Трева пониква в стъпките ни спрели

2016-04-28_192535

Трева пониква в стъпките ни спрели
и на гнездо прилича тишината.
Остава цяла вечност до неделя.
Сега е петък – време за разпятие.

Животът ни е кръст. Проблясват гвоздеи.
Пропукана е на телата глината.
Очите се изпълват с глад за космос,
кръвта в сърцата ни не се побира.

Мълчим, за да не изречем проклятие.
Търпим, за да спасим каквото имаме.
Душите си пилеем уж на вятъра,
но някой ги прибира във всемира.

Когато разберем, ще бъде късно.
Сега не знаем, но сме пълни с време
прашинката любов да ни покръсти
и да покълне в нас доброто семе.

Телата ни се пукат помъдрели.
Узрява бавно нещо истинско.
Остава страшно малко до неделя,
за да узнаем – кръстът не е приказка.





Още от автора: Лилия Радоева-Дестради

Лилия Радоева-Дестради

Лилия Радоева-Дестради е завършила Българска филология във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий". Автор е на три поетични книги - "Море за адрес", "Ключът от коридора" и "Сънища без виза". От 2005 г. живее в Триест, Италия. Занимава се с преводаческа дейност и с творчески проекти. Член е на асоциацията "Poesia e solidarietà" в Триест.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни