраструктурата и те са абсолютно прави. Проблемът е, че няма връзка между констатации и финансова обезпеченост на очакванията.

– Как успявате да балансирате между очаквания и възможности?

Опитваме се да харчим парите така, че да бъдат покрити първо най-неотложните неща, приоритетите. Ако говорим за уличната мрежа – започваме от най-натоварените улици. Няма да можем да удовлетворим всички очаквания, затова молим за разбиране и търпение, но пътната мрежа само в град Плевен, без общината, е над 180 километра, а финансовият ни ресурс е силно ограничен. За съжаление, това са настоящите ни възможности. Компенсираме и с програмата „Региони в растеж“, с капиталови разходи, с проекти по трансгранично сътрудничество. Полагат се всички усилия да се намерят допълнителни източници на приход, а тези, които имаме, да използваме максимално ефективно. Защото, когато имаш неограничено количество брашно, можеш да си позволиш да правиш експерименти – първата пита да излезе клисава, втората – изгоряла, и чак третата да омесиш и опечеш като хората. Но когато имаш едно кило брашно, народът е казал – дай го на майстор да ти опече хляба.(на снимката – възстановеният Пеещ фонтан)

Разбира се, не си правим илюзии – недоволни ще има. Много хора казват: ние сме данъкоплатци и искаме и на нашата улица след 30-40 години нищоправене да изгрее слънце. Тук отварям една скоба – когато говорим за данъкоплатци – да, разбира се, гражданите са такива, но парите, които внасят в общинската хазна като данък сгради и такса смет, са в рамките на 100-200 до 300 лева, в зависимост от това, дали имат и автомобили. А за цигари същият този човек отделя 2 хиляди лева, ако пуши по една кутия. С данъка, който плащат, ако са 300 лева (или 150 евро) можеш да направиш 1-2 квадрата асфалт, не повече. Така че, когато заявяваме: „Ние сме данъкоплатци!“, нека да си дадем сметка, че в настоящия си размер тези пари от данъците стигат да задоволяваме само най-насъщни потребности, и то в непълен размер. Нуждите винаги са десетки пъти по-големи от наличностите, за съжаление.

Водната каскада в Плевен. Амбицията на новия градоначалник е тя да бъде реновирана

– Държавата помага ли? Какво е взаимодействието ви с държавната власт?  

– Аз съм кмет само на 6 месеца и половина, не бих искал да генерализирам. Ние не сме от хленчещите общини, нямаме на този етап неразплатени задължения. Опитахме се и се справихме със собствени сили да избутаме доста европейски проекти, които заварихме в плачевно състояние и ни грозяха големи, милионни санкции за това, че не се вместваме в сроковете. Нещата бяха доста изпуснати и като качество, и като срокове. Радвам се, че успяхме и не ни бяха наложени финансови корекции, които заплашваха финансовото здраве на общината. Не хленчим на държавата, не съм от кметовете, които ще ходят за щяло и за нещяло при централната власт да търсят пари. Благодарни сме за това, че получихме финансова подкрепа за инвестиции в две знакови училища на Плевен – Математическата гимназия беше подпомогната с 1 милион лева с решение на правителството съвсем скоро и на началното училище „Патриарх Евтимий“ – с 312 хиляди лева – за ремонт и разширение на учебната база. Това е следствие и от отличната работа на ръководствата на двете училища, защото имат идеи, проекти и качествата да ги защитят така, че да спечелят нашата подкрепа.

Имаме очаквания, свързани с изграждането на спортна зала – вторият етап, същинското строителство. Там става въпрос за поне 8-10 милиона лева, което не е по силите на общината. Ако правителството ни помогне финансово, ще се справим с изпълнението на строителната част. Но нуждите са по всички направления, а възможностите на правителството не са безкрайни. 265 български общини в една или друга степен очакват съдействие и подкрепа, най-вече финансова. Затова и не сме с прекомерни претенции и нямаме свръхочаквания. Нека да си вършим работата както трябва. Ресурсът, който имаме, да усвояваме качествено и прозрачно, публично и в интерес на местната общност и както се казва, да видим как ще завършим мандата след 3 години и половина.

– Попадна ми един ваш призив, който ме впечатли – „Не мислете за Плевен като за града на вашите родители. Мислете за Плевен като за ГРАДА НА ВАШИТЕ ДЕЦА! Тогава ще дойдат и промените!“ В това послание сякаш е ключът към едно по-добро бъдеще не само за Плевен, но и за всеки един български град, за самата България. Каква е ролята на гражданите в една общност? Грижата за България започва ли от грижата за родното място?

– България – това са общините и хората, гражданите на тези общини. И ние всички заедно, в своята цялост, образуваме държавата България. Ако всеки почисти своето дворче, своята уличка, премете пред своята къща, уверявам ви, че България ще изглежда по друг начин. Затова всичко е свързано с манталитета.

Що се касае до бъдещето – разбира се, че бъдещето е в младите. На тях трябва да осигурим условия да останат в градовете и общините, в които живеят, а не да търсят пътя към чужбина и към столицата, защото това води до демографска катастрофа и до деконцентрация на силите и ресурсите във вътрешността на страната. А когато един кораб е добре балансиран, той няма проблем да плува в морето, било то спокойно или бурно. Когато има дисбаланс в разпределението на тежестта в трюмовете на кораба, рано или късно той налапва вода и се отправя към дъното. Опасявам се, че в момента сме в тази ситуация на вътрешен дисбаланс на трудовите ресурси. Стемежът е да се попадне в София и още 2-3 големи града, а вътрешността на страната все повече заприличва на пустиня. Констатациите са силно нерадостни – говорим за тези, които все пак остават в трюма на българския кораб, на не за тези, които вече са извън борда и със самостоятелно плуване се отправят към други дестинации. Така че идеята е да оставим на тези, които идват след нас, условия да останат. Защото родителите, тези, които са били преди нас, изискват грижи и внимание, но те са мил спомен от миналото, а ние дължим и усилия за бъдещето, за да имаме перспектива като град, като община и като държава.

Затова казвам, че нещата ще се случат, ако обърнем поглед към бъдещето, а не към миналото. Разбира се, миналото трябва да се знае, да се уважава, но усилията трябва да бъдат насочени към тези, които идват след нас. А нещата ще се случат, ако работим със сърце за Плевен и с Плевен в сърцето. Това е логото, което популяризирам и което искам да наложа на нашите съграждани. Радвам се, че местната общност все повече разбира, че една птичка пролет не прави, а колективните усилия водят до колективен успех.

Разбира се, това е твърде претенциозно, но човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

– А каква според вас е основната градивна мисия на един кмет – има ли нещо повече от грижата за нормалното функциониране на институциите и поддържането на инфраструктурата? Има ли нещо, което не се вижда на пръв поглед, но е също толкова важно?

– Ако един кмет се изживява като чиновник, ако е на работа от 8 до 5 следобяд, той ще си заработи четирите години като прослужено време и стаж за пенсия, но едва ли общината, която ръководи, ще се развива добре. Чиновническото отношение е първата стъпка към падението надолу. Един кмет не може да бъде кмет от 8 до 5, той е кмет 24 часа в денонощието, 365 дни в годината и 4 години от началото до края на мандата. Затова е абсолютно невъзможно и вредно да бъдеш чиновник по душа. Кметът трябва да полага усилия, първо, да промени манталитета, и второ – един американски президент беше казал „Икономиката, глупако!“. Не е работа на местната власт и на кмета в частност да се занимават с бизнес, но е задължително така да организират работата, че да отварят вратите на бизнеса към своя град и община. Това става чрез изграждане на доверие там, където то е тотално разрушено, чрез максимално опростени и прозрачни публични и административни процедури, които са в услуга на бизнеса, в добрия смисъл на думата. Чрез прекратяване на рекетьорските порочни практики, за да може бизнесът да свързва своето бъдеще със съответната община и регион.

Котаго бизнесът е оставен да се развива по прозрачни правила, тогава той счита, че има място за неговите инвестиции, развива своите бизнес-намерения, открива нови работни места. Оттам нараства и кумулативният ефект по отношение на работните заплати, които влизат в търговията и услугите, хората са спокойни, изхранват си семействата си. А работните места дават смисъл на младежите, които отиват да учат висше образование, да имат защо да се върнат в родните си места. Не на последно място – повече бизнес осигурява повече приходи и данъци, колелото се завърта и се получава този кумулативен ефект.

Така че трябва да се наложат правила, прозрачност и следване на закона. И правилата трябва да се спазват еднакво от всички, без изключение. Казвал съм го и в предизборните си срещи, че по времето, в което аз ще заемам длъжността кмет на Плевен, няма да има привилегировани лица и институции. Няма запазени места на първия ред, както и няма априори отрязани от възможността да участват в публичните обществени процеси на територията на общината.

– Само шест месеца, но за вас вече се говори като за успешен кмет и ярко открояващ се, грижовен стопанин на Плевен. За това е нужен и добър екип. Нов ли е той, или просто дадохте възможност на експертите и професионалистите да се изявят? Успяхте ли да ограничите партийните назначения?

– Ще започна от края. Когато управляваш, ти не започваш да мислиш за бъдещото си управление в деня след полагането на кметската клетва. Очевидно ти си имал в главата си екип или поне основите на екип, с който би тръгнал по този дълъг път, тъй като управлението на една община не е спринт на 100 метра, а маратонско бягане, в което печели не най-бързият, а най-издръжливият. Така че аз съм имал своите идеи по отношение на основните стълбове в управленския си екип и съм имал комфорта да реализирам тези си намерения по отношение на основната част – от заместник-кметовете до секретаря на общината. Партийността е нещо добро, всеки тръгва на работа с хора, които познава, но за мен водещ е професионалният елемент, защото един верен партиен кадър, но некадърен в професионалната област, в която му възлагаш да управлява определени процеси, проваляйки себе се, ще провали и теб, а още по-лошо – и общата работа. Така че, хубаво е хората да се познават, да си имат доверие, но още по-добре е да бъдат професионалисти. Затова основната част от екипа ми са хора, които са се доказали в годините на професионалните си поприща.

Аз самият съм безпартиен, въпреки че никога не съм крил политическите си предпочитания. За 53 години не съм членувал в политически партии, нямам намерение да го правя и в бъдеще. Не ме интересува след приключване на работното време кой от служителите на общинската администрация на кой Господ пали свещи и в коя партийна централа ходи на събрания. Интересува ме за времето от 8.30 до 17 да си върши професионално и почтено работата, а демокрацията предполага абсолютна свобода на избора пред личните партийни предпочитания. Така че не съм се колебал да включа в екипа си хора и с леви, и с десни политически убеждения, и това е факт, плевенчани го знаят. И до този момент не съм имал повод да съжалявам за избора на хора в екипа си. Говоря за високите позиции в общинската йерархична стълбица.

Що се касае до тези няколкостотин служители от ниво директор на дирекция, началник на отдел, звено и служителите в тях,  факт е, че за 6 месеца и половина не съм уволнил нито един служител от тези, които заварих. Има една много малка част, могат да се преброят на пръстите на двете ми ръце, които намериха друга работа, в други градове, или по-високоплатена работа, но това са естествени процеси. Но съм дал възможност на всеки да покаже, че заслужава мястото си в общината и не съм уволнил никого, въпреки че по стара българска традиция, знаете, когато дойде нов началник, първата му работа е да уволни половината от състава на екипа, който е заварил. Е, аз показах, че може да се работи, като освободиш хората от страха, като им дадеш възможност да проявяват инициативност. Многократно на оперативни им казвам, че ние сме екип. Аз не съм избран за цар, за да царувам и да властвам, а за да бъда просто проводник на обща, колективна управленска воля и на стратегии, по които заедно ще работим.

На този етап нещата повече или по-малко се получават, хората са освободени от страха. Виждам, че вече проявяват и по-голяма инициативност. Самият аз съм им казвал, че няма нищо страшно в това, когато видиш, че кметът предлага недобро, или, не дай Боже, незаконосъобразно от твоята гледна точка управленско решение, ти като специалист в определена област да кажеш: „Г-н кмете, считам, че това не е така, а трябва да бъде иначе“. Тоест, инициативността при мен се поощрява и тези, които си вършат работата, получават и публичната ми похвала и благодарност.

Трябва да си имаме доверие, за да се върши общата работа, а не да се ходи със свито сърце и страх на работа. Няма да скрия, че в първите дни на мандата ми при мен идваха за подпис на документи силно притеснени началници на отдели или директори на дирекции, на които им трепереха ръцете. Сега се радвам, че този тремор го няма, хората влизат освободени и усмихнати и водим абсолютно равнопоставен диалог.

– Плевен е град с безценно историческо наследство. Лесно ли е да бъде опазено то и да бъде предадено на идващите поколения – не само като материална база, но и като памет за историята. Съвременната геополитическа конюнктура  влиза ли в противоречие с паметта на Плевен за героичните времена от Руско-турската освободителна война?

– Аз се радвам, че по отношение на историята и историческото минало в Плевен има консенсус и няма дребни политически интриги. Ние познаваме отлично своето историческо минало, гордеем се с него и нямаме основание да се опитваме изкуствено да пренаписваме историята. Изтъркано и клиширано е, но е изключително вярно, че народ, който не познава историята си, няма и бъдеще. Ние полагаме изключително големи усили в морален, а оттам и във финансов план, да поддържаме огромното историческо наследство, което имаме. Да съхраним за поколенията тези исторически паметници, да покажем, че Плевен е знаково място в историята на България в един решителен момент от нейното съществуване и плевенчани да са горди с това, че сме град, който е дал много на българската история. Гордеем се и с Мавзолея „Св.Георги Победоносец“, който е символ на Плевен, и с плевенската Панорама, която е единствената в Югоизточна Европа, и с тези над 140 паметници от (общо 400), които са свързани с Руско-турската освободителна война, и със парковете, и с художествените галерии.  Гордеем се и с хората на Плевен, особено в областта на културата и изкуствата сме дали знакови личности, които са украшение за всеки европейски народ, не само за Плевен и за България.

Така че, имали сме какво да дадем, давали сме, даваме и пак ще даваме. Нашата цел е да съхраним тази историческа и културна слава на Плевен и ако е възможно, да я умножим през годините. Това, разбира се, става и с финансови средства, които щедро отделяме в рамките на бюджета на общината.

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“

– Как се чувствате на моста между миналото и бъдещето?

– Чувствам се като човек, който съзнава, че е на кръстопът и че му предстои много работа, за да плава общият кораб в една правилна и по-перспективна посока. Отчитайки заслугите на миналото към това, което сме сега, даваме си сметка, че сме длъжници пред бъдещето си и то ще бъде такова, каквото си го направим ние самите, с общите усилия на цялата местна общност. Живеем в трудни времена, но явно, че в България по друг начин нещата не стават. Ако няма стрес, ако няма трудности, нямаме усещането, че сме част от процесите и историята, която създаваме за бъдещите поколения. Нашият днешен ден е история за тези, които идват след нас. И за нас не е без значение как ще оставим имената си в тази история.

– Каква е вашата надежда за България? Може ли вашият градивен подход да бъде приложен в национален мащаб? И от кого зависи най-вече това? От общността или от личността?

– Този въпрос изисква доста задълбочено мислене. Труден, тежък, философски, но и практически въпрос. Нямаме много време за философия, трябва да действаме, тъй като предизвикателствата на настоящето са твърде много и са твърде сериозни. Ако не вярваме, че има бъдеще за България, по-добре да се предаваме, да свиваме знамената и последният да изгаси лампата. Аз съм останал в Плевен, децата ми учат в България, считам, че не може всички да се евакуираме. Въпреки че тенденцията към евакуация от страната все още е много силна. В този смисъл, политиците и на местно, и на национално ниво сме длъжни на обществото и на държавата. Давам си сметка, че личностите са тези, които движат чрез идеите и визията си обществото напред, но те не са нищо без подкрепата на хората зад тях, защото само обединените сили, общите усилия – за продължително време и в една посока, раждат успеха.

Ние, българите, в исторически план, ако си послужим със спортна терминология, сме силни в тези еднократни протуберанси, можем да демонстрираме чудеса от героизъм за кратко време и предимно в индивидуален план. Но истински градивното идва, когато тези усилия се полагат от всички  и само в една посока.  В този смисъл с евтини политически заигравания, делението на цветове, на политически пространства, без да се отчитат националните приоритети, без да има визия за държавата не за една година, а за десетилетия напред, без да има национален консенсус по целите, които си поставяме, нещата няма как да се случат. Не е важно по кой бряг на реката ще вървиш, а да вървиш в определена посока. Другото е въпрос на конкретна политическа конюнктура по левия или по десния бряг. Ако сме очертали руслото на реката, посоката на течението, другото е въпрос, както се казва, на естетика.

Така че, без да съм идеалист, оценявайки реално настоящето и трудностите, пред които България е изправена, аз съм оптимист за нейното бъдеще. Иначе нямаме бъдеще като народ, нация и държава. Ще ми се тази държава на 1300 години, най-старата държава на европейския континент, да остане и да пребъде и в следващите столетия. Това може да се случи само ако сме отговорни към своето бъдеще.

Мавзолеят „Свети Георги Победоносец“ на празника на Плевен 15 май т.г. в звук и светлина.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК