Оттеглянето на АБВ не е солова акция

purvanov-ninova

Коментар на Страхил Делийски за Мемория

– Защо АБВ се оттегли от властта?

strahil-deliiski– Има няколко хипотези. Първата е свързана с евентуалната номинация на Ивайло Калфин за президент и необходимостта той да влезе в някаква все пак „прилична“ форма, да направи „нова“ биография. Втората хипотеза  е свързана – пак спекулативно, както и първата, защото нямаме никаква информация – с вероятна договорка между БСП, АБВ и ГЕРБ (по-конкретно с Бойко Борисов) за плавно преминаване в друга властова конфигурация. Което не е изключено.

Има нещо друго обаче. Може би от две седмици през медиите се забелязваха атаки по отношение на Калфин. И то медии, близки до властта. Забелязах го и дори споменах няколко пъти: Калфин го готвят. И това е третата ми хипотеза – ако е настоявал за някаква смислена форма на социална политика и е нямало как да бъде получена, да е „отсвирен“ с цел да бъде заместен от някой друг.

Но не мисля, че това действие на Калфин и на АБВ не е съгласувано с Борисов. Далеч съм от тази мисъл. Това не е солова акция, просто защото АБВ не са в кондицията и положението да водят солови акции, нямат този ресурс. По-скоро това е част от някакъв по-широк сценарий; не е „ад хок“-решение, нито е решение, базирано на някакви принципи. Затова и за мен най-вероятната хипотеза е, че е съгласувано с Борисов. Това е големият проблем – когато не се заявява ясно на базата на какво се взима някакво политическо решение. Тогава единственото, което ни остава на нас и на широката публика, е да спекулираме. Това е огромен проблем на нашия политически процес.

– С избирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП партийната лексика рязко се промени. Непосредствено преди конгреса ти каза, че „БСП гледа мача за властта по къси гащи“. Но само след седмица виждаме една „нова“ БСП, облечена в нов екип като за битка.

– Корнелия Нинова обеща и пое ангажимента да вкара БСП във властта. Само че не каза по какъв начин ще го направи. Защото има много варианти. БСП може да бъде доминиращ партньор, може да бъде и присъдружен партньор, но със сигурност не може да бъде сама във властта. Да, трябва да отчетем определена еволюция, но тепърва трябва да разберем как точно смята БСП да влезе във властта, защото никак не е без значение дали ще го направи като ключов играч или като част от партньорите на ГЕРБ.

– Каква е връзката между оттеглянето на АБВ от управлението и избирането на новия председател на БСП? На другия ден след конгреса Корнелия Нинова поведе Безсмъртния полк в София заедно с Първанов. Какво се случва?

– При всички положения Корнелия Никова е от хората, които не са спирали да поддържат топли отношения с Първанов и това не е тайна за никого. Друг е въпросът доколко този тип отношения ще са адекватни в ситуация, в която от доста време и съвсем до скоро Първанов и хората около него правеха всичко възможно, за да дискредитират социалистическата партия и да реализират своите политически амбиции на гърба на БСП. Но това все пак е една партия с памет и ми се струва, че голяма част от структурите трудно ще понесат евентуална изненадваща прегръдка с Първанов.

По отношение на това дали има някаква синхронизация между оставката на Калфин и новия лидер на БСП, трудно ми е да кажа. Ако това не се комуникира по подходящ начин, при всички положения, както вече казах, ще има спекулации за евентуална уговорка между ГЕРБ, БСП и АБВ за формиране на нов кабинет. Не го изключвам.

– Самосваля ли се Борисов? Възможно ли е действията на БСП и АБВ да са съгласувани с ГЕРБ, за да се освободи правителството от Реформаторския блок и Патриотичния фронт, които вече му създават немалко проблеми?

– Не е невъзможно, още повече че част от „новите силни“ в БСП не са безразлични към добри взаимоотношения с ГЕРБ и в частност с Борисов, тъй като все пак бизнесът им зависи от това. Самата Нинова отвъд декларативното равнище не е някакъв невероятен враг на Борисов. Има мостове. В този смисъл, в перспектива можем да очакваме някакви сигнали за сближаване.

– Да се разберат „по мъжки“?

– То ще стане много лесно, ако навлезем в следната предположение: някой излиза от правителството, това води до политическа криза и след това ние като националноотговорни политици трябва, в името на консенсуса и на добруването, да си стиснем ръцете с партии, с които уж сме непримирими противници, и видите ли, в името на националния интерес да загърбим тяснополитическите партийни игри и да поведем България в европейски и евроатлантически висини. Няма да се учудя от подобен тип развой. Това изглежда гротескно, но не изглежда невъзможно.

– Задава ли се на хоризонта краят на ерата Борисов и как виждаш ролята на БСП като опозиция в този момент – преди президентските избори?

– Първо, БСП с новия лидер влезе в ситуация, в която няма никакво време за президентските избори. Това е една ужасяващо тежка ситуация, която се нуждае от невероятни политически еквилибристики и способности, за да бъде разрешена. Ще видим как ще реагира новият лидер. Аз съм скептичен относно бързия нов старт на социалистическата партия в контекста на предстоящите президентски избори.

Струва ми се, че част от „новите силни“ в БСП са склонни да си представят една по-скромна роля на партията, което веднага означава, че това едва ли е краят на „ерата Борисов“. Борисов търси допълнителна патерица, помощна структура, която в името на овладяването на определени властови ресурси да го крепи. Такива са Реформаторският блок, такива са Патриотичният фронт, защо да не станат такива и БСП, още повече, виждаме, че това, което се случва в БСП, все повече започва да напомня онова, което се случваше в СДС преди тежкия разпад.

Г-жа Нинова все пак е интересна фигура и най-вероятно за известно време ще успее да събере вниманието на публиката вътре в партията. Но при положение, че първият „нов“ човек в партията е Румен Овчаров, можем да си направим изводите за това как ще бъде обновена БСП.

Разговаря: Христина Христова

 

Още от автора: Страхил Делийски

Страхил Делийски

Страхил Делийски е завършил Политология в СУ „Св. Климент Охридски“ и е асистент в катедра Политология. Преподава политически комуникации и политическа антропология. Публикува своите анализи във вестник „Труд“ и други периодични издания.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни