Султан и Премиер

Basbakan Recep tayyip Erdogan Disisleri Bakani Ahmet Davutoglu ( 13 Haziran 2014 / Ali Unal/Arsiv)

Вероятно ще се окаже истина фактът, че американците получиха невероятен ответен удар от Реджеп Таип Ердоган, който наистина се е самозабравил, изживявайки се като Султан на някакъв бъдещ Османски халифат. Може би ще се окаже истина и предположението, че с помощта на американската протекция противникът на Ердоган – Фетулах Гюлен, отглеждан с всички възможни екстри на ЦРУ в САЩ, е създал паралелна държава в Турция, в която на върха на пирамидата политическо влияние имат тъкмо бившият президент Абдулах Гюл и вече бившият премиер Ахмед Давутоглу, а отдолу се простира цяла мрежа от сподвижници, включително сред сега действащите военни. Може да се окажат верни дори предположенията на някои анализатори, че всъщност провокацията със свалянето на руския самолет СУ на 24 ноември миналата година е действие тъкмо на тази паралелна държава, чиято цел е да бъде първо изолиран и впоследствие изхвърлен от политиката Реджеп Таип Ердоган, в чието психично здраве все повече наблюдатели се съмняват.

Вярно е, че днешният окончателен разрив между идеолога на неоосманизма Ахмед Давутоглу и практическият изпълнител на „Стратегическа дълбочина“ – Реджеп Таип Ердоган, изправя Турция пред онова евентуално бъдеще, което всеки нормален анализатор привиждаше – възпроизводство на вътрешни конфликти и кризи, срив на икономиката, хаос в междуетническите отношения вътре в страната и нови врагове на Турция тъкмо заради Ердоган във външнополитически план. Една ситуация, която обобщено може да се изрази с дилемата – или Ердоган, или Турция. Иначе казано, ако Ердоган продължава да се изживява като султан на бъдещ Османски халифат и лидер на мюсюлманския свят, то разпадът на държавата Турция очевидно е предстоящ, дори може да съвпадне по време с разпада на Европейския съюз. И, колкото и странно да звучи това на пръв поглед, единственият шанс на Ердоган да оцелее е да се извини на Владимир Путин, да си посипе главата с пепел, прехвърляйки цялата вина на Давутоглу.

Цялата тази драма в Турция, колкото и парадоксално да звучи, може да се повтори в България, макар и не в тези размери, поради простия факт, че страната ни не е от чак толкова голямо значение. Очевидно е, че у нас американците все по-малко разчитат на Бойко Борисов, тъй като „техните хора“ тук са преди всичко Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов. Протакането на Борисов и двоумението му да се подчини на желанието на САЩ да обяви кандидатурата на Росен Плевнелиев като кандидат на ГЕРБ за президентските избори, най-вероятно вече създава известно напрежение. Друг повод за тяхното недоумение е все по-отчетливият конфликт между Борисов и Цветанов, независимо от публичните им мантри, които целят да приспят още по-дълбоко българското общество.

В такава ситуация персоналният изход за Борисов в опита му да оцелее политически е да се раздели и с двамата и да търси обединителна кандидатура за президентските избори, съзвучна с патриотичните настроения и с желанието за балансирани отношения с Русия на над 80 процента от населението на България.

Все си мисля, че и за двете ситуации, и за тази в Турция, и за тази в България, няма разбиране за смисъла на последните действия на Ахмед Доган. Лютви Местан също не разбра Ахмед Доган и „намека“ му за това, което предстои да се случи.

Още от автора: Людмил Георгиев

Людмил Георгиев

Проф. Людмил Георгиев завършва в СУ „Св. Климент Охридски“ специалностите психология и философия; доктор по социология и доктор на психологическите науки. На 40-годишна възраст се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. Освен по тези дисциплини, чете лекции в СУ по екзистенциална психология и по психология на религиите. В научните си трудове формулира теоретичните рамки на Критическата психология, основаваща се на Кантовата критическа философия и като реплика на традиционната западна психология. Сред известните му книги е трилогията „Критика на етнонационалния рационализъм“, „Критика на политическия рационализъм“ и „Критика на историческия рационализъм“. Други негови значими научни трудове са „Балканите и новият световен ред“, както и последната му книга – „Критическата психология на политиката и историята“ (2014).

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни