Разговор на Христина Христова с Калоян Методиев за Мемория
Фотографии: Цеца Христова
РУБРИКАТА „РАЗГОВОРИ С БЪЛГАРСКИ МЪЖЕ“ днес е по случай 24 май. На първия рожден ден на Мемория избрахме да поговорим с един от най-четените и предпочитани политически анализатори у нас в последната година. Експертизата на Калоян Методиев е чужда на казионния подход и се отличава със своята прямота, дълбочина, и най-вече с решителността за справяне с проблемите – затова той е предпочитан гост и на Мемория. В днешния двоен празник за нашия екип нагласата ни за това интервю е и малко по-специална.
Калоян Методиев е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира външна политика и национална сигурност. Доктор по политически науки и университетски преподавател. Част е от експертния екип на Института за стратегии и анализи (ИСА), който публикува ежемесечни политически и геополитически доклади за събитията в България и по света. Ползва английски, руски, сръбски и хърватски език.
– На 8 май 1875 г. в дописка във в-к „Знаме“, Христо Ботев казва: „Така 11 май (24 май по нов стил) стана празник народен, празник, който ни напомняше нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.“ Започнах с този цитат на революционера Ботев не само защото след броени дни се навършват 140 години от героичната му смърт, но и заради това, че според него духовното и политическото освобождение са единен процес. Тоест, за Ботев днешният празник не е само на буквите и писмеността, а и на волята за политическа свобода. В тази връзка искам да те попитам – свободни ли сме днес духовно и политически?
– По-скоро не. Свободата винаги е била, е и ще бъде застрашена. Така е още от времето на пещерния човек. Винаги някой иска да вземе територията ти, ресурсите ти, да те управлява, да те подчини. Така е устроен светът и ние сме длъжни да го приемем като обективен факт. Не искам да залитаме в крайности, както правят днешните либерали, които фанатично извеждат свободата като абсолютна ценност, но не бива и да подценяваме проблема. Либералите изградиха едно общество, в което свободата е доминанта, но се оказва, че това е една измама. И в духовен, и в политически смисъл. Ако някой малко се отклони от правилното поведение и мислене, следва тежко стигматизиране, бичуване и накрая и наказания от колодата с нови инструменти – език на омразата, нетолерантност, дискриминация… Претендентите за носители на свободата днес са най-големите й душмани. Новите потисници са много по-опасни от останалите, защото са перфидни до болка. Бунтът, който се наблюдава в цяла Европа, е свързан именно с битка за реалната свобода. Подчертавам – реалната, а не либералната свобода. Мислиш ли, че случайно партия номер 1 в Австрия се нарича „Партия на свободата“?
– През Възраждането сме имали своите духовни водачи. А днес народът ни е изцяло изоставен от своя елит, няма кой да откликва на неговата енергия и да я организира, да я насочва градивно. Има ли сред нас нови, силни и обединяващи личности, способни да изнесат един обществен процес за по-добро бъдеще?
– Има, но още не са излезли на политическия терен. Ако кажа, че нямаме такива личности, значи сме свършили като държава и общество. А още ни има. Ние сме най-старата национална държава в Европа – без нас не може да го има Старият континент. Символично. Няма как да не кажа, че имаме тежък проблем с политическия елит. Не е подготвен, не е отдаден, не стои добре, съмнително е за кого и за какво работи. В този смисъл създаването, формирането на нов управленски, духовен и интелектуален елит е на дневен ред. Това е първостепенна задача пред обществото.
– Но защо например на унгарците им се получава, а на нас – не? Като цяло в Европа се чувства осезаем дефицит на открояващи се лидери като Виктор Орбан. Или греша?
– Не грешиш, а само избързваш. Това е тенденция в цяла Източна Европа. Национал-консерватизмът вече е политическата доминанта. Независимо от името на лидерите в отделните източноевропейски страни, там се води люта битка за суверенитета. Наричат ги непокорните общества. Независимо от политическите идеи и конфигурации, на повечето места там има съвпадение между елит и обществени настроения. Мигрантската криза беше просто повод да се откроят разликите между изтока и запада в Европейския съюз. Видя се, че може да сме едно като геополитическо пространство, някакъв икономически модел, но сме различни като мислене. На Запад има тежка лидерска и ценностна криза. В този смисъл България е в уникална ситуация – исторически, традиционно, културно да принадлежи към източноевропейската група, докато елитът й днес е копие на западноевропейските като мнение, политика, цели, реторика. Изостанахме с една обиколка. Наваксването минава през силно, отговорно, откровено и гордо политическо лидерство. Така ги виждам нещата.
– Но защо българският патриотизъм днес се изявява най-вече като патриотарство, което не отваря визии и хоризонти пред нас, а гледа преди всичко в героичното минало и сякаш се захранва само оттам? Възможна ли е появата на истински, патриотично ориентиран политически субект? Как може да стане това?
– Настъпващият из цяла Европа национал-консерватизъм няма никакво представителство у нас. Не просто е възможно, а е задължително да имаме такива субекти, такива политици, такъв елит. Кой у нас днес може да говори с останалите източноевропейски лидери? На какъв език? От какви позиции? Слугуването пред Меркел, Оланд и Ердоган каква работа ни върши? Няма патриотизъм без бунтарство. Не буквално, разбира се. Но ако това не стане, ще си клечим на позорното 28 място в ЕС, докато ни избягат и последните хора. Имаме политически елит, който е увиснал между еврожаргон, бюрократични фрази от една страна и хъшлашко говорене от друга. Няма я средата – националното говорене. Кои сме ние? Какво искаме? Слушам източноевропейските президенти, премиери, министри. Вече никой не говори така. Никой не се моли като бездомно куче за еврофондове, а си ги иска. Никой не ходи да ги целува на Европейски съвети в Брюксел, а тропа по масата. Никой не приема безропотно квоти или вноски, а съди и протестира. Самочувствието е важна част от политическия образ и статут на една страна.
– Зададох ти горния въпрос, защото в последно време политическата класа у нас сякаш се „усети“ за това какво търси обществената енергия и всички вкупом започнаха да говорят за патриотизъм – дори и президентът Плевнелиев, чийто действия и изказвания досега са били всичко друго, освен патриотични. Имам усещането, че започва една лицемерна и коварна игра на патриотизъм сред казионните партии. Така ли е?
– Разбира се. Маркетингът, който е един от господарите на съвременното общество, вече е вкаран в оборот. Каквото искат клиентите, това ще им продаваме. Но това не е политика. Това е пазар. Той не произвежда, не дава посока, не движи, а само се докопва до ресурси, който в случая с избирателите е тяхното доверие. Големи лъжи и лицемерие ни чакат. Лъже-пророци, които оцеляват върху чувствата на хората. Има една хубава турска приказка – истината изтънява, но никога не се къса. Да, ще има лъжа, измама, коварство и лицемерие, но накрая ще бъде изобличено. Първо са думите, но следват делата. Надявам се на здравия разум и най-вече на инстинктите на българите. Те са най-добрата ваксина срещу политическата демагогия. Така или иначе, източноевропейският дневен ред ще дойде и тук.
– Наближават президентските избори. Според теб възможно ли е да бъде издигната кандидатурата на една достойна личност, която да бъде морален стожер и обединител на нацията, да бъде коректив в абсурдния политически живот? Позволява ли въобще ситуацията в България да бъде издигната такава личност чрез гражданска инициатива и ако да – има ли тя шанс срещу казионния политически елит и срещу контролирания механизъм на изборите?
– Възможно е. Ситуацията, обаче, не го позволява. Още повече извън средите на доминиращите политически субекти. Впиването им във властта е много голямо. Пробивът би бил изключително труден. Промяната може да дойде през президентската институция, защото това е личностен пост. Много силен като образ, възможност за послания, за навигация на обществените процеси. Правилният човек там може да промени целият политически климат в страната. И не само да е коректив, а сериозно да притиска всяко едно правителство да се движи в определена посока. Но, пак казвам, много е сложна вътрешнополитическата обстановка. Затова и нямаме кандидати. Мръсен терен, мръсна атмосфера, политически застой, безпринципност, лоша медийна среда, ширеща се апатия… Средата е идеална за промяна, защото вече не е жизнеспособна, но не иска да си отиде. И няма да си отиде лесно.
– Как се срещат в историята водачът и народът? Това съдба ли е, предопределение ли е, или е въпрос на историческа зрялост и за двете страни?
– Много философски въпрос. Историята ги среща. Нещо в двете страни решава, че това е моментът. Не съм склонен да мисля, че политиката и историята са единствено рационално определени. Ирационалните пориви също имат голяма роля. Ако кажа, че съдбата няма роля, ще ви излъжа. Има, разбира се. Каквото и да правиш, ако нямаш късмет, нищо няма да се случи. Както казват в Родопите – което е писано на глава, няма да отиде на камък. Разбира се, не изключвам и подготовката, личностните характеристики, усилния труд, целеустремеността, чувството за ред и не на последно място – волята. Всичко това прави такава среща възможна.
– Ясно е, че съдбата на България днес е зависима от мощни, глобални геополитически процеси, от сблъсък на големи сили и световни играчи. Къде е спасителният път за нас?
– В София. (мълчание)
– В София… Ще преглътна краткия ти отговор, но пък може би той е достатъчно ясен. А Европа? В последните месеци става все по-ясно, че съдбата и бъдещето на Европа се контролират отвъд океана – имам предвид скандала с изтеклите документи на ТПТИ (TTIP), усилването на военното присъствие на НАТО, усещането, че Меркел е под външен контрол…. Преди няколко дни унгарският кабинет заяви категорично, че САЩ организирано пълнят Европа с мюсюлмани, за да я „разредят“ етнически. Има ли духовната мощ Европа да се противопостави на всичко това? Ще й го позволи ли световният хегемон?
– Съдбата на Европа е на тежък кръстопът. Имам предвид Западна Европа. Там настава бой последен за суверенитета и оцеляване на коренните европейски народи – в демографски, културен, политически смисъл. Подемът на партиите-евроскептици в Австрия, Германия, Франция, Холандия е опит за спасение. От този изход до голяма степен ще зависи каква Европа ще имаме след 5-10 години. Перспективите не са добри. За Меркел се изговори и изписа много. Тя е проклятие. Самият Хелмут Кол, който я вкара в политиката, се отрече от нея.
ТПТИ е изначално порочен с непрозрачния си и антидемократичен характер. Да те притискат да подписваш нещо, което влияе върху живота на всеки един народ на континента, и да не ти показват текста, е демократично извращение.
В подкрепа на тезата на унгарското правителство, бих добавил поздравителното писмо от президента Обама до новоизбрания български министър председател Бойко Борисов от 21 ноември 2014. Има го на сайта на правителството (ТУК)
Вътре имаше пасажи като: „Поздравявам България за приемането на хиляди бежанци и ви насърчавам в хода на работата ви за интеграцията им в обществото публично да отстоявате нуждата от толерантност.“ Какво влиза в работата на Обама този въпрос? С какво право определя кои са бежанци? Защо ще насърчава процеса? Къде в Европа се състоя тази интеграция? Очевидно това го интересува в България и Европа. Шоковото смесване на култури, религии, етноси. От това може да се роди само едно нещо – насилие и хаос. Американската камбанария е друга.
– В днешния ден не мога да не те попитам и за Русия. На 24 май духовните и културните връзки в нашия православен свят се чувстват още по-осезателно. Коя е мъдрата граница, кое е златното сечение между крайното русофилство и крайното русофобство? Може ли въобще да има баланс у нас в тази драматична опозиция, която е пълна с историческа емоция и с някакъв особен, специфичен вид енергия?
– Няма нужда от баланс – защото въобще няма нужда от фобии и филства. Поне на ниво политически елит. Мисля, че и на самите руснаци им омръзна от подобни трактовки. Няма нужда да се мразим или обичаме. Важно е да вършим работа. Може да се харесваме като политики, икономически проекти. Може да не одобряваме едни или други действия или намерения. Но любовно-омразните отношения са контра-продуктивни и за двете страни. Смятам съвременната руска администрация за много прагматична. И тя вече трудно се лъже от подобни емоции, с които често се парадира с цел харесване (и на Изток, а и на Запад). Ако някой не може да си контролира емоционалните нагласи, да ходи по спортни мероприятия. Аз политиката я гледам през друга призма.
Дали сме им православието, дали сме им буквите, които те съхраниха и превърнаха в световна сила. Между двата народа има големи симпатии, разбиране. Западняците никога не могат да разберат руснака, така както ние бихме могли. Мисля, че нашата роля в тази дихотомия е, че можем да сме своеобразен мост между Русия и Запада. Малък, но мост – по който може да се минава.
– Ако трябва да почнем отнякъде, за да се оттласнем дъното към „пълно духовно и политическо освобождение“, с което започнахме нашия разговор, откъде да започнем? От образованието, от вярата, от действието? Имаш ли своята визия за Начало?
– Аз бих започнал с началото на българското Възраждане. А то тръгва с простичките думи на един монах. Паисий Хилендарски е решил „История славянобългарска“ да започне с: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш но своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история.”
Останалото е църковните борби, духовното пробуждане, създаването на наш си елит, завръщането на българите от емиграция, героите, личностите, характерите, въстанията, Освобождението, съграждането на модерна и независима България. Началото е словото.
– Благодаря ти за този разговор.
– И аз благодаря. Честит рожден ден на Мемория! Искам да пожелая на теб и екипа дълъг път напред и нагоре. За една година Мемория се разви до влиятелна медия, формираща обществено съзнание. Казвам го без преувеличение. И не само заради немалкия брой читатели, а заради алтернативния поглед, липсата на цензура, качествената селекция на материали, нестандартния подход. Това е особено ценно в момента и смятам, че трябва да продължи да се развива. Успех!
Заглавието „На дневен ред в България е създаването на нов управленски, духовен и интелектуален елит” и съдържанието под него повдигат много въпроси, като например:
1.Що е то „елит” ( в смисъла на статията) и коя е неговата противоположност в дихотомията (логическа и социална); дали това са народът, масата или гражданите.
2. Има ли и какво е различието между този „елит” и някогашната т. нар. „номенклатура”?
3. Има ли и какво би било различието между духовния и интелектуалния елити? Например патриарх Максим, проф. Калин Янакиев, проф. Евгени Дайнов, писателя Георги Господинов и боксьора Кубрат Пулев на кои рафтчета на елитарната етажерка ще поместим? А и каква е гаранцията примерно, че новият Дайно Евгениев ще бъде по-добър от Егени Дайнов?
4. Най важният въпрос: можем ли да причислим към елита и към коя негова част индивиди като Васил Божков – Черепа, Цветан Василев, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова и още стотина тям подобни? Ако те са част от елита и подлежат на замяна с „нов елит”, то кой, кога, как и с кого или с какво ще ги замени?
Заключение. На тези въпроси и особено на последния не може да се отговори без употреба на понятия като „собственост”, „принаден труд и принадена стойност”, „експлоатация”, „социални класи”, „революция” и др. под. Това важи за всеки дискурс по социални проблеми. Те обаче липсват в предлаганото на вниманието ни интервю. За това съществуват поне две причини:
1. Създателите му страдат от ЧИС. Това „заболяване” е обяснено в моя блог в поста „Оксиморон” /2012/02/26/.
2. Или игнорирането на посочените понятия е преднамерено, е осъзната апология на една от формите на буржоазната идеология – отрицаваща глобализма, която често е обозначавана с термините „национал-консерватизъм”.
Благодаря на Мемория за обстойно поднесения диалог с д- р Калоян Методиев относно нещата, които вълнуват нас българите. Народа ни е в една безпътица. Нямаме отговорни политици. Нямаме държавници са реагират на всяка ситуациа адекватно, да не говорим за дипломати. Благодаря още веднъж и вярвам в успеха ви и бъдещето на България. Дали сме много на света и пак ще даваме. Благодаря ви.
Глупак или кретен е авторът на коментар Emery Purring?
Не, не е глупак. Ако беше такъв щеше да е способeн да напрdви следната сметка: ако жертвите на комунизма бяха действително 400 000 души то това би означавало, че е бил убит всеки 17-и или 18-и. Ако е истина, че през 40-те концлагери са преминали близо 2 милиона български граждани, това би означавало, че всеки трети или четвърти човек е бил концлагерист. Каква е истината? Ще си послужа с примера на моето родно село. Тогава то наброяваше около 800 души и би следвало убитите от „селските пъдари” да са около 50 души, а конлагеристите – около 200. Истината е, че нямаше нито един убит, а концлагерист бе само един младеж – осъден за опит да избяга от България като войник на редовна служба. Преди 9 септ. 44 г. за антифашистка дейност получават смъртни присъди двама мои съселяни. След разгрома на немците в Стлинградската битка присъдата им е заменена с доживотна. Както вече казах, убити нямаше, но имаше един бит. И това бе мой чичо, когото революцията завари на поста кметски наместник на селото ни. Арестуваха го и го биха не комунистите , а съселяни, които бе глобявал за различни провинения.
Следователно, щом като не е способен да направи тези елементарни сметки, въпросният коментатор не е глупак, а е чиста проба кретен.
Необходимост от нов политически,управленски, духовен и интелектуален елит има, но да е на дневен ред? Тук нещо авторът дълбоко се заблуждава. Сега берем плодовете на еспериментат в политическото пространство, започнат от превратаджиите 1989 с формирането на два политически проекта- ляв и десен,разделящ цялото общество на две- псевдолява и псевдодясна част. Части,които се контролират от задкулисни сили.Затова нито „левите“ са леви, нито „десните“десни“. Без промяна на избирателната система от пропорционална на мажоритарна няма как да се създаде и отгледа нов политически и управленски елит. А чакането сегашните партии или това, което отпада от тях и наново се обединява да произведе нещо качествено е абсурдно.И геополитическата ситуация в която сме последната дупка на кавала на оста Вашингтон-Брюксел дава своето отражение върху тукашния елит. Докато е залепен като гербова марка за американското посолство, няма кой да може да го смени. Затова и „русофилите“ в нашата политика са псевдо.Само маркират русофилство.
Този, нареченият „елит“, обича само тази среда ,така както прасето обича калта .Те не знаят че има и друг свят извън калта и няма да е напустнат докато не бъдат прогонени.Ако сме узрели за това лесно ще стане.
Как бе казал др. Ленин, а той е практик, а не теоретик :-).
За да има революционна ситуация се изискват три неща:
1. Масите да искат промяна.
2. Текущия „елит“ да не може повече да управлява.
3. Да се появи нов елит, „контраелит“.
И най важното – утре е късно, днес е рано :-))).
Та на темата за елита и „контра-елита“. Ако „елита“ преди 9-ти бе истински „елит“ той не би допуснал да дойде „след-деветосептемврийския елит“ :-))). Да не цитирам Атанас Буров за „Муравийчето“, а той му е бил министър ;-),Цанков и останалите елитаркови „синемайковци“.
Ей ви пример от историята със сина на последния „добър“ император, императора мъдрец Марк Аврелий, стоицизма навярно знаете :-). За това говори и Дугин, а и не само той.
https://www.youtube.com/watch?v=-A9O37ihkdI
Т.е. едно от условията за истинския контра елит е да е минал през пъклото а не през университета :-))).
Въпроса с масата, роба, тълпата и т.н. е достатъчно сложен, но един добър модел е Льо Бон-овата тълпа ;-). електоралната такава, парламертарната такава и т.н.
„Елитът“ е една от измишльотините на Системата За Разделение на „плебса“!Тя просто е създадена от една част „крастави магарета“, произлезли от самия „плебс“,просто,защото е нямало от къде другаде.С други думи,извадка от самия „народ“.Огледайте се около съседните и по-отдалечените народи и според мен,няма начин да не забележите,че,с малки изключения,всеки „елит“ е просто едно копие на народа,КОЙТО ГО Е ИЗЛЪЧИЛ И КОЙТО ГО ТЪРПИ!В този смисъл,брътвежите на представителите на самия „народ“,че „те“,неговия елит са нещо отделно и „антинародно“ са нещо отделно,създадено и натрапено на народа….може би от марсианците,са само едно оправдание на гузната „народна съвест“(т.е на всеки от нас),за това,КАКЪВ „ЕЛИТ“ СИ СЪЗДАВАМЕ!!!
Докато се крием зад тази своя национална мантра,не очаквайте никаква промяна!Никаква!!!
Няма ли проглеждане на самия народ в себе си,за това,какъв е и какво е….ВСИЧКО ЩЕ СИ ОСТАНЕ СЪЩОТО,ВОВЕКИ ВЕКОВ!!
Ами,обърнете си към НАШАТА ИСТОРИЯ ,прочетете написаното от НАШИ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ и вижте,как са ни описали ТЕ!
Обърнете се към сегашната действителност и проумейте,дали и какво се е променило!!!
Вижте къде е там и вашето собствено място!
Ако имате „съвест’,дали няма да се ужасите?!
Аз лично се ужасявам от себе си,но го проумях много късно – вече съм на 73 години!
Коментатора след мен го е описал добре, макар да има и други теории за „елита“.
Ей и пример от нашата ни история, та забележете „правилното“ поведение на жреческото съсловие ;-))). Но странно къде кана е чул и за една жена, наречена Пагане, избранницата на малкия му син ;-). Знаете как свършва тя, нали. Но хана не е толкова глупав, да се хване на въдицата на жреческата пропаганда. ;-)
https://www.youtube.com/watch?v=0LP_ZvVeUTU#t=4200
Както виждате и тогава е имало елит – кана, жреците и т.н. Дори къщите са различни в стана на българите :-).
Там на едно място Аспарух обяснява на имперския възпитаник Велизарий разликата между свободния народ и контролирания.
Така, че ей ви пак пример за „елит“ и контра-елит.
Днешните елитковци са „правилните“ политолози, финансисти, икономисти, на-учени(и сертифицирани). А контра-елита е ъндърграунд ;-).
Горе долу 500 годни по-късно, по-източно от Фанагория.
https://www.youtube.com/watch?v=PfV20MaY0qs
В малко по-различна версия същата история ;-). В търсене на безсмъртието „елитизма“ е безполезен, и истинските учители имад други идеи от елитизма ;-).
https://www.youtube.com/watch?v=7wSHjWG3Uz4
Разбира се нашенския Винету е далеч от Чингиз хан ;-).
За съжаление проблемът е дълбок.България лежи на стари лаври от 1000 години.Време е да признаем некомпетентността си в провеждането на успешна държавност.Факти много както в старата така и в новата История на България.Когато това признание стане факт ,тогава ще погледнем по друг начин на развитието си като държава.Тогава и манталитета и народопсихологията ни ще се промени.В противен случай ще бъдем едно грубо и примитивно племе ,независимо ,че сме просъществували 13 века.
Бъркаш! Но не в раната, а в носа си! Дори най-актуалният военно-политически инструмент – международният тероризъм, сме го въвели ние – справка атентатът на „Св.Неделя“. А да те питам коя е най-новата империя в наше време – жокер: коя нация е наполовина извън метрополията си активно!? На тази нация, която е създала всичко, което може да се създаде, и е имала всичко, което е можела да има, в бъдеще й трябва просто една нова голяма национална задача, достатъчно сложна, за да си заслужава. Г-н Методиев явно приема езикът и целите на патриотизма, иди после обяснявай, че нямало смисъл от Волен Сидеров! Христос Воскресе!
българките днес:
http://travell.blog.bg/regionalni/2016/06/08/ikonomika-na-sluginite.1456728