Тежки сражения с танкове и артилерия избухнаха на 2 април между арменски и азербайджански сили по фронтовата линия в Нагорни Карабах
Бъдещето на Башар Асад, разбира се, е основната, но не и единствената ябълка на раздора между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Други слаби места също заплашват да нарушат все по-несигурното равновесие.
Едно от тях е Нагорни Карабах. Ситуацията на азербайджанска територия в арменския анклав, обявил независимост през 1992 г. и опиращ се на политическата и военната подкрепа на Армения, през последните месеци ескалира, а заедно с нея – и отношенията между Баку и Ереван. През последните 12 месеца увеличеното присъствие на азербайджански въоръжени сили на границата със спорната територия предизвика опасения за началото на открити военни действия. Докато Азербайджан заплашва със силови акции, за да върне в лоното си сепаратистката област, Армения заявява готовността си с оръжие в ръка да защити застрашените си братя.
Тази обстановка на нарастващо напрежение, която през януари директорът на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Р. Клапър нарече предвестник на открит въоръжен конфликт, изглежда, се съхранява, включително и в светлината на съвместните военни учения, които въздушните сили на Азербайджан и Турция проведоха от 7 до 25 март. Правителствени източници в Баку съобщиха за инициативи, предвидени от съвместната турско-азербайджанска отбранителна програма TurAz Qartali, която стартира през септември миналата година. Не бива да забравяме, че между тези два етнически и културно много близки народи през 1992 г. беше подписано военно партньорство, което през годините се превърна в един вид алианс, обвързващ двете страни с взаимна помощ в случай на агресия от трета държава. Що се отнася до Азербайджан, тази трета държава може да бъде само Армения.
Освен това Ереван наскоро получи от своя съюзник Русия кредитна линия от 200 милиона долара за придобиване на най-модерните противотанкови и противовъздушни зенитно-ракетни системи и друго въоръжение от последно поколение, излизащо от конвейра на руския военно-промишлен комплекс. Тази новина беше осветена подробно от различни обществени и официалните канали – никога досега по бреговете на Москва-река военно-политическа операция от такъв мащаб не е получавала толкова широк резонанс.
Руският президент Владимир Путин и арменският президент Серж Саркисян
Напълно е логично тази промяна в тона на руската политическа информация да се обясни като един вид предизвикателство към Турция, което се усещаше още в средата на февруари, когато Русия изпрати няколко изтребителя в базата си в Армения. Това позволява да се предположи намерението на Москва да сформира съвместно с Ереван система за въздушна отбрана срещу Анкара. Ако това е така, то Русия за пръв път толкова явно привлича свой съюзник в операция, насочена срещу член на НАТО, сякаш в отговор на милитаризацията на източните граници на Атлантическия съюз във връзка с кризата в Украйна. Там, където през последните няколко седмици се наблюдава усилено взаимно привличане между Ердоган и Петро Порошенко.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и украинският президент Петро Порошенко
Проведената в началото на март в Киев среща на върха завърши със заявления за общите усилия да се сложи край на „руската окупация на Крим“ и, по-важното – укрепване на сигурността в Черно море и усилване на сътрудничеството, включително в рамките на НАТО, на който Украйна, очевидно, вече се чувства член. Всъщност, в това няма нищо неочаквано. Като се имат предвид неотдавнашните търкания с Москва в Сирия и разполагането на руски сили в Армения, лесно е да се предвиди, че Ердоган ще търси сближаване с Киев в това, което приема формата на ключова антируска Черноморска ос.
Превод: Memoria de futuro
Източник: il giornale
В крайна сметка ще излезе, че не е в ИДИЛ проблемът, а Реджеп Янлъш Османли Шашкън бей мъти работата навсякъде. Путин се разбра с Обамата и евреите и ще смачкат халифата. Обаче Реджеп няма да миряса. И тук ще берем ядове с него.