С памет за миналото и воля за бъдещето

 hr-hristova

Скъпи читатели на Мемория,

Честит празник!

Преди една година избрахме 24 май за свой рожден ден, защото вярваме, че това е най-истинският български празник – единственият, който не ни разделя, а ни събира като народ и общество – от най-малките до най-големите. И това е така, защото дълбоко в себе си ние знаем, че именно духът калява волята на един народ – не само волята да оцелява, но и да съзидава своя исторически път. А днес, както и в други преломни моменти на националната ни съдба, ние имаме огромна нужда от воля.

Формирането на критична нагласа към действителността е първото условие да удържим съзнанието си будно. Приспиващите техники на днешния световен ред се грижат повече от добре за нашия политически и духовен сън. Затова поддържането на зорки сетива към все по-абсурдния свят, в който ни принуждава да живеем съвременният елит, е нашата първа и най-важна задача – но тя е само първата.

Мислещият човек е единственото живо същество, способно да премине през живота си пълноценно, да влияе на общността, която преди това го е отгледала и му е поверила своята сила и своята слабост. Мислещият човек е този, който отделя съзнателно градивната от разрушителната енергия в колективния живот. Той извлича с внимание субстанцията на същността, оставя я да мине през него и я насища със своето лично прозрение, със своя опит и с визията си за общия ни живот.

Само така днешният празник има смисъл –

когато в него пулсира енергията на съзиданието.

Това е другата и истински значимата задача пред всички нас.

Светите братя Кирил и Методий останаха вечният символ на въздигащия се български дух, сякаш отличаващ ги от трагичното величие на нашите национални герои, дали живота си за свободата на отечеството. В днешния празник надеждата е повече от тъгата. Тя успява да се извиси над драматичния ореол, увенчал историческата ни съдба. Днешният празник е знанието ни за светлото предопределение, за волята да бъдем и да можем.

Време е да си спомним тези азбучни истини и да надградим своя критичен и песимистичен поглед към нашата България. Време е нашият патриотизъм най-после да приключи борбата си с петвековното робство, освобождавайки ни веднъж завинаги от неговите сенки и насочвайки усилията ни към опасностите, което днес ни дебнат отвсякъде. Време е нашата критична нагласа към действителността да бъде осмислена от волята за съзидание.

Отричащата енергия не е в състояние да роди плод и визия за настоящето и бъдещето – тя остава деструктивна и разрушителна. Превръща се в опиат, задържащ порива за промяна в омагьосания кръг на гнева. Руши без да гради. Разделя без да обединява. Съзерцава без да действа.

Днес отново сме разделени и гневни един на друг. А в кратките почивки на противоборството си сме упоени от възторжената сила на отрицанието, която бушува яростно в нас.

С тази сила обаче ние оставаме напълно безсилни.

Гневът не избухва в Живота, той избухва в Смъртта.

И повярвайте, политическият квази-елит прекрасно знае това. Той не се страхува от нашия гняв. Страхува се единствено от изконната воля за живот, скрита в колективния дух. Същият дух, който строи невидимите мостове от дълбините на свещеното миналото към стръмнините на желаното бъдеще.

Настоящите политически формирования в България нямат визия и стремеж за национален суверенитет, за достойни отношения на страната ни с останалия свят и за достоен живот в нашето отечество. Те ни оставят свободно да ги презираме, защото знаят, че именно тази омраза ни саморазрушава отвътре като народ, изпива силата ни за съпротива. На тях не им пречи нашият гняв, а напротив. Резултатът от гнева е едно разединено, обезсилено, обезверено, воюващо със себе си общество. Точно от такова общество има нужда политическият ни елит. Точно от такива общества има нужда и пропукващата се мощ на световния хегемон.

Ако помните мириса на цъфналите божури във венците, които увивахме като деца за портретите на Кирил и Методий, и ако копнежът диша още във вас – това означава, че вие знаете какво трябва да се направи от всеки един от нас.

Пътят е първо личен и после е общ.

Това не е метафора, а е реалност. Въпрос на съзряване и осъзнаване на всеки един от нас, за да може да узрее обществото и да роди плод. Да роди истински лидери.

Помнете – в нашето разединение е тяхната сила.

Единението за градивна промяна е единственото смислено действие, на което си струва да се посветим оттук нататък.

Ние от Мемория вярваме в това и ще продължаваме да го правим – с памет за миналото и с воля за бъдещето.

Благодарим ви за подкрепата!

Светъл празник!

bratqta-kiril-i-metodii

 

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Ана Димитрова каза:

    Поздравления и на Вас с празника. И още повече за това, което постигнахте със слова за една година. И това е само началото, убедена съм.

  2. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Поздрав и от мен по случай Великия български, славянски и европейски Празник!
    Поздрав и заради отлично проходилото ви Творение!
    Препоръки и пожелания:
    1. Да не се разболеете от ЧИС (частична интелектуална слепота), болест от която масово страдат и ще страдат хората на умствения труд, докато продължава общественото разделение на труда на умствен и физически.
    2. Да преодолеете (надскочите) дихотомията „елит – народ”. Тя е „политкоректна”, но научно неекзактна. Не е възможна като предпоставка за научно мислене, способно да даде адекватно решение на проблемите на съвременното окаяно социално битие.

  3. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) каза:

    Току-що привърших четенето на поредната и последна статия „На дневен ред в България е създаването на нов управленски, духовен и интелектуален елит”. Съдържанието й доказва колко актуална и точна е втората препоръка от предишният ми КОМЕНТАР. Смятам да напиша обширен коментар-критика на основните идеи, съдържащи се в статията.

Оставяне на коментар към Желю Железов (JELEZOV.blog.bg)

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни