Проф. Димитър Иванов: Допълнителен дълг – само в комбинация с дълбоки структурни реформи

dimitar-m-ivanov

Икономистът проф. Димитър M. Иванов в интервю на Радио „Фокус“

Проф. Иванов, миналата година управляващите решиха да изтеглят 16 милиарда лева нов външен дълг за период от 3 г. В самото начало на тази година стана ясно, че теглят близо 4 милиарда лева от предвидените малко над 5 милиарда за цялата година. Харчат ли се заемите с висока скорост, каква е Вашата оценка?

Благодаря ви за поканата да говоря на тази изключително важна тема. Аз считам, че фундаменталните макро и микроикономически и социални дисбаланси, които наблюдаваме, в които живеем, са включително и резултат на динамиката на нарастване на дълга ни и на неразбирането за употребата и последствията от този дълг за една тотално нереформирана икономика. Твърде много погрешен дълг, още от сега мога да го кажа, ще бъде основната причина за следваща финансова криза у нас. Има точка, от която по-нататък, както всеки знае, твърде много дълг просто изсмуква живота на една икономика, или на една фирма, или на едно домакинство.

Размерът на дълга към днешна дата, който е около 12 милиарда евро грубо казано, с новия дълг даже надхвърля 12 милиарда евро, е повече отколкото дългът, който заварихме по времето на политическия преход през 1989 г., когато България имаше дълг между 9 и 10 милиарда щатски долара. Опасявам се, че сме на път да станем затворници на нашия собствен икономически погрешен опит, създаден от управляващите. Такъв огромен дълг, взет при условие, че ние не знаем в какви посоки този дълг ще бъде изхарчен, официално документирано това не го знаем, неговата доходност и падежите му съвпадат по време. Всичко това създава изключителна опасност за българската икономика, бих казал в периода между 2020 г. и 2023 г. На всичко отгоре за този дълг, който взехме само преди няма и месец, знаете Министерството на финансите пласира на международните пазари облигации за 2 милиарда евро, на фона на негативните лихвени проценти в цяла Европа и в света, цената на този дълг, би следвало да е в пъти по-ниска. Но някой очевидно има да разплаща комисионни и този въпрос въобще не беше дискутиран у нас.

В момента делът на нашия годишен държавен дълг за тази година ще достигне, с новия дълг от 2 милиарда, към 28%, а по мнението на Европейската комисия /ЕК/ догодина дългът ни ще достигне 30% от БВП. И тук не включваме и обслужването на дълга, така наречените плащания на лихви, които само за тази година – 2016 г., ще бъдат около 800 милиона лева.

Ако постоянно се твърди, че няма пари за размразяване на социалните плащания, за финансиране на болниците, за пенсионерите, работещите, майките с деца – къде тогава отиват всички тези милиарди, за които говорим?

Това е опасността, за която аз говоря, и за която много остро бих предупредил правителството, че реализират една политика на прилагане на игли в търсене на балони. Защото това, което виждаме, поне от документите и на финансовото министерство, на правителството, ние всъщност какво правим – плащаме дълг с дълг, покриваме дупки, за които обществото не е информирано. Осигуряваме капиталовите жестове и подаръци на премиера към общини, села, квартали, стадиони и т.н., неща които не се вписват или не са вписани в Закона за държавния бюджет. Подпомагаме скрито търговски банки. Запълваме дупката в бюджета си, която за 2016 г. е 2,3-2,4% от БВП със заем, което означава, че ние не лекуваме бюджетния си дефицит чрез структурни реформи, а просто вземаме заем, т.е. лъжем не само себе си, но лъжем и цяла Европа. Даже вижте какво прави правителството, по такъв изключително важен структурен проблем, като колапса, кризата на БДЖ, преструктурирането на БДЖ. Вместо да започнат една реална, дълбока структурна реформа на железопътния сектор у нас, те залагат отново скрита форма на държавно субсидиране, в които да налеят едни пари без никакъв очакван реален ефект от тях.

От това, което казвате, да разбираме ли че според Вас България не е имала нужда от този външен заем и средствата са могли да бъдат потърсени вътре в България?

Не. Истината е следната. България има нужда от свежи финанси, България има нужда от стратегически преки чужди инвестиции. България има нужда от нова, модерна, рационална политика на доходите. България има нужда от възраждане на своята индустрия. За всичко това са нужни разбира се и много финанси, но те трябва да бъдат съпроводени с реални и дълбоки структурни реформи. Когато частният сектор, домакинствата, отделните публични сектори в страната са на колене в една тежка икономическа контракция и то от много години, вземането на допълнителен дълг под формата на фискален стимул е желано, но само ако се знае точно за какво, за къде, при какъв ефект този дълг ще бъде използван в комбинация със структурни реформи.

Списък на сектори, инвестирани в сектор след сектор. Това трябваше да стане. В момента никой – нито парламентът, нито даже отделните министри знаят за къде точно този дълг се използва. България по примера на други страни, включително и на САЩ, можеше да приложи политика на количествени улеснения, а не да взема външен дълг, чиято цена и обслужвани лихви надхвърля многократно разходите по една политика на количествени улеснения от страна на Централната българска банка /БНБ/. Дългът е един ефективен временен инструмент, който предпазва от икономически колапс. Но когато, пак казвам, се знае къде този дълг се използва. Това не е случаят в момента.

Дълговете на общините също растат. Как ще се отрази тяхната задлъжнялост на способността им да изпълняват задълженията си към гражданите, на перспективата пред проектите с регионално значение?

Ситуацията е крайно лоша, крайно опасна. Те не само, че дълговете им растат, но и регулациите са такива, че просто общините нищо не могат да направят. Не са в състояние да излязат на капиталовите пазари, поради лошото си финансово състояние. Качествени проекти липсват. И в този смисъл аз съм изключително песимистичен, за да мога да отговоря позитивно на вашия въпрос. Цялата ни икономика, цялото ни стопанство продължава да бъде в дълбока криза. Не само дългова.

Ето, вижте у нас не се обърна внимание, нито от управляващи, а бих казал и от редица партии от опозицията, на изключително сериозния критичен доклад, с който ЕК в средата на март ни постави отново сред 5 страни с прекомерни макроикономически дисбаланси. Докладът подчерта, че в страната липсват каквито и да са сериозни структурни реформи. Докладът ни предупреди за нашия социален, остарял модел. За недостига на инвестиции, за големия дял на социално изключени граждани. И не само това. ЕК ни предупреди, че това е последната стъпка преди започване на формална процедура, която може да доведе и до финансови санкции. Така че нещата са крайно сериозни, за да ги говорим елементи по елементи. Не могат да ви отговорят общините, защото те са в такъв регулативен механизъм, според Закона за публичните финанси на страната, че техните ръце са вързани.

Това, предполагам автоматично означава, че в дългова криза са и обикновените хора така, както и държавата?

В дългова криза , бих казал, са всички основни икономически агенти. Частните фирми, малките и средни фирми, домакинствата, публичният сектор. Но искам на един специален въпрос да ви обърна внимание. Спекулира се много в медиите, в някои идеологически заразени медии, че виждате ли българите имат страшно много пари в банките. Вчера, след като получих вашата покана за това интервю, направих един сериозен анализ по данните на Централната ни банка, от всичките 42.6 милиарда лева обща сума на депозити на домакинства в банковата система на България, само 1,3% от всички депозити държат пари на стойност 80 хиляди лева нагоре, само 1.3%. От този 1.3% депозитни сметки обаче съдържат 39 до 40% от всички спестявания на българите. Останалите 85% депозитни сметки съдържат 12 цяло от всички спестявания и тези 85% от всички депозитни сметки са депозитни сметки до максимум до 5 хиляди лева.

Но и това не е цялата картина. Направих си сметка да анализирам и раздадените кредити на домакинствата и нетърговските предприятия на обща сума 18 милиарда. Като извадите от спестяванията на гражданите и кредитите се получава, че максимум всеки български гражданин, включително бебета, много възрастни хора, но и много хора в чужбина, имат на човек реално, според данните на статистиката на Централната ни банка, не повече от 3400 лв. Това е голямото богатство, за което тръбят някои медии и псевдоикономисти. Тази сума вие добре разбирате, а и вашите слушатели добре разбират, че трудно се покриват разходите за живот на едно семейство, в което единият член да речем е безработен, а децата учат. Тоест с днешните спестявания на българина, средни говоря разбира се, но на над 85% от депозитарите в България едно четиричленно семейство трудно може да издържи повече от месец-месец и половина. Обедняването е изключително сериозно.

На фона на това искам да отбележа още един пункт. Хваленето от страна на правителството, че е намаляла безработицата. Правителството се похвали, че коефициентът на безработица е намалял с два пункта и в момента е 7,9%, но да не забравяме, че над 50% част от това намаление, се дължи на над 29 470 трудоспособни граждани напуснали границите на България за изминалия период. Които всъщност са улеснили статистическите резултати на управляващите. В същото време починалите във възрастовата група от 15 до 64, тоест трудоспособни българи за същия измерим период са около 23 хиляди. Тоест тази икономия в безработицата или това решение на част от проблемите на безработицата, за което се хвали правителството, е всъщност изкуствено.

Както се казва – без коментар пред фактите, които излагате.

Без коментар по фактите, но коментарът се налага, защото страната ни, искам пак да подчертая, ще бъде финансово поставена на колене в периода след 2020-2022 година. Тя вече е поставена на колене. Но тогава настъпват огромни плащания както по дългови взаимоотношения, така и във връзка с плащанията, които предстоят от страна на частните пенсионни фондове. Тежестта на тези две групи плащания ще бъде несъизмерима с възможностите на националното ни стопанство да отреагира.

Съотношенията – външен-вътрешен дълг и задължения спрямо БВП се променят безспорно в неблагоприятна посока. Какви ще са последствията за страната освен казаното вече?

Изключително важен въпрос ми задавате. Първо да погледнем нещата от двете страни. Правителството ни казва така – съотношението днес от около 26-27 до 28% до края на 2016 г. се вписва в ограничението от петте фискални европейски правила, тоест дългът да не надхвърля 60% от БВП. Но тук не се разбира, че в континентална Европа имаме различен тип икономика. Второ – нещо много важно. Темпът на нашата задлъжнялост надхвърля темпa и динамиката на икономическия растеж. Тоест, ако ние печелим повече, то бихме покрили този дълг. А този темп на задлъжнялост надхвърля над два пъти темпът на икономическия растеж.

И тук трябва да се разбере, че да – не всеки дълг е лош дълг. Но лош дълг е този, частен или държавен, който не може да бъде възвърнат от текущия икономически растеж. Очевидно е, че ако държавата използва средства от потенциални публични разходи, за да изплаща дълг, използван за непроизводителни цели, то това е също лош дълг. И Гърция ни дава достатъчно добър пример за това. Не бива да забравяме, че за да можем реално да намалим делът на дълга в БВП, ние трябва да намалим, тоест трябва да направим така, че размерът на дефицитите в номиналния БВП да са по-малки от размера на дълга. Ние това се мъчим да го правим с нов дълг. Тоест това е една нерешима спирала.

Следващ аргумент. Правителството се оправдава или би могло да се оправдае, че видите ли парите днес са евтини и дългът не струва пари. Но ние виждаме от условията на договорите и аз тези договори съм ги виждал с очите си, че плащаме повече, отколкото е цената на дълговите емисии в Европа. И даже, ако цената на парите е евтина, то това не означава, че следва да вземаме дългове без да държим ясна сметка за какво ги ползваме и как ще ги изплащаме. Вътрешният ни бизнес е умрял и той единствено диша в момента благодарение на европейските финансови инжекции и на сивата икономика. Общият дълг надхвърля 80% от БВП, ако ли не и повече.

Доколко са основателни опасенията на редица експерти и политици от левицата, свързани с увеличаващата се външна финансова, икономическа и политическа зависимост на България?

Аз смятам, че всеки сериозен обективен експерт, икономист, политик би следвало с осторожност да гледа това, което се случва в страната. Тук може да отговорим и в технически, и в политически аспект.

Първо, ако наблюдавате наеманите от страна на Министерството на финансите банкови и финансови брокери за уреждане на външните ни дългове, сред тях ще забележите за последните 7-8 години едни и същи банки. Включително и в единствено число. Да не ги цитирам сега в интервюто. Очевидно, че става дума тук първо за някаква комерсиална зависимост. В същото време икономическата и политическа зависимост на България от страна на геополитически инвестиции в страната нараства с всеки изминат ден. Тоест следваме една политика, която в голяма степен бих казал е рискована за страната, защото виждаме, че първо от една страна апетитът на ЕС, на европейската икономика за импорт на български стоки е силно намалял. Губим големи традиционни пазари, скарваме се с основни исторически традиционни партньори и на това свръхветровито и опасно геополитическо място на края на Европа ние сме изложени на най-големите не само геополитически, но и икономически рискове. Най-бедната икономика, най-нереформираната икономика, икономиката с най-дълбоко социално неравенство. Икономиката, в която бъдещето на поколенията както за стари, така и млади, е тотално неглижирана.

Ще продължава ли, професоре, социално-икономическото срутване в България както се изразихте преди време?

Ситуацията е опасна. Първо, цяла Европа е пред едно голямо земетресение, защото видяхме, че ЕС в този си конституционен, икономически, финансов и социален формат не работи ефективно. Виждате, че в сърцето на ЕС, в Еврозоната сред основните членове на ЕС са налице различни сепаратистки тенденции. Разбира се, британският референдум ще има дълбоки последствия независимо от неговия резултат – последствия за самия ЕС, и в този смисъл България е оставена до голяма степен сама на себе си, обаче какво става вътре – няма реформи, удължава идеологическото обсебване с една чрезмерно фискална консолидация, т.нар. политика на остеритет, удължават рисковете. По шестте основни показатели на „Евростат” за бедност България продължава вече за седма поредна година да бъде най-бедната страна в Европа.

Ако ми позволите на финала на разговора отново се връщаме към 16-те милиарда дълг, с които започнахме нашата среща днес. Ще Ви помоля за съвсем кратък отговор. Защо тези 16 милиарда, според Вас не предизвикаха такава силна обществена реакция, каквато имаше срещу намерението на предходното правителство с мандата на БСП да изтегли 1 милиард?

Две причини – първата съм я казал, ще я повторя и тя е голямата болест на българското общество – евтиното партизиране, евтините интереси на редица малки политически партии, чиято цел е да стоят в парламента или да стоят заедно с управляващите и които не си дават сметка за отговорността, която носят пред настоящето и бъдещето на българската нация. И втората причина – това е некомпетентността, това е неразбирането, че дългът е пари, които ние дължим на себе си, които отнемаме от живота си, които отнемаме от живота на децата си, че високите дългови равнища слагат спирачка върху потенциалния ни растеж, повишават рисковете от финансови кризи, от рецесия, от депресия. Това е една опасно надвиснала лавина над всички поколения у нас.

Росица Ангелова

Източник: Радио „Фокус“

  1. Безименен :-) каза:

    Забравих да ви дам какво се случва дори с частна фирма когато се управлява некомпетентно, от „специалисти“ по финансови машинации. При това фирмата има държавната „подкрепа“ и т.н. ;-))).

    http://www.bia-bg.com/news/view/13162/

    On April 21, 2016, SunEdison and certain of its domestic and international subsidiaries filed voluntary petitions for reorganization under chapter 11 of the U.S. Bankruptcy Code in the Bankruptcy Court in the Southern District of New York.

    http://www.restructuringupdates.com/

    http://stockcharts.com/h-sc/ui?s=SUNEQ&b=1

    От пазарна капитализация над 10 милиарда долара, падна на 70 милиона долара за по-малко от една година и банкрутира !!!

    На това дори м-р Понзи би завидял :-).

  2. Мишо Константинов каза:

    Бих се съгласил с много от изводите, ако България се разглежда отделно от Европа и света. Положението с дълга у нас е по-скоро добро, докато в Европа и САЩ е катастрофално. Между другото, каква е принципната разлика между поемането на дълг и т.нар. „количествени улеснения“? В последния случай става въпрос за печатане (условно) на долари – около 3 000 000 000 000 годишно, и на евро – около 1 000 000 000 000 годишно. Тази приятна и доходна схема – ние печатаме финансови боклуци, а китайците се гърбят от работа, има един лек недостатък. А именно, че не може да продължава вечно. Никой не знае какво точно ще стане, когато схемата рухне. Освен че ще бъде много страшно, а октомври 1929 г. ще ни изглежда като игра в детски ясли. Въпросът е кога? Аз лично залагам на период от 0 до 5 години, броено от днес.
    А иначе дълг трябва да се поема и да не се краде над 50%. Инфраструктурата ни е в отчаяно положение, там трябва да се действа. Впрочем, инфраструктурата в самите САЩ също е в плачевно състояние. Имам даже малко лични впечатления по въпроса.
    Изобщо, ние, белите хора, живяхме лошо и няма да умрем красиво.
    Бъдете здрави!

  3. Mr Ryan каза:

    Добър ден,

    Аз съм регистрирана частна пари заемодателя. Ние даваме заеми за подпомагане на хора, фирми, които се нуждаят от актуализиране на финансовото състояние по целия свят, с много ниска годишна лихва от едва 3% в рамките на една година до 30 години срок на изплащане продължителност до всяка част на света. Ние даваме заеми в рамките на обхвата на € 5000 до 100 000 000 евро. Нашите заеми са добре осигурени, за максимална сигурност е наш приоритет. Интересува човек трябва да се свържете с нас чрез имейл: (moc.l1711712382iamg@17117123821seci1711712382vresl1711712382aicna1711712382nifgn1711712382iknay1711712382r1711712382)

    Оферта за заем.

  4. Mr Ryan каза:

    Добър ден,

    Оферта за заем.
    Аз съм регистрирана частна пари заемодателя. Ние даваме заеми за подпомагане на хора, фирми, които се нуждаят от актуализиране на финансовото състояние по целия свят, с много ниска годишна лихва от едва 3% в рамките на една година до 30 години срок на изплащане продължителност до всяка част на света. Ние даваме заеми в рамките на обхвата на € 5000 до 100 000 000 евро. Нашите заеми са добре осигурени, за максимална сигурност е наш приоритет. Интересува човек трябва да се свържете с нас чрез имейл: moc.l1711712382iamg@17117123821seci1711712382vresl1711712382aicna1711712382nifgn1711712382iknay1711712382r1711712382

    Оферта за заем.

Оставяне на коментар към Mr Ryan

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни